ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1651
гр.
Пловдив, 07.10. 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав
в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 888
по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат П.В.И.,
срещу Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж IV – та категория № 80/28.11.2019г.,
издадено от главния архитект на район „Северен“ при община Пловдив. В жалбата
са изложени съображения за нищожност на оспорения акт и се иска отмяната му от
съда.
Като
заинтересована страна в процеса е конституирано дружеството „Марица Гардънс“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес и седалище на
управление: ***, което поддържа становище за неоснователност на жалбата.
В хода на
съдопроизводствените действия, след провеждане на първото по делото заседание,
е постъпила молба вх. 14528/18.09.2020 г., с която М.Ц.Р. оттегля подадената
жалба, моли за прекратяване на делото и прави възражение за прекомерност на
разноските на „Марица Гардънс“ ЕАД.
В открито
съдебно заседание на 24.09.2020г. заинтересованата страна е заявила съгласие
производството по делото да бъде прекратено. Извън съдебно заседание такова
съгласие е дадено и от ответника - главен архитект на район „Северен“ при
община Пловдив, в писмо вх. № 15644/06.10.2020г.
С оглед
становищата на страните и като съобрази, че е налице извършено процесуално
действие, в предписаната от закона форма, с което жалбоподателят оттегля
жалбата си съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 159, т. 8 вр. чл. 155, ал. 2 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното
производство.
Ответникът
не е заявил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Предвид
изхода на делото и правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на
заинтересованото лице за присъждане на съдебни разноски се явява основателна.
Същите се доказват в размер на 1000 лева за адвокатска защита. Жалбоподателят е
направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския
хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Оспорващия
претендира размерът на адвокатското възнаграждение да бъде ценен към правилата
на Наредбата, действали към момента на подаване на жалбата. Тази позиция не
може да бъде споделена. Традиционно в правната теория и съдебната практика се
прави разграничение между процесуални и материалноправни норми. Новите
процесуални норми по правило се считат за незабавно приложими към
производствата, висящи към момента на тяхното влизане в сила. Следва да се
отбележи, че не иде реч за обратно действие с ефект преуреждане
на юридически факти, проявили правните си последици в обективната
действителност, а за незабавно действие върху нестабилизирани обществени
отношения. Този подход се оправдава от презумпцията, че новият процесуален
закон е винаги по – съвършен от стария, поради което регулираните от него
обществени отношения ще получат по адекватна намеса. Изключение от този принцип
ще бъде налице единствено, ако законодателят с приемането на новата процесуална
норма е предвидил довършване на висящите производства по действалия преди
промяната ред.
За разлика
от процесуалните новите материалноправни норми по правило се прилагат към
възникнали преди влизането им в сила юридически факти само доколкото от текста,
целите или структурата е изрично, че трябва да им бъде придадено именно обратно
действие. По отношение на новите материалноправни норми е известен и принципът,
че новата правна норма се прилага незабавно към бъдещите последици на
юридически факти, възникнали при действието на старата норма.
В обобщение,
на тези признати от правната теория и трайната съдебна практика принципи, може
да се обоснове извод, че новата правна норма не се прилага спрямо юридически факти,
които са проявили действието си, освен ако по изключение е предвидено друго.
Обратно, непроявили се юридически факти, при които още не се е стигнало до
правни последици, възникнали и окончателно установени при действието на стария
закон, се преценяват по новата правна норма от момента на нейното влизане в
сила (така Решение Gemeinde Altrip
и др. по дело C-72/12, EU:C:2013:712, т. 22). Незабавното прилагане на новите
разпоредби спрямо факти, които все още не са проявили правните си последици, се
стреми да обезпечи възможно най-бързото и всеобхватно действие на съответните
актуални законодателни решения, както и за възможно най-доброто осъществяване
на целите на закона.
В случая
правото на съдебни разноски е регулирано като материално право в текста на чл.
143 от АПК. Редът за определяне на техния размер е предмет на процесуалните
правила на Наредба №1 от 9.07.2004 г. По смисъла на материалната норма правото
на съдебни разноски за страната, за която административният акт е благоприятен,
като юридически факт с проявени последици възниква съобразно изхода на делото,
който е предмет на съдебния акт по същество. Иначе казано макар към момента на
подаване на жалбата минималният размер на адвокатското възнаграждение да е бил
друг, същият следва да бъде преценен към момента, в който е очертан изходът на
делото. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1 от Наредбата в текуща ред. ДВ бр. 68 от
31.07.2020 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство
на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното
възнаграждение е в размер на 900 лв. Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
обнародвана в ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., не съдържа правило за довършване на
неприключилите производства по стария ред. При това положение новата
процесуална норма проявява незабавно действие спрямо висящите производства като регулира бъдещите
юридически факти, респ. тези които все още на са проявили совите правни
последици. В случая претенцията на заинтересованата страна за присъждане на
разноски за адвокатска защита се явява с едва 100 лева над минималния размер.
При това положение възражението за прекомерност на жалбоподателя е
неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА датата на насроченото открито
съдебно заседание на 22.10.2020г. от 13:30 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Ц.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат П.В.И., срещу Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж IV – та категория
№ 80/28.11.2019г., издадено от главния архитект на район „Северен“ при община
Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 888 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА М.Ц.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Марица Гардънс“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес и седалище на управление: ***, сумата от 1000
(хиляда) лева,
представляващи съдебни разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/