№ 58
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от Г. М. Б. чрез адв. Н.А. срещу Определение № 714
от 19.11.2021г. на Районен съд – Пловдив, по ЧНД № 1125/2021г. по описа на
ПРС, 2 н.с., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 11.12.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 2/2020г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив,
водено за престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение на ПРС е
незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. Оспорва се
наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 206, ал. 5 вр. ал. 1 от НК.
Изразява се становище, че с оглед размера на присвоената сума конкретният
казус не попада в хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, уреждаща преценката за
наличие на маловажен случай. Оспорва се наличието на материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 218б, ал. 1 от НК, тъй като според
въззивния жалбоподател предметът на престъплението надминава размера на
две минимални работни заплати за страната. Изразява се становище, че ал. 5 и
ал.6 на чл. 206 от НК касаят различни състави на престъпление и не могат да
бъдат приложени едновременно. Изтъква се и немотивираност на
първоинстанционното определение във връзка с наведените в жалбата пред
ПРС доводи. С тези мотиви се иска отмяна на първоинстанционното
определение и на постановлението на РП – Пловдив и връщане на делото на
прокуратурата със задължителни указания.
Районна прокуратура – Пловдив не е взела становище пред въззивната
инстанция.
1
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Жалбата на Г. М. Б. чрез адв. Н.А. е подадена в законоустановения 7-
дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Досъдебното производство било образувано с постановление на РП –
Пловдив на 28.01.2020г. за това, че за това, че в периода от месец ноември
2018г. до месец август 2019г. в гр.Пловдив при условията на продължавано
престъпление противозаконно са присвоени чужди движими вещи, които са
владяни – пари на обща стойност 1888 лева, собственост на Г. М. Б. от
гр.Пловдив – престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. По делото
няма лице, привлечено в качеството на обвиняем. Размерът на присвоената
сума и правната квалификация на деянието са прецизирани с крайния акт на
прокурора след приключване на разследването.
В хода на разследването е била установена следната фактическа
обстановка:
През месец октомври 2018г. пострадалата свидетелка Г.Б. регистрирала
ЕТ „Е.М. – Г.Б.“ – гр. Пловдив. Б. стопанисвала магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Д“ № 9. Свид. Б. имала нужда от
счетоводител, който да декларира и внася данъци и осигуровки на фирмата и
на работничката – свид. Б.И.. Свид. Б. се свързала със свид. З.У., която имала
счетоводна къща „Нова ПП Груп“ ООД – гр. Пловдив. През месец октомври
2018г. в гр. Пловдив Б. и У се уговорили последната да води счетоводството
на фирмата на първата срещу хонорар от 60 лева месечно. В периода от
01.10.2018г. до 01.09.2019г. заплатила ежемесечния хонорар от по 60 лева на
У. Общата сума, която Б. дала на У била в размер на 1888 лева, от които 660
лева хонорари и 1228 лева за внасяне в НАП – Пловдив на различни видове
данъци и осигуровки. У не внесла в НАП – Пловдив дължимите данъци и
осигуровки на фирмата на Б., а с въпросните суми се разпоредила в свой
интерес. За да оправдае получените суми, У представила на Б. незаверени
копия на вносни бележки с печат и подпис на служител на банка „ДСК“,
които били неистински. В хода на досъдебното производство признала, че е
присвоила инкриминираната сума в размер на 1220,80 лева и възстановила по
банкова сметка пълния ѝ размер на пострадалата Б..
Прокурорът при РП – Пловдив е приел, че З.У. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Оглед размера на предмета на престъплението, установен
на 1116,09 лева съдът е приел, че се касае за обсебване в маловажен случай по
смисъла на чл. 206, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За приеме, че случая
е маловажен, прокурорът е отчел незначителните вредни последици, ниската
стойност на присвоеното имущество – под 2 МРЗ за страната към момента на
извършване на деянието, пълното възстановяване на присвоената сума,
2
чистото съдебно минало на У и оказаното съдействие по разследването. С
оглед възстановяването на предмета на престъплението, прокурорът е
преквалифицирал деянието по привилегирования състав на чл. 206, ал. 6, т. 4
вр. ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – обсебване в маловажен случай,
когато присвоеното имущество е заместено до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд. След като е преквалифицирал деянието,
прокурорът е констатирал, че в случая следва да намери приложение
императивната разпоредба на чл. 218б, ал. 1 от НК и е прекратил
наказателното производство и е разпоредил на основание чл. 424, ал. 5 от НК
след влизане на постановлението в сила материалите по делото да се изпратят
на началника на отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив за налагане на
административно наказание глоба от 100 до 300 лева на З.У. по реда на чл.
218б, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд изцяло е възприел гореизложената
фактическа обстановка в постановлението на РП – Пловдив, възприел е
доказателствения анализ и правните изводи на прокурора. ПРС е приел, че
правилно прокурорът е прекратил наказателното производство, като е изразил
становище и че са налице гражданскоправни отношения, свързани с
неоснователно обогатяване, което е още едно основание за прекратяване на
наказателното производство. Въз основа на горното ПРС е потвърдил
постановлението на РП – Пловдив като правилно и законосъобразно.
Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен
прочит на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ПОС
намира, че с действията си З.У. е осъществила състава на престъпление по чл.
206, ал. 6, т. 4 вр. ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Не може да бъде
споделено становището на ПРС, че се касае за гражданскоправни отношения,
свързани с неоснователно обогатяване. У е получила инкриминираната сума и
се е разпоредила с нея в свой интерес през инкриминирания период. Тя е
действала с ясното съзнание, че се разпорежда чужди пари, като
същевременно не ги е внесла по предназначение за данъци и осигуровки.
Всичко това обуславя съставомерност на деянието и. Да се приеме този извод
на ПРС би означавало да се отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство в частта за приложението на чл. 218б,ал. 1 от
НК, тъй като при липса на престъпление не следва на извършителя да бъде
налагано наказание дори по административен ред, доколкото то е за
извършено престъпление. В случая именно съставомерността на деянието
обуславя приложението на привилегированата разпоредба на чл. 218б от НК.
Изцяло се споделят изводите на прокурора по приложението на материалния
закон - както за правната квалификация, така и за крайния изход на делото.
Неоснователни са възраженията на защитата, че в случая неправилно
деянието е квалифицирано като маловажен случай. Предметът на
престъплението е под 2 МРЗ за страната, същият е изцяло възстановен на
пострадалата от У, същата е неосъждана и е признала вината си,
3
съдействайки в хода на разследването. От деянието не са произлезли други
вредни последици. Ето защо правилно представителят на РП – Пловдив е
преквалифицирал деянието по ал. 5 на чл. 206 от НК. Не може да бъде
споделено възражението на защитата, че ал. 5 и ал. 6 на чл. 206 от НК не
могат да бъдат приложени едновременно. Ако това бе вярно, нямаше
законодателят да предвиди т. 4 на ал. 6 в чл. 206 от НК, която определя
наказанието при обсебване в маловажен случай при заместване на предмета
на престъплението. Ето защо и в тази част прокурорът правилно е
преквалифицирал деянието с оглед заместеният предмет на престъплението.
Неоснователно е възражението на защитата, че не са налице предпоставките
на чл. 218б от НК. Предметът на престъплението, посочен в постановлението
на РП – Пловдив /л.3, абзац 1 от постановлението/ е 1116,09 лева, а
минималната работна заплата /МРЗ/ за страната е била 560 лева. Размерът на
2 МРЗ е 1120 лева и предметът на престъплението е под този размер. У е
неосъждана, предметът на престъплението е под 2 МРЗ и същият е изцяло
заместен. Престъплението по чл. 206, ал. 6 вр. ал. 1 от НК е сред изчерпателно
изброените в чл. 218б, ал. 1 от НК. Ето защо приложението на тази
разпоредба е задължително, както правилно е приел прокурорът от РП –
Пловдив. Компетентен да наложи административното наказание по чл. 218б
от НК е началникът на съответната структура, упълномощен от министъра на
вътрешните работи, поради което и правилно на основание чл. 424, ал. 5 от
НК е разпоредено материалите по делото да се изпратят на началника на
отдел „ИП“ при ОДМВР – Пловдив. За изчерпателност следва да се посочи,
че при конкуренция на двете привилегировани разпоредби - на чл. 78а и на
чл. 218б от НК винаги се прилага втората, тъй като е по-благоприятна за
дееца, какъвто е и настоящия случай.
Ето защо определението на РС – Пловдив следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, а жалбата на Г. М. Б. чрез адв. Н.А. следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 714 от 19.11.2021г. на Районен съд –
Пловдив, по ЧНД № 1125/2021г. по описа на ПРС, 2 н.с., с което е
потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от
11.12.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 2/2020г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив, водено за
престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5