МОТИВИ към Присъда № 150 от 23.06.2016г.,
постановена по НЧХД № 484/2016г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти нак.
състав:
Внесена е тъжба от Д.И.Г. с ЕГН **********о***
С.А.Ц. *** това, че на 14.02.2016г. в *** причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в хематом на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна раничка
на лявата скула, разкъсно-контузна раничка по ръба на лявата ушна мида,
разкъсно-контузна раничка по кожата в лявата задушна област, ивицесто
кръвонасядане, започващо от лявата скула с посока косо назад и нагоре, довела
до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота на Д.И.Г. - престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
До откриване на съдебното следствие
по делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство
граждански иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от Д.И.Г. с
ЕГН **********о*** С.А.Ц. ***
сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 14.02.2016г. до окончателното изплащане
на сумата.
В съдебно заседание тъжителят Д.И. * се явява
лично и с пълномощника си – адв. Г. А. от ПлАК, който взема становище, че
подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна
престъпния състав по чл. 130, ал. І от НК. Моли съда да постанови присъда, с която да
признае подсъдимия С.А.Ц., да му наложи наказание по справедливост и да уважи
предявеният граждански иск в претендирания размер. Моли съда да присъди на
тъжителя направените по делото разноски.
Подсъдимият С.А.Ц. се явява лично в съдебно
заседание и със защитника си – адв. Л.И. от ПлАК, който взема становище, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че подзащитният му
е автор на твърдяното от частния тъжител престъпление. Излага подробни
аргументи в подкрепа на защитната теза. Моли съда да постанови присъда, с която
да признае подсъдимия С.А.Ц. за невиновен и го оправдае по така повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. І от НК и отхвърли като
неоснователен предявения граждански иск. Моли съда да присъди в тежест на частния
тъжител направените от доверителя му разноски.
Подсъдимият С.А.Ц. в правото си на лична защита
поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от съда право
на последна дума заявава, че не виновнен.
СЪДЪТ, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С.А.Ц. е роден
на ***г***, живее в същото село, българин, български гражданин, с основно
образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.
На 14.02.2016 година към 20:00 часа подсъдимият С.А.Ц. се прибирал към дома
си, находящ се на ***, Плевенска област. До самата порта на имота си видял своя
съгражданин – тъжителя Д.И.Г., който бил оставил собствения си велосипед на
разстояние около 30-40 метра. Поради това и тъй като преди известно време от
дома на подсъдимия била извършена кражба, С.Ц. възприел ме*ахождението на
подсъдимия като намерение у последния да извърши престъпление против
собствеността в дома му. Подсъдимият нанесъл удар в лявата част на областта на
лицето на тъжителя. Последният отвърнал с удари, насочени към предната
повърхност на подбедрицата на левия крак и дясното коляно на * Ц.. В резултат
на нанесения удар от подсъдимия Ц., на Д.И.Г. била причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в хематом на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна
раничка на лявата скула, разкъсно-контузна раничка по ръба на лявата ушна мида,
разкъсно-контузна раничка по кожата в лявата задушна област, ивицесто
кръвонасядане започващо от лявата скула с посока косо назад и нагоре довела до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. В резултат на
нанесените от Д.И.Г. удари, на С.А.Ц. били причинени следните травматични
увреждания: неголяма рана по предната повърхност на подбедрицата на левия крак
и охлузване на дясното коляно. Въпреки, че медико-биологичната квалификация на
телесните повреди у Д.И.Г. и С.А.Ц. била еднаква, от медицинска гледна точка
травмите у Г. са по-тежки, причиняват по-продължителни и по-интензивни болки и
страдания и при тях оздравителния период е по-дълъг отколкото у подсъдимия Ц..
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена след анализ на ангажираните в хода на производството
писмени и гласни доказателства
доказателства.
Съдът обсъди дадените от
подсъдимия обяснения, като съобрази, че същите освен доказателствено средство
са и средство за защита. След като съпостави същите с останалия събран по
делото доказателствен материал, съдът намери, че следва да бъдат кредитирани с
доверие в частта, в която твърди, че прибирайки се към дома си в *** към 20:00
часа на 14.02.2016 година видял тъжителя
до портата на имота си, както и че двамата си разменили удари. Следва да бъдат
кредитирани обясненията на подсъдимия и в частта, в която посочва, че
велосипедът на тъжителя бил оставен на разстояние от мястото на инцидента. В
обсъдените части обясненията на подсъдимия са убедителни и се потвърждават от
останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл са
показанията на свидетеля Г.Т. *, чиито показания съдът приема с доверие като
обективни, логични и непротиворечиви. От същите се установява, че около 20:00
часа на 14.02.2016 година е възникнало спречкване между подсъдимия и тъжителя
пред дома на С.Ц. ***. Свидетелят * лично е видял, че двамата се държат за
реверите и чул виковете им за помощ. Видял още, че по лявата страна на Д.Г.
имало кръв, както и че след като преустановили спречкването тъжителят се
отдалечил от мястото и на разстояние от около 30-40 метра взел оставения си
велосипед. Този свидетел няма лични наблюдения относно начина на възникване на
инцидента. В негово присъствие подсъдимият твърдял, че е видял тъжителят да
прескача портата му и го дръпнал, след което Г. паднал, а последният заявил, че
просто бил нападнат. В останалата част обясненията на подсъдимия Ц. са
изолирани и неубедителни, поради което съдът прие, че са израз на предприетата
защитна теза. Съдът обсъди показанията на свидетеля И.И.Д., като съобрази че
същият няма лични наблюдения относно възникването и развитието инцидента.
Впечатленията му са формирани преди всичко от разказаното му от тъжителя, като
единственото му лично впечатление е че е забелязал видимото посиняване и
подуване в областта на лицето на Д.Г. в деня, следващ инкриминирания период.
Съдът обсъди заключенията на
вещото лице д-р Д.Д. по назначените и изготвени в хода на проведеното съдебно
следствие съдебно-медицински експертизи, които приема с доверие, като изготвени
обективно и неоспорени от страните. От същите се установяват следните
обстоятелства от значение за делото: На 14.12.2016 година на Д.И.Г. са били
причинени изброените травматични увреждания: хематом на клепачите на лявото
око, разкъсно-контузна раничка на лявата скула, разкъсно-контузна раничка по
ръба на лявата ушна мида, разкъсно-контузна раничка по кожата в лявата задушна
област, ивицесто кръвонасядане, започващо от лявата скула с посока косо назад и
нагоре. Уврежданията са резултат от удар с твърд предмет с тясна издължена, най
вероятно плоска удряща повърхност. Същите са довели до разстройство на здравето
времето и неопасно за живота. Продължителността на оздравителния процес е
продължила около 1 месец. На 17.02.2016 година С.А.Ц. е бил прегледан в съдебна
медицина, където при прегледа била констатирана неголяма рана по предната
повърхност на подбедрицата на левия крак и охлузване на дясното коляно.
Уврежданията са резултат от тъпи травми, а механизмът на тяхното получаване
може да бъде обяснен с удари с или твърд, тъп предмет, както и с падане на
тялото напред върху широка плоска повърхност. Давността на констатираните
увреждания е около 2-3 денонощия. Причинените на С.Ц. травми също са довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, като оздравителния
период при подобни диагнози е до 2 седмици. Съгласно заключението на вещото
лице Д. въпреки, че медико-биологичната квалификация на телесните повреди у Д.И.Г.
и С.А.Ц. е еднаква, от медицинска гледна точка травмите у Г. са по-тежки,
причиняват по-продължителни и по-интензивни болки и страдания и при тях
оздравителния период е по-дълъг отколкото у подсъдимия Ц..
В подкрепа на гореописаната
фактическа обстановка са и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: 2 броя
амбулаторен лист №№167/24.02.2016г. и 212/08.03.2016г., медицинско
удостоверение за пред съда №84/17.02.2016г., заверено копие от жалба от С.А.Ц. ***
от 15.02.2016г. и искане за образно изследване на С.Ц. от 18.02.2016 г,. ведно
с резултати от същото отразени на гърба на искането, справка за съдимост. Съдът
намира, че не следва да бъдат обсъждани подробно приобщените към
доказателствения материал по делото служебна бележка
от 16.06.2016г., издадена от Кмета на с. *о и служебна бележка изх. №
10/16.06.2016г. от Председателя на ПК „***“ - с. Брестовец, тъй като същите не
изясняват релевантни за делото факти.
Тази установеност на фактите дава основание на
съда да приеме, че подсъдимият С.А.Ц. е виновен в това, че на 14.02.2016г. в *** причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в хематом на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна
раничка на лявата скула, разкъсно-контузна раничка по ръба на лявата ушна мида,
разкъсно-контузна раничка по кожата в лявата задушна област, ивицесто
кръвонасядане започващо от лявата скула с посока косо назад и нагоре довела до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота на Д.И.Г. -
престъпление по чл.130, ал.І от НК, но заради това, че пострадалият Д.И.Г. е
отвърнал веднага на С.А.Ц. със също такава телесна повреда и на осн. чл.130,
ал. ІІІ, вр. чл.130, ал.І от НК подсъдимият Ц. следва да бъде освободен от
наказание.
Престъплението е насочено срещу обществените
отношения, охраняващи здравето. В процесния случай деянието е извършено с
личните действия на подсъдимия С.А. *, който на 14.02.2016г. в *** е нанесъл
удар по лицето на пострадалия Д.Г. и по този начин е причинил на същия болки и
страдания, а медикобиологичния характер на увреждането го определя като лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. І от НК. Събраните по делото
доказателства установяват, че пострадалият също е причинил на подсъдимия лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, като му е нанесъл удар в
областта на предната повърхност на подбедрицата на левия крак и дясното коляно,
от което в тези области са получени съответно неголяма рана и охлузване. Телесните
увреждания на пострадалия и подсъдимия са установени от вещо лице по назначените
от съда съдебно медицински експертизи и заключенията по тях, които съдът
кредитира напълно като ясни, пълни, изготвени въз основа на събраните в хода на
наказателното производство писмени и гласни доказателства. Същите дават
недвусмислен отговор относно вида, характера и механизма на установените
телесни повреди. Съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 130, ал. ІІІ от НК, която предвижда в случаите на
взаимно причиняване на леки телесни повреди извършителите да бъдат освободени от
налагане на наказание. Съдът намира, че са изпълнени всички основания за
приложение на института на реторсията, тъй като в хода на възникналия на 14 февруари
2016г. около 20:00 часа конфликт в ***, подсъдимият Ц. и тъжителя Г. са си разменили удари и взаимно са се
наранили, а причинените телесни увраждания по своя медико-биологичен характер
съответстват на леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. І от НК.
Прилагайки разпоредбата на чл. 130, ал. ІІІ вр. с, ал. І от НК съдът намери, че
следва да освободи подсъдимия Ц. от наказателна отговорност, тъй като веднага
след като е наранен, пострадалият Д.Г. е отвърнал веднага със също такава
телесна повреда, каквато му е била нанесена.
Съдът счита, че установените по делото факти дават
основание за извод, че подсъдимият Ц. не е бил изправен пред необходимостта на
се брани и поради това е неприложима в случая разпоредбата на чл. 12 от НК
относно неизбежната отбрана. Независимо от обстоятелството, че индиция за
увереността на подсъдимия, че тъжителят е бил до портата на дома му на
инкриминираната дата, тъй като е възнамерявал да извърши престъпление – кражба
се съдържа в приобщеното към доказателствата по делото копие от жалба от
15.02.2014г. (стр. 24 в делото), то същото не дава основание за отбрана от
такова непосредствено и продължавано нападение, което да позволява причиняване
на нараняване на нападателя. В случая е било достатъчно подсъдимият да
сигнализира незабавно съответните органи.
Съдът приема, че предявения от Д.И.Г. срещу
подсъдимия С.А.Ц. граждански иск е основателен до сумата от 100,00 лв., представляваща
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от датата на причиняване на щетите – 14.02.2016г., до
окончателното изплащане на сумата. Съдът съобрази, че съгласно правилата на чл.
45 от ЗЗД всеки е длъжен да не вреди виновно другиму и следва да се въздържа от
действия, които биха могли да увредят здравето на друго лице. В процесния
случай, след като се установи, че подсъдимият С.А.Ц. виновно е причинил на тъжителя
Д.И.Г. телесна повреда, от която Г. е претърпял болки и страдания, то тези
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с присъждане на справедливо по
размер обезщетение. При определяне размера на обезщетението съдът е отчете
причинената на подсъдимия също такава лека телесна повреда от тъжителя Д.И.Г.
По този начин пострадалият е отвърнал на подсъдимия за причинената телесна
повреда. Съдът отчита и че в известна степен поведението на Г. е станало
причина за случилото се, защото преди физическото съприкосновение самият пострадал
е имал поведение, което е провокирало Ц. и е станало причина за сбиването. Затова
съдът приема, че определения размер на гражданския иск е справедлив и в
достатъчна степен ще обезщети понесените от Д.И.Г. болки и страдания, а в
останалата част до размера от 2000,00 лева исковата претенция е неоснователна.
Ето защо и на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия С.А.Ц. със снета по-горе
самоличност да заплати на Д.И.Г. с ЕГН ********** сумата от 100,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-14.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до 2000,00 лева отхвърли иска като неоснователен.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия С.А.Ц. да заплати по
сметка на РС – Плевен сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск.
На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия С.А.Ц. с ЕГН **********
да заплати на тъжителя Д.И.Г., ЕГН ********** направените деловодни разноски в
размер на 520,00 лева, от които 400,00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение и 120,00 лева разноски за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК
съдът осъди тъжителя Д.И.Г. с ЕГН ********** да заплати на подсъдимия С.А.Ц.
направените деловодни разноски в размер на 620,00 лева, от които 500,00 лева
разноски за адвокатско възнаграждение и 120,00 лева разноски за възнаграждение
на вещо лице.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: