Решение по дело №14113/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1971
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Десислава Любомирова Попколева
Дело: 20191100514113
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр.София, 11.03.2020 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през 2020 година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева

                                      Константина Христова

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 14113 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.

Образувано е по молба от 14.05.2019 г. /депозирана по пощата на 07.05.2019 г./ на Е.П.П., чрез адв. А.М., за отмяна на неприсъственото решение от 27.03.2018 г. по гр. дело № 72116/2017 г. на Софийския районен съд, 162 състав, с което е признато за установено по предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу Е.П.П., искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.99, ал.1, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.П. дължи на дружеството сумата от 270,67 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 2333960/24.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.06.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 15,52 лв.-възнаградителна лихва по договора за периода 10.07.2015 г.-16.10.2015 г., сумата от 36,00 лв.-такса разходи, сумата от 100,66 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода 17.07.2015 г.- 16.10.2015 г., както и сумата от 50,01 лв.-обезщетение за забава за периода 11.07.2015 г. – 29.06.2017 г., които са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за които е издадена заповед за изпълнение от 12.07.2017 г. по гр.д. № 42872/2017 г. по описа на СРС, 162 състав. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца 75,00 лв.-разноски за заповедното производство и сумата от 525,00 лв.-разноски за исковото производство.

В изпълнение на указанията на СРС от 22.05.2019 г. и от 17.06.2019 г. за приподписване на молбата или за представяне на доказателства за учредена представителна власт /адвокатско пълномощно/ от дата, предхождаща подаването на молбата за отмяна за адв.М., последният с молба от 19.07.2019 г. е представил заверен препис от пълномощно от 29.10.2018 г., с което Е.П.П. го упълномощава да я представлява пред съдилищата на Република България с правата по чл.34 ГПК.

В молбата се твърди, че е невярна констатацията на съда, че по делото не е поискано разглеждането на делото в отсъствие на ищцата, тъй като такава молба е подадена преди откритото съдебно заседание на 27.03.2018 г., т.е. поддържа се, че СРС неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На следващо място се поддържа, че е налице нередовно призоваване на ищцата за насроченото открито съдебно заседание, тъй като последната не е получила призовка по надлежния ред. Изложено е, че по делото е липсвало пълномощно за адв. М., поради което не е следвало да се дава ход на делото, а е следвало писмения отговор да бъде оставен без движение с указания за представяне на пълномощно. Поддържа, че без провеждане на съдебно следствие е недопустимо съдът да прави извод за вероятна основателност на иск, още повече при оспорване на исковете и направени доказателствени искания. С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени постановеното неприсъствено решение.

Насрещната страна по молбата - „А.з.с.н.в.“ ЕАД е депозирала отговор, в който се поддържа недопустимост, евентуално-неоснователност на молбата с правно основание чл.240 ГПК.

Софийският градски съд, като се запозна и прецени данните по делото във връзка с доводите в молбата, намира за установено следното:

СРС е сезиран с установителни искове за установяване на вземания по реда на чл.422 ГПК, след издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, предявени от -„А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу Е.П.П.. Препис от исковата молба, ведно с приложенията е връчен на ответницата лично на 06.11.2017 г.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от адв. А.М., като в него е посочено, че последният има качеството на процесуален представител на ответницата, но не е приложено пълномощно.С определение от 08.12.2017 г. СРС е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 30.01.2018 г., като се е произнесъл по направените от ищеца доказателствени искания, а в изпълнение на задължението си по чл.101 ГПК е указал на ответницата, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да приподпише отговора на исковата молба или да представи доказателства за учредена представителна власт на адв. А.М. /адвокатско пълномощно/ от дата, предхождаща подаването на отговора, или с писмена молба изрично да потвърди действията на това лице, извършени по подаване на отговора, като е указал, че при неизпълнение на указанията, съдът ще приеме, че не е подаден отговор на исковата молба. Препис от определението е изпратен на ответницата, чрез адв. М., като видно разписката, книжата не са връчени, като длъжностното лице е отбелязало, че ад. М. е в отпуск от 10.01.2018 г. до 10.02.2018 г., но е уведомен по телефона за датата на съдебното заседание. В насроченото на 30.01.2018 г., ход на делото не е даден поради нередовното призоваване на ответницата, тъй като е призована чрез адв. М., за който не е представено пълномощно по делото. В насроченото за 27.02.2018 г. открито съдебно заседание отново не е даден ход на делото, тъй като ответницата е била нередовно призована, доколкото изпратената призовка на адреса, на който й е връчен препис от исковата молба, е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса, но тъй като адресатът не е търсен три пъти в рамките на един месец, СРС е приел, че са налице пречки за даване ход на делото. Същевременно СРС е докладвал и депозирана на 27.02.2018 г. молба от адв. М. с искане делото да бъде гледано в негово отсъствие, но към молбата отново не са били представени доказателства  за учредена в негова полза представителна власт от страна на ответницата, въпреки дадените указания по чл.101 ГПК.В насроченото за 27.03.2018 г. СРС е дал ход на делото, като е приел, че ответницата е редовно призована по реда на чл.41, ал.2 ГПК, тъй като изпратената й призовка на адреса, на който вече е получавала книжа по делото, е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Към датата на това съдебно заседание, въпреки многократно дадената от съда възможност на адв.М., респ. на ответницата, да представи доказателства за учредена представителна власт в полза на адв.М. за осъществяване на процесуално представителство по делото, такива доказателства не са представени. Горното е мотивирало СРС да измени проекта си за доклад в частта, описваща възраженията на ответницата, като е приел в доклада, че ответницата не е подала отговор на исковата молба. По искане на процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, СРС е приел, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 ГПК – не е подаден отговор, неявяване на ответницата лично или чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, за което е редовно призована и липса на искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, и е постановил неприсъствено решение.

При така установеното от фактическа страна, въззвният съд приема, че молбата по чл.240 ГПК е депозирана в срока по чл.240, ал.1 ГПК, т.е същата е допустима, но е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В чл.239, ал.4 ГПК изрично е посочено, че неприсъственото решение не подлежи на обжалване, т.е. то влиза в сила от датата на постановяването му, а по правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуания закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки – чл.238 и чл.239 ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл.238 и чл.239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Производството по отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, т.е. дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че в конкретния случай не е налице нито една от посочените в чл.240, ал.1 ГПК хипотези, доколкото самите твърдения в молбата, с изключение на това, че е налице нередовно призоваване на ответницата за насроченото открито съдебно заседание, тъй като не е получила призовка по надлежния ред, не покриват нито една от тях. Изложените доводи в молбата за отмяна на неприсъственото решение, поради обстоятелството, че не са били налице законовите основания за постановяване на неприсъствено решение, не покриват нито едно от предвидените основания за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК. Ето защо, въззивният съд следва да разгледа единствено твърдението за нередовно призоваване на ответницата за откритото съдебно заседание на 27.03.2019 г., което попада в основанията, предвидени в т.1 на чл.240, ал.1 ГПК.

Настоящият състав приема, че за откритото съдебно заседание на 27.03.2019 г. ответницата е била редовно призована по реда на чл.41, ал.2 ГПК. Видно от приложените по делото съобщения, ответницата е получила лично на 06.11.2017 г. препис от исковата молба и от разпореждането на съда от 26.10.2017 г., в което изрично е указано, че в случай, че отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени. Предвидената в чл.41, ал.2 ГПК фикция за призоваване намира приложение единствено в случай, че по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа. Така нареченото „фингирано връчване“ е предвидено от законодателя с цел да се обезпечи развитието и приключването на производството в хипотезата, при която страната или нейният представител отсъстват продължително от адреса си. В настоящият случай е  налице удостоверяване /на 08.02.2018 г. и на 08.03.2018 г./ от длъжностното лице, че ответницата не живее на адреса, т.е. че е напуснала е адреса, на който веднъж й е връчено съобщение по делото. При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл.41, ал.2 ГПК за прилагане на призовката за насроченото открито съдебно заседание на 27.03.2019 г. в цялост като редовно връчена на ответницата, като следва да се посочи, че доколкото към този момент по делото не са били ангажирани доказателства за учредена представителна власт в полза на адв.М. за осъществяване на процесуално представителство по делото, въпреки многократните указания за това, първоинстанционният съд не е бил длъжен да връчва съобщение на представителя по реда на чл.39, ал.1 ГПК. Горното обуславя извод, че молителката не е била лишена от възможност да участва в производството пред СРС и да защити правата си.

С оглед изложеното молбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.240, ал.1 ГПК от 14.05.2019 г., депозирана по пощата на 07.05.2019 г., от Е.П.П., чрез адв. А.М., за отмяна на неприсъственото решение от 27.03.2018 г., постановено по гр. дело № 72116/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 162 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.