Решение по дело №175/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

20.08.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2020                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 четвърти състав

На 01 (първи) юни                                                                           Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

търговско дело номер 175 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

    Производството е образувано въз основа на предявени от Дирекция "Социално подпомагане"- гр.В.Преслав срещу Ш.Б.Г. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал. 4 от ЗИХУ/отм./, вр. чл.29 от ППЗИХУ/отм./ вр. с §10 от ПЗР на ЗХУ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2013.00 лв., представляваща сбор от получени от ответника недобросъвестно месечни добавки за социална интеграция по чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ/отм./ в размер на 16.90 лв. за периода 01.06.2007 г. – 31.05.2012 г., отпуснати със Заповед №816/22.06.2007 г. на директора на ДСП-В.Преслав и със Заповед №816/26.02.2009 г. на директора на ДСП-В.Преслав, сумата на месечните добавки  била изменена на 19.50 лв. за периода от 01.01.2009 г. – 30.04.2012 г., ведно законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 27.02.2019 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на сумата от 538.15 лв.- законна лихва, дължима върху главницата за периода 25.08.2008 г. – 16.07.2017 г.

Ищецът обосновава претенциите си на следните обстоятелства: въз основа на молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция Вх.№ В-103/30.05.2012г. до Директора на ДСП-В.Преслав; молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция Вх.№ 816/15.06.2007г. до Директора на ДСП В.Преслав с приложения и двете от ответника и на осн. ЗИХУ/отм./  и ППЗИХУ/отм./  били отпуснати на Ш.Б.Г.  със Заповед на Директора на Д“СП“-В.Преслав №816/22.06.2007 г. месечни добавки за социална интерграция в размер на 16.50 лв. за периода 01.06.2007 г.-31.05.2012 г. С последваща Заповед на Директора на Д“СП“-В.Преслав №816/26.02.2009 г. била изменена сумата на отпуснатите месечни добавки за социална интерграция от 16.50 лв. на 19.50 лв. за периода 01.01.2009 г.-31.04.2012 г. Средствата били преведени по банкова сметка ***. При извършване на проверка от ищеца по повод заявление-декларация от ответника за изготвяне на социална оценка, депозирано на 11.07.2017 г. било установено, че ответника Ш.Г. е получила неправомерно интеграционните надбавки въз основа на горепосочените заповеди, т.к в 7-дневен срок от промяна в декларираните обстоятелства, послужили за отпускане на надбавките не е уведомила Д“СП“-В.Преслав.  Настъпилата промяна била в следствие на преосвидетелстване от ТЕЛК с Експертно решение №2183 от 097/11.07.2005 г., с което е намален количествено определения процент на инвалидност, т.е увеличен процента на работоспособност на освидетелстваното лице. 

След приключване на проверката била издадена Заповед №РД 01-0095/11.10.2017 г. на Директора на ДСП-В.Преслав, с която е постановено възстановяване от ответника на недобросъвестно получените сума за интеграционни добавки. Заповедта не била обжалвана и била влязла в сила. Сред като ответника бил получил покана за доброволно изпълнение на сумите по заповедта за възстановяване на 05.01.2018 г. било сключено споразумение между страните за разсрочено плащане на задължението. Ответницата била платила част от сумите по споразумението, но от 08.10.2018 г. не е извършвала плащания. Поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на исковете. Счита същите за основателни и доказани и моли съдът да се произнесе положително по тях.  

Ответната страна в  срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. Редовно призована не се явява и не се представлява в с.з и не е изразила становище по исковете.

От страна на ищецът не е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Въз основа на молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция Вх.№ В-103/30.05.2012г. до Директора на ДСП-В.Преслав; молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция Вх.№ 816/15.06.2007г. до Директора на ДСП В.Преслав с приложения към тях на ответницата Ш.Б.Г.  със Заповед на Директора на Д“СП“-В.Преслав №816/22.06.2007 г. са отпуснати месечни добавки за социална интерграция в размер на 16.50 лв. за периода 01.06.2007 г.-31.05.2012 г. С последваща Заповед на Директора на Д“СП“-В.Преслав №816/26.02.2009 г. е изменена сумата на отпуснатите месечни добавки за социална интерграция от 16.50 лв. на 19.50 лв. за периода 01.01.2009 г.-31.04.2012 г. Отпуснатите добавки са преведени по сметка на ответницата, видно от приложените банкови извлечения по делото. По повод заявление-декларация от ответника за изготвяне на социална оценка, депозирано на 11.07.2017 г. е извършена проверка от Д“СП“-В.Преслав при която е установено, че ответника Ш.Г. е получила неправомерно интеграционните надбавки въз основа на горепосочените заповеди, т.к в 7-дневен срок от промяна в декларираните обстоятелства, послужили за отпускане на надбавките е следвало да уведоми Д“СП“-В.Преслав, което не е направила.  Настъпила е промяна в обстоятелствата при преосвидетелстване от ТЕЛК с Експертно решение №2183 от 097/11.07.2005 г., с което е намален количествено определения процент на инвалидност на 40%, т.е увеличен процента на работоспособност на освидетелстваното лице. След приключване на проверката е издадена Заповед №РД 01-0095/11.10.2017 г. на Директора на ДСП-В.Преслав, с която е постановено възстановяване от ответника на недобросъвестно получените сума за интеграционни добавки. Заповедта е влязла в сила. На 05.01.2018 г. е сключено споразумение между страните за разсрочено плащане на задължението по посочената заповед. Ответницата платила част от сумите по споразумението, но от 08.10.2018 г. не е извършвала плащания.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С разпоредбите на чл. 42, ал.1, ал.2, т.1 и т.2 ЗИХУ/отм./, респ. чл.25 и чл. 29 ППЗИХУ /отм./ е прогласено правото на хората с увреждания да получават месечна добавка за социална интеграция след индивидуална социална оценка на потребностите и възможностите им, определени според степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Месечните добавки за социална интеграция се отпускат с мотивираната заповед на Директора на Д“СП“ по местоживеене на лицето и след преценка на всички обстоятелства, отразени в социалната оценка. Условията и редът за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката се определят с правилника за прилагане на закона.

            В настоящият случай на ответницата Шерифа Г. въз основа на подадена от нея молба- декларация по чл.11, ал.1 от ЗИХУ/отм./, към която е приложила действащо към датата на подаване на декларацията ЕР на ТЕЛК, установяващо увреждането й и след изготвена социална оценка със Заповед на Директора на Д“СП“-В.Преслав №816/22.06.2007 г. са отпуснати месечни добавки за социална интерграция в размер на 16.50 лв. за периода 01.06.2007 г.-31.05.2012 г., като с последваща Заповед на Директора на Д“СП“-В.Преслав №816/26.02.2009 г. е изменена сумата на отпуснатите месечни добавки за социална интерграция от 16.50 лв. на 19.50 лв. за периода 01.01.2009 г.-31.04.2012 г. Ответницата е получила месечните добавки са социална интеграция до 31.05.2017 г. по банкова сметка.  ***та при които са отпуснати месечните интеграционни добавки е задължена в 7-дневен срок от настъпването им да уведоми Д“СП“-В.Преслав, което задължение видно от представеното копие от молба-декларация й е било известно. Представеното с декрарацията експертно решение съгл. чл. 14, ал.1 от ППЗИХУ/отм./ е съобразено от административния орган Д“СП“-В.Преслав при неговата преценка за отпускане на помощите и добавките. След постановяване на Заповед на Директора на Д“СП“-В.Преслав №816/22.06.2007 г., с която на ответницата са отпуснати интеграционни добавки е настъпила промяна в обстоятелствата - преосвидетелстване от ТЕЛК с Експертно решение №2183 от 097/11.07.2005 г., с което е намален процента на инвалидност, т.е увеличен процента на работоспособност на освидетелстваното лице и при които обстоятелства ответницата вече няма основание за получаване на интеграционни добавки арг. от чл.42б от ЗИХУ/отм./. Ищецът е продължил да изплаща на ответницата отпуснатите интеграционни добавки, доколкото не е разполагал с информация за преосвидетелстването от ТЕЛК и че същото е породило правни последици. Ответницата сама, поради необходимост от изготвяне нова социална оценка  на 11.07.2017 г. /след изтичане на седем дневен срок от промяната и след изтичане на срока на получаване на отпуснатите вече надбавки/ е представила Експертно решение №2183 от 097/11.07.2005 г. на ТЕЛК, което означава, че е била наясно с посоченото в него и това е достатъчно, за да обоснове недобросъвестността й при получаване на помощите и добавките.

            Съгласно чл. 45, ал.4 от ЗИХУ/отм./, недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания (т.е. със законната лихва, съобразно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания). С други думи, предпоставка за възстановяване на получените помощи и добавки за транспортно обслужване, респ. за диетично хранене и лекарствени продукти, е наличието на получени такива без правно основание, при проявена недобросъвестност от получилото ги лице, което се доказа по несъмнен начин в настоящото производство. Липсата на изрична разпоредба, сочеща органа, който следва да разпореди възстановяването им, се явява основание да се приеме, че възстановяването на недобросъвестно получените месечни добавки е в правомощията на органа, който е компетентен да разпореди отпускането им и доколкото това е директорът на съответната Дирекция "Социално подпомагане". При констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.

            След извършване на проверка и поради констатираната недобросъвестност със Заповед №РД 01-0095/11.10.2017 г. на Директора на ДСП-В.Преслав на ответницата е разпоредено възстановяване на получените месечни добавки за социална интеграция по чл. 25 от ППЗИХУ (за транспортни услуги) и по чл. 29 от ППЗИХУ (за диетично хранене и лекарствени средства) за периода м.юни 2007 г. – 31.05.2017 г., в размер на 2283.00 лв., заедно със законната лихва в размер на 1290.67 лв. към 31.07.2017 г.

            Заповедта е влязла в сила и след поканата за доброволно изпълнение между страните е сключено споразумение за разсрочено плащане на сумите по заповедта от ответницата. Ответницата е заплатила част от сумите по споразумението, но от 08.10.2018 г. не е извършвала плащания. От претендираните суми ищецът е приспаднал платеното от ответницата в общ размер на 180.00 лв.

            По горните съображения претенцията по основания иск се явява основателна и доказана в претендирания размер от 2013.00 лв.. Съдът намира за доказан по основание и акцесорния иск за обезщетение за забава по по чл.86 от ЗЗД арг. от чл. 84, ал.2 ЗЗД. Според чл. 45, ал.4 ЗИХУ недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. Ето защо следва да се присъди и лихва за забава в претендирания размер от 538.15 лв.

            На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да бъде осъден ответника да заплати, с оглед уважените исковете държавна такса по сметка на ВПРС в общ размер на  130.52 лв. /сбор от държавните такси по иска по чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ/отм./, вр. чл.29 от ППЗИХУ/отм./ вр. с §10 от ПЗР на ЗХУ в размер на 80.59 лв. и по иска по чл. 86 от ЗЗД в размер на 50.00 лв./.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

    ОСЪЖДА Ш.Б.Г. с ЕГН ********** с пост.адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Социално подпомагане"-гр.В.Преслав ЕИК 1210150562691, към Агенция за социално подпомагане-гр.София, с адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Борис Спиров“№76 представлявана по закон от директора Деница Колева сумата 2013.00 лв./две хиляди и тринадесет лева/, представляваща сбор от получени от ответника недобросъвестно месечни добавки за социална интеграция по чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ/отм./, отпуснати със Заповед №816/22.06.2007 г. на Директора на ДСП-В.Преслав и със Заповед №816/26.02.2009 г. на директора на ДСП-В.Преслав,  ведно законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 538.15 лв./петстотин тридесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща законна лихва, дължима върху главницата за периода 25.08.2008 г. – 16.07.2017 г.

ОСЪЖДА  Ш.Б.Г. с ЕГН ********** с пост.адрес ***,  да заплати по сметка  на Великопреславския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 130.52 лв. /сто и тридесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща сбора от държавни такси, съразмерно на уважените искове.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

 

                                                                             Районен съдия: