Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
20.01.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесети декември две
хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 173 по описа за 2019 г. на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета,
раздел І от АПК, във връзка с чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Адапт, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.Търговище, ул. „Преслав“ №2, представлявано от
управителя Т, Б, Д,, подадена чрез адвокат Ц.И. ***, с посочен по делото
съдебен адрес:***, против Решение № 220/
12.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено
Постановление на публичен изпълнител за наложени обезпечителни мерки / ПНОМ/ с
изх. № С190025-022-0054809/ 28.06.2019г. С посоченото ПНОМ на оспорващото
дружество е наложена възбрана върху
недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с площ от 61.430 кв.м., ведно с изба
с площ от 3.55 кв.м., с идентификатор 73626.506.402.1.99, находящо се в
гр.Търговище, общ.Търговище, обл.Търговище, ул. „Епископ Софроний“
№9,ет.8,ап.13.
В жалбата като основание се навежда
противоречие с материалния закон. Излага се становище за липса на мотиви на
органа по приходите относно предпоставките за налагане на обезпечителната
мярка. Навежда се, че на дружество „Адапт“, ЕООД гр.Търговище не е връчван
Ревизионен акт, който да подлежи на събиране.
Моли се оспореното Решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание оспорващото дружество не изпраща представител и не ангажира писмено
становище.
Ответникът
по оспорването – Директора на ТД на НАП-Варна в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от гл.юрисконсулт М.Д., която излага становище за неоснователност на жалбата.
Навежда доводи, че към момента на налагане на обезпечителната мярка същата е
била законосъобразна и обоснована, предвид на това че същата не е
предварителна, а във връзка с установено
вече задължение на дружеството по издаден Ревизионен акт като участник на
последното в ДЗЗД, на основание чл.9, ал.2 от ДОПК. Излага се становище и че не
са налице и основанията по чл.197, ал.3 от ДОПК. Моли се жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
С Ревизионен акт /РА/ № Р-03002518007325-091-001/04.06.2019г. издаден от М.
Ц. М.на длъжност –Началник сектор, възложил ревизията и М. Г. А.-Д. на длъжност-главен
инспектор по приходите и ръководител на ревизията за „Жилищна
сграда „, ул. „Палаузов“ №8-ЛЦ-2016“ ДЗЗД гр.Омуртаг са
установени задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди
01.09.2017-31.07.2018г. в общ размер на 104512.44 лв.-главница и 8014.82 лв.лихви/
стр.13 от преписката/.
Дружеството по ЗЗД /ДЗЗД/ „Жилищна сграда
ул.“Палаузов“№8-ЛЦ -2016“ , ЕИК *********, е създадено с договор за обединение
от 09.12.2016г. между собствениците „Адапт“ ЕООД, Булстат ********* и „Лисец“ ЕООД, Булстат *********/ стр.15 от
преписката/. Дяловото участие на всеки от съдружниците в ДЗЗД е по 50%. В хода на проверката е установено че
ДЗЗД няма имущество.
Ревизионният
акт е съобщен и връчен на дружеството по ЗЗД на 05.06.2019г. по електронен път.
Срокът за доброволното му плащане е изтекъл на 20.06.2019г.
За установеното по основание
и размер с РА № Р-03002518007325-091-001/04.06.2019г. публично
задължение на ДЗЗД по отношение на „Адапт,
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, ул.
„Преслав“ №2, представлявано от управителя Т. Б. Д. за публично
задължение съставляващо 50% от общия размер на установеното с посочения РА
задължение с ПНОМ, с изх. №
С190025-022-0054809/ 28.06.2019г., издадено от публичен изпълнител на ТД на
НАП-Варна- Р. В. на „Адапт, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.Търговище, ул. „Преслав“ №2, представлявано от
управителя Т. Б. Д. на „Адапт, е
наложена обезпечителна мярка- възбрана върху недвижим имот-самостоятелен обект
в сграда с площ от 61.430 кв.м., ведно с изба с площ от 3.55 кв.м., с
идентификатор 73626.506.402.1.99, находящо се в гр.Търговище, общ.Търговище,
обл.Търговище, ул. „Епископ Софроний“ №9,ет.8,ап.13.
Горепосоченото Постановление
за налагане на обезпечителна мярка е съобщено на “ Адапт“, ЕООД гр.Търговище на
21.08.2019г.Същото е обжалвано по административен ред с жалба с вх.№
7972/08.07.2019г. По подадената жалба е постановено Решение № 220/ 12.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което ПНОМ,
с изх. № С190025-022-0054809/ 28.06.2019г., издадено от публичен изпълнител на
ТД на НАП-Варна- Р. В. е потвърдено.
Жалбата срещу посоченото решение
е подадена от дружеството по административен ред на 02.07.2019г. с вх.№
8645/22.07.2019г.
Съгласно приложената към
административната преписка справка дори и след датата на издаване на ПНОМ № Р-03002518007325-091-001/04.06.2019г. към 27.09.2019г.
публичното задължение по настоящият на предварително изпълнение РА остава в общ
размер /главница,лихви/ на 45585.88лв.
Дори и към датата на съдебното заседание
задължението на дружеството остава в общ размер на 161.21 лева.
Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното, съдът
намира жалбата за допустима като подадена
в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за
проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална
предпоставка. Спазен е и срокът по чл.197, ал.1 от ДОПК за административното
обжалване и същото е допустимо проведено.
По основателността на жалбата съдът
намира следното:
Оспореното Решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.197, ал.1 от ДОПК. Постановено е в
предвидената от закона форма и съдържа подробни мотиви за обосноваване на
възприетото административно решение, с оглед на което съдът приема, че е
спазено законовото изискване за произнасяне с мотивиран акт.
Потвърденото с обжалваното
решение ПНОМ с изх. изх. № Р-03002518007325-091-001/04.06.2019г.на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна,
офис Търговище също е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК. Съдържанието на Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки съответства на законовите изисквания по чл. 196, ал. 1 от ДОПК, като посочените фактически основания за неговото издаване от гледна точка
на наличието на обезпечителна нужда, се свързват с преценката на публичния
изпълнител, че ще бъде затруднено събирането на публично вземане в предполагаем размер на 56612.05 лева,
от които 452256.23 лв. главница. Именно
с размера на публичното задължение на оспорващото
дружество като съдружник в ДЗЗД, неговата установеност с РА, който към момента
на издаване на Постановлението е подлежал на принудително изпълнение и е налице
изискуемост на публичното вземане е обоснована нуждата от предприемането на
обезпечителни мерки спрямо дружеството, с цел да се гарантира събирането на
публичните вземания. С оглед на което неоснователно е възражението на
жалбоподателя за необоснованост на обезпечителната нужда и на необходимостта от
налагането на обезпечителни мерки.
По отношение на съответствието
на оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ с материалния закон съдът
намира следното:
Съгласно чл. 9, ал. 2, изр. първо от ДОПК, в
производствата по този
кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват
на юридически лица. Следователно, въпреки че учредените по ЗЗД дружества са
неперсонифицирани и не могат да участват в оборота самостоятелно, а единствено
чрез съставящите ги лица, посочената разпоредба на ДОПК създава на тези
дружества фингирана правосубектност за целите на данъчното облагане насочена
единствено към уреждане на възникващите от дейността на ДЗЗД публични
задължения за данъци и осигурителни вноски.
Съгласно чл. 9, ал. 2, изр. второ от ДОПК в производствата по принудително събиране, вкл.
в производствата по налагане на обезпечителни мерки спрямо участващите в
неперсонифицираното дружество лица могат да бъдат предприемани действия по
принудително събиране, съответно и по обезпечаване събирането на задълженията, но
само съобразно размера на тяхното участие
С приложения по делото
Ревизионен акт е установено задължение на ДЗЗД „Жилищна сграда, ул. „Палаузов“ №8-ЛЦ-2016“ гр.Омуртаг за ДДС за
периода за периода от 01.09.2017-31.07.2018г
в общ размер на 112817.59 лв., от които 104 512.44 лв. главница и лихви
в размер на 8305.15 лв.
По
делото се доказа, че към датата на издаване на ПНОМ публичното задължение „Адапт,
ЕООД гр.Търговище по РА е именно в общ
размер на /главница,лихви/ на
45585.88лв.
По делото се установи също така,
че към деня на съдебното заседание все още е налице публично задължение на “ Адапт“, ЕООД
гр.Търговище дори и да е само в размер на 161.21 лева.
На
основание всичко гореизложено съдът приема, че са изпълнени необходимите
предпоставки съобразно разпоредбата на чл.121 от ДОПК- наличие на ревизионно производство, в хода на
което е установено публично задължение по основание и размер, и изискуемо към
деня на постановяване на ПНОМ, събирането на което може да се затрудни поради
това, че дружеството е създадено със специална цел и няма имущество. По делото
не се доказа наложената обезпечителна мярка да препятства извършването на
търговската дейност на “ Адапт“, ЕООД
гр.Търговище - изпълнени са изискванията на чл. 121, ал.3 от ДОПК.. Не е налице хипотеза по чл.197, ал.3 от ДОПК. При
доказана, обезпечителна нужда и предвид липсата на представено от длъжника по
изпълнението обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, не е налице нито едно от основанията по чл.
197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на наложените обезпечителни мерки.
По изложените съображения, настоящият съд приема
обжалваното Решение и потвърденото с него ПНОМ с изх. № Р-03002518007325-091-001/04.06.2019г. за издадени
при правилно приложение на материалния закон.
На
основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на „Адапт“, ЕООД гр.Търговище за неоснователна и като такава следва
същата да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в
възнаграждения в размер на 500 /петстотин/ лева.
Воден от
горното, на основание на чл.197,
ал.2 от ДОПК,чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Адапт“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Търговище, ул. „Преслав“ №2, представлявано от управителя Т. Б. Д., подадена
чрез адвокат Ц.И. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение № 220/ 12.07.2019 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление на публичен
изпълнител за наложени обезпечителни мерки / ПНОМ/ с изх. №
С190025-022-0054809/ 28.06.2019г..
ОСЪЖДА „Адапт“,
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, ул.
„Преслав“ №2, представлявано от управителя Т. Б. Д. да заплати на ТД на
НАП-Варна разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197,
ал.4 от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: