Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 09.05.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, девети състав, в открито съдебно заседание на пети
април две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР НИНОВ
при секретаря Т.С., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 10135 описа
за 2009г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от К.М.К. срещу Е.К.К., с
която са предявени искове с правно основание чл. 42, чл. 43 и чл. 30 от ЗН, в
условията на евентуалност, както следва:
1. да бъде признато
за нищожно саморъчно завещание от 07.09.2002г. съставено от М.К.К. в полза на Е.К.К. поради неспазване на разпоредбите за съставянето му – не
е написано и подписано от завещателя, на основание чл.42, ал.1 б.”б” предл. 2
от ЗН.
2. да бъде унищожено саморъчно завещание от
07.09.2002г. съставено от М.К.К. в полза на Е.К.К. поради това,
че завещателят към момента на написването и подписването на завещанието не е
бил способен да завещава, тъй като не е могъл да разбира и ръководи постъпките
си, на основание чл. 43 ал.1 б.”А” от ЗН
3. да бъде унищожено саморъчно завещание от 07.09.2002г.
съставено от М.К.К.
в полза на Е.К.К. поради това, че върху завещателя е
упражнено психическо въздействие, с което е опорочена волята му в завещателното
разпореждане, на основание чл. 43 ал.1 б.”Б” от ЗН
4. да бъде намалено завещателното разпореждане,
извършено със саморъчно завещание от 07.09.2002г. съставено от М.К.К. в полза на Е.К.К., до размера на запазената в полза на К.М.К. 1/2 ид.част от имуществото на завещателя, на основание чл. 30
ал.1 от ЗН
В исковата молба се твърди, че ищцата е законен
наследник на наследодателя зм. К.К.,
починал на 16.09.2002г. Твърди, че ответницата, леля на ищцата се легитимира
като наследник на зм. К.К.
по силата на саморъчно завещание от 07.09.2002г., с което завещателят е завещал
на сестра си „собствените си недвижими имоти ниви и парцели в регулация в гр. а.”. Твърди, че завещанието не е съставено и
подписано от завещателя, както и че подписът в завещанието е точно като
подписа, положен в н.а. № 19/04.07.2007. При условията на евентуалност, твърди,
че завещателят към момента на написването и подписването на завещанието не е
могъл да формира валидна воля, тъй като същото е съставено 9 дни преди смъртта
му, когато се е намирал в изключително тежко здравословно състояние поради
раково заболяване, безпомощен и поддаващ се на внушения и влияния, с честа
загуба на съзнание, гърчове, епилептични припадъци, затруднено дишане,
неадекватен и неразпознаващ близките си. В условията на евентуалност твърди, че
върху него е указан психически натиск да бъде съставено и подписано
завещанието. Накрая ищцата твърди, че завещанието накърнява запазената й част
от наследството на зм. К.К..
С посоченото завещание завещателят се е разпоредил в полза на сестра си с
цялото си имущество, включващо 1/10 ид.част от нива с площ от 2.501 дка, с ид.
№ ******* по кадастралния план на гр. а., при съседи имоти с № № *********;
1/16 от поземлен имот № 00702.515.118 с
площ по КК 198кв.м., при съседи имоти с №№ *********116, 1/8 ид част от
намиращата се в имота жилищна сграда № 00702.515.118.2 с площ по КК 43кв.м. на два етажа и 1/16
ид.част от сграда за обитание № ********* с площ от 11кв.м. едноетажна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника. В същият се твърди, че исковете са погасени по давност. Искът по чл.
30 от ЗН е погасен по давност, тъй като се предявява в 5 годишен срок от
откриване на наследството, а наследодателят е починал на 16.09.2002г.
Узнаването на завещанието от ищцата е станало през 2003г. при обявяването му в
гр. Варна. Твърди, че исковете по чл. 42 от ЗН са погасени по давност с
изтичане на три години от узнаване на причината за унищожаемостта, като в
случая това е смъртта на наследодателя.
В с.з. ищеца поддържа
подадените от него искове, счита, че главният иск с правно основание чл. 26
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.42, ал.1 б.”б” предл. 2 от ЗН се явява доказан, поради
което моли за уважаването му.
Ответницата оспорва
иска, представя писмено становище по съществото на спора и моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
предявените в условията на евентуалност искове съдът се произнася по същите в
тяхната поредност, като само при отхвърляне на
предходния иск, се преминава към разглеждане на следващия. В конкретния случай
главен се явява иска с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.42, ал.1
б.”б” предл. 2 от ЗН да бъде признато за нищожно саморъчно завещание от
07.09.2002г. съставено от М.К.К. в полза на Е.К.К. поради
противоречие със закона, а именно разпоредбите за съставянето му – не е
написано и подписано от завещателя.
Видно
от препис-извлечение от акт за смърт на М.К.К., същият
е починал на 16.09.2002г. в гр. Варна.
Видно
от представеното удостоверение за наследници на М.К.К.
ЕГН **********, негов наследник е синът му К.М.К. ЕГН **********.
От
представеното саморъчно завещание от 07.09.2002г. се установява, че в него е извършено
завещателно разпореждане от М.К.К. в полза на Е.К.К., като същият е завещал на сестра си „собствените си
недвижими имоти ниви и парцели в регулация в гр. а.”.
От
изслушаната по делото СГЕ, неоспорена от страните, която съдът приема за
компетентно извършена, се установява, че ръкописният текст в саморъчно
завещание от 07.09.2002г. не е
изпълнен от М.К.К., подписът за „завещател” в
изследваното саморъчно завещание не
е изпълнен от М.К.К..
Съгласно
чл. 42 ал.1 б.б от ЗН завещателното разпореждане е нищожно когато
при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1. Съгласно
чл. 25 ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него.
Безспорно
от изготвената СГЕ се установява, че не са били изпълнени изискванията на чл.
25 ал.1 от ЗН за действителност на саморъчното завещание, а именно същото да е
написано и подписано от завещателя. Поради това и на основание чл. 42 ал.1 б.б от ЗН завещателното
разпореждане се явява нищожно, поради което съдът следва да прогласи неговата
нищожност като уважи предявеният главен иск.
Предвид уважаването на главния иск,
съдът не следва да се произнася по предявените в условията на евентуалност
искове и съответно да обсъжда доказателствата и възраженията, относими към
същите /Възражението за изтекла погасителна давност е направено само по
отношение на исковете с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН и чл. 43 от ЗН, като
исковете за нищожност не се погасяват по давност./
Предвид
изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищеца, съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1608.42лв.,
представляваща разноски за производството, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК и доказателства.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО завещателното
разпореждане, извършено от
М.К.К. *** в полза на Е.К.К.
ЕГН **********, в саморъчно завещание от 07.09.2002г., с което М.К.К. *** завещава на Е.К.К. ЕГН **********
собствените си недвижими имоти ниви и парцели в регулация в гр. а., поради неспазване
на разпоредбите за съставянето му /не е написано и подписано от завещателя/, по
иска на К.М.К. ЕГН ********** срещу Е.К.К. ЕГН **********,
на основание чл.42, ал.1 б.”б” предл. 2 от ЗН вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН.
ОСЪЖДА Е.К.К. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.К. ЕГН **********,***,
сумата от 1608.42лв. /хиляда шестстотин
и осем лева и 42 ст./, представляваща разноски за производството, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: