Протоколно определение по дело №6762/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18276
Дата: 21 октомври 2024 г.
Съдия: Николай Белев Василев
Дело: 20241110206762
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 18276
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
СъдебниЕМИЛ ИВ. И.ОВ

заседатели:Христина П. Карамицова
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
и прокурора М. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110206762 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и след
проведено тайно съвещание по въпросите, които са предмет на
разпоредителното заседание, намира следното:
С оглед така внесения обвинителния акт от прокурор при СГП, делото
принципно е подсъдно на СРС, като първа инстанция по правилата на родова и
местна подсъдност.
Основания за спирането или прекратяването на наказателното
производство съдебният състав не вижда и не е открил при своята служебна
проверка на наличните в делото материали.
Основания делото да се разгледа по реда на някои от особените правила
(Глава XXVII или Глава XXIX от НПК) принципно съществува, но никоя от
страните не е направила искания в тази насока.
Разглеждане на делото при закрити врати не се налага независимо, че по
делото са приложени съответни материали с Гриф „Поверително”, т. к.
тяхното евентуално разглеждане би могло да доведе до провеждане по делото
на конкретно заседание при закрити врати, когато се обсъждат тези
доказателствени материали, а не цялото дело да протича при условията на
заседания при закрити врати.
Привличане на резервен член на съдебния състав не е наложително,
респ. да се назначава защитник, т. к. съдебният състав своевременно е
1
ангажирал защитник, който да защитава интересите на подсъдимия в
настоящото заседание от производство.
Не е наложително и назначаване на вещо лице, преводач или тълковник.

Не е необходимо и провеждане на съдебно-следствени действия по
делегация.
Принципно в рамките на това обвинение, което е внесла СГП, се изисква
задължително участие на подсъдимия В. А. Т., а паричната гаранция е
внесена, като няма основания да бъде променена мярката за неотклонение,
доколкото е създаден достатъчен като тежест финансов стимул подс. В. Т. да
вземе участие в евентуалното съдебно заседание по делото и същата не следва
да бъде изменена, както предлага защитникът.
Страните нямат искания за нови доказателства и принципно делото би
могло да бъде насрочено за открито съдебно заседание, освен ако съдът не
констатира, че са налице съществени процесуални нарушения, каквито са
налице.
По повод доводите на прокурора от СРП за наличие на съществени и
отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
на процесуалните права на обв. В. Т. и на пострадалия, тук съдебният състав
държи да отбележи, че сред материалите на досъдебното производство,
разположени в 5 (пет) тома, вкл. и един с Гриф „Поверително”, съставът на
тази инстанция не открива постановление за привличане на обвиняем,
касателно В. А. Т. за престъпление по чл.210 от НК, за което е внесен
обвинителният акт в СРС. В представените от прокурора от СГП материали се
съдържа само постановление, с което В. А. Т. е привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл.302 от НК, за което обвинение е налице и
постановление за частично прекратяване (л.97-98 от том V на досъд. произв.).

В миналото съдебно заседание представителят на СРП представи на
съда постановление на САП, с което частичното прекратяване на
наказателното производство с акта от 26.04.2023г. на СГП е отменено и са
дадени указания на градската прокуратура.
Получава се ситуация в процесуален план, че подсъдимият В. А. Т. е
привлечен като обвиняем за едно престъпление, което не е подсъдно на СРС
като първа инстанция, а е предаден на съд с обвинителния акт за друго
престъпление, принципно подсъдно на СРС като първа инстанция, за което
обаче, не е привлечен и не му е предявявано обвинение, на фона на
съществуващото противоречие, в името на коректността – съвсем логично,
между диспозитива на обвинителния акт, който е внесла СГП, и
актуалното постановление за привличане на обвиняем.
2
С оглед на това, следва да се приеме, че подсъдимият В. А. Т. е поставен
в ситуация да е в пълна неизвестност срещу какви факти и правна
квалификация ще се защитава – дали срещу тези, които са му били
предявени в постановлението за привличане на обвиняем от 18.04.2023г., или
срещи тези, които прокурорът му е вменил с внесения ОА. В тази връзка
поради нарушаване на процесуалното право на защита на подсъдимия В. А. Т.,
делото следва да се върне на прокурора от СГП, който да прецени, с оглед на
събраните доказателства по делото и вече ясно дефинираното становище
на горестоящата Софийска АП, какви действия да предприеме по отношение
на тези обвинения, които са актуални спрямо подс. В. Т. по чл.302 от НК
(според постановлението за привличане) и това по внесения ОА по чл.210 от
НК.
Ако прокурорът счете, че има доказателствената съвкупност за
престъплението по чл.210, ал.1, т.3 от НК, то следва да обърне внимание, че
на стр.2 от обвинителния акт е посочил самият той, че някаква суми „ще
бъдат разпределяни” между подсъдимия и други две лица – служители, и ако
е вярна тезата, че е налице измама, то тогава прокурорът ще следва да
обърне внимание дали набавянето на имотна облага, която се твърди да целял
обвиняемия да придобие „за себе си” или целта е набавяне „за другиго” на
някаква имотна облага в случай, че се приеме, че следва да се поддържа
тезата за наличието на престъпление по чл.210 от НК, като отразеното във
фактическите обстоятелства на обвинителния акт обстоятелство, е в
противоречие с диспозитива, където се сочи, че имотната облага, която
подс. В. Т. е целял, е само „за себе си”, но не и „за другиго”.
Не бива да се пропуска, ако се спре на хипотеза на чл.210 от НК,
прокурорът следва да отчете обстоятелството чии са средствата,
предоставени на подс. В. Т. от страна на свидетеля Ф. и какъв е техният
произход, като обърне внимание на едно писмо, намиращо се на л.14 от том IV
от досъд. произв., където са споменала, че произходът на парите е бюджетът
на едно ведомство.
Също така, ако се приеме, че е налице измама, прокурорът от градска
прокуратура следва да обърне внимание и на цитираното от прокурорът от
СРП в негово постановление, с което сигнализира горестоящата прокуратура
за проблеми, свързани с подследствеността на делото, а именно – Решение
№ 360/1989г. на ВС, който ясно е обявил, че дори да е налице някакво
заблуждение или въвеждане в заблуждение на даден гражданин, че
длъжностното лице ще изпълни служебното си задължение или няма да го
изпълни, но длъжностното лице е получило някакъв дар или имотна облага,
които не му се следват, то престъплението не би било квалифицирано по
чл.209 и сл. от НК, а по чл.301 и сл. от цит. к.
По всички тези съображения за съда не съществува никаква друга
3
възможност, освен да упражни правомощията си по чл.249, ал.1 и ал.4, т.1
от НПК и да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора от СГП за отстраняване на посочените нарушения на
процесуалните правила, довели до съществено засягане на процесуалните
права на подсъдимия В. А. Т..
Нарушенията са отстраними, като прокурорът от СГП следва да
извърши анализ на събраните доказателства и в случай, че приеме
аргументацията на САП и доказателствата, събрани до момента, сочат на
подкрепа на тези аргументи, то би следвало да развие производството пред
СГС като първа инстанция с внасяне на ОА за престъплението по чл.302 от
НК, а в случай, че поддържа тезата за престъпление по чл.210 от НК ще следва
да извърши процесуални действия с участие на обвиняемия – ново привличане
на обвиняемо лице, ново предявяване на обвинението и разпит на обвиняем,
предявяване на събраните доказателства и нов обвинителния акт, но предвид
задължителните указания на САП, този втори вариант е изключен в голямата
си степен.
По тези съображения и на осн. чл.248, ал.1, ал.5, т.1, ал.6 и чл.249, ал.1
вр. ал.4, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по
правилата на родова и местна подсъдност.
ПРИЕМА, че към днешна дата няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство по делото.
КОНСТАТИРА, че НЕ Е НАЛИЦЕ НЕОБХОДИМОСТ делото да се
разглежда при закрити врата или да се привлича резервен член на съдебния
състав; да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник, като
НЕ СЕ НАЛАГА провеждане на съдебно-следствени действия по делегация.

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия В. А. Т. (с установена
самоличност) мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в
РАЗМЕР на 1 000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.
НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ по доказателствата, поради липса на искания от
страните.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
КОНСТАТИРА, че са налице нарушения на процесуалните правила в
досъдебно производство, които са отстраними и са довели до съществено
ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице В. А. Т..
4
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. О. Х. ДЕЛО №
6762 по описа на СРС – НО, 102-ри за 2024 година, като ВРЪЩА ДЕЛОТО
на прокурор при СГП за отстраняване на допуснатите нарушения.
Определението относно въпроса за процесуалните нарушения и
мярката за неотклонение може да се оспорва с частна жалба и/или частен
протест по реда на Глава XXII от НПК пред Софийския градски съд в
седмодневен срок от днес.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2.



ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено
с писмено заявление желание от тяхна страна.

Съдебното заседание приключи в 15:00 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5