Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………..2020 година,
гр. Варна
В В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две
хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане
въззивно гражданско дело № 1941 по
описа за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.М.Д. ***, подадена чрез процесуален
представител адв. Т. П. *** срещу Решение № 3525/30.07.2019 год., постановено
по гр. дело № 5154/2018 год. на
РС-Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от Н.Д. против Н.К. ***
искове за делба на: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, находяща се в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл.
Варна, съставляща обект с идентификатор
83404.501.126.1 по КК на селото, построена в поземлен имот с идентификатор 83404.501.126, със застроена площ
от 98 кв. м., на три етажа, с разгърната застроена площ от 295, 51 кв. м., състояща се от: на първи етаж - две спални,
хол, кухня, баня с тоалет, коридор; две тераси; на втори етаж - три спални,
баня с тоалет, два коридора, две тераси; на трети етаж – три спални, баня с
тоалет, коридор, тераса, ведно с гараж с
идентификатор 83404.501.126.4 с площ от 22 кв. м., на един етаж, с предназначение: хангар,
депо, гараж, оборудван като лятна кухня; второстепенна
постройка с идентификатор 83404.501.126.2 с площ от 35 кв. м., на един
етаж, с предназначение: селскостопанска сграда и санитарен възел (външен) с идентификатор 83404.501.126.3 с площ от 5 кв.
м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, както и
на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ, намиращи се в държане на съделителя Н.К.К.:
1) 7 броя русенски легла с дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200
см на всяко легло и 7 броя дюшеци с размери 85/190 см;
2) спални комплекти в бял цвят от памук – 24 бр. пликове с размери
200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см;, 24 бр.
калъфки за възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см;
3) 20 литра кайсиева ракия и 20 литра сливова ракия, поместени в
пластмасови зелени и бели туби с вместимост от по 20 л.;
4) мотофреза в червен цвят;
5) бензинова резачка,
марка Husqvarna;
6) пластмасова
пет/шестместна рибарска лодка, бяла отвън с изписан черен номер, със зелени на
цвят места за сядане отвътре с дължина от 5 м;
7) фризер, марка
Gorenje;
8) 20 броя вълнени
одеяла в бежово-кафяв цвят на цветя и жълто-зелен цвят на квадрати с
приблизителни размери 220/160 см и 200/220 см;
9) 2 броя гумени
маркучи за поливане в сив цвят с дължима по 20 м;
10) 1 брой дървена
холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и приблизителни размери 60/60 см;
11) електрическа
косачка за трева с кош, марка Аlко Raider и е отменен, на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК, к. н. а. № 186/12.12.2013 г., том II, дело № 347/2013 г.
по описа на нотариус И. М. с рег. № 195 на НК и район на действие района на
Районен съд – Варна, съставен по реда на чл. 587 ГПК, вписан в СлВп – гр. Варна
с вх. рег. № 29025/13.12.2013 г.
В жалбата са наведени
оплаквания, че решението в атакуваните от въззивничката части е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което е и
необосновано.
Съдът безкритично и в
нарушение на съдопроизводствените правила е приел за достоверни и е ценил
показанията на свидетелите, ангажирани от съделителя Н.К. относно момента на
изграждането и́ до степен на завършеност „груб строеж“ на заявената за
делба еднофамилна жилищна
сграда, находяща се в с.
Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна, без да отчете и анализира
противоречията в тях, и е счел за недостоверни показанията на ангажираните от
въззивницата свидетели, неправилно приемайки ги за вътрешно противоречиви и
непоследователни. Въззивницата счита, че именно показанията на свидетелите,
водени от Н. К. са противоречиви и недостоверни, тъй като те не се подкрепят от
нито едно друго доказателство по делото и съдът неправилно ги е ценил като
обективни и достоверни. Неправилно и в нарушение на процесуалните правила е
преценена и игнорирана доказателствената стойност на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 26.03.1998 год., за която е установено, че е подписана от съделителя Н.К.
и в която същият е декларирал, че процесният имот е съсобствен между него и
съпругата му – съделителката Н.Д.. Счита, че съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка едно с друго, обосновават извода, че
жилищната сграда в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик е изградена до етап „груб
строеж“ и е покрита през време на брака на страните, а изводът на районния съд
в обратен смисъл, основан единствено на показанията на ангажираните от Н.К.
свидетели, е неправилен и необоснован.
По отношение на
решението в частите, с които са отхвърлени исковете на Н. Д. за делба на
гореописаните движими вещи, са наведени идентични оплаквания – неправилен
анализ и преценка на събраните в подкрепа на исковете и́ за делба на
движимите вещи доказателства. Твърди се, че неправилно са игнорирани
показанията на свидетелката К. Калчева – дъщеря на страните, от които се
установявало, че през месец март 2019 год. свидетелката лично е видяла в двора
на къщата в с. Шкорпиловци, обл. Варна, заявената за делба рибарска лодка,
както и други движими вещи, за които вещото лице по допуснатата в първата
инстанция съдебно оценителна експертиза, е посочило, че не съществуват.
Въззивничката счита, че дори и тези вещи да не са представени на вещото лице
при извършения от него оглед, при положение, че не се оспорва от Н. К., че са
придобити през време на брака му със съделителката Н. Д., тези вещи е трябвало
да бъдат оценени и допуснати до делба. Счита, че независимо от заключението на
съдебно-оценителната експертиза, че не са намерени някои от вещите, заявени за
делба, в това число и рибарската лодка, предвид обстоятелството, че
съществуването им не се оспорва от съделителя Н. К. и не е доказана причината
за липсата им, тези вещи следва да бъдат допуснати до делба, като при
извършването на делбата липсващите следва да бъдат поставени в дял на
съделителя Н. К., с оглед отговорността му за тяхното съхранение, а в дял на Н.
Д. да бъдат поставени други вещи, уравняващи стойността на липсващите вещи.
Отправено е искане за
отмяна на решението в обжалваните от въззивницата Н. Д. части и за
постановяване на друго, с което да бъдат допуснати до делба при равни квоти
движимите вещи, описани по – горе, намиращи се в държане Н. К., както и на
недвижимия имот, находящ се в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, област Варна –
еднофамилна жилищна сграда, ведно с гараж, второстепенна постройка и външен
санитарен възел, а също и да се отмени решението в частта му, с която е отменен
к. н. а. № 186/12.12.2013 г. на нотариус И. М. с рег. №
195. Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуални представители, насрещната страна –
съделителят Н.К., оспорва жалбата, счита решението в атакуваните от Н. Д. части
за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения, които
обобщено се свеждат до това, че не са допуснати от първоинстанционния съд
твърдяните от въззивничката нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата,
лично и чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, а
въззиваемият чрез процесуалните си представители поддържа подадения писмен
отговор на жалбата.
Първоинстанционното решение в
частите, с които са допуснати до делба между двамата съделители Н.К. и Н.Д.
следните вещи: апартамент, находящ се в
гр. Варна, гр.
Варна, ул. „Поп Харитон“ № 10, ет. 1, ап. 2, съставляващ обект с идентификатор 10135.1501.1052.1.1 по КК на гр.
Варна; апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“, бл. 8, вх. 2, ет.
3, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор 10135.4504.452.2.9
по КК на гр. Варна; лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № В 7313 НА (стар рег. № В1459КА),
рама № WVWZZZ31ZNE275266, двигател № ABS0212638, както и подробно описаните в пункт 1 до пункт 44 в диспозитива на
решението движими вещи, за които е
посочено, че се намират в държане на Н.К., при определените в решението квоти,
не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната
проверка.
Съдът съобрази следното:
Производството
е за делба във фазата по допускането.
Образувано е по предявен
от Н.К. *** срещу Н.М.Д. иск за делба на апартамент, находящ се в гр. Варна, гр.
Варна, ул. „Поп Харитон“ № 10, ет. 1, ап. 2, съставляващ
обект с идентификатор 10135.1501.1052.1.1 по КК на гр. Варна.
Ищецът е навел следните
твърдения:
Страните са бивши съпрузи, сключеният помежду им на 06.06.1987 год.
граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение №
8335/27.05.2013 г., постановено по гр. дело
№ 12168/2012
год. по описа на РС-Варна. През време на брака са придобили чрез възмездна
сделка апартамент в гр. Варна, ул. Поп Харитон 10, ет. 1, ап. 2, ведно с
принадлежности. С влязло в сила решение по гр. дело № 736/2014 год. по описа на
ОС-Варна, е прието за установено в отношенията между страните, че Н.К.
е изключителен собственик на ********** / ********** ид. части от апартамента. С прекратяването на брака с развод е прекратена и
съпружеската имеществена общност, при което Н.К. се легитимира като собственик
на **********/********** ид. части от апарпамента, а Н.Д.
– на 19558300/********** ид. части.
Отправено е искане за допускане до делба на горния апартамент при
посочените по – горе квоти.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата не
оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи и че скл. между тях на 06.06.1987 год.
граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр. дело №
12168/2012 год. на РС-Варна. Не оспорва, че заявения от Н. К. за делба
апартамент в гр. Варна на ул. Поп Харитон № 10 е съсобствен при неравенство на
квотите.
С отговора си на исковата
молба (съответно в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК) ответницата Н.Д. е поискала да
бъдат включени в делбената маса и еднофамилна жилищна сграда, находяща се в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл.
Варна, съставляваща обект с идентификатор 83404.501.126.1 по КК на селото,
построена в поземлен имот с идентификатор 83404.501.126, със застроена площ от 98 кв. м., на три етажа, с разгърната
застроена площ от 295, 51 кв. м., състояща се от: на първи етаж - две спални,
хол, кухня, баня с тоалет, коридор; две тераси; на втори етаж - три спални,
баня с тоалет, два коридора, две тераси; на трети етаж – три спални, баня с
тоалет, коридор, тераса, ведно с гараж с идентификатор 83404.501.126.4 с площ от 22 кв. м., на един етаж, с предназначение: хангар,
депо, гараж, оборудван като лятна кухня; второстепенна постройка с
идентификатор 83404.501.126.2 с площ от 35 кв. м., на един
етаж, с предназначение: селскостопанска сграда и санитарен
възел (външен)
с идентификатор 83404.501.126.3 с площ от 5 кв. м., на един етаж,
с предназначение: постройка на допълващо застрояване; както и множество движими
вещи, индивидуализирани с уточняваща молба от 20.02.2019 год. /л. 174-176 от
делото на РС-Варна/, между които и: 1) 14 броя русенски легла с дървена табла в
кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло и 14 броя дюшеци с размери 85/190
см; 2) спални комплекти в бял цвят от памук – 24 бр. пликове с размери 200/220
см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см;, 24 бр. калъфки за
възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см; 3) 20 литра кайсиева ракия и 20
литра сливова ракия, поместени в пластмасови зелени и бели туби с вместимост от
по 20 л. всяка; 4) мотофреза, червена на цвят; 5) бензинова резачка, марка
Husqvarna; 6) пластмасова пет/шестместна рибарска лодка, бяла отвън, с изписан
черен номер, със зелени на цвят места за сядане отвътре, с дължина от 5 м; 7)
фризер, марка Gorenje; 8) 20 броя вълнени одеяла в бежово-кафяв цвят на цветя и
жълто-зелен цвят на квадрати с приблизителни размери 220/160 см и 200/220 см;
9) 2 броя гумени маркучи за поливане в сив цвят с дължима по 20 м; 10) 1 брой
дървена холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и приблизителни размери 60/60
см и 11) електрическа косачка за трева с кош, марка Аlко Raider, за които
движими вещи се твърди, че са в държане на съделителя Н.К..
Ответницата Н. Д. твърди, че
жилищната сграда, находяща се в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, описана по –
горе, е построена през време на брака на страните в парцел, индивидуална
собственост на ищеца. С построяването ѝ през време на брака сградата е
придобита в режим на СИО. С прекратяването на брака с развод е прекратена и
съпружеската имуществена общност, бездяловата съсосбственост върху сградата е
трансформирана в обикновена дялова съсобственост при равни части за всеки един
от бившите съпрузи. За съсобствеността върху описаната сграда е издаден и к. н.
а. № 21, том LХХVII, дело № 16009/13.12.2013 год. по описа на
СлВп-Варна.
Твърди се още, че описаните по–горе
движими вещи също са придобити по време на брака в режим на СИО и след
прекратяването му с развод бездяловата съсобственост върху тях се е превърнала
в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни квоти за всеки един.
Твърди се, че понастоящем същите са в държане на съделителя Н. К..
Отправено е искане триетажната
жилищна сграда, ведно с принадлежностите ѝ, находяща се в с. Шкорпиловци,
общ. Долни чифлик, описана по – горе, както и следните движими вещи: 14 броя
русенски легла с дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло
и 14 броя дюшеци с размери 85/190 см; 2)
спални комплекти в бял цвят от памук – 24 бр. пликове с размери 200/220 см и
180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см;, 24 бр. калъфки за
възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см; 3) 20 литра кайсиева ракия и 20
литра сливова ракия, поместени в пластмасови зелени и бели туби с вместимост от
по 20 л.; 4) мотофреза в червен цвят; 5) бензинова резачка,
марка Husqvarna; 6) пластмасова пет/шестместна рибарска лодка, бяла отвън с
изписан черен номер, със зелени на цвят места за сядане отвътре с дължина от 5
м; 7) фризер, марка Gorenje; 8) 20 броя вълнени одеяла в бежово-кафяв цвят на
цветя и жълто-зелен цвят на квадрати с приблизителни размери 220/160 см и
200/220 см; 9) 2 броя гумени маркучи за поливане в сив цвят с дължима по 20 м;
10) 1 брой дървена холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и приблизителни
размери 60/60 см и 11) електрическа косачка за трева с кош, марка Аlко Raider,
намиращи се в държане на съделителя Н.К., да бъдат допуснати до делба при равни
квоти от по 1 / 2 ид. част за всеки един.
В писмен отговор ответникът по
насрещните искове и ищец по първоначалния иск за делба – Н.К., чрез
процесуалните си представители оспорва иска за делба на триетажната жилищна сграда и
обслужващите постройки, изградени в ПИ с идентификатор 83404.501.126 по КК на с. Шкорпиловци, обл.
Варна. Твърди, че сградата не е съсобствена, а е негова индивидуална
собственост. Навежда, че въз основа на договор за дарение, сключен преди брака
му с ответницата, е придобил собствеността върху УПИ IX-33 от кв. 23 по плана
на с. Шкорпиловци, обл. Варна, с пространство от 1045 кв. м., идентичен с ПИ
83404.501.126 по действащата КК, върху който е построена сградата. Жилищата
сграда и обслужващите постройки са построени в имота преди сключването на брака
между страните на 06.06.1987 г. и същите са придобити от него по приращение, в
качеството му на изключителен собственик на терена – чл. 92 ЗС. Твърди, че
строителството на жилищната сграда е започнало непосредствено след издаването
на разрешението за строеж на 15.04.1986 год., в продължение на няколко месеца
са излети всички бетонни плочи, изградени са изцяло ограждащите тухлени стени и
е изпълнен покривът на сградата, тоест сградата е изградена до степен „груб
строеж“ и е покрита преди зимния сезон на 1986/1987 год. Строителството е
извършено с участие на наети строители и с помощта на съседи, роднини и
приятели на ищеца. В евентуалност навежда, че второстепенните постройки с
идентификатори 83404.501.126.2; 183404.501.126.3 и 183404.501.126.4 са с
обслужващо предназначение спрямо основната сграда с идентификатор
83404.501.126.1, не са самостоятелни обекти на правото на собственост и нямат
самостоятелно правно битие, поради което и собствеността върху тях следва
режима на собственост на основната сграда.
По изложените съображения ищецът
счита, че жилищната сграда и обслужващите постройки, находяща се в с.
Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, не е съсобствена, искът за делбата ѝ е
неоснователен и настоява да бъде отхвърлен.
Оспорва и издадения констативен
нотариален акт, с който двете страни са признати за собственици на жилищната
сграда и обслужващите я постройки в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, като
изградени по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност в
негов личен поземлен имот. Твърди, че ответницата се е снабдила с к. н. а без
негово знание и в нарушение на чл. 571 и чл. 572 от ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗННД.
Оспорва фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, като
твърди, че описаните в нотариалния акт жилищна сграда и обслужващи постройки са
лична негова собственост. Излага, че в акта ответницата фигурира с фамилията Д.
– Калчева, която не носи след развода между страните, от което следвал извод,
че към молбата за издаване на нотариалния акт тя не е приложила доказателства,
че бракът между страните е бил прекратен преди иницииране на нотариалното
производство. Отделно излага, че описанието на жилищната сграда в нотариалния
акт е неточно, тъй като третият етаж е тавански и включва складови, а не
жилищни помещения.
Счита, че констативния нотариален акт
не отразява действителното правно положение и настоява за отмяната му, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Относно заявените с насрещните
искове за делба движими вещи ответникът по тези искове Н. К. в две писмени
становища от 04.12.2018 год. и от 25.03.2019
год. /съответно на л. 119-120 и 184-185 от делото на РС-Варна/, не оспорва
придобиването през време на брака, наличието им, както и че са в негово
държане, на следните движими вещи: спални комплекти в бял цвят,
памучни – 24 бр. пликове с размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни
чаршафи с размери 150/200 см, 24 бр. калъфки за възглавници с размери 40/60 см
и 50/70 см, за които твърди, че са негодни за употреба; мотофреза,
червена на цвят, за която сочи, че е с блокирал двигател и негодна за употреба;
бензинова резачка, марка Husqvarna, за която заявява, че е повредена и също е негодна за
употреба; електрическа косачка – също негодна за употреба. Оспорва исковете за
делба следните движими вещи и настоява за отхвърлянето им: 14
броя русенски легла и 14 броя дюшеци, като твърди, че не са придобивани
през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност; 40 л. ракия –
твърди, че не съществува или е в държане на насрещната страна; пластмасова
рибарска лодка – твърди, че лодката не съществува, унищожена е при употреба; фризер,
марка Gorenje – твърди, че такава вещ не е придобивана; 20 бр. одеяла – твърди,
че не са налични, били са негодни за употреба и са изхвърлени; 2
броя гумени маркучи за поливане в сив цвят с дължима по 20 м – твърди, че не
са налични, били са амортизирани и изхвърлени; 1 брой дървена холна маса, в кафяв
цвят, с квадратна форма и приблизителни размери 60/60 см – такава вещ не е
придобивана от страните и не съществува.
В писмено становище, депозирано в
първото съдебно заседание в първата инстанция (л. 89 от делото на РС-Варна),
ответницата Н. Д. оспорва наведените от ищеца твърдения относно жилищната
сграда и постройките в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик. Не оспорва, че
дворното място, в което са построени, е лична собственост на Н.К., придобито по
дарение от неговия баща, както и че разрешението за строеж на жилищната сграда
е издадено на 15.04.1986 год. Твърди, че строежът на жилищната сграда е
започнал непосредствено преди сключването на брака им – около месец април 1987
год. и сградата е построена изцяло през време на брака, отделните етажи са
строени поетапно, строителството на жилищната сграда е осъществено с участието
на наети строители и с помощта на роднини и близки на ищеца, но твърди, че в
строежа са участвали активно – от изкопните работи до довършителните работи – и
нейни роднини, вкл. брат ѝ, баща ѝ и чичо ѝ, както и
приятелски семейства. Грубият строеж е завършен през 1991 год., т. е., по време
на брака между страните, а сградата е въведена в експлоатация през 1997 год.,
като последното обстоятелство е декларирано от Н.К. в подадена декларация по
чл. 14 ЗМДТ с вх. № 05345641/26.03.1998 г. Излага, че страните не са
притежавали документ за собственост за процесните сгради в с. Шкорпиловци,
поради което през 2013 год. е предприела действия по снабдяване с оспорения от
Н. К. констативен нотариален акт. Счита, че едностранното иницииране на
нотариалното производство от един от съсобствениците в нейно лице не
представлява нарушение на чл. 571 и чл. 572 от ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗННД, тъй
като в акта правилно е отразено правото на собственост по отношение на имота.
Счита за ирелевантно обстоятелството, че прекратяването на брака между страните
не е сведено до знанието на нотариуса, доколкото в нотариалния акт са отразени
права на собственост, възникнали преди повече от 10 години и съществуващи към
датата на издаването му.
В съдебно заседание страните, чрез
пълномощниците си, поддържат заявените претенции и възражения.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това е
видно и от акт за граждански брак № 1057/06.06.1987 г., изд. от община Варна,
че страните са бивши съпрузи, сключеният помежду им на дата 06.06.1987 год.
граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр. дело №
12168/13 г. по описа на РС-Варна. Не е спорно също, че решението по гр. дело №
12168/13 г. по описа на РС-Варна, в частта му за прекратяване на брака с развод
е влязло в сила на 25.06.2013 год.
С договор за дарение, скл. нот. акт
№ 186/09.12.1985 год. на ВнН, поправен с нот. акт № 115/30.04.1991 год. на ВнН,
ищецът Н.К. е придобил собствеността върху празно дворно място, урегулирано,
находящо се в с. Шкорпиловци, Варненски окръг, с площ от 1045 кв. м,
представляващо парцел IX-33 от кв. 23 по плана на с. Шкорпиловци, при съседи:
улица, В. Н. К., П. Н. Д. и И. М. В.
Видно от разрешение за строеж №
45/15.04.1986 год., изд. от община Г. Трайков, понастоящем общ. Долни чифлик,
на Н.К. е разрешено да построи жилищна сграда на два етажа с гараж в парцел
IX-33 от кв. 23 по плана на с. Шкорпиловци, Варненски окръг, съгласно
одобрените (съгласувани) на 15.04.1986 г. от Н. Д. проекти.
Разрешението за строеж е издадено
въз основа на работен проект от дата 10.03.1986 г. за обект: жилищна сграда на
два етажа в с. Шкорпиловци, кв. 23, парцел IX-33, одобрен на 15.04.1986 г. от
началник отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОбНС – с. Георги Трайков,
Варненски окръг – папка на л. 110 от делото на РС-Варна.
От представената декларация по чл.
14, чл. 27 и пар. 2 от ПЗР на ЗМДТ – приложение № 2 с вх. № 22086699/06.04.1998
г. на Данъчна служба Долни чифлик (л. 91 и л. 197 от делото на РС-Варна) с
декларатор Н.К.К., е видно, че същият е декларирал процесната жилищна сграда в
с. Шкорпиловци като съсобствена между него и Н.Д. при квоти от по 1 / 2 ид.ч.
за всеки от тях. В декларацията е отразено, че имотът е придобит по дарение и
за същия е налице документ за собственост – нотариален акт № 115/30.04.1991
год.
От
заключението на съдебно-почерковата експертиза от 07.05.2019 год., неоспорена
от страните, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна, и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че подписите за
„декларатор“ в обсъжданата декларация са положени от Н.К., ръкописният текст не
е изпълнен от него, а от друго лице.
С к. н.
а. за собственост на недвижими имоти № 186/12.12.2013 г., том II, дело № 347 от
2013 г. на нотариус И. М. с рег. № 195, въз основа на представените писмени
доказателства, на основание чл. 587 ГПК, Н.К. и Н.Д. са признати за собственици
на следните недвижими имоти, изградени по време на брака им в режим на СИО в
поземлен имот, лична собственост на Н.К.К., а именно: жилищна сграда с
идентификатор 83404.501.126.1, гараж с идентификатор 83404.501.126.4,
второстепенна постройка с идентификатор 83404.501.126.2 и санитарен възел
(външен) с идентификатор 83404.501.126.3 по КК на с. Шкорпоиловци, общ. Долни
чифлик, които постройки съставляват търпим строеж по смисъла на ЗИД на ЗУТ.
С
протоколно определение от 06.02.2019 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че нотариалното производство по издаването на
обсъдения констативен нотариален акт е инициирано едностранно от Н.М.Д. през
2013 г.
В
съдържащите в нотариалното дело № 347/2013 год. на нотариус И. М. с рег. № 195
доказателства, е налице удостоверение за търпимост с изх. № У-352 от дата
04.11.2013 г., издадено от Главния архитект на община Долни чифлик. Същото е издадено
на Н.М.Д.-Калчева и Н.К.К., съсобственици съгл. нот. акт № 156/1985 и нот. акт
№ 115/1991 год., в уверение на това, че изградените жилищна сграда на три етажа
с РЗП 295, 51 кв. м., гараж със ЗП 22, 11 кв. м., стопанска постройка със ЗП
34, 79 кв. м. и санитарен възел със ЗП 5, 28 кв. м. в ПИ 83404.501.126 по КК на
с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, изградени през периода 1987-1997 г.
(съгласно декларация № 7214/23.09.2013 г.) по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ЗУТ
е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Видно от
цитираната в удостоверението декларация с № 7214/23.09.2013 г. по рег. на
община Долни чифлик, същата е подадена от Н.М.Д.-Калчева и отразените в
удостоверението за търпимост обстоятелства са декларирани от нея.
Въз основа на издадени на страните съдебни
удостоверения с идентично съдържание всяка от тях се е снабдила с наличната в
Община Долни чифлик строителна документация по повод процесните сгради в с.
Шкорпиловци (л. 213 и сл. от делото на РС-Варна). Същата съдържа документи,
относими към издаденото удостоверение за търпимост, както и обсъденото по-горе
разрешение за строеж от 15.04.1986 г. Други строителни книжа не са постъпили.
Видно от
писмо от 28.02.2019 г. на община Долни чифлик (л. 209 от делото на РС-Варна) в
архива на общината не са открити одобрени архитектурни проекти и не е издадено
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация.
За
установяване на обстоятелствата относно изграждането на находящата се в с.
Шкорпиловци, общ. Долни чифлик жилищна сграда в груб строеж и покриването
ѝ, от страните са ангажирани гласни доказателствени средства.
В
показанията си свидетелят Д. П. Д., без родство и дела със страните, ангажиран
от ищеца по първоначалния иск за делба Н.К.,
заявява следното: Свидетелят живее в с. Шкорпиловци от 1984 год., оттогава
познава Н.К. и родителите му, живеел близо до тяхната къща. Свидетелят е
участвал в строителството на къщата на ищеца „от основите до покриването
догоре“, участвал е при отливането на плочи, при зидането, правенето на куфраж.
В строителството са взели участие много хора от селото, при изливането на плоча
се събирали около 20-30 човека, а строителството е организирано и ръководено
основно от бащата на Н.К.. Строителството на сградата започнало през м. април
1986 год., основите били направени за около месец, първият етаж – за около
месец и половина, вторият – също за месец и половина. Третият (тавански) етаж
на къщата е бил изграден преди настъпването на зимата на 1986 г., а покривът е
бил довършен с поставени керемиди в началото на м. април 1987 год. Последното
събитие свидетелят свързва със смъртта на майка си на 01.05.1987 год., когато
ищецът го закарал с кола до гр. Ямбол, откъдето свидетелят е родом. Установява
се още, че през зимата на 1986/1987 год., след изграждането на таванските стаи,
но преди покриването на сградата, била монтирана дограмата на първия етаж и
завършена ВиК и ел. инсталацията на този етаж. По това време ищецът, заедно с
негов приятел, ходели до гр. Долни чифлик да купуват греди и дъски,
предназначени за покрива. Дограмата също била закупена оттам, а тухлите за
къщата – от с. Разделна. Според свидетеля строителството на къщата започнало на
празно дворно място, първо била построена къщата, а по–късно и други постройки
– тоалетна, складово помещение за инструменти и лятна кухня. Описва първия и
втория етаж на къщата като идентични, състоят се от две стаи, кухня с
трапезария и санитарен възел, а третият етаж е обособен като стая с легла,
шкафове и гардероб.
В
показанията си свидетелят П. Й. Й., без родство и дела със страните, ангажиран
от ищеца, изнася следното: Свидетелят е съсед на ищеца Н. К. ***, израснали са
заедно. През месец април 1986 год. ищецът започнал да строи къща в място,
подарено му от баща му; до м. май 1986 год. били готови основите на първия
етаж, а изграждането на втория и на третия (тавански) етаж отнело по около
месец и половина за всеки етаж. Периодът, в който ищецът започнал да строи
къщата, свидетелят свърза в факта, че по същото това време той също е строил
своя къща в селото. Установява се още, че през зимата строителството било
преустановено; до началото на зимния сезон третият (тавански) етаж е бил иззидан,
покривът не е бил направен. През зимата ищецът прокарвал ВиК и ел. инсталацията
вътре в къщата, монтирал и дограма. Свидетелят е помагал на ищеца в
строителните работи; имал камионче и често ходели с ищеца да купуват материали
за строежа, вкл. от складовете на „Топливо“ в гр. Варна. Цялата дейност по
строежа на къщата била ръководена от бащата на ищеца, който по това време не
работел, а се занимавал със строежа, в построяването ѝ участвали и жители от селото, които помагали
на обекта през свободното си време. Покривът на къщата бил окончателно завършен
през м. април 1987 год. Свидетелят заявява, че не познава роднините на
ответницата и според него нейни роднини не са участвали в строителството на
обекта. Според свидетеля къщата се състои от два етажа и тавански стаи със
скосен таван, таванските стаи са пригодени за живеене, а в двора има стопанска
постройка и лятна кухня.
В
показанията си свидетелят Д. М. Д., брат на ответницата, ангажиран от отв. Н. Д.,
заявява, че през месец април – май 1987 год. същият, заедно с родителите си,
посетил дома на родителите на ищеца в с. Шкорпиловци за да уточнят
подробностите около сватбата. Ищецът и ответницата показали на свидетеля дворно
място, в близост до къщата на родителите на ищеца, в което страните имали
желание да строят къща. Мястото било празно. След сключването на брака, в края
на м. юли- началото на м. август 1987 год., свидетелят отново посетил мястото,
където вече било започнало строителство и имало нужда от майстори. Свидетелят,
заедно с баща си и чичо си, както и двама майстори и един работник отишли да
помагат, „започнали зидарията фактически от нула“. Останали два дни, в неделя
си тръгнали, защото трябвало да бъдат на работа. След около месец бащата и
чичото на свидетеля, заедно с майсторите, отишли отново в с. Шкорпиловци, свидетелят нямал
възможност да отиде, тъй като бил на работа. След връщането им узнал от тях, че
зидарията била завършена и вече можело да се прави кофражът за първа плоча.
Според свидетеля това било към месец септември 1987 год. Строителството на
сградата било извършено основно от ищеца, от бащата на ищеца и още един
работник, а „бригадата били около десет човека“. Следващата година бащата на
свидетеля заедно с майсторите отново са ходили да работят на строежа на
сградата; свидетелят не помни подробности, не знае за покрива, не е участвал,
нито родителите му. Бащата на ответницата помагал с материали, които набавял
при пътуванията си в страната, в това число фаянс и теракот от гр. Исперих, а
също и от Михайловград. Заявява, че къщата била завършена през 1990-1991 г.,
когато свидетелят отново посетил мястото. Дограмата била поставена, трите етажа
били „затворени“. Заявява, че при раждането на дъщерята на страните на
25.11.1987 г. къщата не е била построена, страните се преместили в с.
Шкорпиловци през м. август месец 1995 год. или 1996 год. Описва къщата на три
етажа, първите два от които еднакви, а третия етаж – с двустактен покрив, но
също пригоден за живеене. В дворното място имало тоалетна, стопанска постройка
и гараж, преустроен в лятна кухня.
В
показанията си свидетелката П. Т. Г., леля на ответницата, ангажирана от отв.
Н. Д., заявява, че е посетила за първи път с. Шкорпиловци през лятото на 1987
г., когато ответницата била бременна. С нея бил и съпруга ѝ. Според
свидетелката в с. Шкорпиловци имали имот само родителите на Н. К.. При
посещението и́ през 1987 год. и́ показали градина, където
възнамерявали някога да строят жилище. Мястото било подготвено за строителство,
но строеж нямало – имало малък изкоп, копан на ръка и струпани тухли – около
един камион. Заявява, че отново е ходила след като строили – 1987-1988-1989
год. Строежът на къщата продължил три-четири години. Строителството се
извършвало основно от бащата на ищеца, бащата на ответницата също помагал –
работил е там, водил и други работници, снабдявал обекта с материали – желязо,
тухли, плочи, както и с дървен материал от гр. Исперих, където бил началник на
цех. Имало бригада от около седем души, които участвали периодично в
строителните работи, „когато имало нужда да се градят тухли“. Ищецът
организирал и няколко души от селото, които да помагат на баща му. Свидетелката
научила, че къщата била готова около 1996 г. – 1998 г., когато й се родил внук.
Във
въззивната инстанция е извършен оглед на вещи – на представени от ответницата
Н. Д. шест броя черно бели фото снимки. От същите не може да се установи нито
един релевантен за спора факт. На сн. на л. 28 от делото са изобразени мъж и
момиченце на видима възраст около две - две и половина години (ищецът и
дъщерята на страните), в левия ъгъл на снимката се вижда малка част от тухлена
сграда – част от първи етаж и част от втори етаж, неизмазани. От обсъжданата
снимка не може да се направи извод, че към момента, когато е направена
(вероятно пролетта или лятото на 1990 год.), вторият етаж на сградата, част от
която е заснета на снимката, е бил в процес на изграждане, както се твърди от
ответницата. На останалите две снимки на л. 29 от делото, на които е заснета
къщата, заедно с ответницата и детето на страните (на видима възраст около три
– четири години) състоянието на покрива на жилищната сграда също не може да се
установи. На снимката най-долу вляво на л. 29 от настоящото дело, се вижда част
от покрив, целият покрив не е заснет. От обсъжданите две снимки е видно, че
вратите и прозорците на третия (тавански) етаж на сградата са закрити с
плоскости от неопределен материал, липсват дограма и прозорци.
От
изявленията на ищеца Н. К. – ответник по насрещните искове за делба, съдържащи
се в депозираните от него писмени становища от 04.12.2018
год. и от 25.03.2019 год. (съответно на л. 119-120 и
184-185 от делото на РС-Варна),
окачествени от съда като признания на неизгодни за
страната факти, е видно, че в негово държане са следните, придобити по време на
брака между страните, движими вещи: спални комплекти в бял цвят, памучни – 24 бр. пликове с размери 200/220
см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см, 24 бр. калъфки за
възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см; мотофреза,
червена на цвят; бензинова резачка, марка Husqvarna и електрическа косачка.
В
показанията си свидетелката К. Н. К. (дъщеря на страните), ангажирана от
ответницата по повод исковете за делба на движимите вещи заявява, че във вилата
в с. Шкорпиловци, имало фризер, не знае марката, фризерът бил на колега на баща
й, който го предоставил на последния, тъй като не се нуждаел от него. На
09.03.2019 год. свидетелката посетила вилата заедно с майка си и фризерът бил
там – в коридора на първия етаж. Лодката също била там – в стопанската
постройка зад вилата. Лодката отвън е бяла на цвят, вътрешността ѝ е
боядисана в зелено, с черно изписан номер. В стопанската постройка зад вилата
се намирали косачка за трева, маркучи, зимнина и ракия, мотофреза и резачка за
дърва има. Когато посетила вилата на 09.03.2019 год. свидетелката видяла в
лятната кухня разглобени няколко русенски легла (табли и пружини), заедно с
дюшеците. За част от леглата баща ѝ споделил, че ги е разглобил и са в
къщата на дядо и и баба й (родителите на баща ѝ).
В
показанията си свидетелят Д. П. Д. (без родство и дела със страните), ангажиран
от ищеца, заявява, че познава ищеца от 1984 год. След развода на страните
посещава къщата на Н.К. *** почти всеки ден. До преди две години обзавеждането
там било старо, закупено през 1989 г. Преди около две години ищецът закупил
нови легла и нощни шкафчета на изгодна цена от хотел в близост до работата му,
в който сменяли обзавеждането. Заменил с новите мебели старите шкафчета, две
дървени спални и русенските легла, които били в къщата. Част от старите
русенски легла – седем или осем на брой, които били по-запазени, преместили в
лятната кухня, а останалата част от русенските легла били амортизирани , с изгнили пружини, поради което от
тях запазили само винкела. Запазили и по–здравите дюшеци. В коридора на първия
етаж на вилата имало и един фризер, но ищецът го върнал на собственика му преди
една година. В стопанската постройка са налични фреза и бензинова косачка,
които били повредени и негодни за употреба. Твърди също, че ищецът имал
пластмасова рибарска лодка с дължина около около 3, 2 м., с която ходел за
риба, но преди около две години (т. е., през 2017 год.) при буря морето я
отнесло и към момента лодката не съществува.
От
заключението на съдебно-оценителната експертиза от 21.06.2019 год. (320-326 от
делото на РС-Варна), неоспорено от страните и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание се установява следното: При извършения във връзка с
изготвянето на експертизата оглед на движими вещи в къщата в с. Шкорпиловци,
вещото лице е установило, че там се намират русенски легла и дюшеци; мотофреза;
електрическа косачка за трева с кош. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че част от вещите, за които в представената към заключението таблица то е
посочило, че са изхвърлени и съответно не са оценени, е по данни на ищеца, като
експертът не е констатирал наличността им и след обхождане на къщата. Не е
констатирал, че са налични следните движими вещи: спални комплекти; бензинова
резачка; пластмасова рибарска лодка; фризер; одеяла; маркучи за поливане; ракия
и дървена холна маса. Пояснява също, че мотофрезата и електрическата косачка за
трева с кош
са повредени, не работят и не могат да бъдат използвани по предназначение, но
имат стойност, доколкото е възможно да бъдат дадени на вторични суровини.
Русенските легла били разглобени и заедно с дюшеците се намират в стопанската
постройка, като по данни на ищеца същите са седем на брой и са заделени за
ответницата.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Относно
иска за делба на жилищната сграда на три етажа, ведно със стопанска постройка,
лятна кухня и външна тоалетна, находяща се в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик,
настоящият състав намира следното:
Искът е
допустим, по същество е неоснователен, като съображенията за това са
следните:
Съделителите са бивши съпрузи, сключеният помежду им на 06.06.1987 г.
граждански брак е прекратен с влязло в сила на 25.06.2013 г. съдебно решение.
Следователно бракът между страните е бил заварен такъв по смисъла на § 4, ал. 1
ПЗР на СК от 2009 г. и по повод имуществените отношения и придобитото от
съпрузите по време на брака приложение намират правилата на сега действащия
Семеен кодекс от 2009 год. Доколкото по заверения брак на страните няма избран
режим на имуществени отношения, по отношение на същия следва да се прилага
законовият режим на общност – чл. 18, ал. 2 СК.
Установено е по делото, че парцелът, в който е построена жилищната
сграда, е индивидуална собственост на съпруга Н.К., придобит преди сключване на
брака въз основа на безвъзмездна сделка – договор за дарение.
Установено е също, че в полза на Н.К. е издадено разрешение за строеж в
дворното място от дата 15.04.1986 год., въз основа на одобрен на 15.04.1986
год. от ОбНС - Г. Трайков (сега Долни чифлик) работен проект, изготвен през
месец март същата 1986 год.
Собствеността върху новопостроена сграда се придобива когато тя бъде
изградена в груб вид, т. е, на „карабина́“ – в този смисъл е налице трайно
установена съдебна практика още преди действието на ЗУТ – Решение №
865/20.10.1993 г. по гр. дело
№ 408/93 год. на ВС
на РБ, I-во г.
о. и др.
С
приемането на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието „груб строеж“ –
според т. 46 на § 5 от ДР на ЗУТ „груб строеж“ е сграда или постройка, на която
са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на
изпълнени довършителни работи.
Основният спорен въпрос е относно момента на завършване на
строителството на жилищната сграда в груб вид, до степен „груб строеж“.
Ответницата Н.Д., заявила претенцията за делба на жилищната сграда, твърди, че
сградата е построена след сключването на
брака между страните – грубият строеж е завършен през 1991 год., поради което и
сградата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност – принадлежи
общо на двамата съпрузи, отделно от собствеността върху терена – ППВС 5/72 год.
Съответно насрещната страна Н.К. твърди, че сградата е завършена в груб
вид и е покрита преди брака, поради което е негова лична собственост, съгласно
разпоредбата на чл. 92 ЗС.
В чл. 92
от ЗС е установена оборима презумпция, съгласно която собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго.
Опровергаването на установените в закона оборими презумпции се извършва
чрез т. нар. „обратно доказване“, което винаги трябва да е пълно.
Т. е., в
тежест на ответницата е да опровергае презумпцията по чл. 92 ЗС, като установи
при условията на пълно доказване, че жилищната сграда е изградена до степен на
завършеност „груб строеж“ и е покрита след сключването на брака между страните.
По
делото липсват строителни книжа, от които може да бъде направен категоричен
извод за отделните етапи и за момента на завършване на строителството.
Установено е, че такива не са налични и в община Долни чифлик. Липсват и
писмени доказателства, от които да се установи кога е започнал строежа на
сградата – напр. протокол за определяне на строителна линия - чл. 231 ППЗТСУ
(отм.) или друг документ, установяващ етапите на изграждането ѝ.
Ответницата е представила к. н. а. за собственост № 186/12.12.2013 г.,
том II, дело № 347 от 2013 г. на нотариус с рег. № 195, издаден въз основа на
представени писмени доказателства, с който страните са признати за собственици
на процесната жилищна сграда и второстепенни постройки, като изградени по време
на брака им в режим на СИО в поземлен имот, лична собственост на Н.К.К., който
акт е оспорен от Н. К..
Съгласно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №
11/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК. Оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра
на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е
било прехвърлено другиму след издаване на акта. За да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е
престанал да бъде собственик.
В случая
анализът на събраните доказателства, обосновава извода, че процесната жилищна
сграда е изградена в груб вид преди сключването на брака на страните. В тази
насока са показанията на ангажираните от съделителя Н.К. свидетели, обсъдени
във връзка и с писмените доказателства – одобрения на 15.04.1986 год. работен
проект за сградата от м. март 1986 год. и издаденото въз основа на него
разрешение за строеж от 15.04.1986 год., от които съдът приема за установено,
че изграждането на процесната жилищна сграда в груб вид е осъществено преди
сключването на брака между страните. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Д. Д. и П. Й. – показанията им са последователни, безпротиворечиви
и убедителни, изнесените от свидетелите факти са в резултат на техни преки
възприятия, освен това показанията им намират опора и в писмените доказателства
– обсъдените по-горе работен проект за сградата от м. март 1986 год. и
издаденото въз основа на него разрешение за строеж от 15.04.1986 год.
Свидетелите имат непосредствени и пълни впечатления от строителството на
жилищната сграда, участвали са в целия процес на строителството;
безпротиворечиво установяват кога е започнал строежът на къщата (април 1986
год.), като свидетелят П. Йовчев свързва този факт с обстоятелството, че по
това време той също е строил своя къща; подробно описват последователността и
продължителността на етапите на строителството на сградата, извършено и с
помощта на жители от цялото село под ръководството на бащата на ищеца;
безпротиворечиво установяват, че до началото на зимата на 1986/1987 год. е бил
иззидан и третия етаж и само покривът не бил направен; че през зимния период
обектът е бил зазимен, а ищецът и баща му са сложили дограмата на първия етаж,
прокарвали са ВиК и ел. инсталациите на същия първи етаж от сградата.
Еднопосочни са и показанията им, че покривът на сградата е бил завършен към
месец април 1987 година, свидетелят Д. Димитров лично е участвал при
покриването на сградата и свързва
времето когато е направен покрива със смъртта на своята майка, починала на
01.05.1987 год., когато ищецът го закарал с колата си до гр. Ямбол, откъдето
свидетелят е родом.
Установената от показанията на свидетелите Д. Д. и П. Й. фактическа
обстановка е и житейски логична, доколкото разрешението за строеж е издадено на
15.04.1986 год., строителството е започнало непосредствено след издаването му и
грубият строеж на сградата е завършен за период от една година, който срок е
напълно възможен.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Д. Д. и П. Г., предвид възможната тяхна
заинтересованост с оглед родствената им връзка с ответницата, поради това, че
същите се опровергават от показанията на свидетелите Д. Д. и П. Й., както и
поради обстоятелството, че не намират опора в нито едно друго доказателство по
делото.
Писмени
доказателства, които да са в подкрепа на показанията на свидетелите Д. Д. и П.
Г. няма ангажирани. Констативният нот. акт удостоверява права, а не факти,
поради което и не съставлява доказателство, което да бъде ценено в подкрепа на
изнесеното от тези свидетели или пък в опровержение на фактите, установени от
свидетелите, ангажирани от съделителя Н. К..
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, в която
през 1998 година съделителят Н. К. е декларирал имота като съсобствен със
съпругата си не съставлява признание на неизгоден за него факт. Декларацията
няма характер на свидетелстващ документ, който да удостоверява неизгодни за
своя издател факти и по–конкретно – не удостоверява момента на завършването на
сградата в груб вид, от който момент се придобива и собствеността върху
новопостроеното, поради което и не съставлява
доказателство, което да бъде ценено в подкрепа на изнесеното от ангажираните от
съдлителката Н. Д. свидетели или пък в опровержение на фактите, установени от
свидетелите, ангажирани от съделителя Н. К..
Освен
това показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата са непоследователни
и противоречиви, а в някои части – и нелогични.
Показанията на свидетелката П. Г. са противоречиви – така например
същата посочва, че през лятото на 1987 година е посетила имота в с. Шкорпиловци
и мястото, което ѝ показали страните и в което място според показанията
ѝ те имали намерение да строят, било празно. Това противоречи на
наведените от ответницата твърдения, според които строежът на сградата е
започнал през април 1987 год. – непосредствено преди сключването на брака, при
което и през летния период, когато свидетелката е посетила за първи път имота,
е логично да има признаци, че в мястото се строи.
Показанията на свидетеля Д. Д. също
са противоречиви и неубедителни. Свидетелят няма непосредствени впечатления от
строежа на къщата. Заявява, че е бил на обекта само два дни през август 1987
год. и участвал в зидането на къщата,
заедно със своя баща, с чичо си, двама майстори и един работник, след което не
е посещавал имота в продъжение на 2-3 години. Знае от баща си, че баща му ходил
още веднъж през същата 1987 год., след около месец, от него узнал, че зидарията
била завършена и можело да се прави кофража за първа плоча. Според свидетеля
това било около месец септември 1987 год. Когато свидетелят отново посетил
имота през 1990-1991 год. вече било
завършено, дограмата била поставена.
Показанията на свидетеля Д. Д., освен че не се подкрепят от нито едно
друго доказателство по делото, се опровергават от показанията на свидетелите Д.
Д.и П. Й., а също и от събраните във въззивната инстанция доказателства – от
представените от ответницата /въззивник/ снимки е видно, че към 1991 год.
третият етаж от къщата е бил без дограма.
Като отчете горното и при липсата на доказателства,
които да са в подкрепа на изнесеното от свидетелите Д. Д. и П. Г., настоящият
състав счита показанията им за необективни и пристрастни и не гради въз основа
на тях фактически изводи от значение за спора.
От изложеното се налага извода, че
процесната жилищна сграда е изградена в груб
вид преди сключването на брака на страните, в поземлен имот индивидуална
собственост на съпруга Н. К., поради което и съгласно нормата на чл. 92 ЗС е
негова лична собственост.
При това
положение съсобственост между страните по отношение на жилищната сграда,
съставляваща обект с идентификатор 83404.501.126.1 по КК на с. Шкорпиловци,
общ. Долни чифлик не е налице, поради което и искът за делбата й подлежи на
отхвърляне. Останалите постройки в мястото – стопанска постройка, лятна кухня и
външна тоалетна – съставляват допълващо застрояване, нито една от тях не е
самостоятелен обект на правото на собственост, те са с обслужващ жилищната сграда
характер и следват собствеността на сградата. Обстоятелството, че са отразени в
КК с отделни идентификатори е без значение и не им придава качеството на
самостоятелни обекти на правото на собственост.
Като
законна последица от изхода от спора относно съсобствеността върху жилищната
сграда и обслужващите я постройки, подлежи на отмяна и констативния нотариален
акт № 186/12.12.2013 г., том II, дело № 347 от 2013 г. на нотариус Илияна
Маджунова с рег. № 195.
Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно
исковете за делба на движими вещи, а именно: 1) 7 броя русенски легла с
дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло и 7 броя дюшеци с
размери 85/190 см; 2) спални комплекти в бял цвят от памук – 24 бр. пликове с
размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см;, 24
бр. калъфки за възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см; 3) 20 литра кайсиева
ракия и 20 литра сливова ракия, поместени в пластмасови зелени и бели туби с
вместимост от по 20 л.; 4)
мотофреза в червен цвят; 5) бензинова резачка,
марка Husqvarna; 6) пластмасова пет/шестместна рибарска лодка, бяла отвън с
изписан черен номер, със зелени на цвят места за сядане отвътре с дължина от 5
м; 7) фризер, марка Gorenje; 8) 20 броя вълнени одеяла в бежово-кафяв цвят на
цветя и жълто-зелен цвят на квадрати с приблизителни размери 220/160 см и
200/220 см; 9) 2 броя гумени маркучи за поливане в сив цвят с дължима по 20 м;
10) 1 брой дървена холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и приблизителни
размери 60/60 см и 11) електрическа косачка за трева с кош,
марка Аlко Raider, съдът
намира следното:
При
делба на движими вещи, съделителят претендиращ делбата им освен наличието на съсобственост
върху тях, е длъжен да докаже и в чие държане се намират те при допускане на делбата,
съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 ГПК. След като законът предвижда при
допускане на делбата на движимите вещи съдът да се произнесе и по въпроса кой
от съделителите ги държи, то следва да бъде установено съществуването на процесните
вещи и местонахождението им и към момента на допускане на делбата, което също е
в тежест на претендиращия делбата на вещите.
От
признанията на ищеца Н. К. – ответник по насрещните искове за делба, съдържащи
се в депозираните от него писмени становища от 04.12.2018
год. и от 25.03.2019 год. (съответно на л. 119-120 и
184-185 от делото на РС-Варна), е видно, че в негово държане са следните, придобити по
време на брака между страните, движими вещи: спални комплекти в бял цвят, памучни – 24 бр. пликове с размери 200/220
см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см, 24 бр. калъфки за
възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см; мотофреза,
червена на цвят; бензинова резачка, марка Husqvarna и електрическа косачка.
При това
положение описаните вещи следва да бъдат допуснати до делба.
От
заключението на оценителната експертиза е установено, че част от заявените за
делба движими вещи, а именно: 40 л. ракия, пластмасова рибарска лодка, фризер,
одеяла, маркучи за поливане и дървена холна маса, не съществуват, поради което
исковете за делбата им следва да бъдат отхвърлени.
По
същите съображения следва да бъдат отхвърлени и исковете за делба на седем от
общо четиринадесет броя заявени за делба русенски легла и дюшеци към тях, с
оглед установеното по делото, че само седем от тези легла, заедно с дюшеците
към тях, съществуват и са в държане на съделителя Н.К. – в този смисъл са
показанията на св. Д. Д. и изявленията на вещото лице при изслушването му в
съдебно заседание.
С оглед
основателността на исковете за делба на следните движими вещи: спални комплекти в бял цвят,
памучни – 24 бр. пликове с размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни
чаршафи с размери 150/200 см, 24 бр. калъфки за възглавници с размери 40/60 см
и 50/70 см; мотофреза,
червена на цвят; бензинова резачка, марка Husqvarna и електрическа косачка, първоинстанционното
решение в частта му, с която исковете за делба на описаните движими вещи са
отхвърлени следва да се отмени и да се постанови друго, с което тези вещи вещи
да се допуснат до делба между съделителите при равни квоти за всеки един.
В частите, с които са
отхвърлени заявените от Н.М.Д. срещу Н.К.К. искове за делба на: 7
броя русенски легла с дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко
легло и 7 броя дюшеци с размери 85/190 см; 20 литра кайсиева ракия и 20 литра
сливова ракия, поместени в пластмасови зелени и бели туби с вместимост от по 20
л.; пластмасова пет/шестместна рибарска лодка, бяла отвън с изписан черен
номер, със зелени на цвят места за сядане отвътре с дължина от 5 м; фризер,
марка Gorenje; 20 броя вълнени одеяла в бежово-кафяв цвят на цветя и
жълто-зелен цвят на квадрати с приблизителни размери 220/160 см и 200/220 см; 2
броя гумени маркучи за поливане в сив цвят с дължима по 20 м; 1 брой дървена
холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и приблизителни размери 60/60 см,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Наведените в жалбата оплаквания и доводи, че независимо, че не
са намерени някои от вещите, заявени за делба, в това число и рибарската лодка,
предвид обстоятелството, че съществуването им не се оспорва от съделителя Н. К.
и не е доказана причината за липсата им, тези вещи следвало да бъдат допуснати
до делба, като при извършването на делбата липсващите следва да бъдат поставени
в дял на съделителя Н. К., с оглед отговорността му за тяхното съхранение, а в
дял на Н. Д. да бъдат поставени други вещи, уравняващи стойността на липсващите
вещи, настоящиятсъстав намира занеоснователни.
Както бе изтъкнато по-горе до делба
се допускат съсобствени движими вещи, които съществуват, които са налични към
момента на допускането на делбата. Това следва пряко от нормата на чл. 344, ал.
1 изр. второ от ГПК. В тежест на претендиращият делбата им съделител е да
установи освен съсобствеността върху вещите, така и тяхното съществуване и
местонахождението им към момента на допускането на делбата. Неустановяването на
някой от изброените елементи има за последица отхвърляне на иска за делба на тези
вещи. Относно съсобствени вещи, чието местонахождение или наличност не е
установено при делбата съсобственикът
разполага с други правни възможности.
При този изход на делото, предвид
отправеното искане и представените доказателствая в полза на въззивницата
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 514 лева,
съразмерно на уважената част от жалбата.
В полза на ответника по жалбата
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 666, 66 лева
– съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 3525/30.07.2019 год., постановено по гр. дело № 5154/2018 год. на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с
които са отхвърлени предявените от Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** искове за делба на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ: спални комплекти в
бял цвят от памук – 24 бр. пликове с размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр.
долни чаршафи с размери 150/200 см;, 24 бр. калъфки за възглавници с размери
40/60 см и 50/70 см; мотофреза в червен цвят; бензинова резачка,
марка Husqvarna и електрическа косачка за трева с кош, марка Аlко Raider и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДЕЛБА на
следните вещи: 1) спални комплекти в бял цвят от памук – 24 бр. пликове с
размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см;, 24
бр. калъфки за възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см; 2) мотофреза в червен цвят;
3) бензинова резачка, марка Husqvarna и 4) електрическа косачка за трева с кош,
марка Аlко Raider между Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** при равни квоти от по
1 / 2 ид. част за
всеки един, които вещи са в държане на съделителя Н.К.К., ЕГН **********, с адрес:
***;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3525/30.07.2019 год., постановено по гр. дело
№ 5154/2018 год. на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ,
с които са отхвърлени предявените от Н.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове
за делба на: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, находяща се в с. Шкорпиловци, общ. Долни
чифлик, обл. Варна, съставляща обект с
идентификатор 83404.501.126.1 по КК на селото, построена в поземлен имот
с идентификатор 83404.501.126,
със застроена площ от 98 кв. м., на три етажа, с разгърната застроена площ от 295, 51 кв. м., състояща
се от: на първи етаж - две спални, хол, кухня, баня с тоалет, коридор; две
тераси; на втори етаж - три спални, баня с тоалет, два коридора, две тераси; на
трети етаж – три спални, баня с тоалет, коридор, тераса, ведно с гараж с идентификатор 83404.501.126.4
с площ от 22 кв. м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж,
оборудван като лятна кухня; второстепенна
постройка с идентификатор 83404.501.126.2 с площ от 35 кв.
м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда и санитарен възел (външен)
с идентификатор 83404.501.126.3
с площ от 5 кв. м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо
застрояване, както и на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ: 7 броя русенски легла с дървена
табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло и 7 броя дюшеци с размери
85/190 см; 20 литра кайсиева ракия и 20 литра сливова ракия, поместени в
пластмасови зелени и бели туби с вместимост от по 20 л.; пластмасова
пет/шестместна рибарска лодка, бяла отвън с изписан черен номер, със зелени на
цвят места за сядане отвътре с дължина от 5 м; фризер, марка Gorenje; 20 броя
вълнени одеяла в бежово-кафяв цвят на цветя и жълто-зелен цвят на квадрати с
приблизителни размери 220/160 см и 200/220 см; 2 броя гумени маркучи за
поливане в сив цвят с дължима по 20 м; 1 брой дървена холна маса в кафяв цвят с
квадратна форма и приблизителни размери 60/60 см, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която
е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н. а. № 186/12.12.2013 г., том II, дело № 347/2013 г. по описа на
нотариус Илияна Маджунова с рег. № 195 на НК и район на действие района на
Районен съд – Варна, съставен по реда на чл. 587 ГПК, вписан в СлВп – гр. Варна
с вх. рег. № 29025/13.12.2013 г.;
, с която
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 514 лева (петстотин и четиринадесет
лева) – разноски за настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от
жалбата;
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 666,
66 лева (шестстотин шестдесет и шест лева и 66 ст) – разноски за настоящата
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
В останалите части
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.
2