№ 53
гр. ЛЕВСКИ, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20244410100909 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 11,ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за
потребителски кредит МАХ_300864221.
В РС – Левски е постъпила искова молба от Б. М. Н., ЕГН**********,
адрес: с. *** против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г..
Твърди се в исковата молба, че на 29.12.2023г. ищецът е сключил с
ответното дружество Договор за кредит МАХ_300864221, по силата на който
е получил в собственост сумата от 2000.00 лв., при годишен лихвен процент от
39.69 % и ГПР в размер на 49.26% при срок на кредита от 24 месечни вноски.
Съгласно чл.10(1,2) от процесния Договор, ищецът следвало да заплати и
такса за бързо разглеждане в размер на 1332.72 лева и такса за експресно
обслужване по кредита в размер от 1998.96лв. Размерът на таксите се
кумулирал в падежната вноска по кредита. Позовава се на съдебна практика,
според която съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността
на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. №1050/2011 г. на II т.о. на
ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.;
Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;
Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23
от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от
15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от
1
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/при нарушаване на императивни правни норми, които водят до
накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства -
Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. №3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г., ВКС, IV г.о; Решение №
384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
В исковата молба се твърди, че ответникът е финансова институция по
смисъла на чл.З, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора
е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните
имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал.4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция. Ищецът счита Договор за потребителски
кредит МАХ_300864221, сключен с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, за
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11и чл.19
ал.4 от ЗПК. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от
ЗПК, според която разпоредба, във връзка с чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски
кредит МАХЗ 00864221 бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали
каквито и да е било условия за прилагането му. Погасителеният план не
отговарял на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като в него липсвала задължителната
информация по ЗПК. На следващо място, процесният договор не отговарял на
изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.к. договорът не съдържал годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според т. 9 и т.
10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Посочва, че сумата за такса за бързо разглеждане и експресно
обслужване е следвало да бъдат включени в ГПР. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК била
дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това
бил сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя. Посочено е, че ГПР е 49.26%, но не било ясно същият от какво се
формира. В общата сума били включени сумите за такса за бързо разглеждане
и експресно обслужване в общ размер на 3331.68 лева.
2
Твърди се, че с включването им ГПР ще се промени многократно. Тази
сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка
с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит и заплащането на
такса за бързо разглеждане на кредита и такса за експресно обслужване било
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, като е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Счита, че
посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените
такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което водело до
недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Относно такса за бързо
разглеждане и такса за експресно обслужване по кредита, посочва, че тези
такси са във фиксиран размер и почти се доближавали до размера на
получения заем, като липсвала еквивалентност между таксите и извършената
услуга от заемодателя и водели единствено до неоснователно обогатяване за
кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък
водело до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на
договорите, и в нарушение на добрите нрави.
Твърди се в ИМ, че нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставяла
възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, свързани с
усвояване или управление на кредита. Въпросните такси представлявали
услуга, която по естеството си била свързана с усвояването на кредита.
Посочва, че съгласно чл. 144 т.9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които
налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Позовава се на
разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП - че неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не били такива дефинираните в чл.
146 ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди, че така
предвидените клаузи имат и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т.9
от ЗЗП. Позовава се на решение на СЕС член 10, параграф 2, буква ж) и член
23 от Директива 2008/48. Навежда доводи за неприложимост на нормата на чл.
26, ал.4 ЗЗД и посочва, че нищожността на посочената клауза по договора
обуславя недействителността на целия договор.
Искането е съдът да приеме за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит
МАХ_300864221/29.12.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 22 ЗПК.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско/
възнаграждение в исковото производство.
Направени са доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника.
3
Становището на ответника е, че с клаузите на чл. 10, ал.1 и ал.2 от
договора не се накърняват добрите нрави и не са в противоречие с
общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с
правилата за поведение установени в обществото. Принципите за
доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД
договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на
договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи,
скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би
могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона
или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като посочва, че в
практиката съществуват решения, които аргументирано приемали изложената
по-горе постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. №
1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав). Счита твърдението, че
чрез предлаганите от кредитора доброволни действия се заобикалял законът и
поради тази причина договорът трябва да се обяви от съда за нищожен, за
неоснователно. Аргументира се, че изискването на чл.11 т.10 от ЗПК да бъде
наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което било сторено в договора
и твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и
не бил изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно.
Неправилно се приемало, че заявените от жалбоподателя допълнителни
действия са част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР защото в допълнителните
разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ
разход по кредита.
Ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам пожелал
допълнителните действия, като договорът за кредит е можел да се сключи и
без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски
формуляр (СЕФ), като цена и условия, т.е. не можело да се твърди, че ищецът
не е разбрал за него.
Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам
и доброволно пожелал да го ползва, отхвърляло и твърдението, че клаузите са
уговорени индивидуално от кредитора и са неравноправни по смисъла на
чл.144, т.9 от ЗЗП. Неправилно се възприемало, че двете действия „Бързо
разглеждане" и „Експресно обслужване" били свързани с усвояването и
управлението на процесния кредит.
Навежда аргументи, според които доброволното действие „Бързо
разглеждане" като време предхождало момента на усвояването на кредита
(предоставяне на паричната сума на ищеца) и не било свързано с него, а
единствено имало отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира
клиента или не. Доброволното действие „Експресно обслужване" също не
следвало да се счита като действие, свързано с управлението на кредита.
Понятието „управление на кредита", използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, имало
отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и
нормирани от него, неизпълнението на които се считало и за неизпълнение на
4
договора. Искането е съдът да отхвърли предявения иск, както и да присъди в
полза на дружеството направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Отправя искане в случай, че съдът присъди адвокатско възнаграждение,
то да бъде в минимален размер (решение СЕС по дело С-438/22), тъй като
съобразяването с материалния интерес и липсата на правна и фактическа
сложност обуславяли решение точно в тази посока, като искането е това да се
приеме и като възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а и от представения по делото договор за кредит
МАХ_300864221, се установява, че между ищеца и ответника „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ" ООД е сключен договор за потребителски кредит за размер на
сумата от 2000.00 лв., при годишен лихвен процент от 39.69% и ГПР в размер
на 49.26% при срок на кредита от 24 месечни вноски, срок на кредита – 24
месеца.
Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от процесния Договор, ищецът следвало да
заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 1332.72 лева и такса за
експресно обслужване по кредита в размер от 1998.96лв. Сумите по двете
такси са дължими на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
Според клаузата на чл.4, ал.1 от договора за паричен заем, при одобрение
на заявката за кредит, кредиторът се задължава да предостави потребителски
кредит на кредитополучателя в размер на 2000 лв., а кредитополучателят се
задължава да върне заемната сума, при посочените условия на договора и ОУ
– неразделна част от него.
Предвидено е, че ГПР е 49, 26%, като не е ясно как е формиран, като в
общата сума са включени таксите за бързо разглеждане и експресно
обслужване.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация по потребителските кредити.
Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е
предоставена от ответното дружество на ищеца.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която е приета от съда като компетентно изготвена и
неоспорена от страните.
От заключението по експертизата се установява, че ищецът е извършил 6
броя плащания, на обща стойност 1575.00 лв. Установява се, че ГПР в размер
на 47,75% е формиран от главницата по кредита в размер на 2000 лв. и лихва с
общ размер 928,96лв. Таксата за бързо разглеждане в размер на 1332,72 лв. и
таксата Експресно обслужване в размер на 1998,96 лв. не са включени в ГПР,
посочен в договора за кредит. Вещото лице разяснява, че при включване към
ГПР на таксата за бързо разглеждане в размер на 1332,72 лв. и таксата
5
Експресно обслужване в размер на 1998, 96 лв., ГПР се изчислява в размер на
480,49%.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай в договора за паричен заем не е спазено изискването
на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Според цитираната разпоредба договорът трябва да
съдържа годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Съгласно член 19 от ЗПК, договорът за кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит.
Според чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Ал.2 предвижда, че годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение №1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. С §1, т.1 от
ДР на ЗПК е предвидено, че „общ разход по кредита за потребителя” са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В случая в договора за кредит е посочено като абсолютна стойност на
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 39,69% и годишния процент на
разходите в размер на 49,26%, като липсва разписана методика на формиране
на ГПР по кредита. Нарушено е изискването за сключване на договора по ясен
и разбираем начин. Липсва конкретизация как е формиран ГПР. Към годишния
процент на разходите не са включени таксите за бързо разглеждане и
експресно обслужване, които са разсрочени и добавени съразмерно към всяка
една погасителна вноска за плащане, което е довело до оскъпяване на кредита.
В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на
документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на
кредита, респ. клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с
6
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Не съответства на никаква допълнителна
услуга, предоставена на заемателя, а пряко касае действията по разглеждане
на искането му, поради което се явява такава във връзка с усвояването на
кредита. Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само
допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по
разглеждане на договора. Освен изложеното, с тази такса кредиторът се
опитва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се
установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на
посочената сума, като не е установена разликата между обикновеното и
приоритетното разглеждане на документите. Клаузата е формулирана неясно и
в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът и
размерът и действието, за които се събират такси и/или комисиони трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От
съдържанието на договора не става ясно как тази допълнителна услуга е
остойностена, как е определена нейната цена, по каква методика е формирана
цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемателя се
включват в тази услуга.
Ответникът възразява в отговора на исковата молба, че ищецът, като
страна по договор за потребителски кредит сам е пожелал допълнителни
действия. Възраженията са неоснователни. Това, че потребителят се е
запознал с условията, съгласил се е с тях и е подписал договора, не санира
неговите клаузи.
Предвид изложеното, посочените клаузи са нищожни
Според заключението на вещото лице, в ГПР е включена само лихвата.
Така заемодателят не е посочил действителния ГПР, каквото е изискването на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Поради което и потребителят е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора е нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за
допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Посочването в договора за кредит на ГПР по – нисък от действителния
такъв представлява невярна информация относно общите части по кредита,
което пък води до нелоялна търговска практика. Посоченото от своя страна
означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна и влече на основание чл. 22 ЗПК
недействителност на Договора в неговата цялост.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК е
основателен, доказан и следва да бъде уважен.
7
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно,
доколкото същото е определено в размер на минимума, съобразно Наредба
№1/09.07.2004г.
При този изход на делото следва ответното дружество да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в общ размер на 1376,43 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение в размер на 926 лв.,
възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв. и държавна такса в размер на
250,43 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожeн на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11,
ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК Договор за потребителски кредит
МАХ_300864221/29.12.2023г., сключен между Б. М. Н., ЕГН**********,
адрес: с.*** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК *** , със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г..
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК *** , да заплати на Б.
М. Н., ЕГН********** направените деловодни разноски в общ размер на
1376,43 лв., от които 926 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв.
възнаграждение за вещо лице и държавна такса в размер на 250,43 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8