ПРОТОКОЛ
№ 1565
гр. Сливен, 09.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20242230102062 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Д. Г. Д., редовно призован се явява лично. Представлява се от адв. М. Б. от
АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 23.04.2024 година – лист 9 от
делото.
Ищецът Т. С. Д., редовно призована се явява лично. Представлява се от адв. М. Б. от
АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 23.04.2024 година – лист 10 от
делото.
Ищецът Г. П. Д. се явява лично. Представлява се от адв. М. Б. от АК – Сливен,
надлежно упълномощена с пълномощно от 23.04.2024 година – лист 8 от делото.
Ответната община Сливен, редовно призована не се представлява от представител.
За нея се явява юриск. М. М., надлежно упълномощена с пълномощно № ОРД-01-
1057/13.11.2023 година, което представя.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на
спора.
АДВ. Б.: Поддържам исковата молба, както и становището, подадено на 12.09.2024
година.
1
ЮРИСК. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата молба.
Считам исковата молба за нередовна, доколкото дяловете на тримата ищци не са определени
върху общ знаменател. Този довод е релевирано и в отговора. Допусната е техническа
грешка на стр. 2 от отговора на исковата молба, пасаж 10-ти от горе надолу, изречение
последно изписаното „ре“ да се чете „не“, като изречението звучи по следния начин: „На
стария план не се виждат и имотните граници на съседните имоти, като празното
пространство е улица.“.
АДВ. Б.: Математически е невъзможно. В становището си съм изложила доводите по
този въпрос.
Съдът, след като изслуша изразените становища, ПРИСТЪПИ към ДОКЛАД на
делото:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Д., Т. С. Д. и Г. П. Д.
против Община Сливен, с която като се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК се твърдят следните обстоятелства:
Ищците са съсобственици на следния недвижим имот: ЗАСТРОЕНО ДВОРНО
МЯСТО, съставляващо УПИ III- 55, с неуредени регулационни отношения, в кв, 7, по плана
на с. Г., общ, С., одобрен със Заповед № РД- 15- 1727/ 04.10.1991 г., целият с площ 1700 кв.м,
при граници: изток- УПИ IV- 56, югоизток- УПИ IX- 60, югозапад- улица, запад- УПИ I- 54 и
II- 54, север- улица, ведно с целите построени в имота сгради, а именно: двуетажна
полумасивна жилищна сграда, състояща се от: първи етаж- две стаи, салон и едно санитарно
помещение; втори етаж - две стаи и салон, със застроена площ 49 кв.м и разгърната
застроена площ 98 кв.м и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 45 кв.м,
представляващи търпими строежи по смисъла на ЗУТ.
След извършване на обстоятелствена проверка, нотариус Р. С. (с peг. № 524 на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд- Сливен) е съставила Нотариален акт
за собственост на гореописания недвижим имот с № 41. том I, рег. № 352, дело № 33/ 2024 г.
С него за собственици на основание наследяване по закон и давностно владение са признати
Д. Г. Д.- първия ищец и П. Г. Д. (починал на 02.04.2024г.)- наследодател на другите двама
ищци Т. Д. и Г. Д..
При подготовка на документите необходими за извършване на обстоятелствената
проверка се установило, че съгласно разписния лист 1315/ 1700 ид.ч. от дворното място
принадлежат на наследниците на Г. Д. З., а 385/1700 ид.ч. е частна общинска собственост.
Това обстоятелство било отразено в Скица № 272/ 07.02.2024 г., издадена от Община Сливен,
Дирекция „Устройство на територията“, както и в Удостоверение № 9400- 2306 /1/ от
13.02.2024г., издадено от Община Сливен. По тази причина в нотариалния акт е посочено, че
Д. Д. и П. Д. са собственици само на 1315/ 1700 ид.ч. от дворното място и на целите
постройки, изградени в него.
Г. Д. З. е придобил имота на основание покупко- продажба през 1910 година. След
неговата смърт не е правена делба на наследство по надлежния ред. С устна уговорка
2
отделните имоти са били разпределени между наследниците М. Д. Г. и Г. Д. Г.. Съгласно
устната уговорка в „дял“ на Г. Д. Г. се паднал гореописания недвижим имот. Той и съпругата
му Г. Д. Г.а установили владение върху целия имот, което никога не е било смущавано или
оспорвано от останалите наследници на Г. З. или от Община Сливен. Г. Г. упражняват
непрекъснато и несмущавано владение върху целия имот от получаването му в наследство
до смъртта му ма 12.04.1981 година Г. Г.а упражнявала съвместно със съпруга си владение
върху имота до смъртта й на 05.09.2008 година. По общо правило когато един недвижим
имот се владее като собствен от двама съпрузи, т.е. две лица осъществяват съвпадение на
този недвижим имот, по време на брака им, то правото на собственост също се придобива
общо, в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта им непрекъснатото и
несмущавано владение било продължено от техните наследници но закон- синовете им Д. Г.
Д. и П. Г. Д. (починал на 02.04.2024 година). Към настоящия момент имотът се владее от Д.
Д. и наследниците по закон на П. Д.- Т. Д. и Г. Д..
През този продължителен период от над 110 години ищците лично и чрез своите
наследодатели са владели цялата площ на дворното място, а именно всички 1700 кв.м, както
и постройките изградени в него. За защита на имота е изградена ограда от мрежа и бетон,
която огражда пълната площ на имота. През 1998 година Г. Г.а подала данъчна декларация
вх. № 17471/ 18.03.1998 година в Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Сливен, в
която собствениците са декларирали поземления имот в неговия пълен размер от 1700 кв.м
площ. До настоящия момент ищците редовно заплащат задълженията си за местни данъци и
такси за дворно място- земя с площ 1700 кв.м- видно от Удостоверение за данъчна оценка
изх. № **********/ 19.02.2024 година, издадено от Община Сливен. Дирекция МДТ.
Обстоятелството, че 385 кв.м от дворното място са частна общинска собственост е
станало известно на ищците едва при подготовката на документите за съставяне на
нотариален акт по обстоятелствена проверка в началото на тази година – 2024 г. До
настоящия момент Община Сливен не е предявявала претенции към ид.ч. от имота, не е
смущавала по какъвто и да е начин владението на ищците и техните наследодатели.
Законодателят е въвел възможността имот със статут на частна общинска
собственост да бъде придобиван по давност след влизане в сила на Закона за общинската
собственост - 01.06.1996 г. С § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС /обн, ДВ, бр. 46 от
06.06.2006 г„ в сила от 01.06.2006 г./ се приема за пръв път така наречения "мораториум" за
придобиване по давност на недвижими имоти частна държавна и общинска собственост, с
първоначално определен срок на действие от 7 месеца. Впоследствие законодателят
многократно и последователно във времето продължи действието на мораториума, като
последно предвидената забрана за придобиване на тази категория имоти бе до 31.12.2022 г.
По въпроса за противоконституционния характер на разпоредбата е сезиран
Конституционния съд на Република България. Със свое Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. №
16/2021 г., обн. ДВ. бр. 18/04.03.2022 г. разпоредбата на § 1 от ЗДЗС бе обявена за
противоконституционна. Изрично в мотивите на решението е посочено, че обявяването на
разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не засяга нейния досегашен
3
ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на
мораториума настъпват от момента на влизане на решението в сила. Съобразно
разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България, решението на КС
влиза в сила три дни от обнародването му, а обявеният за противоконституционен акт не се
прилага от деня на влизане в сила на решението - 08.03.2022 година. В този смисъл следва
да се приеме, че в случая ефектът на наложения мораториум за придобиване на имоти
частна държавна и общинска собственост следва да бъде зачетен от момента на приемане на
противоконституционния закон- 01.06.2006 г. до влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г.
по к. д. № 16/2021 г. на КС на РБ - 08.03.2022 г.
С оглед гореизложеното счита, че ищците са придобили и останалите 385/ 1700 ид.ч.
от описаното по- горе застроено дворно място (които ид.ч. са записани като частна
общинска собственост), както следва:
- ищецът Д. Г. Д. е придобил 385/3400 ид.ч. от застроеното дворно място по
давност, а именно чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, продължило
повече от 10 години: от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до
настоящия момент, осъществявано лично и от неговия наследодател Г. Д. Г.а (починала на
05.09.2008 г.);
- ищцата Т. С. Д. е придобила 1155/ 13600 ид.ч. от застроеното
дворно място по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г.
и от 08.03.2022 г. до настоящия момент, осъществявано лично, от нейния наследодател П. Г.
Д. (починал на 02.04.2024г.) и наследодател ката на последния- Г. Д. Г.а (починала на
05.09.2008 г.);
- ищцата Г. П. Д. е придобила 385/ 13600 ид.ч. от застроеното дворно място по
давност, а именно чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, продължило повече
от 10 години: от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и от 08,03.2022 г. до настоящия момент,
осъществявано лично, от нейния наследодател П. Г. Д. (починал на 02.04.2024г.) и
наследодател ката на последния- Г. Д. Г.а (починала на 05.09.2008 г.),
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община Сливен, че ищецът Д. Г. Д. е собственик на 385/3400 ид.ч. от
застроено дворно място, съставляващо УПИ III-55, с неуредени
регулационни отношения, в кв. 7, по плана на с. Г., общ. Сливен, одобрен със Заповед № РД-
15- 1727/ 04.10.1991 г., целият с площ 1700 кв.м, при граници: изток- УПИ IV- 56, югоизток-
УПИ IX- 60, югозапад- улица, запад- УПИ 1- 54 и II- 54, север- улица. въз основа на
давностно владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и от
08.03.2022 г. до настоящия момент, Т. С. Д. е собственик на 1155/ 13600 ид.ч. от
застроено дворно място,. съставляващо УПИ 111- 55, с неуредени
регулационни отношения, в кв. 7, по плана на с. Г., общ. С., одобрен със Заповед № РД- 15-
1727/ 04.10.1991 г., целият с площ 1700 кв.м, при граници: изток- УПИ IV- 56, югоизток-
УПИ IX- 60, югозапад- улица, запад- УПИ 1- 54 и II- 54, север- улица, въз основа на
4
ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 г. до 31.05.2006
г. и от 08.03.2022 г. до настоящия момент и Г. П. Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр. Сливен, ул. „Мир“, № 17. е собственик на 385/ 13600 ид.ч. от застроено дворно място,
съставляващо УПИ III- 55, с неуредени регулационни отношения, в кв. 7. по плана на с. Г.,
общ. Сливен, одобрен със Заповед № РД- 15- 1727/ 04.10.1991 г., целият с площ 1700 кв.м,
при граници: изток- УПИ IV- 56. югоизток- УПИ IX- 60, югозапад- улица. запад- УПИ 1- 54
и II- 54, север- улица, въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години:
от 01.06.1996 г. до31.05.2006 г. и от 08.03.2022 г. до настоящия момент. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок от ответната община Сливен е постъпил отговор на
исковата молба. Излага се, че исковете са неоснователни, тъй като не отговаря на
действителността, че Г. З. е придобил собствеността върху имота с договор покупко -
продажба през 1910 година. Не е вярно, че с устна уговорка в дял на Г. Г. се е паднал
процесния имот. Не отговаря на действителността, че Г. Г. и съпругата му Г. Г.а са
установили фактическа власт и са владяли процесния имот от откриване на наследството-
неизвестно кога до тяхната смърт съответно 1981 година и 2008 године. Не е вярно, че след
тяхната смърт владението е продължено от техните наследници Д. Д. и П. Д.. Това
твърдение в обстоятелствената част противоречи и на петитума на исковата молба досежно
периодите на твърдяна упражнявана фактическа власт. Както и не е вярно, че понастоящем
имотът се владее от ищците.
Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка описаните в него като
собственици лица са десет на брой, която на свой ред създава неяснота какви точно идеални
части претендират тримата ищци.
От приложената декларация по чл. 26 от ЗМДТ е описана площ на земя - 2000 кв.м.,
което отново не кореспондира с площта на имота в исковата молба и другите документи.
Неточно и нелогично са формулирани претендираните идеални части за всеки един от
ищците.
Общата претенция е идеална част общинска собственост 385/1700 кв.
Площта на общинската собственост е 385 кв.м.
Нелогично обаче тази обща претенция се разделя на частите на тримата ищци на -
385/3400, -1155/13600 и -385/13600.
Касае се за УПИ с неприложена улична регулация от югозапад и неуредени
регулационни отношения по югоизточната граница, кв. 7, представлява II-58, част от
парцели I-58, Х1-58 и Х-58, кв. 20 и част от придаваеми по регулация по стар план от 1959
година.
Именно тези 385 кв.м. са били придаваеми по регулация, която улична регулация
обаче не е била приложена.
Описаните идеални части представлявали няколко реални части, които са били
придаваеми. Не са заплащани придаваемите части. Старият регулационен план е от 1959
5
година. Новият е от 1991 година. На скицата е отразено, кои части от имоти от стария план
попадат в новия имот. На извадката от плана от 1959 година се вижда имотната им граница.
На стария план не се виждат и имотните граници на съседните имоти, като празното
пространство е улица.
Спорът по делото се свежда до въпроса може ли при действието на ЗПИНМ (отм.) и
ЗТСУ (отм.) да се придобие по давност реална част от имот, придадена по регулация към
съседен дворшцнорегулационен парцел.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.) въвежда забрана за придобиване по
давност на реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на
изискванията за обособяване на самостоятелен парцел. Същата забрана се съдържа и в чл. 59
ЗТСУ (отм.), в редакция преди изменението с ДВ, бр. 34/2000 г. В чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
е предвидено, че изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху
реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако
частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в
самостоятелни парцели по правилата, които са действали до този момент, или съгласно този
закон и правилника за неговото приложение.
По прилагането на тези разпоредби е формирана практика на ВКС. Приема се, че
право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да
бъде придобито по давност, освен ако тази част може, наред с останалите части от имота, да
бъде обособена като самостоятелен урегулиран имот по правилата на действащия към
момента на позоваването на придобивната давност устройствен закон - в този смисъл
мотивите на тълкувателно решение № 76 от 01.06.1967 г. по гр. д. № 42/1967 г. на ОСГК на
ВС;решение № 1257 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2007 г., I-во г. о., решение №
1394 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. No 5013/2007 г., IV-то г. о., решение № 501 от
17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2009 г., 1.во г. о.
В практиката на ВКС се приема също, че при действието на ЗБНМ (отм.), ЗПИНМ
(отм.) и ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план, с който части от един имот се придават
към съседен парцел, има непосредствено отчуждително действие - решение № 249 от
8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 970/2011 г., I-во г. о. и др. Затова собствеността върху
придадените части се придобива въз основа на дворищната регулация, ако тя бъде
приложена, а не по силата на осъществявано давностно владение. В случай, че планът не
бъде приложен в сроковете по § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ и отпадне отчуждителното му
действие, владението на придадената с него реална част може да доведе до придобиването й
по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, ако тя отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ.
Тези разяснения са дадени в решение № 225 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2253/2013 г.,
I - во г. о.
В решение № 50045 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 2690/2022 г. на ВКС, I-во г.о. е
обобщена практиката на ВКС по прилагането на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Прието е, че на
давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към
който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3
6
ЗУТ, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен
УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10 години.
Кога един дворищнорегулационен план е приложен е разяснено в ТР № 3 от
15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, както и в решение № 49 от 31.05.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2140/2021 г., 1-во г. о. и решение № 60112 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1042/2021 г., I-во г. о., които се позовават на тълкувателния акт. Според разясненията 10-
годишното владение на придадена по регулация част от съседен имот не е достатъчно, за да
се счита, че планът е приложен. Необходимо е това да е станало в хипотезата на чл. 32, ал. 1,
т.т. 2, 4 и 5 ЗТСУ (отм.) - при грешка в кадастралния план, явна фактическа грешка, свързана
с регулационните предвиждания и утвърждаването на плана при съществено
закононарушение, както и кумулативно изпълнение на условията за заемане на
придаваемите части и самото им заемане, към които се добавя и изискването за период на
10-годишно владение. Както е прието в тълкувателния акт, тези допълнителни изисквания се
налагат заради това, че дворищната регулация е незаконосъобразна и не съответства на
действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното
изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите
преди нея.
Дори тази площ / 385 кв.м./ да е владяна от ищците, това владение не би могло да
доведе до придобиване на собствеността от тях по давност. Спорната площ има статут на
придадена по регулация към парцел на ищците с дворигцнорегулационни планове, които не
са били приложени.
По изложените по-горе съображения при действието на ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.)
не може да се придобие по давност част от имот, която е придадена по регулация към
съседен парцел, тъй като собствеността преминава по силата на регулацията и нейното
прилагане, а не по давност. С влизане в сила на ЗУТ и изтичане на сроковете по § 6 и § 8 от
ПР на ЗУТ отчуждителното действие на заварения дворищнорегулационен план отпада и
собствеността върху спорната реална част се завръща към имота на ответниците. От този
момент тя би могла да бъде придобита по давност от ищците, стига да отговаря на
изискванията на чл. 200 ЗУТ.
Тази част обаче няма необходимата площ и лице за обособяване на самостоятелен
урегулиран поземлен имот, т. е. не отговаря на изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Не е
налице и изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като спорната реална част не се придава по
регулация към имота на ответниците в хипотезите на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ.
След като ищците не са придобили спорната реална част нито чрез прилагане на
дворищнорегулационните планове, нито по давност, то тя е собственост на ответника. Както
е прието в TP № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на
сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила,
но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти
или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 /сега § 8, ал. 2/ от ПР на ЗУТ за изменение на
7
неприложения дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от
ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост
върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационният парцел, а придаваемите части
се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.
Не отговаря на действителността, че праводателят на ищците, както и самите те да са
станали собственици на целия процесния недвижимия имот. Собствеността върху имота не е
била придобита от ищците нито по деривативен, нито по оригинерен способ.
Собственик на идеални части от имота е Община Сливен като е съставен Акт за
частна общинска собственост.
Досежно основателността на предявените е заявено, че оспорват изцяло същите по
основание и се считат за напълно неоснователни и недоказани.
Считат, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират
претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение и на фактическата
обстановка по делото. оспорва се твърдението на ищците, че са собственик на процесния
имот. Оспорва сетвърдението, че в полза ищците респективно на техния праводател е
изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот.
Оспорват се установителните претенции за собственост на имота. Прави се
възражение, че ищците и техните праводатели никога не са били собственици на процесния
недвижимия имот, че процесният недвижим имот не е бил придобит, чрез давностно
владение от ищците.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендират се разноски.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. За доказване на иск с правна квалификация
като докладваната, ищците носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно
доказване правопораждащите правото им на собственост върху сочените идеални части
процесния имот, факти, в рамките на очертаното в исковата молба придобивно основание.
ДАВА възможност за изразяване на становище във връзка с доклада, дадените
указния, както и за предприемане на следващи процесуални действия.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада и дадените указания. Поддържам
доказателствените искания, направени с исковата молба и становището. Водим поисканите
свидетели, като посочвам, че лицето Г. Ц. е с имена Ж. Ц. Ц.. Представям и моля да
приемете като писмени доказателства скица, издадена от Община Сливен на 03.09.2024
година, за урегулирани ПИ I-54 и II-54, които са съседни от запад на имота, принадлежащ на
ищците. Към скицата е приложено извлечение от ПУП /подробен устройствен план/ и
одобрен със Заповед от 04.10.1991 година. Скицата е издадена по искане на И. П.,
собственик на тези два съседни имота, когото водя за днешното съдебно заседание за да
бъде разпитана. На скицата ясно се вижда и имота, принадлежащ на ищците. Видно от ПУП
от 1991 година имотът е бил със същите граници, както и към настоящия момент. Този ПУП
8
не предвижда никакво придаване на някои части на имота, не е предвидено и отчуждаване
на някои части. Видно от този ПУП имотът нито в неговата цялост, нито части от него са
били терени – държавна собственост, отредени за жилищно строителство, и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините. Той представлява дворищно регулационен
парцел, принадлежащ на физически лица. Представям тази скица и извлечението от ПУП с
оглед доказване на оспорванията, които направих със становището, а именно: 1. Че не е
налице придаване на реални части към имота, 2. Че не е налице отчуждаване на реални
части от имота, 3. Че имотът нито в неговата цялост, нито части от него са били държавна
собственост, отредена за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините. В този смисъл актът за частна общинска собственост е съставен
без да е налице правно основание за това.
ЮРИСК. М.: Нямам възражения по доклада и дадените указания. Нямам
доказателствени и процесуални искания. Не възразявам да се приемат представените от
колега. Относно свидетелите не възразявам да бъдат разпитани.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал представените в днешното
съдебно заседание от пълномощника на ищците скица, издадена от Община Сливен на
03.09.2024 година, за урегулирани ПИ I-54 и II-54 и извлечение от ПУП, одобрен със заповед
от 04.10.1991 година.
УКАЗВА на ищците чрез процесуалният им представител и им дава
ВЪЗМОЖНОСТ в едноседмичен срок от днес с писмена молба, представена в препис за
връчване на трето - неучастващо в процеса лице да приведе доказателственото си искане по
чл. 192 от ГПК, като изрично индивидуализира документите, които желае да бъдат изискани
за представяне от посоченото първо, като обясни значението на всеки един от тях за спора,
чрез посочване конкретните факти и обстоятелства, които цели да установи.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели И. М. П., Й. С. П. и Ж. Ц. Ц., които
ще се водят за следващото съдебно заседание от поискалата ги страна.
ДАВА възможност на страните до насроченото следващо съдебно заседание да
изчерпят всичките си доказателствени искания, с оглед твърденията и възраженията си.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда доказателства, се приема,
че не са налице условията за преустановяване на съдебното дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.11.2024 година от 10:30 часа, за която дата
и час ищците да се считат редовно призовани от съдебно заседание – ищците лично, а
9
ответната страна чрез процесуалният си представител.
Допуснатите до разпит свидетели ще бъде разпитани при довеждането им.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12:00 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10