Р Е Ш
Е Н И Е
№ 398
гр. Нови
пазар,02.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд
Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:НЕЛА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева гражданско дело №655 по описа за 2019
година,за да се произнесе,взе предвид:
Подадена е искова молба, съдържаща
обективно съединени искове с правно основание чл.422 във с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К. и П.С.С., чрез пълномощника юрисконсулт М.Й.М.срещу Н. А.М. с ЕГН:**********,***.
В исковата молба се твърди,че ответникът
Н. А.М. е клиент на ищцовото
дружество, с клиентски номер *** във връзка с с
продажба на ел.енергия за обект на потребление,заведен с Аб.№***,находящ се в с.П.,ул.***.
Облигационните отношения на страните били
регламентирани в Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на
“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, приети на основание
чл.98а от ЗЕ и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 17,т.2 от тези общи условия ответникът бил длъжен да заплаща
стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези
общи условия. Във връзка с неизпълнение на задължението за заплащане на
консумираната ел. енергия, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в НПРС
било образувано ч. гр.
дело № 48/2019г.
Съдът издал заповед за изпълнение .Към момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, ответникът имал неизплатени задължения в общ размер на
366.56лв./главница/,в която били
включени неплатените фактури за ел.енергия
и такса възстановяване в периода 13.03.2018г.до 15.10.2018г.,както
и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на
8.79лв.представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 06.12.2018г.,посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл.№***,към
същата дата.
Доколкото
длъжникът е подал възражение и съдът е указал на заявителя,че може да предявени
иск за установяване на вземането си,ищецът моли да бъдат призовани на съд с
ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата
молба,съдът постанови решение,с което признае за установено,че Н. А.М. дължи на
„ ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата в общ размер на в общ
размер на 366.56лв./главница/,в която
били включени неплатените фактури за ел.енергия и такса възстановяване в периода
13.03.2018г.до 15.10.2018г.,както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 8.79лв.представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
06.12.2018г.,посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№***,към същата дата.
Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
Н. М. е призован по реда на чл.47 ал.1
от ГПК.Назначеният му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.В.Т. –*АК е
депозирал писмен отговор,с който признава исковете по допустимост и основание.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът Н. А.М. е в облигационни отношения с ищеца
„Енерго-Про Продажби“АД по силата на Общи условия на ДПЕЕЕМ във връзка с
доставка /продажба/ на електроенергия до обект,находящ
се в с.П.,ул.***,, с клиентски номер *** и абонатен №***.
За доказване на исковата си претенция
ищецът е представил изготвени от него писмени доказателства и удостоверяващи
изгодни нему факти,както следва:извлечение от сметка към 06.12.2018г.,,заверени
копия от фактури с №3301364/24.04.2018г.,с №**********/13.03.2018г.,с
№**********/13.04.2018г.,с №**********/21.06.2018г.,№**********/14.05.2018г.,№**********/13.06.2018г.,,справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца от 10.04.2019г.,,извлечение за
фактури и плащания от 9.4.2019г.,,както и Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД.
Назначената по искане на ищеца
съдебно-счетоводна експертиза заключава,че неплатените задължения за
консумирана ел.енергия от страна на ответника за посочения обект на потребление
по фактури ,издадени в периода от 13.03.2018г.до 15.10.2018г.за потребена ел.енергия и възстановяване на ел.захранване са в
размер на 366.56лв.Размерът на мораторната лихва към 06.12.2018г..върху
фактурите,за които е установено,че са незаплатени,считано от датата на падеж на
всяка една от тях възлиза общо на 8.87лв.
Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК,съдът е издал ЗАПОВЕД №17/18.01.2019г.по ч.гр.д.№48/2019г.по описа на НПРС в полза на
„Енерго-Про Продажби“АД против Н.А.М. за сумите от:366.56лв./главница/, 8.79лв./мораторна лихва за забава за периода от падежа на
посочените фактури до 06.12.2018г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 15.01.2019г..до окончателното изплащане,както и
направените по делото разноски от 25.00лв./държавна такса/ и 50.00лв./юристконсултско възнаграждение/.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК –чрез залепване на уведомление по
постоянния адрес на длъжника и на основание чл.415 ал.1 от ГПК съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил
в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа и
правна страна,съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото се
установява,че ответникът е клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД,с посочения
клиентски и абонатен номер за конкретния адрес на потребление,находящ се в с.П.,ул.***
и по отношение на него важат ОУДПЕЕ.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК ,всяка страна е
длъжна да установи фактите,на които основава своите искания или
възражения.Общите условия касаят договорите за продажба на електрическа енергия
на Е.ОН България Продажби АД ,а електрическата енергия е движима вещ.В тежест
изцяло на ищцовото дружество е да установи,че за процесните периоди ,предмет на исковата претенция е
извършило продажба на електрическа енергия в посоченото количество ,на
ответника,за което той му дължи начислените суми,с посочените в счетоводните
фактури падежи.За периода ,посочен в цитираните по-горе данъчни фактури за потребена
ел.енергия и възстановяване на ел.захранване,на ответника е начислена консумирана ел.енергия в общ размер
на 366.56лв., което ищецът е обективирал в издадени
от него първични счетоводни документи с посочените по-горе номера.
Фактурата ,като частен диспозитивен
документ,съгласно чл.180 от ГПК установява,че издателят й е направил определено
изявление,но не доказва,че това изявление е истинно или,че фактите са се
осъществили така,както се сочи изявлението .От друга страна,ответникът не
оспорва нито съдържанието ,нито истиността на
изявлението,поради което съдът счита,че представените по делото и налични в
счетоводната документация при ищеца документи се ползват със съответната
материална доказателствена сила и удостоверяват подлежащо на изпълнение притезание в полза на ищеца.Ответникът Неджметин
А.М. не представя писмени доказателства,удостоверяващи,че е извършил плащане
–пълно или частично по начислената му сума за ползване на електрическа енергия в
процесния обект за съответния период.
Съгласно чл.16 т.2 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго –Про Продажби“АД,които са публично огласени чрез
публикуването им в средства за масова информация и са приложими към момента на
издаване на фактурите,подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и предявяване на
установителния иск,клиентът се задължава да заплати
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина
,определени в тези Общи условия,а в случай на забавено плащане,дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден
забава,считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението./чл.32 от ОУПЕЕ/.Доколкото падежа на задължението по цитираните
фактури е посочено от самия издател,,то задължението е станало изискуемо и
ликвидно на посочените дати и по арг.на чл.84 ал.1 от ЗЗД,длъжникът /ответник/ изпаднал в забава, дължи
на ищеца мораторна лихва за забава,която според ССЕ е
в общ размер на 8.87лв..,но доколкото е претендирана
в размер на 8.79лв.,следва да бъде присъдена в този размер.
Поради изпадането на длъжника в забава и просрочие на задължението,на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД,ответникът дължи на ищеца законна лихва за забава,считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 от
Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,в това
производство,на ищеца следва да се присъди юристконсултско
възнаграждение в размера,посочен в списъка за разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,съобразно
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него съдебни и деловодни разноски в исковото производство в размер на 705.00лв./включваща
заплатена от ищеца държавна такса при завеждане на делото,депозит за изготвяне
на ССЕ,депозит за възнаграждение на особен представител,назначен на ответника и
юристконсултско възнаграждение/. Предвид разяснителните указания,дадени в
т.11г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по тълк.д.№4/2013г.ОСГТК,съдът
,който разглежда иска по чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,следва да се произнесе по дължимостта на
разноските,направени в заповедното производство,като съобразно изхода на
спора,разпредели отговорността за разноските както в исковото,така и в
заповедното производство.Предвид изхода на спора в исковото производство,съдът
намира,че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него
разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. /държавна такса / и
50лв. /юристконсултско възнаграждение/. Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че ответникът Н.А.М. с ЕГН:**********,***
ДЪЛЖИ на ищеца“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик,
бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс
Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К. и П.С.С.,
по делото с юрисконсулт М.М. СУМАТА от 366.56лв./триста тридесет и шест лева
петдесет и шест стотинки -главница/,
мораторна лихва за забава за периода от
падежа на посочените фактури до 06.12.2018г.в размер на 8.79лв./осем лева
седемдесет и девет стотинки/,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 15.01.2019г..до окончателното изплащане./за което е
издадена ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.401
от ГПК №17/18.01.2019г.по ч.гр.д.№48/2019г.по описа на
НПРС /.
ОСЪЖДА ответника Н.А.М. с ЕГН:**********,*** да заплати на ищеца “ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”,
Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д.,
Г.К. и П.С.С. направените в това производство съдебни
и деловодни разноски в размер на 705.00лв./седемстотин и пет лева/.
ОСЪЖДА ответника
Н.А.М. с ЕГН:**********,*** да заплати на ищеца ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик,
бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс
Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К. и П.С.С.
направените в заповедното производство разноски в размер на 75.00лв./седемдесет
и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: