Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 228
17.06.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №127 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от Т.Г.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв.М.П., с
посочен по делото съдебен адрес:***, офис №21, против Агенция „Митници“ – София,
с адрес гр.С., ул.„Г.С.Р.“ №***.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер
на 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по АНД №186/2019 г. на Районен съд – Петрич, по което с Решение №426 от 28.05.2019
г. било отменено Наказателно постановление №732 от 12.02.2019 г. на Заместник-директор
на Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“, оставено в сила с
Решение №2132/27.09.2019 г., постановено по КАНД №545/2019 г. на
Административен съд – Благоевград. С исковата молба се претендира и законна
лихва върху сумата от 400 лева, считано от датата на влизане в сила на
решението на районния съд до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и
разноски по делото.
Ответникът, Агенция „Митници“ – София, в подаден
чрез пълномощник писмен отговор на исковата молба, навежда доводи за
неоснователност на исковата претенция, като твърди, че липсвали доказателства в
подкрепа на предявените имуществени вреди.
От
пълномощника на ответника в съдебно заседание се излага становище, че по делото
пред районния съд не бил приложен в оригинал договора за правна помощ и защита,
който не бил и заверен „вярно с оригинала“, а бил изпратен по факса на съда,
поради което не можел да бъде основание за претендиране на твърдяната вреда. Навеждат
се и съображения относно заявената претенция за лихва, като се моли, в случай
че счете основния иск за основателен, съдът да приеме, че в конкретния случай
длъжникът изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Ролята на покана била на исковата молба,
поради което лихви следвало да се дължат от датата на подаването ѝ. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
заплатения по настоящото дело адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
предявения иск за недоказан, с оглед непредставянето на оригинала на договора
за правна помощ, представен пред районния съд, или незаверяването на същия от ищеца.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С
Наказателно постановление (НП) №732 от 12.02.2019 г. на Заместник-директор на
Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“, издадено въз основа на
АУАН №473/19.09.2018 г., на ищеца Т.Г.С., за извършено на 19.09.2018 г.
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закон за пътищата (ЗП)
и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1200 лв.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца
пред Районен съд – Петрич, където е било образувано АНД №186/2019 г. по описа
на същия съд. Видно от доказателствата, съдържащи се в това дело (приложено по
настоящото в оригинал), в производството пред съда Т.Г.С. е бил представляван
от адвокат М.П. ***, която като негов пълномощник е депозирала по делото (по
електронна поща) на 28.05.2019 г. писмена молба със становище по спора и
писмени доказателства.
По делото се съдържа и молба до Районен съд град
Петрич, подадена от адв.М.П., с адрес ***, като пълномощник на Т. Г.С., с която
моли за отлагане на делото за друга дата поради ползване на годишен отпуск,
като прилага удостоверение за това, издадено от Адвокатска колегия – Хасково,
както и Договор за правна защита и съдействие с адвокатско пълномощно. Молбата,
ведно с изброените в нея приложения, е постъпила по факса на съда на 24.04.2019
г. и е приобщена по делото.
Видно от двустранно подписаното Пълномощно с дата
23.04.2019 г., намиращо се на лист 40 от същото дело, адвокат М.П. е била
надлежно упълномощена да представлява Т.Г.С. по АНД №186 по описа за 2019 г. на
РС – Петрич. На лист 39 от делото се съдържа и Договор за правна защита и
съдействие от дата 23.04.2019 г., с подписите на „клиент“ и „адвокат“, от който
е видно, че между Т.Г.С. и адв.М.П. е договорено възнаграждение в размер на 400
лева за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в „проц. пр-во по
АНД №186/2019 г. по описа на РС – Петрич“, заплатено изцяло в брой от клиента
на адвоката.
С постановеното по АНД №186/2019 г. Решение №426/12.06.2019
г., Районен съд – Петрич е отменил Наказателно постановление №732 от 12.02.2019
г. на Заместник-директор на Териториална дирекция Югозападна при Агенция
„Митници“. Решението е било оспорено пред Административен съд – Благоевград,
който с окончателно Решение 2132/27.09.2019 г., постановено по КАНД №545/2019
г. е оставил в сила съдебния акт на районния съд.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен
акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна, Агенция „Митници“ - София. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №732 от 12.02.2019 г. на Заместник-директор на Териториална
дирекция Югозападна при Агенция „Митници“, което е отменено с постановеното по
АНД №186/2019 г. Решение №426/12.06.2019 г. на Районен съд – Петрич. Незаконосъобразният
акт е издаден от орган в структурата на ответната Агенция „Митници“, която е
юридическо лице, съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“
и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск,
съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Последната е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните
рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите
от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по
упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконосъобразното Наказателно постановление №732 от 12.02.2019 г. на
Заместник-директор на Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“, е
процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от
събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че
безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган,
претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен
резултат.
Влязлото в сила Решение №426/12.06.2019 г.,
постановено по АНД №186/2019 г. на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно
постановление №732 от 12.02.2019 г. на Заместник-директор на Териториална
дирекция Югозападна при Агенция „Митници“, оставено в сила с окончателно
Решение №2132/27.09.2019 г. на Административен съд – Благоевград, следва да се
приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност
на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в
размер на 400 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и
съдействие по АНД №186/2019 г. на РС – Петрич, съдът намира, че от събраните
доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на
тази сума от страна на ищеца Т.Г.С. на адвокат М.П.. В представения по делото Договор
за правна защита и съдействие от 23.04.2019 г. е вписано, че същият се сключва
по повод процесуално представителство по АНД №186/2019 г. по описа на РС –
Петрич, като по АНД №186/2019 г. на РС – Петрич е представено и пълномощно от
същата дата, поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на
сумата касае точно това дело, образувано по повод отмененото Наказателно
постановление №732 от 12.02.2019 г. на Заместник-директор на Териториална
дирекция Югозападна при Агенция „Митници“. В тази връзка неоснователно е възражението
на ответника за липса на доказателства относно претърпяването на претендираните от ищеца имуществени вреди. Представянето
пред районния съд на Договора за правна защита и съдействие и Пълномощното,
изпратени по факс, не бил могло да доведе до извод за липса на валидно
договаряне между клиента и адвоката, и упълномощаване на последния от ищеца. Действително
документите по делото не са в оригинал, или заверени за вярност с оригинала,
тъй като изпращането им е станало по факс, но това не опровергава тяхната доказателствена
стойност. Представените като факс – копия Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно не са били
оспорени от ответника пред районния съд, Районен съд – Петрич ги е приел за
надлежни доказателства относно представителната власт на адвоката, като с оглед
представянето им е уважил молбата на адвоката за отлагане на делото, а в
протокола на проведеното открито съдебно заседание от 28.05.2019 г. изрично е посочено,
че „адв.П. е надлежно упълномощена по делото“. Верността на съдържащия се в АНД
№186/2019 г. по описа на Районен съд – Петрич Договор за правна защита и
съдействие от 23.04.2019 г. не е оспорен по надлежния ред и в настоящото
производство, поради което съдът приема, че същият доказва заплащането на
сумата от 400 лева от Т.Г.С. като адвокатско възнаграждение на адвокат М.П., във
връзка с осъществяването на правната му защита в съдебното производство, довела
до отмяната на Наказателното постановление.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че до влизането в сила на новите ал.3, ал.4 и
ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), разноските, понесени от
лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни
постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство по
ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди,
настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и
производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по
същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на
ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С
оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени
доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, се явяват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016
г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е доказан и по размер.
Ищецът е направил искане и за присъждане на
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на
решението на районния съд, до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е
уреден в ЗОДОВ, на основание §1 от ЗР на същия нормативен акт, се прилагат
разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение.
Тъй като искането за присъждане за лихва е
акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума. В тази връзка следва да се съобрази изразеното в т.4 на Тълкувателно
решение №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. №3/2004 г., ОСГК, според което
при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове. (В този смисъл Решение №7467 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм.дело
№38/2018 г., III о., Решение №7657 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм.дело №305/2019
г., III о. и др.)
Законната лихва в случая е дължима върху
главницата от 27.09.2019 г. – датата на постановяване на Решение №2132 по КАНД
№545/2019 г. на Административен съд – Благоевград, съответно и датата на
влизане в сила на решението на Районен съд – Петрич, с което е отменено
Наказателното постановление. Предвид направеното искане от страна на ищеца,
лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата, до окончателното ѝ
изплащане.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция следва да
бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно със съдебно решение Наказателно постановление №732 от
12.02.2019 г. на Заместник-директор на Териториална дирекция Югозападна при
Агенция „Митници“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2019
г., до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски. Направени са разноски от 10 лева – внесена държавна такса и
400 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита
и съдействие от 29.01.2020 г. Неоснователно е възражението на ответника, че в
този Договора не е посочен номера на делото, за което се отнася. Съдът приема,
че след като документът е представен заедно с исковата молба, като приложение
към нея, то безспорно той е бил сключен във връзка с подаването на молбата, по
която е образувано настоящото дело.
Основателно е
направеното от ответника възражение за намаляване на така заплатеното
адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Същото надвишава с една трета
минималния размер, определен в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата към датата на сключване на Договора редакция, изм. и доп.ДВ бр.84 от 2016 г.), и се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съобразно ниската правна и фактическа сложност на
делото, и осъществяването на процесуалното представителство на ищеца само чрез изготвяне
на исковата молба от адвоката. Поради това разноските, които следва да се
присъдят на ищеца за адвокатското възнаграждение, следва да бъдат редуцирани до
размер от 300 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция Митници, с адрес: гр.С., ул.„Г.С.Р.”
№***, да заплати на Т.Г.С., ЕГН **********,***, сума в размер на 400 (четиристотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно Наказателно постановление №732 от 12.02.2019 г. на
Заместник-директор на Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.09.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА Агенция
Митници, с адрес: гр.С., ул.„Г.С.Р.” №***, да заплати на Т.Г.С., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: