Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. С., 14.10.2014г.
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря Е.Г. като разгледа
т.д.№ 3378 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 694 от ТЗ.
Ищецът „А.С.” ЕООД поддържа, че с
ответника „Б.” ЕООД е сключил договор за доставка от 14.06.2010г. на 4 000
т. маслодаен слънчоглед, като по чл. 12 била уговорена и му се дължала неустойка
в размер на 0,5% на ден за забава, но не повече от 50% от стойността на стоката
по договора. Твърди, че забавата в плащането е повече от сто дни, като в чл. 4
от договора е уговорено цената да бъде заплатена в срок до 30 дни от подписване
на договора. Сочи, че е предявил вземането си за неустойка в размер на
1 176 000 лв. в откритото производство по несъстоятелност на ответника
по т.д.№ 171/2011г., но то е включено в списък на неприетите вземания, като е
подал възражение по чл. 690 от ТЗ, но с определение от 03.05.2012г., обявено в
Търговския регистър, съдът по несъстоятелността е оставил възражението им без
уважение, поради което предявява установителен иск за вземането си. В хода на
съдебното производство поддържа предявения иск чрез процесуалния си
представител – адв. М. и претендира уважаването му.
Ответникът „Б.” ЕООД / в
несъстоятелност/, призован първоначално на адреса по седалището си не е подал
писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК, а е подал отговор на исковата молба
от 29.08.2012г. чрез синдика И.Т., в който оспорва претенцията и твърди
нищожност на договора като привиден, както и нищожност на уговорката за
неустойка поради противоречие с добрите нрави. Оспорва се и че не е извършено
плащане поради това, че ищецът не би могъл да изпълни задължението си за
доставка на слънчоглед. На 04.04.2014г. е подаден отговор от „Б.” ЕООД чрез
упълномощен от едноличния собственик на капитала процесуален представител –адв.
Н.Г., в който последният оспорва легитимацията на синдика и се сочи, че не се
оспорват твърденията по исковата молба по сключване на договора и дължимостта
на неустойка. В хода на съдебното
производство е постъпила молба от управителя на „Б.” ЕООД – Ц.Я. е постъпила
подробна писмена молба от 23.04.2014г., с която се противопоставя на постъпилия
от синдика отговор и съдържанието му и излага доводи във връзка с поведението
на синдика. В хода на производството чрез процесуалния си представител – адв. Я.
ответникът претендира да се постанови решение съобразно доказателствата по
делото.
Третото лице помагач – „Ю.Б.” АД
оспорва иска като неоснователен чрез процесуалните си представители – адв. Р. и
адв. А. по съображения, подробно изложени в писмено становище и защита.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен
договор от 14.06.2010г., сключен между „Б.” ЕООД, представляван от Ц.Я. и „А.с.”
ЕООД, представляван от Т.Т., съгласно който ищецът в качеството си на продавач
се е задължил да достави и продаде на купувача 4 000 тона маслодаен черен
слънчоглед, отговарящ на стандарта по БДС, като уговореният срок на доставката
е до два месеца от плащане на цената съгласно договора и задължението за
доставка възниква от датата на заверяване на сметката на продавача. Уговорено е
в чл. 4, че купувачът – ответникът „Б.” ЕООД заплаща стоката авансово до
тридесет дни от подписване на договора по банкова сметка, ***. на тон. В чл. 7
от договора е уговорено, че продавачът се задължава да състави фактура на
по-ранната от двете дати – датата на плащането или датата на доставката на
стоката. В чл. 12 от договора е уговорено, че продавачът има право да получи
неустойка в размер на 0,5% за всеки ден забава върху неплатената част от
цената, но не повече от 50% от стойността на стоката. На същата дата –
14.06.2010г. е сключен и представения с исковата молба договор за особен залог,
с който ответникът като залогодател учредява в полза на ищеца – залогоприемател
залог върху вземания от НАП, произтичащи от описаните справки-декларации по
ЗДДС общо в размер на 1 716 931,87 лв. Видно от представеното
заявление за вписване на договор за залог, отбелязването върху същия и
потвърждението за вписване, договорът за залог е вписан в Централния регистър
на особените залози на 07.07.2010г.
С решение на СГС, VІ-12 състав по
т.д.№ 171/2011г. съдът е открил производство по несъстоятелност на ответника „Б.”
ЕООД с начална дата на неплатежоспособността – 22.04.2010г.
В ТР е обявен списък на неприетите
вземания от синдика сред които по т. 1 е предявеното на 07.12.2011г. вземане на
ищеца в размер на 1 176 000 лв. с основание – обезщетение по
търговска сделка по договор за доставка от 14.06.2010г., за което е посочено
обезпечение с особен залог, като мотив е посочено, че вземането не е
основателно, тъй като не се дължи обезщетение на посоченото в молбата на
кредитора основание. С определение от 03.05.2012г. по реда на чл. 692 от ТЗ
СГС, VІ-12 състав съдът е оставил без уважение възражението на „А.С.” ЕООД с
аргумент, че вземането, което е предявено по молба е посочено, че е обезщетение
по т.13.1 от договора, което съгласно същия е на купувача, а не в полза на
заявилия го кредитор.
Останалите писмени доказателства,
които са представени с молбата на управителя Я. съдът намира, че са неотносими
към спора. Представени са фактури за плащане на слънчоглед от ответника „Б.”
ЕООД на трети за спора лица, като са и за друг процесен период.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г.М. от
16.09.2014г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно
и компетентно. Вещото лице е извършило преглед на счетоводната документация на
ищеца и документите по делото и е установило, че ищецът не е разполагал с
4 000 тона маслодаен слънчоглед, никога не е осчетоводявало такова
количество като краткотраен актив като наличност, както и че през 2010г. не се
е разпореждал с такова количество. Вещото лице сочи, че ищецът не е разполагал
с налични парични средства към 2010г. за закупуване на такова количество
слънчоглед на посочената цена.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като са налице специфичните предпоставки за предявяването му, а
именно ищецът е предявил вземане в посочения размер в производството по
несъстоятелност, същото не е прието от синдика, подадено е в срок и е оставено
без уважение от съда по несъстоятелността възражението му срещу списъка на
неприетите вземания, поради което ищецът има правен интерес от специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ за установяване наличието на вземане срещу
несъстоятелния длъжник. В производството по иск по чл. 694 от ТЗ синдикът няма
процесуална легитимация да участва нито в собствено качество, нито като представител на
длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, в която насока е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№155/13.10.2011г. по т.д.№ 652/2010г., ІІ т.о, решение № 190/09.12.2011 г. по т.
д. № 976/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., които съставляват задължителна съдебна
практика.
Същевременно съдът следва да обсъди всички доводи на страните, включително и
дори и да не бе конституирана банката като трето лице –помагач служебно да
прецени валидността на процесната договорна клауза за неустойка, доколкото за
нищожност съдът следи служебно.
В процесния договор, сключен
между ищеца и ответника, който е за покупко-продажба на маслодаен слънчоглед е
уговорено авансово плащане на цената от страна на ответника като купувач, което
е антиципирано и предхожда изпълнението на договора от страна на продавача –
ищеца. Типичното задължение на страните по договора за доставка на стоки и
покупко –продажба е задължението на купувача за заплащане на цената на стоката
да е изискуемо при доставката й, но е допустима и търговска продажба с
предварително плащане на цената, която е изрично регламентирана в разпоредбата
на чл. 334 от ТЗ и единственото изискване във връзка с валидността на
уговорката за предварително плащане на цената е тя да е в писмена форма, което
в случая е спазено. Предвид горното доводите, че договорът бил нищожен като
цяло и в противоречие с „всякаква търговска логика”,както се твърди от третото
лице са неоснователни. Съдът намира, че по делото не се установиха и
твърденията, че договорът от 14.06.2010г. е антидатиран и сключен с цел
увреждане на кредиторите в производството по несъстоятелност, тъй като още
преди откриване на същото, а именно през юли 2010г. в Централния регистър за
особените залози е вписан договор за особен залог с предмет – обезпечено
вземане по процесния договор за доставка. Доводите, че с договора се целяло
създаване на привиден кредитор са неотносими към настоящия процес, доколкото
същият не е с предмет иск по чл. 647 от ТЗ. Неоснователни са и доводите за
симулативност на договора с оглед липсата на финансова или стокова обезпеченост
на продавача по същия, тъй като с оглед уговорките по договора, доставката
следва да се извърши в тридесетдневен срок след получаване на плащането по
цената, поради което въпреки че вещото лице е установило, че „А.с.” ЕООД през
2010г. не е разполагал като актив с 4000 тона маслодаен слънчоглед, нито с
налични парични средства по счетоводна документация да закупи същия, то горното
е ирелевантно.
Същевременно съдът следва по
отношение на предявеното вземане, което е претенция за неустойка по процесния
договор, да прецени и дори и да се приеме, че не са налице наведени конкретни
доводи в срока за отговор по чл. 367 от ГПК с оглед императивните правила на
чл. 26 от ЗЗД, евентуалната нищожност на клаузата за неустойка. Както изрично се посочва в задължителната съдебна
практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС клаузата
за неустойка следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността
на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните, като преценката за
горното следва да се извърши към момента на сключване на договора. Преценката за
накърняване на пределите на добрите
нрави следва да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена
неустойката, на начина на определянето й - като глобална сума или процент от
главницата, на базата за
начисляването й - съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за
плаващо нарастване на размера на неустойката с оглед на продължителността на
неизпълнението. Въпросът за
нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави при търговски
сделки следва да се преценява комплексно като се отчита свободата на
договарянето, равнопоставеността на страните и възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В конкретния случай преценявайки
всички горепосочени обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че клаузата
за неустойка в полза на продавача по чл. 12 от договора / за неустойка в размер
на 0,5% за всеки ден забава върху неплатената част от цената, но не повече от
50% от стойността на стоката/ е нищожна, тъй като излиза извън присъщите
функции на неустойката и се превръща в средство за неоснователно обогатяване.
Неустойката е уговорена, че е дължима в полза на продавача, който няма изискуемо
насрещно задължение по договора срещу своя съконтрахент и който с оглед
уговорения срок за доставка на стоката – тридесет дневен след получаване на
плащането, не може да се приеме, че реално от липсата на плащане би претърпял
вреди и то в такъв размер, че да има право да получи като обезщетение
половината от дължимата авансово цена. В конкретния случай с оглед евентуалното
неизпълнение от страна на купувача на слънчогледа, продавачът – ищец би
претърпял като вреди само неполучена печалба, но същата не би могло да се
приеме, че съставлява половината от стойността на стоката. Така уговорената по
размер неустоечна клауза е предпоставка за неоснователно обогатяване на
купувача, който без да извърши каквито и да е действия по договора и да изпълни
каквито и да е задължения, ще може поради простото неплащане на авансово
уговорената цена да претендира за половината от сумата. В тази връзка следва да
се отчете и факта, че съобразно влязлото в сила решение за откриване на
производството по несъстоятелност, началната дата на неплатежоспособността на
купувача „Б.” ЕООД е 22.04.2010г., т.е. предхожда датата на сключване на
договора – 14.06.2010г. Договорът е сключен от управителя, който не само е
могъл, но и е бил длъжен да знае финансовото състояние на дружеството и че
същото е изпаднало в неплатежоспособност, като законът въвежда задължение за
длъжника да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен
срок от настъпване на състоянието на неплатежоспобност съгласно чл. 626, ал.1
от ТЗ, за неизпълнение на което задължение е предвидена отговорност по чл. 627
от ТЗ и НК. Следователно към датата на сключване на процесния договор –
14.06.2010г. и уговаряне на процесната клауза за неустойка длъжникът, съответно
неговия управител, чрез който е сключен процесния договор, е бил длъжен да
поиска откриване на производство по несъстоятелност предвид обективно
установената начална дата на неплатежоспособността, а вместо това уговоря със
съконтрахент със седалище на същия адрес като него, договор, чийто условия са
явно неизгодни за него, тъй като без да е налице каквото и да е насрещно
действие или изпълнение от страна на продавача, той е поел задължение за
авансово плащане на значителна сума, както и за неустойка, която по уговорен
размер е половината от стойността на стоката и надхвърля 1 милион лева. Предвид
горните съображения съдът намира, че така уговорената клауза за неустойка по
договора от 14.06.2010г. излиза извън присъщите на неустойката обезщетителни
функции, предпоставя неоснователно обогатяване на продавача и следователно противоречи
на добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно. Предвид горното
съдът намира, че за ищеца не съществува валидно вземане за обезщетение в
претендирания размер поради нищожност на клаузата за неустойка по договора, въз
основа на който същото се претендира. С оглед гореизложените доводи съдът
намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е заявил претенции
за разноски, а на третото лице съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК не се следват
разноски, поради което съдът не присъжда такива по производството. Доколкото
съгласно чл. 694, ал.2 от ТЗ по предявения иск не се внася предварително
държавна такса, а е предвидено, че при отхвърлянето му разноските са за сметка
на ищеца, съдът намира, че следва да осъди ищеца да внесе държавна такса по
делото по сметка на СГС в размер, определен съобразно размера на вземането му и
Тарифата за таксите, възлизащ на сумата от 47040 лв.
Воден от горните съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Р.,
ДЗС, Зърнобаза Б., иск срещу „Б.” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ул.”Г.” № **, с правно основание чл. 694 от ТЗ за признаване за установено, че „А.с.” ЕООД има вземане срещу „Б.” ЕООД в
размер на сумата от 1 176 000 лв. / един милион сто седемдесет и шест
хиляди лева/, представляващо обезщетение – неустойка по чл. 12 от договор за
доставка на маслодаен слънчоглед от 14.06.2010г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.С.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Р., ДЗС,
Зърнобаза Б., да заплати на Софийски градски съд с адрес – гр. С., бул.”В.” № *, сумата от 47 040 лв. / четиридесет и седем хиляди
и четиридесет лева/, представляваща държавна такса по производството.
Решението е постановено при
участието на трето лице –помагач – „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със съдебен адрес
– гр. С., ул.”П.” № **, ет.*, офис **
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: