№31
гр. Силистра,12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение в
откритото заседание
проведено на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Ели Николова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. гр. дело № 168 /2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от Е.Х.Ч., А.Х.Ч., Ш.Я.Ч., чрез прооцесуален представител, против решение №20/24.01.2019 г. на РС- Дулово, постановено по гр. дело № 462/2017г. по описа на Дуловския районен съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от тях искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на всеки един от тях на сумата в размер на 5 050 лева частична от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от смъртта на Х.Ф.Ч./ починал на 04.01.2017г./ съпруг на ищцата Ш.Я.Ч. - и баща на останалите ищци , изразяващи се в душевна болка, душевен дискомфорт, стрес и неудобства с изключително висок интензитет, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 04.01.2017г. до окончателното и изплащане, като неоснователен. Присъдил е и съответни разноски. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Молят въззивната инстанция да го отмени изцяло и да постанови друго решение, с което да уважи исковите претенции на ищците. В с.з. пред тази инстанция се явяват лично и с процесуален представител, като поддържат жалбата си.
Ответникът по жалбата и по предявените пред районния съд искове - Прокуратурата на Република България, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. В с.з., чрез процесуален представител, поддържат същото становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК,поради което е допустима.
Настоящите въззивници Е.Х.Ч., А.Х.Ч., Ш.Я.Ч., чрез процесуален представител, са предявили иск пред районния съд, с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България, да заплати на всеки един от тях сума в размер на 5 050.00 лева претендирана като частичен от иск в размер на 100 000 лв. – представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от смъртта на Х.Ч., техен наследодател – съпруг на последната и баща на първите двама, изразяващи се в причинена душевна болка и душевен дискомфорт с изключително висок интензитет, и влошено здравословно състояние на тримата ищци, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 04.01.2017г. до окончателното им изплащане.
Както пред тази инстанция, така и пред първоинстанционния съд, Прокуратурата на РБ, чрез процесуален представител , оспорва по основание и размер претенциите за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди като счита, че вредите са недоказани по основание и размер, тъй като не се установява наличието на вредоносен резултат, който да е в пряка причинна връзка с твърдяното увреждащо действие.
По делото е безспорно установено от представеното удостоверение за наследници, че не се спори, а видно и от представените писмени доказателства –удостоверение за наследници, ищците са наследници на Х. Ф.Ч., който, съгласно приложените от ищците протокол за разпит на обвиняем, е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 21/2011г. по описа на Окръжен следствен отдел гр.Силистра. След приключване на досъдебното производство срещу него, в качеството на помагач и лицето С. Д. А. като извършител е внесен от ОП – Силистра, обвинителен акт въз основа на който е образувано НОХД № 333/2016г. по описа на ОС-Силистра с обвинение по чл. 292,ал.2,т.1, във вр. с ал.1 , т.1 , във вр. с чл.201 , във вр. с чл.20, ал.4 НК. В съдебно заседание на 03.02.2017г., на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК е прекратено наказателното производство по отношение на Х.Ч. поради настъпила на 04.01.2017г. смърт. Впоследствие с присъда №40/22.12.2018 г., постановена по НОХД №333/2016 на СсОС е признат за невинен и подсъдимия Стойчо Димитров А. за извършено престъпление по чл.219, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК, по което му е помагал покойният. Присъдата е потвърдена в тази и част от ВнАС с присъда № 13/05.10.2018 г., постановена по ВНОХД № 154/2018 г.
Заявената претенция се основава на една от хипотезите на безвиновната отговорност, която работодателят носи, поради това, че е възложил на деликвента извършването на конкретна работа, при която или по повод, която са причинени вреди. В случая, доколкото се касае за приложение на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, а не на норма от ЗОДОВ, за да е налице противоправност, следва органа на прокуратурата да е нарушил императивна правна норма, която да забранява подобно поведение или смъртта на техния наследодател и мъката, която това събитие им е причинило да са в пряка връзка с наказателното производство, приключило с оправдателна присъда за извършителя, респ., водеща до оневиняване и на помагача, какъвто е бил техния наследодател, който, поради смъртта си, не е дочакал такъв изход на съдебното производство, а същото е било прекратено по отношение на него, както е посочено по – горе.
Доказано е от приложената по делото медицинска документация за наследодателя на въззивниците, Х.Ч., от която се установява, че същият е имал редица здравословни проблеми датиращи от над десет години преди наказателното производство против него, които са диагностицирани през различни периоди от време, прилагано е медикаментозни лечение, налагало се е да пролежава в болница, издавани са епикризи, направена му е операция. На 04.01.2017 г. Х.Ч. е починал от исхемична болест на сърцето. Остро ритъмно нарушение. ПЗ Захарен диабет тип II., което се установява от приложеното по делото съобщение за смърт № 01/04.01.2017г., издадено от ЦСМП –Силистра. От Заповед № РД – 08-01/04.01.2017г.
По делото са разпитани двама свидетели Д. и М., от чиито показания се установява, че покойният Ч. бил изключително притеснен от водещото се срещу него наказателно преследване, това се е отразило негативно както на физическото му здраве, така и на психиката му, заявявал и пред двамата свидетели, че или ще го вкарат в затвора, или ще го уморят. Св. М. заявява, че 10 дни преди да почине, покойният му споделил, че имал проблеми с бизнеса, че не може да се справи с делата и че е притискан. Бил много превъзбуден и разтреперан, и 10 дни след това починал. И двамата свидетели са единодушни, че близките му страдали много за загубата на своя съпруг и баща след смъртта му, както и за това, че си е отишъл от този свят обруган, обвинен и че не е получил справедливо правосъдие.
По делото е назначена комплексна съдебно – психиатрична и съдебно - медицинска експертиза, която с оглед миналите заболявания на Х.Ч., дава заключение, че причина за смъртта на Х.Ч. на 04.01.2017г. е Исхемична болест на сърцето. Остро ритъмно разстройство. ПЗ Захарен диабет НИЗТ. Според вещите лица, се касае се за остро състояние, развиващо се в рамките на часове, а понякога и минути. Около тази дата няма данни за провеждане на някакви следствени действия с освидетелствания.
По отношение на въпроса как се е отразила смъртта на наследодателя на ищците на психическото и физическото им здарве, вещите лица са констатирали, че се касае е нормалпсихологични преживявания на съпричастност към преживявания от техния близък психоемоционален стрес и съответна реакция на скръб и траур, която не е свръхмерна и не излиза от границите на обичайната в такива ситуации. В експертизата е посочено, че след внезапната смърт на съпруга й на 04.01.2017г. освидетелстваната Ш.Ч., съпруга на последния, е описала протрахирано смесено тревожно депресивно състояние със свръхмерна реакция на скръб и траур. Състоянието е съответно на F 43 22- Разстройство в адаптацията, което е невротично разстройство, подлежи на лечение с антидепресанти и транквилизатори, след съответната психиатрична консултация, каквато освидетелстваната към момента на експертизата не е търсила. Според вещите лица отключването на подобно разстройство е обичайно при внезапна смърт на партньор, особено в зряла възраст с който емоционалната връзка е много силна.
Пред тази инстанция е уважено доказателственото искане на въззивниците за назначаване на повторна СМЕ. Пред районния съд процесуалният представител на жалбоподателите е възразил както относно отделни пунктове на първоначалната експертиза, така и по отношение на приемането и като доказателство. Своевременно е направил искане за назначаване на повторна експертиза, което съдът е отхвърлил със съвсем общи и кратки мотиви.Доколкото в случая се касае за специални знания извън компетенцията на лица с немедицинско образование, каквито са магистратите и при наличието на множество възражения, първоинстанционният съд е следвало да уважи искането, което и мотивира тази инстанция да назначи повторна комплексна СМЕ.
Съгласно нея, по въпроса провежданото наказателно преследване срещу починалия Х.Ч. и изживеният психически стрес от него обострили ли са заболяванията му и допринесли ли са за смъртта му, отговорът на експерта по съдебна медицина д.р Д. е „По принцип исхемичната болест на сърцето, хипертоничната болест и захарния диабет могат да доведат до обостряне на заболяванията при наличие на психически стрес и травма. Провеждане на наказателно преследване несъмнено е такъв фактор.“ По тоношение на останалите два въпроса, касаещи здравословното състояние на Х.Ч. - да се установи въз основа на медицинската документация такъв психически стрес допринася ли за влошаване на такива болести, диагностицирани при починалия Х.Ч. и как се е отразил психическия стрес върху здравословното състояние на починалия Х.Ч., вещото лице е препратило към отговора на първия въпрос и само е добавило, че в делото няма данни кога точно е провеждано разследването и как се е променяло конкретно здравословното състояние на г-н Ч. след провеждане на отделни процесуални действия.
По въпроса, касаещ психологическите изживявания на близките на Х.Ч. след неговата смърт - Как се е отразила смъртта на починалия Х.Ч. върху емоционално - психичното и здравословно състояние на тримата ищци и вреди с какъв интензитет са последвали върху тях вследствие на водените наказателни производства срещу починалия Х.Ч., психологът от повторната експертиза пред тази инстанция, е дала заключение, че тя е била значимо стресово събитие за всеки един от ищците. Въпреки, че последният е страдал от множество тежки соматични заболявания, които значително са се утежнили вследствие на водените съдебни дела, неговата смърт не била неочаквана, но тъй като човешката психика е устроена така, че да изтласква най-лошите прогнози, то смъртта като такава е била, в този смисъл, и неочаквана. Воденето на продължителните наказателни производства също е било стрес за цялото семейство, който се е превърнал в перманентен такъв. Винаги подобен стрес / перманентен / завършва с отключване на дистрес, т.е. проява на психосоматични заболявания, които са най – изразени при въззивника А.Ч., който е поел голямата отговорност да бъде понастоящем „глава“ на семейството / родителското и отскорощно свое/, то той има страхове да отиде на прегледи и да бъде диагностициран, тъй като това ще фрустрира неговите задължения и начин на живот. Е.Ч.Ш.Ч. също са с повишен депресивитет и психосоматика.
Поради противоречивите констатации в двете експертизи, съдът пред тази инстанция назначи трета, в която бяха включени тесни специалисти по заболяванията, които е имал покойният. Определението за назначаването и беше отменено с Определение №5/07.01.2020г., постановено по настоящото дело, тъй като, въпреки положените от съда усилия, в рамките на апелативния съдебен район и съдебния район на Окръжен съд, гр. Русе, не бяха открити ендокринолози и кардиолози , включени в списъците на вещите лица.
Съдът счита, че различните констатации идват да подчертаят единствено факта, че не може да се направи категорична и безусловна връзка между влошаване на здравословното състояние на наследодателя на въззивниците, както и последвалата негова смърт и събитията, които е преживял по повод наказателното преследване срещу него. В експертизата, приета пред тази инстанция, експертът по съдена медицина медицина е посочил, че психическият стрес по принцип обостря болестите, които Х.Ч. е имал, но няма данни кога точно е провеждано разследването и как се е променяло конкретно здравословното състояние на г-н Ч. след провеждане на отделни процесуални действия. Освен това, стана ясно, че той е имал проблеми и с бизнеса си, което съшо е стресиращо обстоятелство. В крайна сметка, житейският път е поредица от събития, които носят различни по интензитет положителни или отрицателни психически изживявания. Човек може да изживее силен стрес и от незначителни събития, като внезапно ухапване от куче, например, както и да не бъде повлиян стресово от сериозни житейски обстоятелства, поради стабилната си психика. Смъртта е естествения завършек на живота и стресът, наред с възрастта, наследствеността, околната среда и други фактори, е една от основните причини за заболяванията и смъртта на хората. Да се направи преценка, че определено житейско събитие е довело до точно определено заболяване, или до обострянето му и в крайна сметка до смърт, е изключително рядко възможно да бъде направено. В дадената ситуация това не е доказано по изложените по – горе причини.
Съдът не приема и твърденията за душевна болка, душевен дискомфорт, стрес и неудобства с изключително висок интензитет, преживени от близките на Х.Ч., поради загубата му, които следва да бъдат репарирани от ответника като причинени по негова вина. На първо място, поради факта, че няма доказателства смъртта му е настъпила заради влошено здравословно състояние в резултат на наказателното преследване. На следващо място, личните преживявания на трагични събития са въпрос на индивидуалност, на психическа устойчивост и са съвсем закономерна проява на човешката същност. Няма как да направим сравнение, а и едва ли ще се окаже резултатно, да се направи паралел между страданията на близките, ако наследодателят им беше починал без да е имало наказателно преследване и мъката им по него в реалните условия, в които това се е случило.
За ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки: вреда, претърпяна от пострадалия; причинно-следствена връзка между нея и деянието; причинителят да е лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът/служителят да има вина за причинените вреди, т. е. за реализиране отговорността на възложителя, е необходимо вредата да е причинена виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, както и чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Във въззивната жалба са изложени аргументи за допуснати редица процесуални нарушения и закононарушения на различни етапи от наказателното производство и от различни длъжностни лица, най – вече представители на досъдебното производство. Направени са и твърдения за корупционни практики. Последните не са доказани, базират се на св. показания, че при покойния Ч. е изпращано лице, което да посредничи и да „оправи“ нещата с Прокуратурата, като за тази цел Ч. е следвало да се разпореди със свой недвижим имот в полза на трето лице.не са посочени нито имена, нито дати, нито други индивидуализиращи деянието признаци. Що се отнася до твърдените нарушения на органите на досъдебното производство, изразяващи се в закононарушения по повод искане за спиране на наказателното производство поради влошено здравословно състояние на обвиняемия Ч. и неговото неуважаване без да е спазена тази задължителна процедура по назначаване на вещо лице, като три месеца след разпит в дома му, когато е направил това искане, тези нарушения, както и твърденията за нарушения от стнана на Окръжният прокурор – Желев, който, според въззивниците, е санирал срокове със задна дата и от страна на водещите разследването, които са работили по стария НПК, всички те се базират на св. показания, а законосъобразният ред за преодоляването им е бил чрез обжалване на съответните актове, които се базират на такива закононарушения. Жалбоподателите възразяват срещу позоваването на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБългария, съгласно която при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия или за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, тъй като считат, че този текст има предвид исковете предявени лично срещу конкретни магистрати, а това производство не е такова. Първоинстанционният съд обаче е аргументирал препратката си с правилното заключение, че от тази разпоредба следва, че невъзможността да се осъществи деликтната отговорност на отношение на прекия причинител на вредите /извън случая, когато е установено извършено умишлено престъпление от общ характер, в който случай прекият причинител би отговарял на основание чл.45 от ЗЗД/ изключва възможността да се реализира и отговорността на ответниците в настоящото производство при условията на чл.49 от ЗЗД. Законодателят е предвидил изключение от тази хипотеза, която е регламентирала в ЗОДОВ, но жалбоподателите не попадат и в нея, поради което и са избрали общият текст по ЗЗД. Следва да се отбележи, че ако беше доживял краят на наказателното производство, вероятно наследодателят на ищецът е щял да може да проведе успешно исков производство по ЗОДОВ срещу Прокуратурата, тъй като , независимо от прекратяването на наказателното производство по отношение на него, поради смъртта му,, същото е приключило с оправдателна присъда по отношение на другия обвиняем, на който Х.Ч. е бил, според обвинението, помагач. Резонно, оправдаването на извършителя води до оневиняване и на помагача.
В тази връзка следва да се отбележи, че по повод направените твърдения и изложени факти за нарушаване на конституционните права на наследодателя на въззивниците, както и нарушаване на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС(право на справедлив процес и разглеждането му в разумен срок), пред районния съд са представени доказателства, че същите са получили отказ от Министерство на правосъдието с писмо с изх. №94-00-207/2017 от 20.12.2017г., на подаденото от тях заявление до Министъра на правосъдието за изплащане на обезщетение. С писмото те са уведомени, „е подаденото от тях заявление № РС-17-305/19.07.2017г. е разгледано от Инспектората към ВСС, извършена е проверка и е съставен Констативен протокол от 14.11.2017г. , съгласно който заявлението им не подлежи на разглеждане по реда на глава трета „а“ от ЗСВ на основание чл. 60а, ал. 2 тъй като те не са били конституирани като страни по НОХД № 333/2016г. на ОС-Силистра, което отново се дължи на факта, че не те са пострадалите от неправомерното наказателно преследване на техния наследодател.
Безспорно е, че всеки, който се счита увреден от действията на лице, на което му е възложена работа, следва да претендира обезщетение от възложителя. В настоящото производство обаче не са налице нито една от петте предпоставки, водещи до основателност на иска - вреда, претърпяна от пострадалия; причинно-следствена връзка между нея и деянието; причинителят да е лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника и работникът/служителят да има вина за причинените вреди, т. е. за реализиране отговорността на възложителя, е необходимо вредата да е причинена виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, както и чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. На първо място, тук съдът изтъкна изводът, който прави въз основа на медицинските експертизи, че няма данни смъртта на наследодателя на въззивниците да е ускорена от психическия стрес по време на наказателното производство, както и няма данни, че те са изживели загубата му в необичайно голяма и непреодолима степен. Нарушенията в наказателното производство, доколкото ги има, са подлежали на инстанционен контрол, а правата, които се следват по ЗОДОВ и ЗСВ не включват въззивниците като правоимащи.
Що се отнася до заявеното в жалбата твърдение, че в първоинстанционното решение съдът не се позовава на съдебна практика по нито един въпрос, то следва да се отбележи, че казусът е изключително специфичен и рядко срещан като хипотеза. Не случайно такова конкретно позоваване на съдебна практика няма и от страна на процесуалния представител на ищците, освен най – общото твърдение, че дадено правно положение се основава на „константната съдебна практика“ .
Предвид гореизложеното, ОС счита, че предявената жалба е неоснователна, а постановеното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. На основание чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. . 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, въззивниците следва да заплатят на ответника сумата от 300 лв. като юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20/24.01.2019 г. на РС- Дулово, постановено по гр. дело № 462/2017г. по описа на Дуловския районен съд .
ОСЪЖДА Ш.Я.Ч., А. Х.Ч. и Е.Х.Ч. да заплатят на Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, сумата 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.