№ 177
гр. Карнобат, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130101212 по описа за 2021 година
устан установи:
Производството по делото е образувано по искова молба от ИВ. ХР. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ******, чрез пълномощник адв. С.Х. Г.- Трайкова-
БАК, с адрес на кантора на АД „Трайков и Г.” в град Карнобат, ул. Сашо
Кофарджиев № 2, с която е предявен положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община Карнобат с адрес: град
Карнобат, област Бургас, бул. България № 12, ЕИК ********* представлявана
от Кмета на община Карнобат Г. ИВ. Д..
С така подадената искова молба ищцата твърди, че притежава правото
на собственост върху недвижим имот, находящ се в село ******,
представляващ дворно място с площ 940 кв. м., съставляващо част от имот пл.
№ 69 по отменената кадастрална карта и регистри на селото, одобрени 1949
г., изключен от регулацията на селото, при граници-съседи: изток и юг – имот
пл. № 83 на Т. А., запад-път, север- УПИ № I- 69 на И.Д.. За част от имот №
69, която попада в регулацията на с. **, е отреден УПИ № I-69 кв. 16 по ПУП
на селото. Ищцата твърди, че тази част от имота е придобила по наследство от
Х. Д. А.- неин баща, починал на 17. 11. 1992 г., видно от удостоверение за
наследници изх. № 148 / 10. 02. 2020 г. на община Карнобат и съгласно
нотариален акт № 25 том I дело № 250 / 1988 г. по регистър на РС Карнобат,
както и с дарение извършено в нейна полза с нотариален акт № 89 том V дело
№ 2891 / 05. 11. 1997 г. по регистър на РС Карнобат, поправен с нотариален
акт № 103 том VII рег.№ 4654 дело № 930 / 2017 г. по регистър на нотариус
581 на НК действащ в района на РС Карнобат от останалите наследници на
баща и. Твърди, че на тези основания е влязла във владение на имот пл. №69,
включително и в частта, намираща се извън строителните граници на
1
населеното място, която е била приобщена към частта в регулация в общ
двор. Посочва, че за тази част от имота не притежава документ за
собственост, а правото на собственост е придобила на 05. 11. 2007 г. на
основание упражнявано от нея владение продължило повече от десет години.
Твърди, че имотът никога не е бил общинска собственост, а от началото на
миналия век собственици на дворното място са били последователно
родоначалници на Д. А. И., неин дядо по бащина линия. Твърди, че дворното
място не е отнемано и включвано в блокове на ТКЗС и винаги се е
обработвало от праводателите и, същото е заградено заедно с имота в
регулация и владението е упражнявано от праводателите и преди аграрната
реформа през 1944, а от нея от 1997 г. до момента.
Твърди, че спрямо имота и не намира приложение реституционната
процедура по чл. 10 и сл. от ЗСПЗЗ и върху него не е възстановявано право на
собственост както в стари, така и в нови реални граници. Наскоро узнала, че
двора и е включен в земеразделителен план на с. ** и попада в поземлен имот
15182.8.39 по КККР на с. **, целият с площ от 10012 кв. м. , отразен в картата
на възстановената собственост, като имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ и на това
основание е бил предаден в собственост на Община Карнобат и за него бил
съставен АЧОС № 9333 от 19. 06. 2020 г.. Отправено е било искане до Кмета
на Община Карнобат с вх. № 94-00-6581 / 13. 10. 2021 г. за отписване на
имота и от книгите за общинските имоти, но получила отказ с писмо изх. №
№ 94-00-6581(1) / 15. 10. 2020 г. , който отказ породил правния и интерес от
предявяването на иска. Желае да бъде призована на съд с ответната община и
след като съдът се увери в основателността на иска да постанови решение, с
което да приеме за установено спрямо Община Карнобат, че ищецът е
собственик на недвижим имот находящ се в землището на село **, общ.
Карнобат, обл. Бургас, съответстващ на част от поземлен имот № 69 по
отменената кадастрална карта и регистри на селото, с площ 940 кв. м, при
граници-съседи: изток и юг- имот пл. № 83 на Т. А., запад-път, север- УПИ №
I- 69 на И.Д., който имот попада извън строителните граници на селото и се
идентифицира като част с площ 940 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
15182.8.39 по КККР на с. **, целия с площ 10012 кв. м.. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба на ответника,
ведно с приложенията към същата по реда на чл. 131 и сл. от ГПК и е указано
да даде писмен отговор в едномесечен срок. В императивния едномесечен
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез законния си представител- Кмет
на общината е подал писмен отговор по така предявеният иск, като е изразил
становище по същия: иска е допустим, но от приложените към исковата
молба доказателства, не се установява право на собственост на ищцата,
поради което и исковата молба се явява неоснователна. Твърди, че за този
имот ищцата не притежава документ за собственост, не е представен и такъв в
полза на праводателите й. За установяване правото си на собственост, същата
2
се позовава на упражнено от нея владение от 1997 година, и на владението на
своите праводатели от 1944 година до 1997 година, за което владение няма
доказателства към настоящият момент. Посочва, че при направена справка е
установено, че част от имот пл. № 69 по регулационният план на село ** от
1949 година е изключен от регулационните граници на населеното място с
ПМС № 216 / 1963 година. Тази изключена част попада в поземлен имот с
идентификатор 15182.8.39 по КККР на с. **, целият с площ 10012 кв. м., за
който има съставен АОС № 9333 / 01. 06. 2020 г., който имот е идентичен с
имот 008039 по КВС на землището на с. **, образуван от имот 008039 по КВС
на селото, целият с площ 12,079 дка, образуван от имот 008035, образуван от
имот 008030, предоставен на Община Карнобат със Заповед № РД-11-80 / 15.
09. 2008 г. на Директора на ОД Земеделие и гори Бургас, с която е одобрено
протоколно решение № 2 от 03. 09. 2008 г. на комисията на чл. 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, определяща земите, които са станали собственост на общините
поради изтичането на 10-годишния срок преди влизането в сила на
измененията на ЗСПЗЗ ДВ бр. 13 / 2007 г. на основание § 26 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Твърди, че
поради липсата на данни в картата на възстановената собственост и
регистрите към нея, които са нормативно уредени като източници на
информация за комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, последната е приела, че
имот 008030 е имал земеделски характер и е причислил същият като такъв по
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Определянето на имотите, останали след
възстановяването правата на собствениците от комисията по чл. 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. С изтичането на определен срок и след
изпълнение на предвидената процедура по чл. 19 ЗСПЗЗ и съответните
разпоредби на чл. 45в и 45г от ППЗСПЗЗ, тези земи стават общинска
собственост.
С отговора са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява, представляват
се от упълномощен представител. Същия подържа предявения иск, ангажира
доказателства.
В хода на делото е направено изменение на предявения иск относно
размера на площта на претендирания имот, като вместо имот с площ 940 кв.
м. се претендира съдът да приеме за установено, че ищцата е собственик на
недвижим имот в землището на село ******, съответстващ на част от
поземлен имот- № 69 по отменената кадастрална карта и регистри на селото с
площ 924 кв. м. изключена от регулацията на селото, при граници-съседи:
при граници-съседи: изток и юг – имот пл. № 83 на Т. А., запад-път, север-
УПИ № I- 69 на И. Д., който имот се идентифицира като част с площ 924 кв.
м. от поземлен имот с идентификатор 15182.8.39 по КККР на с. **, целият с
площ от 10012 кв. м. , при граници: населено място, п. и. 15182.8.38, п. и.
15182.8.34, п. и. 15182.8.110, п. и. 15182.8.18, п. и. 15182.8.33, стар
идентификатор 008039.
3
В съдебно заседание ответника редовно призован не се явява, явява се
негов пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба, желае да
му бъде предоставена възможност да ангажира доказателства и да направи
доказателствени искания след представяне заключението на експертизата и
след изслушване на вещото лице.
В хода на съдебното дело съдът е приел всички представени от страните
относими писмени доказателства, прието е заключението на вещите лица по
назначената съдебно техническа експертиза, чиито заключения се ценят, като
съответстващо на установената фактическа обстановка, непротиворечиви и
обосновани.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е видно от приетите като
доказателство нотариални актове нотариален акт № 25 том I дело № 250 /
1988 г. по регистър на РС Карнобат и № 89 том V дело № 2891 / 05. 11. 1997
г. по регистър на РС Карнобат, поправен с нотариален акт № 103 том VII рег.
№ 4654 дело № 930 / 2017 г. по регистър на нотариус 581 на НК действащ в
района на РС Карнобат, като и от удостоверение за наследници изх. № 148 /
10. 02. 2020 г. на община Карнобат, че ищцата е придобила правото на
собственост върху недвижим имот- дворно място, образуващо парцел № I,
планоснимачен номер 69 в квартал 18, с пространство 1270 кв. м. от които
придаваеми по регулация 335 кв. м. , ведно с построените в него жилищна
сграда и навес, заедно с всички подобрения и насаждения. С договор за
продажба на имот- частна общинска собственост от 04. 09. 2014 г. , с вх. рег.
№ 3844, акт № 169, том XI на Служба по вписвания гр. Карнобат, ищцата е
закупила от Община Карнобат част от имот представляваща 335/1270 кв. м.
бивше предаваемо общинско място, придаващо се към УПИ I- 69, в кв. 16 по
плана на с. **, община Карнобат, при граници на целият имот север улица,
изток УПИ VII- 83, юг имот № 69, запад- улица.
От заключението на назначената техническа експертиза, приета по
делото и не оспорена от страните, са констатирани характеристики и
обстоятелства за ПИ пл. № 69, за който е отреден УПИ I-69 в кв. 16-
площ на имот пл. № 69 по кадастъра към 1949г. - 2 142 кв. м.. С
регулационният план са отредени УПИ I-69 с площ 2 327 кв. м (1 325 кв. м. -
собствени, 317 кв. м. от ПИ пл. № 76, 105 кв. м. от ПИ пл. №84, 26 кв. м. от
ПИ пл. № 10 и 554 кв. м. от ПИ пл. № 83) и УПИ VII - 69 с площ 2 059 кв. м.
(235 кв. м.-собствени, 594 кв. м. от ПИ пл. № 68 и 1 230 кв. м. от ПИ пл. №
83). След частичното изменение на ПУП, за което не е предоставена заповед,
УПИ I-69 става 1 327 кв. м. (979 кв. м. -собствени, 317 кв. м. от ПИ пл. № 76,
2 кв. м. от ПИ пл. № 84, 1 кв. м. от ПИ пл. №10 и 28 кв. м. от ПИ пл. №
83),УПИ VII-69 е заличен в полза на имот пл. №79. По нотариален акт и
договор за покупко-продажба УПИ I-69 се води 1 270 кв. м. (в т. ч. 335 кв. м.
придаваеми от улицата), площ която не отговаря нито преди, нито след
4
изменението на регулацията по зелените линии и щрихи. Имот пл. № 69 с
площ 2 142 кв. м. от оцифряването на плана е разпределен както следва: - 979
кв. м. в УПИ I-69 в кв. 16, 122 кв. м. в бивш УПИ V-76 (сега УПИ I-76 в
кв.18А), 69 кв. м. в бивш УПИ IV-74 в кв.18А, 581 кв. м. в бивш УПИ VIII-79
в кв.16 и 391 кв. м. 2 – за улица. Посочено е, че границата на околовръстния
полигон на регулацията в КК е навлязла навътре в населеното място, като ПИ
15182.8.38 откъсва 14 кв. м., а ПИ 15182.8.39 откъсва 340 кв. м. от УПИ I-69,
кв.16 по действащия регулационен план.
Посочено е в заключението на вещото лице, че процесния имот УПИ I-
69 в кв.16 се владее вътре в границите на поземлен имот планоснимачен № 69
(с площ от 2142 кв. м. по оцифряването на плана), заедно с платените прида-
ваеми части от улицата на север, заграден от всички страни. Площта от
геодезическата снимка е 1989 кв. м., от които 221 кв. м. попадат в улици, към
които оградите са много стари и компрометирани (няма два съседни отвесни
бетонови колове). При извършената допълнителна техническа експертиза е
установено, че площта от УПИ I-69 в кв. 16, която попада в ПИ 15182.8.39 по
КК е 334 кв. м.. Още 590 кв. м. от заградения имот, които са част от имот пл.
№ 69 по кадастъра от 1949 г., както и 6 кв. м. от УПИ I- 69 в кв.16, които
попадат в ПИ 15182.8.39 по КК, но са извън оградената част на изток. В ПИ
15182.8.38 по КК попадат 14 кв. м. от УПИ I-69 в кв. 16.
От заключението на вещото лице Р. се установява, че имотът предмет на
делото представлява североизточния ъгъл от поземлен имот с идентификатор
15182.8.39 по КККР на село **, изключен от регулацията на селото.
Процесният имот представлява южната част на имот пл.№ 69 по кадастралния
план на селото (изключен от регулация) и североизточна част от поземлен
имот с идентификатор 15182.8.39 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри(КККР) на с. **, целият с площ 10012кв. м., местност „ДО СЕЛО",
вид собственост- Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 3,
НТП -За друг вид застрояване, стар номер 008039 ( Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-700/14.03.2018 г. на ИД на АГКК). Процесният имот е бил
изключен от строителните граници на с. ** по реда на 216 ПМС/1963г. с
протокол № 13 / 09. 10. 1963г. на ОНС Бургас ( за село ** са изключени 11
квартала, в т.ч. и кв.16, където попада и част от имот 69. Като собственик по
разписните книги към кадастралните планове на с. **, за УПИ I-69 в кв. 16 с
площ 1270 кв. м. по действащия ЗРП на с. ** е записана ИВ. ХР. Д., като
основание е посочен н. а. 89, т. V, д. 2891 / 97 г. .
В заключението си вещото лице посочва, че процесният имот не е бил
включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други стопански организации, както и
същия не е възстановяван в стари реални граници.
В същото заключение е записано, че поземлен имот с идентификатор
15182.8.39 по КККР на село ** с площ 10012кв.м, местност До село,(стар
номер 008039) по КККР на с. **, одобрена със зап. № РД-18-700/14.03.2018 г.
на ИД на АГКК е възстановен на Община Карнобат с протоколно решение №
5
2, одобрено със заповед № РД-11-80 / 15. 09. 2008 г. на ОД Земеделие Бургас
и актуван за ЧОС № 5129 / 18. 05. 2009г. и АЧОС № 9333 / 19. 06. 2020 г.,
както и се установява, че процесният имот се намира до югозападната част на
селото и представлява имот до строителните граници на селото. Същият е
изоран, ограден с ограда от мрежа с бетонови колове и е приобщен към имота
в регулация -УПИ I-69 в кв. 16 по плана на с. **, собственост на ищцата.
Между имота в регулация- УПИ I-69 и процесния имот няма ограда.
От показанията на разпитаните в ОСЗ свидетели Г. Х.в Х.в и Д. А. Т.,
които съдът цени като логични, последователни и непротиворечиви се
установява, че към момента ищцата владее процесния имот и това владение е
от 15- 20 години, като за този период никой не е оспорвал владението или
собствеността на имота. Поставената ограда стои от много години и до
момента не е местена. Границите на имота не са били променяни.
От така установената фактическа обстановка, могат да бъдат направени
следните обосновани правни изводи:
Безспорно ищцата по делото е придобила правото на собственост върху
частта от имот пл. № 69, попадаща в строителните граници, за която е
отреден УПИ I кв.16 по наследство и дарение. Същата доказва правото си на
собственост с представените и приети като доказателства по делото
нотариални актове, които не са били оспорени от ответната страна и следва да
бъдат приети и ценени като доказателство относно фактите посочени в тях.
Безспорно ищцата е придобила с договор за продажба на имот- частна
общинска собственост от 04. 09. 2014 г. придаваемите места, които са били
собственост на общината и са участвали в урегулирането на УПИ I кв. 16.
Безспорно по делото е установено, че част от процесния имот е бил изключен
от строителните граници на с. ** по реда на 216 ПМС /1963 г. с протокол №
13 / 09. 10. 1963г. на ОНС Бургас, и представените от ищцата документи за
собственост са съставени след изключването на тази част от имота от
строителните граници, поради което тази част не е отразена в документите за
собственост.
В хода на делото също така безспорно е установено от извършената
техническа експертиза, че площта от УПИ I-69 в кв. 16, която попада в ПИ
15182.8.39 по КК е 334 кв. м. и още 590 кв. м. от заградения имот, които са
част от имот пл. № 69 по кадастъра от 1949 г.. Към момента същите са част от
поземлен имот с идентификатор 15182.8.39 по КККР на с. **, одобрена със
заповед № РД-18-700 / 14. 03. 2018 г. на ИД на АГКК, целият с площ 10012
кв. м., за който е съставен акт № 9333 от 19. 06. 2020 г. за частна общинска
собственост и към момента е в патримониума на ответната община Карнобат.
Доказано е по безспорен начин както с извършената техническа експертиза,
така и със свидетелски показания, които съдът е приел и цени, че въпросния
имот не е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС и други организации, а е бил
стопанисван от праводателите на ищцата и от нея самата. Въпреки
изключването на част от имота пл. № 69 от строителните граници на селото,
6
той е бил владян от праводателите на ищцата и от нея самата, като целия
имот е бил ограден с ограда, включително и изключената част от
строителните граници, което е доказано от заключенията на техническата
експертиза. От показанията на свидетелите, а така също и от представените
документи за собственост от ищцата се установява, че същата е упражнявала
явно, безпрепятствено и трайно владение върху целият имот, който е бил
ограден с трайна ограда, което владение е започнало от 05. 11. 1997 година,
като на 06. 11. 2007 г., съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, ищцата е
придобила процесния имот по давност.
В тази насока съда се солидаризира изцяло с изложеното от
процесуалния представител на ищцата още повече, че същия е цитирал
съотносима към случая съдебна практика задължителна за съда, а именно
посочените: Решение №249 от 04. 07. 2011 г. по гр. д. № 621 / 2010 г.
постановено по реда на чл. 290 ГПК от ВКС-I г.о., Решение № 145 от 16. 11.
2016 г. по гр. д. № 2412 / 2016 г. постановено по реда на чл. 290 ГПК от BKC,
II г.о., като към същите може да бъде прибавено и Решение № 488 от 19. 12.
2011 г. по гр. д. №1403 / 2010г. на I г. о. на ВКС, в което много ясно е
посочено, „Не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или
пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък
биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те могат
да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни
места.“ „не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния
план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция
по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните
срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.“
В тази връзка съдът намира за основателен довода изложен в писмените
бележки на процесуалния представител на ищците, че издадения акт за ЧОС
няма правопораждащо действие, както и че обстоятелството за придобиване
на правото на собственост следва да стои извън акта, с който е актуван имота
като ЧОС.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалният представител на ответната община, че по отношение на
претендираният поземлен имот е налице забрана за придобиването му по
давност с оглед цитираната по горе трайна съдебна практика в тази насока.
В настоящото съдебно производство ответната община не е представила
каквито и да било доказателства, с които да установи правото си на
собственост върху процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът счита, че така предявения положителен
установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК се явява напълно
7
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът се занима и с разноските по чл. 78 от ГПК, като предвид
уважаването изцяло на иска, направените разноски на основание, чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да бъдат възложени на ответника. Представен е списък от
ищците за разноски в размер на 1609 лева, от които д. т. 50 лева,
възнаграждения на вещи лица 959 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева.
В хода на съдебното производство представителят на ответника е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и е направил искане съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ,
разноските да се възложат на ищците.
Видно от представения списък с разноските, както и от пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, договорното възнаграждение на
адвоката на ищцата е в размер на 600 лева, които са платени в брой при
сключването на договора, като служи като доказателство за плащането им.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство
по дела с определен материален интерес, възнаграждението при интерес от
1000 до 5000 лева, каквото е и настоящото дело е 300 лева + 7 % върху
горницата от 1000 лева. В случая възнаграждението /минималното/ възлиза на
316, 80 лева, но предвид, че по делото са проведени четири съдебни
заседания, съдът счита, че не следва да присъжда по нисък размер на
разноските в тази им част.
Относно твърдението на ответника, че същия не е дал повод за
завеждане на иска и разноските следва да останат за сметка на ищцата, съдът
счита, че това не е така. По делото като доказателства са представени молба
от ищцата до Кмета на община Карнобат вх. № 94-00-6581 / 13. 10. 2021 г. за
отписване на имота и от книгите за общинските имоти, както и отказа на
община Карнобат с изх. № 94-00-6581(1) / 15. 10. 2020 г. , с който Кмета е
отказал да отпише поземления имот и е препратил ищците към съда, което е и
довело до завеждане на настоящото дело. Ето защо разноските следва да
бъдат възложени изцяло на ответната страна.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Карнобат с
адрес: град Карнобат, област Бургас, бул. България № 12, ЕИК *********
представлявана от Кмета на община Карнобат Г. ИВ. Д., че ИВ. ХР. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село **, област Бургас, представлявана от
адв. С.Х. Г.-Трайкова с адрес на кантора на АД „Трайков и Г.” в град
Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев № 2 е собственик на недвижим имот,
8
находящ се землището на село ******, съответстващ на част от поземлен
имот № 69 по отменената кадастрална карта и регистри на селото, с площ 924
кв. м., при граници- съседи: изток и юг имот пл. №83 на Т. А., запад –път,
север- УПИ № I-69 на И.Д., който имот се идентифицира като част с площ
924 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 15182.8.39 по КККР на с. **,
целият с площ 10012 кв. м. при граници: населено място, п. и. 15182.8.38, п.
и. 15182.8.34, п. и. 15182.8.110, п. и. 15182.8.18, п. и. 15182.8.33, стар
идентификатор 008039, показан в жълт цвят и щрихован в сиво на
комбинираната скица, изработена от в. л. инж. М. П. М., която следва да се
счита неразделна част от постановеното решение.
ОСЪЖДА Община Карнобат ЕИК *********, с адрес: град Карнобат,
обл. Бургас, бул. България № 12, представлявана от Кмета на община
Карнобат Г. ИВ. Д. да заплати на ИВ. ХР. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: село **, област Бургас, представлявана от адв. С.Х. Г.-Трайкова с
адрес на кантора на АД „Трайков и Г.” в град Карнобат, ул. Сашо
Кофарджиев № 2 сумата от 1609 лева представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр. д. № 1212 / 2021 г. по описа на КРС на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и искането съгласно чл. 78, ал.
2 от ГПК, разноските да се възложат на ищците.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
9