О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 33
гр.Бургас, 06.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на шести януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №2085 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №20714/27.12.2019г.,
подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния
представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с
която се обжалва Решение №2906 от 07.11.2019г., постановено по гр.д.
№6678/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН ********** ***,
сумата от 1392.61 лева /хиляда триста деветдесет и два лева и шестдесет и една
стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 206.21 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
08.08.2016г. до 08.08.2019г., 1442 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 182.56 лева /сто осемдесет и два лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
30.10.2016г. до 08.08.2019г.
Осъдена е Главна дирекция “Гранична
полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата
от 350 лева /триста и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
Осъдена е Главна дирекция “Гранична
полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46 да заплати по сметка на Бургаския районен съд
държавна такса в размер на 105.70 лева /сто и пет лева и седемдесет стотинки/ и
200 лева /двеста лева/ разноски за експертиза.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е
действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.
Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на
НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се
запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща
начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място
превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по
сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че претендираните
суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд. Поради
неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за
мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не
са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
от въззиваемия Р.Д.Д., чрез пълномощника адв. Е.Д., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд. Твърди се, че първоинстанционното решение е
правилно и обосновано и се претендира потвърждаването му. Не са ангажирани
доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
След запознаване с материалите по
делото, съдът констатира, че отговорът на въззивната жалба не отговаря на
изискванията на чл. 261, т.2 от ГПК, тъй като към него не е приложено
адвокатско пълномощно. В представеното в производството пред първата инстанция
пълномощно от ищеца, не е отразено, дали същото важи до приключване на делото във
всички инстанции. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да заяви дали поддържа
отговора на въззивната жалба и да представи пълномощно за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, най-късно до насроченото за
27.01.2020г. открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №2085 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на Р.Д.Д., ЕГН ********** ***, да
заяви дали поддържа отговора на въззивната жалба и да представи адвокатско
пълномощно в срок до 27.01.2020г.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.