Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 220

 

град Пловдив, 09. 02. 2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети януари  през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                             ЙОРДАН РУСЕВ

                                                       

при секретаря Т. и участието на прокурора П. П. като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2563 по описа за 2021 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

  Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на В.Р.Б. с ЕГН **********, чрез адв. Н.П.,  срещу Решение № 260454 от 13.04.2021 г. постановено по  АНД № 4449/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, VII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/№92-12-17/18.06.2020г. на Министъра на правосъдието, с което на В.Р.Б., с ЕГН **********, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300лв. за извършено нарушение по чл.35, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

 В съдебното заседаниe - В.Р.Б. не се явява, не се представлява. С писмено становище по делото адв. П. поддържа жалбата.

Ответникът – Министерство на правосъдието, чрез юрк. Ч. оспорва жалбата.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

      За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Пловдив е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на В.Р.Б. на вмененото му нарушение на ЗПКОНПИ, а от друга, че не са налице същест­ве­ни нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство.

     Оспореното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

    На 24.04.2020г. е съставен АУАН против В.Б. на длъжност „Главен надзирател“ в Затвора гр. Пловдив за това, че при извършена проверка на подадени декларации е установено, че не е подал декларация по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ като служител на затвора поради настъпила промяна в декларираните обстоятелства в декларация по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ в частта за интересите към 04.01.2019г. В.Б. е член на УС на Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство“ „Отец Паисий“ гр. Куклен, което е вписано в Търговския регистър на 04.01.2019г. и на основание чл.37, ал.1, т.12 от ЗПКОНПИ подлежи на деклариране.   Издадено е процесното  наказателно постановление, в което е посочено, че към датата на издаването му е установено, че касаторът е декларирал на 11.05.2020г. настъпването на ново обстоятелство - че е член на УС на Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство“ „Отец Паисий“ гр. Куклен.   Съдът е приел, че В.Б. е бил длъжен да знае, че следва да декларира посоченото обстоятелство, но не е сторил това в срок, а едва през месец май 2020г. Съдът е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на НП, а ведно с това е изложил мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че в конкретния случай независимо, че административното нарушение, за извършването на което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици, случаят е маловажен. Преценката дали извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат от деянието общественоопасни последици, всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения.

Предвид характера на нарушението, както и с оглед на обстоятелства, че В.Б. е подал декларацията на 11.05.2020г., степента на обществената му опасност е по-ниска от тази на обичайните случаи на нарушения по чл. 35, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ.

В настоящия случай налагането на административно наказание - "глоба"  дори и в минималния размер от 300 лева, е прекомерно тежко за изпълнение на задължението и не би отговорило на целите, заложени в чл. 12 ЗАНН. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В случая предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са били налице, но наказващият орган не го е приложил и на това основание издаденото НП е следвало да бъде отменено.

 Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК – ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност. Като е достигнал до извод, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Законодателят не е предвидил ограничение за приложението на института на маловажния случай и чл. 28 ЗАНН следва да се прилага всякога, когато са налице предпоставките за това, както е в процесния казус. Съгласно чл. 306, ал. 1 от ЗПУО, настоятелствата са независими доброволни сдружения за подпомагане дейността на образователната институция, като ал. 2 предвижда, че към всяко училище, детска градина или център за подкрепа за личностно развитие може да се създава само едно настоятелство. Участието на касатора Б.  в УС на Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство“ „Отец Паисий“ гр. Куклен, следва да се разглежда като проявна форма именно на това обществено подпомагане, което не води до обуславяща обществена опасност, чрез ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че оспореното решение, както и потвърденото с него НП, следва да бъдат отменени.

Пред настоящата инстанция не се претендират разноски, респективно не се присъждат.

По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив                                            

 

                                                Р Е Ш И: 

 

ОТМЕНЯ Решение № 260454 от 13.04.2021 г. постановено по  АНД № 4449/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, VII наказателен състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-12-17/18.06.2020г. на Министъра на правосъдието, с което на В.Р.Б., с ЕГН **********, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300лв. за извършено нарушение по чл.35, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: