РЕШЕНИЕ
№ 2673
гр. Варна, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110105440 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е образувано по
предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * срещу С. С. С., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила
на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 86.96 лева,
представляваща дължима сума за реално ползвани и незаплатени В и К услуги по партида №
*, на адрес *, за периода от 16.06.2019 г. до 17.05.2022 г. и сумата от 10.54 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 09.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение пред съда – 12.07.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение №
4386/13.07.2022 г. по ч. гр. д. № 9058 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 52-ри съдебен
състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ищеца по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. В тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Излага се, че ответникът е потребител на ВиК услугите, доколкото е съсобственик на
горепосочения водоснабден имот на основание наследяване заедно с братята му З. С. и С. С.
и притежава 1/3 ид. ч. от същия. Претендираните суми предтавлявали припадащата се на
ответника част от наследствената квота. Сочи се, че ищецът е изправна страна по договора,
тъй катореално е доставил до съсобствения на ответника имот ВиК услуги в посоченото
отчетено количество чрез използване на електронен карнет. Моли се за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, действащ чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, в който се излагат
1
съображения за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва твърденията на ищеца,
които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ оспорва качеството си на потребител на
ВиК услуги; 2./ оспорва реалността на доставеното количество ВиК услуги, както и техния
обем; 3./ оспорва наличието на учредено между страните облигационно правоотношение; 4./
оспорва исковете и по размер. По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. П. В. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Д. К. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 12.07.2022 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
9058 по описа за 2022 г. на РС-Варна. С разпореждане на съда такава е издадена с №
4386/13.07.2022 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок в
изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия
съдебен състав с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че е
титуляр на накърненото субективно материално притезателно право на парично вземане
спрямо ответника, обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./
наличието на валидно учредена облигационна връзка между страните с предмет доставяне
на ВиК услуги до процесния обект; 2./ своята изправност по договора, а именно доставянето
на ВиК услугите до водоснабдения обект в претендираното количетсво; 3./ изискуемостта на
вземането за главница и изпадането на ответника в забава; 4./ размера на предявените
граждански притезания, 5./ както и това, че същите са предмет на издадена в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната
връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на
оператора. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от
посочената наредба, същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния
срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил
правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния
оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че
ищецът е оператор на ВиК услуги. От представения ел. карнет /л. 77/, справка за недобора
по партида с абонатен номер * /л. 17/, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № * г. /л. 83/, справка от НБД „Население /л. 86/ и
справка по лице от СВ-гр. В. за периода от 01.01.1993 г. до 25.03.2024 г. /л. 75/ се установява,
че в качеството си на съсобственик, притежаващ 1/3 ид. ч. от водоснабдения имот,
ответникът е бил посочен, като потребител. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от
2
Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са позлвателите на
водоснабдявани имоти.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на
факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени твърдения и
съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за
този имот, за отчуждаване на правото на ползване върху него или за учредяване на право на
ползване в позла на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период от м. юни 2019 г. до м. май
2022 г. ползвател на имота е бил именно ответника.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са
инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо съдът приема, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена.
Изправността на ищцовото дружество се констатира от представения ел. карнет за
абонатен № *. В същия са вписани показания на водомера за периода от м.06.2019 г. до
м.08.2022 г.
Карнетният лист и електронният карнет са частни свидетелстващи документи, които
в конкретния случай се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила,
доколкото материализират неизгодни за издателя му факти – потребеното количество ВиК
услуги. От своя страна, частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда
материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на своите
твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за
недобора на частен абонат № *, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в
електронния карнет.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за периода от 20.10.2020 г. до 18.05.2022 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за периода от
19.06.2019 г. до 17.05.2022 г. по издадените фактури за периода от 20.10.2020 г. до 18.05.2022
г. е 260.88 лева, като към датата на приключване на устните състезания пред настоящия
съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното гражданско притезание. Общият
размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от установените месечни
задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 09.07.2022 г.,
възлиза на 31.62 лева.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове за главница и
мораторна лихва, доколкото 1/3 част от общо начислените суми възлиза на претендираните
вземания – 86.96 лева главница и 10.54 лева мораторна лихва. Следва да се присъди и
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.07.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 800.00 лева, от които – 775.00 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково
3
произовдство, включващи държавна такса /75.00 лева/, депозит за вещо лице /400.00 лева/ и
особен представител /200.00 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /100.00 лева/ и 25.00 лева разноски сторени в заповедното производство,
съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че С. С. С., ЕГН
********** дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, сумите, както следва: сумата в размер на
86.96 лева, представляваща дължима сума за реално ползвани и незаплатени В и К услуги
по партида № *, на адрес *, за периода от 16.06.2019 г. до 17.05.2022 г. и сумата от 10.54
лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 09.07.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда – 12.07.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението, за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за
изпълнение № 4386/13.07.2022 г. по ч. гр. д. № 9058 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 52-
ри съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, С. С. С., ЕГН ********** да заплати на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * сумата в
общ размер от 800.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски,
от които:
- 775.00 лева разноски сторени в хода на настоящото исково произовдство,
включващи държавна такса /75.00 лева/, депозит за вещо лице /400.00 лева/, депозит за
особен представител /200.00 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /100.00 лева/ и
- 25.00 лева разноски сторени в производството по ч. гр. д. № 9058 по описа за 2022 г.
на РС-Варна, ГО, 52-ри съдебен състав, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4