Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 09. 02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
с участието на
съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 8910 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
“А1Б.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** (въззивник) чрез
процесуалния представител юрисконсулт Я.З.
срещу решение № 98842 от 19. 04. 2019 г., постановено от Софийския районен съд,
33-ти състав, по гр. д. № 70089 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С
посоченото решение Софийският районен съд е уважил изцяло предявените от “К.И.” ООД отрицателни
установителни искове за суми в общ размер на 65 лева. Решаващите мотиви на
първоинстанционния съд са, че сумите са били начислени след настъпило
прекратяване на сключения между страните договор за предоставяне на мобилни
услуги.
“А1Б.” ЕАД твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, неправилно и необосновано. Оспорва представителната власт за
прекратяването на договора на лицето, подписало молбата за прекратяване на
договора (тълкувайки пълномощното). Поддържа, че е отказало да уважи молбата за
прекратяването на договора, понеже при проверка в Търговския регистър е
установило, че тя не е подадена от надлежен представител. Заявява, че районният
съд не е трябвало да се позовава на чл. 301 от Търговския закон ТЗ), защото
посоченият текст се отнася към сключването на сделки, а не към прекратяването
им. Добавя, че след като договорът е с периодично изпълнение, потвърждаването
от страна на управителя следва да породи действие занапред, а не да има обратно
действие. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
иска. Претендира разноски за въззивното производство, включително
за юрисконсултско възнаграждение съгласно нормативно установения минимум. В
откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция прави възражение за
прекомерност на разноските на въззиваемото дружество.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна “К.И.” ООД, ЕИКМ.П., седалище и адрес на
управление *** (въззиваемо дружество), чрез процесуалния представител адвокат К.Д..
Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че
районният съд е направил правилен извод за наличието на представителна власт на
М.П.. Поддържа, че първата инстанция правилно е разтълкувала разширително
правомощията, които са били дадени с пълномощното. Твърди, че първата инстанция
правилно е приела чл. 301 ТЗ за приложим. Допълва, че по делото е била
представена и молба за потвърждаване на действията. Иска от въззивния съд да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноските в производството пред
Софийския градски съд.
Въззивният съд, след като прецени становищата на
страните и събраните пред първата инстанция доказателства,
направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно.
Предявеният иск е допустим, налице са всички положителни процесуални
предпоставки и не се установява наличието на процесуална пречка, поради което
първоинстанционното решение е допустимо. То е също така и правилно по следните съображения.
Първоинстанционният
съд правилно е приел за установено поради липсата на спор между страните, а и въз
основа на представените по делото доказателства (л. 7 и сл. от гр. д. № 2734 по
описа на Районния съд – Добрич за 2018 г.), че между въззивника (ответника;
предходна фирма: „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД) и въззиваемото дружество (ищеца) през 2015 г.
е бил сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги при общи
условия по смисъла на чл. 228 от Закона за електронните съобщения. По силата на
сключения договор „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД се е задължило да предоставя определени от
страните видове електронни съобщителни услуги в съответен обем, а „К.И.“ ООД е
поело задължението за заплаща уговорената цена на услугите на въззивника при
определени общи условия. Поради липсата на спор между страните и с оглед
липсата на доказателства за направено изрично писмено съгласие от въззиваемото
дружество, първата инстанция правилно е приела, че след изтичането на срока на
договора той е бил мълчаливо продължен като безсрочен при същите условия въз
основа на т. 28.5 от общите условия (л. 20 от делото на Софийския районен съд).
Страните също така не спорят и от представените по делото фактури (л. 29 – 38
от делото на Районния съд – Добрич) се установява, че въззивникът е начислил
суми за стойността на предоставяне на електронни съобщителни услуги на стойност
в общ размер на 65 лева за периода от 21. 09. 2017 г. до 20. 02. 2018 г. по
отношение на следните три телефонни номера: ********,******* и******.
Правилно
Софийският районен съд е съобразил, че съгласно т. 52.а от общите условия (л.
32 от делото на Софийския районен съд) въззиваемото дружество е имало право да
прекрати едностранно договора с едномесечно предизвестие, отправено към
въззивника. По делото е представено писмено изявление („молба“ на л. 27 от
делото на Районния съд – Добрич) за прекратяване на договора за предоставяне на
електронни съобщителни услуги по отношение на общо 24 телефонни номера, сред
които попадат и следните три телефонни номера: ***********, *********** и ********.
Върху писменото изявление е бил поставен входящ номер на въззивника 6494 от 21.
08. 2017 г. Съгласно експертното заключение по изготвената съдебна графическа
експертиза Софийският районен съд е приел, че подписът на изявлението е
изпълнен от М.К.П.. Представено е пълномощно от въззиваемото дружество в полза
на М.К.П. (л. 57 от делото на Софийския районен съд), като датата на
удостоверяването на подписа от помощник-нотариуса е 21. 06. 2016 г.
Възражението
на въззивника, че М.К.П. не е била надлежно упълномощена да прекрати договора
за предоставяне на електронни съобщителни услуги, е неоснователно. Действително
при тълкуването на пълномощното отделните уговорки трябва да бъдат тълкувани
във връзка една с друга (чл. 44 във връзка с чл. 20 от Закона за задълженията и
договорите). В т. 5 от пълномощното е уговорено, че М.К.П. може да сключва
договори с „МобилТел“ АД (и другите мобилни оператори), да определя условията
на абонамента и да заявява включването на допълнителни услуги. От друга страна,
в т. 6 изрично е уговорено по отношение на друг мобилен оператор („Глобул“), че
М.К.П. е упълномощена да спира абонамента, както и да извършва всички останали
възможни действия. Въпреки това в дадения случай не може по аргумент за
противното от т. 6 да се приеме, че М.К.П. не е била упълномощена за
прекратяване на договори с „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД. Съгласно т. 1 от пълномощното тя е
упълномощена да прави изявления за прекратяване на договори пред всички лица
(физически и юридически). „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (настояща фирма „А1Б.“) е търговско
дружество, а търговските дружества са юридически лица (чл. 63, ал. 3 ТЗ).
Следователно М.К.П. е била надлежно упълномощена да прекрати договора за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД по т. 1 от
пълномощното.
При това
положение Софийският районен съд правилно е стигнал до извода, че
волеизявлението за прекратяването на договора е било направено от надлежно упълномощен
представител на ищеца (въззиваемото дружество), било е получено от въззивника
на 21. 08. 2017 г. и съобразно т. 52.а договорът е бил прекратен на 21. 09.
2017 г. Поради прекратяването на договора в периода от 21. 09. 2017 г. до 20.
02. 2018 г. не са възникнали задължения на въззиваемото дружество да заплаща
стойността на електронни съобщителни услуги спрямо телефонните номера *****, *******
и *********. Затова отрицателният установителен иск е бил правилно уважен
изцяло.
За пълнота на
мотивите следва да бъдат разгледани и останалите възражения на въззивника. Те
почиват на твърденията, че потвърждаването на действията, извършени без
представителна власт (случаят не е такъв; М.К.П. е имала представителна власт)
във връзка с договор с периодично изпълнение няма обратно действие, както и че
нормата на чл. 301 ТЗ намира приложение само при сключването на сделки, не и при
прекратяването им. Дори и да можеше да се приеме, че М.К.П. е действала без
представителна власт, възраженията пак щяха да бъдат неоснователни по следните
съображения.
Изявлението за
прекратяването на договор с периодично изпълнение е само по себе си едностранна
сделка (чл. 44 във връзка с чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 88, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите). Следователно, за да бъде прекратен договор с
периодично изпълнение, какъвто е процесният, трябва да бъде сключена
едностранна сделка, която сама по себе си няма характеристиката на договор с
периодично изпълнение. Затова на общо основание потвърждаването на подобна
едностранна сделка, сключена без представителна власт, има обратно действие,
съответно към нея като търговска сделка (чл. 286, ал. 1 ТЗ) е приложима нормата
на чл. 301 ТЗ.
Разноски. Предвид изхода на делото и
своевременно направената претенция, в полза на въззиваемото дружество трябва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. Те се свеждат
до разноските за адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, който удостоверява и
заплащане в брой на уговореното възнаграждение в размер на 300 лева. Насрещната
страна е направила своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. То обаче е
неоснователно, защото уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не
превишава нормативно установения минимум съгласно приложимата редакция на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 98842
от 19. 04. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 33-ти състав, по гр.
д. № 70089 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс “А1Б.”
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати в полза на “К.И.” ООД, ЕИКМ.П., седалище и адрес на управление ***,
сумата от 300 (триста) лева – разноски
във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:
1.