Решение по дело №131/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260001
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20204150200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                 № 260001

                                    гр.Свищов,2.09.2020 год.

                                     

          Свищовският районен съд в публично заседание на 12.08.2020 година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  131 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

          Жалбоподателят обжалва  Наказателно постановление  №20-0352-000248/29.04.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР В.Търново,РУ Свищов, с което за нарушение  чл.20 ал.2 от ЗДвП , на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба 200 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП  му  е наложено  наказание -глоба в размер на 150лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,  за това че на 5.04.2020г. ,в 21,30ч. в община Свищов, на път втори клас №52 , при км 48+400 в посока от м.“Паметниците“ към гр.Свищов, като водач на МПС –лек автомобил  Опел Вектра, с рег.№ ****, негова собственост, при управление с несъобразена скорост,губи контрол над автомобила, излиза в дясно по посока на движението си и се блъска в метален стълб от уличното осветление, като претърпява ПТП с материални щети.  Не спира на местопроизшествието за да установи какви са последиците и да уведоми съответната служба на МВР, след което продължава движението си в гр.Свищов и сна ул.“33-ти Свищовски полк“ пред сградата на БКС се блъска в бордюр и преустановява движението си. Жалбоподателят  , чрез процесуалният си представител твърди, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част на НП и квалификацията на нарушението.Освен това нарушението не е доказано.Моли наказателното постановление да бъде отменено.

 

          РУ  Свищов не взема становище по жалбата.

         

След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установена следната фактическа обстановка: С Наказателно постановление  №20-0352-000248/29.04.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР В.Търново,РУ Свищов, издадено въз основа на АУАН № GA119086/5.04.2020г. на жалбоподателя Т.Г.Б. за нарушение на  чл.20 ал.2 от ЗДвП , на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба 200 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание  чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП    е наложено  наказание -глоба в размер на 150лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,  за това че на 5.04.2020г. ,в 21,30ч. в община Свищов, на път втори клас №52 , при км 48+400 в посока от м.“Паметниците“ към гр.Свищов, като водач на МПС –лек автомобил  Опел Вектра, с рег.№ ****, негова собственост, при управление с несъобразена скорост,губи контрол над автомобила, излиза в дясно по посока на движението си и се блъска в метален стълб от уличното осветление, като претърпява ПТП с материални щети.  Не спира на местопроизшествието за да установи какви са последиците и да уведоми съответната служба на МВР, след което продължава движението си в гр.Свищов и на ул.“33-ти Свищовски полк“ пред сградата на БКС се блъска в бордюр и преустановява движението си.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На посочената в АУАН дата-5.04.2020г. жалбоподателят Б. пътувал от м.“Паметниците“ към гр.Свищов  със собствения си  лек автомобил  Опел Вектра, с рег.№ ****и по пътя самокатастрофирал, като автомобилът навлязъл в дясно по посока на движението си и се блъска в метален стълб от уличното осветление.Водачът продължил, влязъл  в гр.Свищов и на ул.“33-ти Свищовски полк“ пред сградата на БКС се блъска в бордюр и преустановява движението си. На място пристигат служители на полицията. На водача е взета проба за алкохол, като е установено 1,83 промила. Въз основа на това обстоятелство е образувана прокурорска преписка №282/2020г. / ДП 123/2020г./ и административно –наказателна , приключила с обжалваното НП. Видно от материалите по ДП 123/2020г. по описа на РУ – Свищов , същото е приключило със споразумение за прекратяване на наказателното производство. Същото е одобрено с протоколно определение от 9.06.2020г. по НОХД 148/2020г. , като на Т.Г.Б. за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

На 29.04.2020г. е издадено обжалваното наказателно постановление, въз основа на съставения на 5.04.2020г. АУАН № GA119086/5.04.2020г.

Съдът намира, че с оглед възприетата фактическа обстановка, в резултат на  разпитите на свидетелите и писмените доказателства и двете нарушения не са описани коректно и не са доказани.

На първо място твърдяното нарушението не е извършено в 21,30ч. на 5.04.2020г. както е отбелязано в АУАН и съответно пренесено в наказателното постановление.21,30ч. е часът на съставяне на акта, след установяване на нарушителя. По горе се посочи възприетото от административно-наказаващият орган като хронология на събитията и механизъм, като не е възможно жалбоподателят Б. в  часа на съставяне на акта в гр.Свищов, на ул. „33-ти Свищовски полк“ да пътувал от м.“Паметниците“ към гр.Свищов  със собствения си  лек автомобил  Опел Вектра, с рег.№ ****, като автомобилът да навлязъл в дясно по посока на движението си и се блъска в метален стълб от уличното осветление и да е напуснал мястото без да установи последиците.

Налице е и друго съществено процесуално нарушение и то касае описанието на нарушението. Практически, с наличното описание на нарушението е допуснато смесване на изискванията по две отделни норми на чл. 20, ал. 1 и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От изложените в описателната част на НП и на акта обстоятелства не става ясно с какво не е била съобразена скоростта. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интезивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. За да се приеме, че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост, освен твърдението за такава скорост, констатиращият орган трябва да е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесния автомобил, именно с оглед доказването на твърдението за управляване с несъобразена скорост, тъй като управлението с несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В конкретния случай в НП изобщо не е посочено с кое от изискванията на закона не се е съобразил жалбоподателя. При описание на нарушение е посочено единствено, че водачът се е движел с несъобразена скорост,като е  преписан целия текст на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В същото време липсват доказателства относно това с каква скорост е управлявал жалбоподателя. Доколкото в разпоредбите на ЗДвП няма точно определение за съобразена скорост, то за такава следва да се приеме скорост между максимално допустимата за съответния участък от пътя  и минимално допустимата според чл. 22 от ЗДП, според който водачът на ППС не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, като по този начин пречи на движението на другите ППС.

Незаконосъобразно е НП и в частта, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание  чл.175 ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото не се базира на обективни факти, които по някакъв начин да изяснят  механизма на настъпилото ПТП ,причините за възникването му и съответното поведение на водача след това. Чл.123, ал.1 от ЗДвП визира няколко задължения за тези лица според различните хипотези на последици от ПТП. В случаите на произшествие водачът, който е участник в него, има едно основно и водещо задължение, разписано в нормата на чл. 123 ал.1, т.1 от ЗДвП-  без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Впрочем АНО не е направил нищо за изясняване на обстоятелствата по делото. Друг е въпросът, че причината поради която жалбоподателят не е овладял автомобила си и впоследствие продължил движението си без да установи последиците от произшествието е , че е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото. Това обстоятелство е установено по ДП 123/2020г. по описа на РУ – Свищов , което е приключило със споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено от СвРС на 9.06.2020г. по НОХД 148/2020г. , като на Б. е наложено съответното наказание.

В тази връзка съдът,счита че е налице и друго основание за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно т.3.1 от ТР № 3 ОТ 22.12.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2015 Г., ОСНК НА ВКС - Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита. В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem" - че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация (Това тълкуване се прилага в съдебната практика още с разясненията на ВС в Р. № 197/1958 г., ІІ н.о., съгласно които тъждеството на престъплението се определя "по еднаквостта на инкриминираната дейност") и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита.

В разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания - административно и по НК, а актуалната законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно единно производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт.

В случая имаме влязло в сила на 9.06.2020г. споразумение, одобрено по НОХД 148/2020г. на СвРС, като на Т.Б. за извършено на 5.04.2020г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

 

 

 

Предвид на горното , съдът намира че наказателното постановление следва да се отмени.

При този изход на делото, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН  АНО следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Претендиран е адвокатски хонорар в размер на 100,00лева и в този размер следва да се присъди.

           Водим от горното, съдът

                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0352-000248/29.04.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР В.Търново,РУ Свищов, с което на  Т.Г.Б. с ЕГН **********,*** за нарушение на  чл.20 ал.2 от ЗДвП , на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба 200 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание  чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП    е наложено  наказание -глоба в размер на 150лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,  за това че на 5.04.2020г. ,в 21,30ч. в община Свищов, на път втори клас №52 , при км 48+400 в посока от м.“Паметниците“ към гр.Свищов, като водач на МПС –лек автомобил  Опел Вектра, с рег.№ ****, негова собственост, при управление с несъобразена скорост,губи контрол над автомобила, излиза в дясно по посока на движението си и се блъска в метален стълб от уличното осветление, като претърпява ПТП с материални щети.  Не спира на местопроизшествието за да установи какви са последиците и да уведоми съответната служба на МВР, след което продължава движението си в гр.Свищов и на ул.“33-ти Свищовски полк“ пред сградата на БКС се блъска в бордюр и преустановява движението си, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Велико Търново, с адрес гр.Велико Търново, ****да заплати на Т.Г.Б. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 100,00лева.

 

          Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново  в 14 дневен срок от съобщаването.

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: