№ 513
гр. Плевен, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело №
20244430101831 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. В. М., срещу С. Д.
В., В. Г. И. и П. Г. И., за осъждането на последните да заплатят на ищцата, при
условията на разделност съобразно правата им, сумата от 19 949,35 лв.(
9974,67 лв. от първия ответник, 4987,34 лв. от втория ответник и също
толкова от третия ответник), представляваща платени парични средства по
нищожен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до
окончателното изплащане на всяко от вземанията. В хода на производството е
допуснато изменение на исковете, като същите се считат за предявени за
сумата от 9774,67 лева от първия ответник и за сумата от 4887,34 лв. от втория
ответник и също толкова от третия ответник
Ищцата основава претенцията си на твърденията, че с Решение
№93/14.12.2021 г. по гр. д. № 1099/2020 г. на ВОС, е прогласена за нищожна
упълномощителната сделка и e прогласен за нищожен договор за прехвърляне
на недвижими имоти срещу издръжка и гледане от 29.05.2018 г., обективиран
в нотариален акт № 69, том2, рег. № 3155, дело № 220/2018 г., поради липса на
представителна власт, сключен между нея и Г. Д. И.. Решението било
потвърдено от въззивната инстанция с Решение по в. гр. д. №377/2022 г., и
недопуснато до касация с Определение № 3229/26.10.2023 г. по гр. д. №
1185/2023 г. на ВКС. Поради това ищцата счита, че решение № 93 по гр. д. №
1099/2022 г. на ВОС е влязло в сила на 26.10.2023 г. Сделката била прогласена
за нищожна по инициатива на нейните наследници С. Д. В., нейна сестра, В. Г.
И. и П. Г. И., нейни племенници. Според съдържанието на нищожния договор,
наследодателят Г. Д. И. като прехвърлител, се задължила да прехвърли
1
правото на собственост върху два недвижими имота в гр. В. -¼ ид. ч. срещу
положените за нея грижи от К. М. и издръжка за периода от 2015-2016 г., а
останалите ¾ ид. ч. срещу задължението на К. М. за срок от три години от
подписване на договора да заплаща ежемесечните такси по престоя на Г. И. в
хоспис „Ф.“ гр. В. съобразно актуалния към момента ценоразпис, който
включвал основен пакет от грижи, цена за легло на ден, както и да извърши
погребението съобразно ритуала и да заплати следващите се такси и
възнаграждение. По-нататък ищцата твърди, че Г. Д. И. починала на
17.12.2020 г., но тя платила и организирал погребението, както разходите по
престоя в хосписа за ежемесечни такси, лекарства и консумативи съобразно
уговореното с нищожния договор. По силата на съдебното решение правото
на собственост върху двата имота е върнат в наследството на Г. И., а с това се
облагодетелствали нейните наследници и ответници по делото. По договор от
27.11.2016 г. с хоспис „Ф.“ ЕООД ищцата твърди, че е платила за периода от
27.03.2019 г. до 26.11.2020 г. - 18 510,35 лв. за издръжка, консумативи,
лекарства и грижи. Ищцата счита, че разходите по погребението на Г. И. са в
общ размер на 1439 лв., от които 1170 лв. за траурна услуга и 269 лв. за
надгробна плоча. Формулира довод за дължимост на платените суми на
основание чл. 33 вр. чл. 55 от ЗЗД, тъй като ищцата платила тези суми по
обявения за нищожен договор, поради което счита, че подлежат на връщане.
С уточнителната молба ищцата формулира искане С. Д. В. да заплати
сумата от 9974,67 лв., тъждествена на притежавания от нея дял от ½ от
правото на собственост, придобита по наследство. От ответниците В. Г. И. и
П. Г. И. претендира от всеки по 4987,34 лв., тъждествена на ¼ от
притежаваните от всеки от тях дялове от правото на собственост, придобити
по наследство. С исковата молба ищецът отправя покана към ответниците за
заплащане на претендираните суми по банкова в сметка в 7 дневен срок от
съобщаването по посочената банкова сметка. В заключение иска от съда да
уважи предявените искове, ведно със законната лихва и претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответниците считат предявените искове
за неоснователни, тъй като водили началото си от незаконосъобразни действия
на ищцата, която се възползвала от това, че прехвърлителят Г. Д. И. няма
преки наследници и същата страдала от деменция още от 2014 г. Тя не била в
състояние да разбира и ръководи действията си, поради което сделката е
обявена за нищожно с влязло в сила решение. За настойник на Г. е назначен
ответника В. Г. И., още на 08.11.2019 г. по гр. д. № 1533/2019 г. на ВОС.
Посочват, че този факт е отричан от ищцата и тя пречила на настойника да се
грижи за Г. И.. Ответниците твърдят, че са посетили хосписа на 15.01.2020 г.,
но не са успели да вземат Г., тъй като им и казано да отидат след 13.00ч. При
напускане на двора на хосписа им се нахвърлил началник-мъж, от хосписа,
който ги обиждал и заплашвал. За случая били подадени сигнали в МВР и
ВРП.
Ответниците считат, че не е налице активна материалноправна
легитимация по предявеният осъдителен иск за платени разходи по хосписа,
2
тъй като парите за хосписа са заплатени от мъжа на дъщерята на Г.- Д. и
идвали от САЩ. Ответниците считат, че не е налице активно
материалноправна легитимация, тъй като Г. И. е погребана от нейния
настойник и другите и роднини в с. К. за сметка на община Пордим, в гробно
място предоставено безплатно от общината. На погребението ищцата не е
присъствала и ответниците считат за нелогично Г. И. да е погребана в гробище
в с. Т.. На следващо място, ответниците считат, че е изтекла предвидената в
закона кратка погасителна давност, а в условията на евентуалност и давността
по чл. 110 от ЗЗД, тъй като от представените документи се установява, че
сумите са заплатени преди повече от пет години. Формулират и довод, че
ищцата не е заплатила сумата в изпълнение на волята на Г., тъй като тя не е
била в състояние да прояви правно валидна воля. Ответниците твърдят, че не
са получили нищо за да го връщат. Въвежда се и възражение за прихващане на
сумата от 1796 лв., тъй като ищцата на 23.12.2015 г. захранила своята банкова
сметка от сметката на Г. И.. Въвеждат и възражение за прихващане поради
това, че ищцата е получила пенсията на Г. И. - около 400 лв., а след смъртта на
последната, сметката се оказала изпразнена. В условията на евентуалност
ответниците считат, че ищцата се е възползвала неправомерно от състоянието
на Г. и следвало да и се присъдят разходи най-много до размера на пенсията на
Г.. За сумата от 1170 лв., ответниците считат, че претенцията е недоказана, тъй
като не са представени доказателства за извършено плащане.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове и се претендират
разноски.
Така предмет на делото са три обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява, като се представлява от
адв. А.. Същият счита исковете за основателни и доказани по размер от
събраните по делото писмени доказателства, като излага становище, че
показанията на разпитаните свидетели са неотносими към предмета на делото.
В с.з. ответниците са редовно призовани, от тях се явява отв. В. И..
Ответниците се представляват от адв. Ч., който моли съда да остави без
уважение исковете като неоснователни, необосновани и недоказани. Твърди,
че парите са идвали от лицето Д., а не от К.. Твърди, че е изтекла погасителна
давност за претендираните от ищцата вземания. В указания от съда срок адв.
Ч. представя писмени бележки, в които излага допълнителни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От препис извлечение от акт за смърт на Г. Д. И. се установява, че
същата е починала на 17.12.2020 г.
Не е спорно и че С. Д. като сестра получава ½ дял от наследстовто на Г.
Д., а В. И. и П. И. получават по ¼ като нейни племенници.
По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за
3
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
69 по дело № 220/2018 г. при нотариус П.С. – В., че между ищцата и
наследодателя на ответниците – Г. Д. И. е сключен договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу издръжка и гледане от 29.05.2018 г.
Безспорно се установява и от Решение №93/14.12.2021 г. по гр. д. №
1099/2020 г. на ВОС, че горепосоченият договор е прогласен за нищожен.
От приложените към исковата молба като писмени доказателства
Договор от 27.11.2016 г. сключен между К. В. М. и Хоспис „Ф.“ ЕООД, и анекс
към договора от 27.11.2016 г.; квитанция №180/29.09.2019 г.. №227/25.11.2019
г., №275/27.01.2020 г., квитанция от 26.02.2020 г.; банково удостоверение от
„Уникредит Булбанк“ с изх. № 0339-94-004669/07.03.2024 г., справка за
трансакции за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г.; Договор-поръчка за
погребение от 18.12.2020 г., сключен между К. М. и Феникс Фюнерал ООД;
Договр за изработка и монтаж , сключен между ищцата и Никарт ЕООД се
установява, че ищцата е платила за периода от 27.03.2019 г. до 26.11.2020 г.
суми по обявения за нищожен договор, а именно - 18 510,35 лв. за издръжка,
консумативи, лекарства и грижи, които са платени по Договор от 27.11.2016 г.
с „Хоспис Ф.“ ЕООД за издръжка на Г. И., както и разходи по погребението на
Г. И. в общ размер на 1439 лв., от които 1170 лв. за траурна услуга и 269 лв. за
надгробна плоча.
Изложените от свидетелите данни са неотносими към предмета на
доказване по настоящото дело, доколкото касаят изолирани житейски случки
и нямат пряко отношение към това дали действително са платени сумите,
предмет на исковата молба, както и дали са платени по обявения за нищожен
договор и в полза на наследодателя на ответниците. Твърденията, че парите, с
които е платено, са дошли от трето лице – Д., остават неподкрепени с преки
доказателства твърдения и не опровергават фактът, че от страна на ищцата са
извършени плащания в полза на наследодателя на ответниците и по обявения
за нищожен договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са три обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55 от ЗЗД „който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“.
В настоящия случай безспорно се установи, че е налице неоснователно
обогатяване на наследниците на Г. Д., доколкото от страна на ищцата са
извършени разходи за нейна сметка и в полза на наследодателя на ответниците
– Г. Д., по договор за издръжка и гледане, който е обявен за нищожен със
влязло в сила съдебно решение. Налице е неоснователно обогатяване от
страна на ответниците със сумите от съответно 9335,67 лева за С. Д. В. и по
4667,84 лева за всеки от двамата ответници В. Г. И. и П. Г. И. ЕГН
**********.
4
От приложените по делото писмени доказателства по безспорен начин
се установява и размера на извършените разходи, както и че същите са
извършени именно от ищцата и във връзка с обявения за нищожен договор
между нея и Г. Д.. Плащанията са извършени към „Хоспис Ф.“ЕООД с
основание издръжка за Г. И. по Договор, сключен между ищцата, действаща
лично и в качеството си на представител на лицето Г. Д. И. и „Хоспис Ф.“ от
27.11.2016 г., към който е сключен допълнителен анекс от същата дата, с които
страните са се уговорили договорът да е безсрочен или да е до смъртта на
хоспитализираното лице. Видно от приложените квитанции основанията за
плащанията са от К. М. за Г. Д. и касаят консумативи и грижи, както и се
твърди в исковата молба.
По отношение на направените възражения за изтекла погасителна
давност, съдът счита, че настоящия случай приложение намира общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като случаят не попада
в хипотезите на чл. 111 от ЗЗД – не се касае за вземанията за възнаграждение
за труд, за които не е предвидена друга давност, за вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор или за вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В тази връзка направеното от ответната страна е основателно по отношение на сумата
от 878 лева, платена за издръжка на Г. И. на 27.03.2019 г. , доколкото исковата молба е заведена на
01.04.2024 г. и от плащането на сумата до подаване на ИМ са изминали над пет години. Следва да
се отбележи и че задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То
възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става
изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на
изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В
случая, с оглед недействителността на договора, е налкице именно начлана липса на основание,
поради което и началото на погасителната давност за всяко от вземанията е датата на самото
плащане. С оглед изложеното исковите претенции спрямо всеки ответник
следва да бъдат отхвърлени сумата 878 съобразно отговорността на
ответниците, съответно искът спрямо С. В. да бъде отхвърлен за сумата над
9335,67 лева до сумата от 9774,67, исковете спрямо В. И. и П. И. да бъдат
отхвърлени за сумите над 4667,84 лева до сумите от 4887,34 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК разноските по делото следва
да бъдат разпределени между страните предвид частичното уважаване на
претенциите на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът С.
Д. да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковата претенция в размер на 1438,84 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът В.
И. да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковата претенция в размер на 719,42 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът П.
И. да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената
5
част от исковата претенция в размер на 719,42 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника С. Д. направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция в размер на 60,61 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника В. И. направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция в размер на 38,16 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника П. И. направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция в размер на 38,16 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД С. Д. В. ЕГН
********** да заплати на К. В. М. ЕГН ********** сумата от 9335,67 лева,
представляваща платени парични средства по нищожен договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.05.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения спрямо С. Д. В. ЕГН
********** иск за разликата до сумата от 9774,67 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД В. Г. И. ЕГН
********** да заплати на К. В. М. ЕГН ********** сумата от 4667,84 лева,
представляваща платени парични средства по нищожен договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.05.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения спрямо В. Г. И. ЕГН
********** иск за разликата до сумата от 4887,34 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД П. Г. И. ЕГН
********** да заплати на К. В. М. ЕГН ********** сумата от 4667,84 лева
представляваща платени парични средства по нищожен договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.05.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения спрямо П. Г. И. ЕГН
********** иск за разликата до сумата от 4887,34 лева като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА С. Д. В. ЕГН ********** да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част
от исковата претенция в размер на 1438,84 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА В. Г. И. ЕГН **********
да заплати на К. В. М. ЕГН ********** направените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 719,42 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА П. Г. И. ЕГН ********** да
6
заплати на К. В. М. ЕГН ********** направените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 719,42 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ОСЪЖДА К. В. М. ЕГН **********
да заплати на С. Д. В. ЕГН ********** направените по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 60,61 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ОСЪЖДА К. В. М. ЕГН **********
да заплати на ответника В. Г. И. ЕГН ********** направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на
38,16 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ОСЪЖДА К. В. М. ЕГН
**********следва да бъде осъден да заплати на П. Г. И. ЕГН **********
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция в размер на 38,16 лв..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Плевен,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7