Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 10.03.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова......... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 02047 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.П.Г., ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД със седалище и адрес на управление: град София, ж.к„Люлин”, бул.”Панчо Владигеров” № 21, бизнес център „Люлин 6”, ет.2, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Зорница Николова Д., за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите: 711,79 лева, представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва от 10.03.2011г. до окончателното изплащане; 194,21 лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2008г. до 10.03.2011г. и 125 лева разноски, за събирането на които е образувано изп.дело № 201273604001911 по описа на ЧСИ с рег.№ 737 към КЧСИ с район на действие ДОС, поради погасяване на тези вземания по давност.
В исковата молба се навеждат твърдения, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1126/2011г. по описа на ДРС и образувано изпълнително дело № 1911/2012г. Извършени са по него редица действия от страна на взискателя и ЧСИ. Счита се, че е настъпила погасителна давност по отношение на вземането към 01.08.2017г., респективно 10.06.2018г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът чрез пълномощник е изпратил отговор на исковата
молба. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Възразява се срещу
твърдението за настъпила погасителна давност на вземането, тъй като
позоваването на ТР от 26.05.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС не е
относимо – неговите постановки са в сила едва след датата на издаването му.
Сочи се практика на ВКС в тази връзка. Сочи се хронология за предприемане на
изпълнителни действия от страна на взискателя в периода 2012г. – 2019г.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По
договор № CREX-01451590 от 26.03.2007г. ищецът по делото е получил
кредит в размер на 1 171,14 лева за закупуване на стоки.
По
заповед за изпълнение № 100 от 11.03.2011г. по ч.гр.дело № 1126/2011г., след
влизане в сила на решение № 4 от 25.10.2011г. по гр.дело № 2893/2011г. по описа
на ДРС, е издаден изпълнителен лист. Длъжникът Д.П.Г. е осъден да заплати на
„БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД сумите: 711,79 лева, представляваща дължими
вноски по договор № CREX-01451590 от 26.03.2007г., ведно със законната лихва от
10.03.2011г. до окончателното изплащане, 194,21 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 30.06.2008г. – 10.03.2011г., 125 лева разноски – 25 лева
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
По
молба вх.№ 14649 от 01.08.2012г. взискателят по изпълнителният лист е поискал
от ЧСИ с рег.№ 737 при КЧСИ с район на действие ДОС, да образува изпълнително
дело и се предприемат съответните изпълнителни действия за принудително
изпълнение срещу длъжника Д.П.Г.. По изп.дело № СВ 20127370401911 е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника на 10.09.2012г. С
поканата е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 25.09.2012г. от
15,00 часа. Наложен е и запор върху трудовото възнаграждение, получавано от
„Булимпекс”АД, изпратено на 10.06.2013г. С молба вх.№ 143 от 02.01.2014г.
взискателят е изискал от ЧСИ насрочване на опис на движими вещи в дома на
длъжника и обяснение от работодателя за неизвършване на запор върху трудовото
възнаграждение.
По
делото е представен в заверен препис изп.дело № 20127370401911 по описа на ЧСИ
с рег.№ 737 и район на действие ДОС. Същото е образувано на 01.08.2012г.
Извършени са редица действия по установяване имотното състояние на длъжника,
изпратена е ПДИ, връчена му лично, на 10.09.2012г. Съобщено е на длъжника, че
му е наложен запор върху трудовото възнаграждение в ”Булимпекс”АД, връчено на
28.06.2013г., като същото е връчено и на работодателя на 28.06.2013г.
С молба
вх.№ 143 от 02.01.2014г. взискателят е изискал от ЧСИ насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжника и обяснение от работодателя за неизвършване на
запор върху трудовото възнаграждение. На 03.01.2014г. ЧСИ е изпратил писмо по
този повод на „Булимпекс”АД с основание искане от взискателя „Кредит инкасо
инвестмънс БГ” ЕАД, като липсват данни за връзването му.
На
03.01.2014г. ЧСИ е изпратила ППИ до длъжника с посочване, че на 18.02.2014г. от
15,00 часа до 16,00 часа ще се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника
по искане на взискателя „Кредит инкасо инвестмънс БГ” ЕАД. Липсват данни за
връчването.
На
24.07.2015г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника в „Месокомбинат - ДИСК” Варна. Съобщението е било изпратено на
01.09.2015г., връчено на 04.09.2015г. Оттам са отговорили, че ще се внася
сумата от 116 лева вр. чл.446, ал.1, т.1 ГПК.
С молба
вх.№ 19994 от 24.07.2015г. „Кредит инкасо инвестмънс БГ”ЕАД съобщава на ЧСИ, че
на 15.05.2015г. е сключил договор за прехвърляне на вземания с „БНП Париба
пърсънъл файненс”ЕАД, включващ и вземането по изп.дело № 20127370401911. Иска се конституирането му
като взискател. Приложен е договорът за цесия с приложението, удостоверяващо
прехвърляне на вземането срещу длъжника Д.П.Г., заедно потвърждение за цесията,
пълномощно за съобщаването й. От първоначалния взискател е изпратено писмо,
входирано с вх.№ 00422 от 07.01.2016г.
На
01.09.2015г. е изпратено съобщение до длъжника за конституиране като
взискател по делото „Кредит инкасо
инвестмънс БГ”ЕАД, като липсват данни за връчването му. Изпратено е съобщение и
до новия взискател, връчено по електронната поща на 15.09.2015г.
С писмо
от 25.11.2015г. от „Месокомбинат - ДИСК” Варна са съобщили, че прекратяват
вноските по запора, тъй като длъжникът е напуснал работа, считано от
20.11.2015г.
На
07.03.2016г. ЧСИ е разпоредил извършване на опис, като с ППИ от 16.03.2016г. е
насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника, връчена при условията на
отказ от страна на съпругата и че следващата седмица ще се посети кантората. За
действието е уведомен взискателя, съобщението връчено на 30.03.2016г.
На
06.04.2017г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк България”ЕАД,
връчено на 10.04.2017г., с което се налага запор върху сметки на длъжника в
банката. С писмо изх.№ 42867 от 11.04.2017г. се уведомява ЧСИ, че по сметката
няма личност.
С писмо
вх.№ 00541 от 08.01.2018г. взискателят е поискал изпълнение върху движими вещи
на длъжника. С писмо вх.№ 07492 от 13.02.2019г. е поискано да се извърши
справка за наличие на банкови сметки на длъжника, респективно извършване на
съответното действие по изпълнението.
С
разпореждане от 03.04.2019г. ЧСИ е наложил запор върху всички сметки, банкови
касетки и вземания на длъжника по договори с „Ти Би Ай банк”ЕАД, насрочен е
опис на движими вещи за 28.05.2019г. от 15,00 часа в дома му. Изпратен е ППИ,
без данни за връчването й на длъжника, а на взискателя – по електронната поща
на 03.04.2019г. По този повод е получено писмо вх.№ 22156 от 23.05.2019г. от
Стамата Колева Д., която заявява, че е собственик на дома и движимите вещи на
адрес град Добрич, ул.”Горица” № 1. Представен е договор за правна защита и
съдействие /без дата/ от адв.Г. Д., за да представлява длъжника по
изпълнителното дело. По повод на насрочения опис на 28.05.2019г. е посочено, че
същият не е извършен – длъжникът не е открит, бил в Чехия. Според собственика
всички негови вещи и на семейството били при зетя му. Описът е пренасрочен за
26.06.2019г. Наложен е запор върху л.а. „Мерцедес” с рег.№ ТХ 58 88 КХ, като
описът върху него е насрочен за 09.07.2019г., съгласно разпореждане на ЧСИ от
04.06.2019г. Запорното съобщение до КАТ е връчено на 21.06.2019г. ППИ от
11.06.2019г. е изпратена на длъжника, невръчена. Залепено съобщение за явяване
в кантората на ЧСИ на 03.07.2019г.
С писмо
вх.№ 29437 от 28.06.2019г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху
собствените на длъжника идеални части от недвижим имот, находящ се в
с.Козлодуйци, впоследствие оттеглено поради образуване на настоящото дело.
Липсват данни за наложена възбрана въпреки резолюцията за такава.
По
делото е допусната ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните, а
съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице,
по делото са извършени плащания, като ЧСИ е събрал сумата от общо 382 лева
както следва: 50 лева, платени от Д. Г. на 13.12.2012г., 50 лева, платени от Д.
Г. на 14.01.2013г., 50 лева, платени от Д. Г. на 18.02.2013г., 116 лева,
преведени на 21.10.2015г. от „Месокомбинат-диск”ЕООД и 116 лева преведени на
30.10.2015г. също от „Месокомбинат-диск”ЕООД. От тях 102,80 лева са удържани от
ЧСИ за такси и разноски и 279,20 лева са преведени на „Кредит инкасо инвестмънс
БГ”ЕАД.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед данните по делото и становищата на
страните, съдът намира за безспорно образуване на изпълнително дело № 20127370401911
на 01.08.2012г. по описа на ЧСИ с рег.№ 737 при КЧСИ с район на действие ДОС, по влязло в сила решение № 4 от
25.10.2011г. по гр.дело № 2893/2011г. по описа на ДРС, след издадена заповед за
изпълнение № 100 от 11.03.2011г. по ч.гр.дело № 1126/2011г. с първоначален
взискател „БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД. Спорно
между страните е дължимостта на претендираното вземане в посочения размер по
изпълнителното дело във връзка с твърдения за настъпила погасителна
давност.
Предявеният отрицателен установителен иск
от ищеца е с правно основание чл.439 ГПК. Съгласно чл.439,
ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Според чл.439,
ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът е указал с доклада по
делото, че в тежест на ищеца е
да докаже своите твърдения при условията на пълно главно доказване.
В настоящия случай не е спорно по
делото, че на 01.08.2012г. първоначалният „БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД
е конституиран като взискател по изп.дело № 20127370401911 на 01.08.2012г. по
описа на ЧСИ с рег.№ 737 при КЧСИ с район на действие ДОС, а впоследствие с
молба вх.№ 19994 от 24.07.2015г. - „Кредит инкасо инвестмънс БГ”ЕАД. Съобщава
се на ЧСИ, че на 15.05.2015г. е сключил договор за прехвърляне на вземания с
„БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, включващ и вземането по изп.дело № 20127370401911. Иска се конституирането му
като взискател. Приложен е договорът за цесия с приложението, удостоверяващо
прехвърляне на вземането срещу длъжника Д.П.Г., заедно потвърждение за цесията,
пълномощно за съобщаването й. Правото произтича от нормата на чл.429, ал.1 ГПК.
От първоначалният взискател е изпратено писмо, входирано с вх.№ 00422 от
07.01.2016г.
Правният въпрос,
от отговора на който зависи правилното решаване на делото, е свързан с това:
текла ли е погасителна давност от датата на образуване на изп.дело № 20127370401911
по описа на ЧСИ с рег.№ 737 при КЧСИ с район на действие ДОС – 01.08.20102г., с оглед
приетото в ППВС № 3/1980г., което се защитава от ответното дружество, или
следва да се приложат разрешенията на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК.
По контроверсния въпрос е налице съдебна
практика, обективирана в редица решения на ВКС. Така в Решение № 170 от
17.09.2018г. по гр.дело № 2382/2017г. по описа на ІV г.о. на ВКС цитирано и в
отговора на исковата молба на ответното дружество, се приема, че извършената с
т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 година поражда действие от датата
на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Изпълнително
дело № 20127370401911 по описа на ЧСИ с рег.№ 737 при КЧСИ с район на действие
ДОС, е образувано на 01.08.2012г. при
действието на ПП на ВС № 3 от 18.11.1980г. по гр.дело № 3/1980г., което
съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК представлява задължителна съдебна практика.
С образуването му давността за
вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД се счита за прекъсната по силата
на чл.116, б.„в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3 от 18.11.1980
година тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по силата на чл.115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД до 26.06.2015г., когато
действието на ППВС № 3/1980г. е отменено, като от тази дата се прилагат
разрешенията, дадени с ТР № 2/2013г.
Съдът намира за необходимо да
уточни, че от представения препис на изп.дело № 20127370401911 по
описа на ЧСИ с рег.№ 737 при КЧСИ с район на действие ДОС се установява, че по него са
били извършвани действия, с които е прекъсвана давността вр. 2-годишния срок по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК отм.), а това са изпълнителни
действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица /вж.мотивите към т.10 от
посоченото ТР № 2/2013г., ОСГТК на ВКС/, т.е. не е налице перемпция и
прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Подчертано е в същото
тълкувателно решение, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В случая, в хронологичен ред нещата са следните:
На 26.06.2013г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца след влизане в сила на решение
№ 4 от 25.10.2011г. по гр.дело № 2893/2011г. по описа на ДРС, след което
давността е прекъсната и започнала да тече наново /л.127 и л.130 от делото/; на
02.01.2014г. взискателят е поискал опис на движими вещи в дома на длъжника,
поради което давността отново е прекъсната и започнла да тече наново /л.131 от
делото/; на 24.07.2015г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „Месокомбинат ДИСК”, поради което е налице прекъсване на давността и
е започнала да тече наново /л.137 от делото/; при извършено заместване на
взискателя „БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД с настоящия ответник „Кредит инкасо
инвестмънт”ЕАД по реда на чл.429, ал.1 ГПК, ЧСИ е разпоредил извършване на опис,
във връзка с искане от страна на цесионера от 24.07.2015г. и правомощията по
чл.18 ЗЧСИ, поради което давността е прекъсната и е започнала да тече наново /л.174
от делото/; на 06.04.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банкова сметка ***
„Райфайзенбанк България”ЕАД, поради което давността е прекъсната и е започнала
да тече наново /л.180 от делото/; на 08.01.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ
насрочване на дата за опис и оценка на движимо имущество на длъжника /л.195 от
делото/; с разпореждане от 03.04.2019г. ЧСИ е наложил запор върху всички
сметки, банкови касетки и вземания на длъжника по договори с „Ти Би Ай
банк”ЕАД, насрочен е опис на движими вещи за 28.05.2019г. от 15,00 часа в дома
му /л.227 от делото/, впоследствие е наложен запор и на л.а. „Мерцедес” и
отсрочен описа на движими вещи за 09.07.2019г. /л.243 и 247 от делото/; на
04.06.2019г. е поискано налагане на възбрана върху части от недвижими имот,
собственост на длъжника /л.254 от делото/, впоследствие оттеглено /л.64 от
делото/.
С оглед на изложеното, по отношение на изп.дело № 20127370401911 по описа на ЧСИ с рег.№ 737 при КЧСИ с район на действие ДОС не може да се приложи нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК /прекратяване по право поради неупражняване от кредитора-взискател на действия по изпълнението/, вземането на „Кредит инкасо инвестмънт”ЕАД към Д.П.Г. е налично, а предявените от последния искове са частично неоснователни /вж.Решение № 50 от 27.02.2019г. по в.гр.дело № 695/2018г. по описа на ОС-Перник и др./. Това е така, доколкото исковата молба е подадена на 05.06.2019г., от което следва, че към тази дата процесните вземания не са погасени по давност – нито към 01.08.2017г., нито към 10.06.2018г. според твърденията на ищеца.
Съгласно заключението на вещото лице плащания от
длъжника са извършени, но те не са погасили цялото вземане. От платените общо
382 лева от длъжника, 102,80 лева са удържани за такси и разноски на ЧСИ, а 279,20
лева са преведени на взискателя.
Съгласно нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно
да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-накрая гланицата. В случая със сумата от 279,20 лева са
покрити разноските в размер на 125 лева
и част от мораторната лихва в размер на 154,20 лева, като са останали за
погасяване мараторни лихви в размер на 40,01 лева и главница в размер на
711,79, лева, ведно със законната лихва от 10.03.2011г. до окончателното
изплащане. Предявените по реда на чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК искове са
частично неоснователни,
поради което подлежат частично на отхвърляне до посочения размер.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца не са дължими
разноските съразмерно на уважената част от исковете съобразно представен списък
по чл.80 ГПК. Това е така, тъй като плащанията са били в период, за който не се
твърди, че същите са били погасени по давност – 01.08.2017г., респективно 10.06.2018г.,
според твърденията на ищеца. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответното
дружество са дължими разноските вр. чл.25, ал.1 НЗПП в пълен размер, като настоящият
състав определя на процесуалния представител на дружеството юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева с оглед правната и фактическата сложност на
делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Д.П.Г., ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Кредит
инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к„Люлин”, бул.”Панчо Владигеров” № 21, бизнес център „Люлин 6”, ет.2, ЕИК
*********, представлявано от изп.директор Зорница Николова Д., с правно
основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумите, присъдени по заповед за изпълнение № 100 от 11.03.2011г. по
ч.гр.дело № 1126/2011г., след влизане в сила на решение № 4 от 25.10.2011г. по
гр.дело № 2893/2011г. по описа на ДРС, за събирането на които е образувано
изп.дело № 201273604001911 по описа на ЧСИ с рег.№ 737 към КЧСИ с район на
действие ДОС, прехвърлени с договор за цесия от 15.05.2015г. от „БНП Париба
пърсънъл файненс”ЕАД на “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД:
-125 лева /сто двадесет и пет/, представляваща разноски по
ч.гр.дело № 1126/2011г. по описа на ДРС;
-154,20 лева /сто петдесет и четири лева
и двадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2008г. до
10.03.2011г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 154,20 лева
до претендираните 194,21 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.П.Г., ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД
със седалище и адрес на управление: град София, ж.к„Люлин”, бул.”Панчо
Владигеров” № 21, бизнес център „Люлин 6”, ет.2, ЕИК *********, представлявано
от изп.директор Зорница Николова Д., иск с правно основание чл.439 вр. чл.124,
ал.1 ГПК, за това, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 711,79
лева, представляваща дължими вноски по договор № CREX-01451590
от 26.03.2007г., ведно със законната лихва от 10.03.2011г. до окончателното
изплащане, присъдена
по заповед за изпълнение № 100 от 11.03.2011г. по ч.гр.дело № 1126/2011г., след
влизане в сила на решение № 4 от 25.10.2011г. по гр.дело № 2893/2011г. по описа
на ДРС, за събирането на които е образувано изп.дело № 201273604001911 по описа
на ЧСИ с рег.№ 737 към КЧСИ с район на действие ДОС, прехвърлени с договор за
цесия от 15.05.2015г. от „БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД на “Кредит инкасо
инвестмънтс БГ”ЕAД, която сума е погасена по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на “Кредит
инкасо инвестмънтс БГ”ЕAД със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к„Люлин”, бул.”Панчо Владигеров” № 21, бизнес център „Люлин 6”, ет.2, ЕИК
*********, представлявано от изп.директор Зорница Николова Д., сумата от 150 лева /сто и петдесет/,
представляваща разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :