№ 193
гр. Велико Търново, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500066 по описа за 2022 година
Производството е по чл.420 ал.3 ГПК вр. чл.278 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на К. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес Е=, ул. „К.“ № . срещу Определение № 2239/17.12.2021г. по ч.гр.д. №
552/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което е оставено без
уважение искането му за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на
заповед № 236 от 19.02.2021г., издадена по ч.гр.д. № 552/2021г. на ВТРС, като
неоснователно. Излагат се доводи за валидност и допустимост, но
неправилност на атакуваното определение. Счита, че същото е постановено в
противоречие с установените от представените писмени доказателства
обстоятелства, обосноваващи извод за прекратяване на поръчителството и
съответно отпадане на солидарно поетия към банката - кредитор дълг
съгласно нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД. Твърди, че е релевирал извънсъдебно
възраженията си по чл. 146, ал. 3 и чл. 147, ал. 2 ЗЗД до Кредитора. Позовава
се и на изтекла погасителна давност относно част от вземанията. Прави
искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване
на друго, с което искането за спиране на изпълнението бъде уважено.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „."
АД, в който се заема становище за законосъобразност и правилност на
обжалваното определение и неоснователност на жалбата и наведените в нея
оплаквания. Сочи се, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
05.02.2021г. в резултат на надлежно упражнено преобразуващо право да се
обяви на длъжника, възникнало на основание чл.10.1.2 б."а" от ОУ. Счита, че
въпросът за погасителната давност, както и останалите възражения, наведени
в частната жалба, представляват такива по същество на материалноправния
спор и не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Счита искането
за спиране на започнатото производство по принудително изпълнение по ИД
№ 20218960400581 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова за неоснователно,
1
поради което не следва да бъде уважено, и съдът да постанови потвърждаване
на обжалваното определение.
Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба и
отговора на същата, доказателствата по делото и нормативните разпоредби,
намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна - длъжник в заповедното
производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. По същество се явява неоснователна.
Производство по ч.гр.дело № 552/2021г. по описа на Районен съд -
Велико Търново е било образувано по заявление на „." АД за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист за
парично задължение, произтичащо от Договор № 096LD-R-003132/12.06.2015
г. за банков кредит, сключен между Кредитора "." АД С., клон В.Т. и М. А.
М., ЕГН **********, като за обезпечаване на задълженията на
Кредитополучателя по предоставения кредит, на 12.06.2015г. са сключени
Договори за поръчителство с: К. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Е=, ул. „К." № .; М. Д. О., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Е=, ул. „."
№ .. и К. З. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.Т., ул. „.." № ....
(„Поръчители"). Въз основа на заявлението била издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и
поръчителите по договора, между които и частния жалбоподател.
По смисъла на чл.420 ГПК защитата срещу материалноправната
незаконосъобразност на изпълнението се осъществява посредством
възможността да бъде спряно изпълнението при наличието на някоя от
предвидените в закона предпоставки. В случая искането за спиране е
направено на основание чл.420 ал.2 т.1 от ГПК, посредством представянето
на писмени доказателства - договор за банков кредит, погасителен план към
него и ОУ на банката, неразделна част от него.
За да допусне спиране на незабавното изпълнение по смисъла на
горепосочената разпоредба, съдът следва да се убеди при преценка на
представените от длъжника писмени документи, че те представляват
доказателство за правопогасяващ, правоосуетяващ или правоизключващ факт
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, който не може да
бъде установен при проверката на заповедния съд по чл.418 ал.2 и ал.З ГПК.
Това е така, тъй като ако той можеше да бъде установен при тази проверка и
въз основа на тези документи, съставляващи титула по чл.417 т.2 ГПК, то
тогава законодателят не би поставял изискване към длъжника да представя
писмени доказателства, че вземането не се дължи. В случая, представяйки
същите документи, приложени и към заявлението на кредитора за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, и позовавайки се на обстоятелства, водещи
до прекратяване на поръчителството като последица от изтичане на
преклузивния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, частният жалбоподател всъщност
оспорва самото съществуване на процесуално основание за постановяване на
2
незабавното изпълнение на заповедта. Според приетото в т.4 „б" на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от
жалбоподателя в настоящото производство материалноправен въпрос
подлежи на разглеждане от заповедния съд при проверката му по чл.418 ал.2
и ал.3 ГПК. Дали преценката на заповедния съд относно изтичането на
крайния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е правилна би могло да се провери чрез
обжалване по реда на чл.419 ГПК или в исковото производството по чл.422
ГПК. В този смисъл не е налице подкрепено с писмени доказателства за
недължимост на вземането искане за спиране в хипотезата на чл.420 ал.2 т. 1
ГПК. Въпросът за погасителната давност също е такъв по съществото на
материалноправния спор и не може да се обсъжда в настоящото
производство.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
искането за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед по
отношение на жалбоподателя е неоснователно и правилно районният съд го е
оставил без уважение.
Ето защо, обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2239/17.12.2021г. по ч.гр.д. №
552/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3