Определение по дело №10908/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17539
Дата: 15 април 2025 г. (в сила от 15 април 2025 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20251110110908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17539
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110110908 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П. А. М. срещу Е.С. ЕООД, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5984,71 лева – трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., и сумата от
1983,27 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от 25.02.2025 г. до
окончателното им изплащане. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Направено е искане за експертиза, както и искане по
чл. 190, ал. 1 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на исковете. Представя
документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба за допустима и редовна. Представените с
нея и с отговора документи следва да бъдат приети като доказателства.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза е неоснователно, тъй като
поставените въпроси имат юридически характер. Искането за задължаване на
ответника да представи намиращи се у него документи също е неоснователно,
тъй като има за цел установяване на безспорни между страните факти.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът
съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05
май 2025 г. от 13:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
1
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи преписи от находящи се у него документи.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от П. А. М. срещу Е.С.
ЕООД, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5984,71
лева – трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., и
сумата от 1983,27 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от 25.02.2025
г. до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че бил служител на
ответника на основание трудов договор № 20 от 01.08.2017 г. на длъжност
“ръководител група в строителството” с месечно трудово възнаграждение от
3898,78 лева. Правоотношението било прекратено на 15.03.2022 г., като за
посочения по-горе период на ищеца не било заплатено основно трудово
възнаграждение, както и обезщетение за неизползвани тринадесет дни платен
годишен отпуск. Ищецът счита, че тези суми му се дължат и моли съда да
осъди ответника да му ги изплати. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба.
Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактите, че
ищецът бил негов служител на основание трудов договор № 20 от 01.08.2017 г.
на длъжност “ ръководител група в строителството ” с месечно трудово
възнаграждение от 3898,78 лева, както и прекратяването на трудовото
правоотношение. Твърди, че трудовото му възнаграждение било изплатено, а
позволеният му платен годишен отпуск – ползван в пълен размер. Моли съда
да отхвърли исковете, претендира разноски.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът
обявява за безспорни между страните фактите, че ищецът бил служител на
ответника на основание трудов договор № 20 от 01.08.2017 г. на длъжност
“ръководител група в строителството” с месечно трудово възнаграждение от
3898,78 лева, както и прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед
на това ищецът не е длъжен да доказва факти. В тежест на ответника е да
докаже изплащането на трудовото възнаграждение и ползването от ищеца на
полагащия му се платен годишен отпуск. Представени са доказателства за
установяване на тези факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3