О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 61
гр. Свищов, 20.03.2019г.
Свищовският
районен съд в закрито заседание на 20.03.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА
СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 65 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс
Постъпила
е жалба от пострадалия Р.Х.А., чрез повереника адв. М.М. от ВАК против постановление
от 4.02.2019г. на РП-Горна Оряховица за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №22/2017г. на РУ на МВР Свищов на основание чл.24, ал.5,
т.1 от НПК, образувано за това, че на 24.07.2016г. в гр.Свищов на Р.Х.А. с ЕГН ********** е била причинена средна телесна
повреда - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. В жалбата се сочи, че
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Счита, че проведеното разследване в рамките на
образуваното наказателно производство не отговаря на императивното изискване в
процесуалния закон за пълнота, изчерпателност и всеобхватност. Счита, че аргументите на прокурора за липса
на предпоставки за приемане на делото като такова от общ характер, не намират
нито легална, нито чисто логическа опора. Намира за неправилен извода на
прокурора, че на пострадалия А. не е причинена средна телесна повреда ,
доколкото счупването на носни костици е два вида без луксация и с такава,
какъвто е конкретният случай и за правилна преценка на вида телесна
повреда-лека или средна , би следвало да се назначи допълнителна медицинска
експертиза. Не е съгласен и с извода на прокурора , че за извършване на
престъплението е налице личен мотив, който изключва хулиганските подбуди.
Излага подробни съображения. Посочва, че дори да се приеме, че в настоящия
случай има личен мотив, изразяващ се в отправяне на обида към лицето
А., и това е мотивирало З.А. да нанесе удар, то за останалите
участници липсва мотив да нанесат тежък и жесток побой на пострадалия А.. В
заключение счита, че по делото не са събрани всички доказателства, необходими
за изключването на всяка възможна версия, различна от възприетата от прокурора,
освен това наличните доказателства не са анализирани правилно .Моли съда да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и върне делото
с указания за извършване на необходимите процесуално-следствни действия.
Жалбата е
подадена в срока на чл.243, ал.3 от НПК и е процесуално допустима. Р.Х.А. е пострадал
от извършения над него побой, поради което се явява пострадало лице по смисъла
на чл.74,ал.1 от НПК.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, но по други съображения.
Съдът,
като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали
по ДП №22/2017г. на РУ на МВР Свищов
намира за установено следното:
Досъдебното
производство било образувано с постановление за образуване на досъдебно
производство от 18.01.2017г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
129, ал.1 от НК, за това на 24.07.2016г. в гр.Свищов причинил на Р.Х.А., ЕГН **********,
средна телесна повреда - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК..
С
атакуваното Постановление от 4.02.2019г.
на РП-Горна Оряховица, наблюдаващият прокурор на основание чл. 24, ал. 5, т.1
от НПК е прекратил воденото наказателно производство по ДП №22/2017г. на РУ на МВР Свищов извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Това
постановление е издадено при действие на последното изменение в НПК с ДВ, бр. 7 от 2019 г. в сила от 26.01.2019 г. , с което законодателят
редактира разпоредбите на чл. 50 и чл. 81, ал. 3 от НПК, от които се извеждат
правомощията на прокурора, когато установи, че престъплението, за което е
образувано досъдебно производство, се преследва по тъжба на пострадалия,
наказателното производство се спира, като на пострадалия се указва възможността
да подаде тъжба в 6 месечен срок.
Досъдебно
производство №22/2017г. по описа на РУ на МВР Свищов е образувано на
18.01.2017г. Извършени са редица процесуално-следствени действия и на
1.02.2018г. досъдебното производство е изпратено на наблюдаващия прокурор за
доклад по реда на чл.196 от НПК. След получаване на
делото,
прокурорът е изготвил и изпратил уведомление до пострадалото лице – Р.Х.А.,, с което му съобщава ,
че по ДП № 22/17 г. по описа на РУ на МВР Свищов, образувано за престъпление по чл.129 ал.1
от НК се е установило,
че престъплението е по чл.130 ал.1 от НК, което се преследва по реда на частното
обвинение, и е разяснил на лицето
правото да подаде тъжба в едномесечен
срок по реда на чл. 81 от НПК/ л.76 от ДП/.Това уведомление е получено от Р.А. на 15.02.2018г. С изтичане на указания в чл. 81, ал. 3 от НПК едномесечен
срок, прокурорът е отправил запитване до
РС-Свищов,
във връзка с получаване на информация за образувано наказателно производство от
частен характер по тъжба на пострадалия Р.А. , полученият отрицателен отговор по
което, е дало основание на прокурора да се произнесе с постановление от 16.04.2018 г. за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 22/17 г. по описа на РУ на МВР Свищов / л.81-84 от ДП/. В мотивите на своя акт прокурорът е
възприел, че разследваното престъпно посегателство спрямо телесната
неприкосновеност на пострадалия Р.А., с оглед на установения характер на
увреждането - разстройство на здравето-временно и неопасно за живота - лека телесна повреда,
попада сред изчерпателно изброените в чл. 161, ал. 1 от НК престъпления, които
се преследват по тъжба на пострадалия.Освен това прокурорът е приел,че липсва хулигански мотив. Позовавайки се на уведомяване на
пострадалия за правото му в едномесечен срок за подаде тъжба и бездействието на
последния в указания законов срок да инициира производство пред съда,
прокурорът е достигнал до извод, че воденото
наказателно производство за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК следва да бъде
прекратено на основание чл. 24, ал. 5 т. 1 от НПК.
Постановлението на прокурора от 19.04.2018г. е било обжалвано от пострадалия Р.А. пред СвРС, който по ЧНД 193/2018г. на СвРС в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 6 от НПК е
постановил определение, с което е отменил този прокурорски акт. Обсъждайки
фактическите и правни рамки на прекратителното постановление във връзка с
доказателствената съвкупност по делото, районният съд е приел , че постановлението е
немотивирано в частта , с която прокурорът е приел, че няма налице хулигански
мотиви. С определение №143/20.12.2018г. по ВЧНД 463/2018г. на ВТОС , това
определение е потвърдено, като е посочено че следва да се изложат мотиви и
относно възраженията на защитата за наличие на средна телесна повреда. Делото е
върнато в РП Горна Оряховица на 4.01.2019г. за продължаване на
процесуално-следствените действия. На 4.02.2019г. наблюдаващият прокурор
изготвя атакуваното по настоящото дело Постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП 22/2017г. на РУ Свищов, като при същата
установена фактическа обстановка излага допълнителни доводи, защо не приема
наличие на хулигански мотив и средна телесна повреда, и позовавайки се на уведомлението
по чл.50 от НПК,връчено на А. на 15.02.2018г., в резултат на което в месечен
срок не е постъпила тъжба, прекратява наказателното производство.
В случая както се посочи по горе, в хода на това
досъдебно производство са приети изменения в НПК, като новата редакция на чл.50
от НПК, която е била в сила към
4.02.2019г., когато е изготвено атакуваното постановление, регламентира спиране, а не прекратяване на
наказателното производство и след спиране на наказателното производство ,
прокурорът уведомява пострадалия да подаде тъжба в 6 месечен срок.
Вместо да спре производството , прокурорът е прекратил
наказателното производство , като се е позовал на уведомлението по чл.50 от НПК, получено от пострадалия на 15.02.2018г., което е било основание и за
прекратяване на наказателното производство с Постановление от 19.04.2018г.,
отменено при съдебния контрол.
Освен това , това уведомление съдът намира, че не може да
възпроизведе целения ефект, поради неспазване на процесуалните правила, което е
довело до ограничаване правата на пострадалия. Действително в редакцията на
чл.50 от НПК/ ЗИДНПК - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 5 ноември 2017 г. /, която
регламентира правомощията на прокурора когато
установи, че престъплението, за което е било образувано и съответно провеждано
досъдебно производство, се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът не
прекратява наказателното производство, като същият е натоварен със задължението
да уведоми пострадалия за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда
на чл. 81 от НПК. Това свое право
пострадалият, видно от нормата на чл. 81, ал. 3 от НПК, може да упражни в
едномесечен срок от деня, в който е получил съобщение за прекратяване на
досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия. Няма спор при така разписаните законови правила, които следва
да бъдат тълкувани във взаимната им връзка, че преди да пристъпи към надлежно
уведомяване на пострадалия за правото му да инициира производство пред съда по
реда на частното обвинение, прокурорът следва да ангажира позицията си по
въпроса за висящото на етапа досъдебно производство. Решението си по въпроса за
съдбата на досъдебното производство, по аргумент от чл. 199 от НПК, прокурорът
следва да обективира в нарочно постановление, а именно постановление за
прекратяване на досъдебното производство. Именно това постановление по силата
на чл. 81, ал. 3 от НПК прокурорът следва да съобщи на пострадалия, от
получаването на което започва да тече едномесечния преклузивен срок за подаване
на тъжба. Като акт, с който не се слага край на наказателното производство, а
само на досъдебното такова, цитираното постановление по силата на чл. 200 от НПК подлежи на проверка по реда на
йерархичния контрол. В разглеждания случай прокурорът е пропуснал да се
произнесе с акт по чл. 199, ал. 1 от НПК, съдържащ фактически и правни
съображения относно взетото решение да се постави край на досъдебното
производство, като вместо това само е уведомил пострадалия, че престъплението,
за което е водено досъдебното производство се преследва по тъжба на
пострадалия. Необходимо е да се посочи във връзка с горните констатации, че
уведомителното писмо, което прокурорът е изготвил и изпратил на пострадалия,
наименовано "уведомление по чл. 50 от НПК" от гледна точка на форма и
съдържание, изискуеми съгласно чл. 199, ал. 2 от НПК, не може да замести, нито
да бъде приравнено на акт по чл. 199, ал. 1 от НПК, който би могъл да бъде
атакуван пред по-горния прокурор по реда на чл. 200 от НПК. На практика
пострадалият е бил лишен от възможността да сезира по-горната прокуратура
поради отсъствие на акт на прокурора, с който се слага край на досъдебното
производство.
Законодателят не случайно е регламентирал особен ред на
развитие на досъдебните производства в случаите, в които се установи, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадал. Въведената в чл. 50 от НПК
забрана за прекратяване от прокурора в тези случаи на воденото наказателно
производство е обвързана с действието на принципа ne bis in idem, който би
довел до невъзможност за пострадалия да предяви тъжба до съответния районен съд
за ангажиране на наказателната отговорност на дееца. Ето защо, произнасяйки се
в разглеждания казус с прекратителен акт, прокурорът е преградил пътя на защита
на пострадалото лице, както в
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.04.2018г.,
така и в настоящото Постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 4.02.2019г .
В настоящия случай, видно от съдържанието на
постановлението, прокурорът, макар коректно да е обсъдил в
констативно-съобразителната част на същото обстоятелствата, относими към реда,
по който счита, че следва да продължи наказателното производство,
незаконосъобразно е постановил прекратяването му, посочвайки правното основание
на чл. 24, ал. 5 т. 1 от НПК. Наказателното производство следва да
бъде спряно, като с постановлението за спиране се укаже на пострадалия за възможността да подаде
тъжба в 6 месечен срок.Този акт подлежи на обжалване по реда на чл.244 ал.3 от НПК.
Същото е основание за отмяна на
постановлението и за връщане на делото на прокурора за изготвяне на ново
постановление.
Водим от
горното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 НПК, Свищовският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановлението на Районна прокуратура Горна Оряховица от 4.02.2019
г., с което е прекратено наказателното производство по ДП№ 22/2017 година по
описа на РУ на МВР Свищов, образувано за това че на 24.07.2016г. в гр.Свищов на
Р.Х.А. е била причинена средна телесна повреда - престъпление по чл.129, ал.1
от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за извършване на следващите се процесуални или
процесуално-следствени действия.
Определението подлежи на протест или обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в 7 дневен срок от съобщаване на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: