№ 14731
гр. София, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110113303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Р.“ ЕООД, ЕИК ****** против „УМБАЛ „А.““ ЕАД,
ЕИК ****, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 309а ТЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 19 416,37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
от 111 472,66 лв. за периода 10.02.2020 г. - 28.10.2021 г., за която сума е издадена заповед по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59746/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че във връзка с осъществяване на основната му дейност - внос и търговия
на едро на медицински изделия е извършил доставка на медицински изделия и консумативи
на ответника във връзка с осъществяването на дейност като лечебно заведение, за което е
била издадена фактура № **********/11.12.2019 г. и приемо - предавателен протокол от
13.12.2019 г. Общата стойност на доставените продукти е 164 199 лв. с ДДС. Уговорено е
разсрочено плащане, с падеж на 09.02.2020 г. Твърди, че ответното дружество е заплатило
задълженията по описаната по - горе фактура на две вноски, както следва: на 28.09.2021 г. е
платена сумата от 52 726,34 лв.; на 28.10.2021 г. е платена сумата от 111 472,66 лв. Счита, че
плащането е извършено със значителна забава, въпреки уговореното разсрочено плащане и
обстоятелството, че се касае за медицински изделия, които се заплащат директно от
пациента на лечебното заведение непосредствено при извършване на медицинската
интервенция. Забавата при плащане на безспорно и изискуемо задължение е основание за
ангажиране на отговорността на длъжника на основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 309а ТЗ. С
оглед изложеното претендира сумата от 19 416,37 лв., представляваща мораторна лихва в
размер на законната такава върху сумата от 111 472,66 лв. за периода от деня, следващ
1
датата на падежа (10.02.2020 г.) по процесната фактура до датата на плащането на втората
вноска по нея (28.10.2021 г.). Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск.
Не оспорва, че ищецът е доставил на ответника медицински изделия и консумативи,
индивидуализирани във фактура № **********/11.12.2019 г., както и че е заплатил
дължимата по фактурата главница с две плащания на 28.09.2021 г. и на 28.10.2021 г. Сочи
обаче, че с оглед извършеното плащане на главницата, не дължи лихва за забава, тъй като
вземането за лихва е акцесорно и се погасява с погасяване на главницата. Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 309а ТЗ, по който в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже плащане на лихвата.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото е отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК, а и това се установява от приетите писмени доказателства, че страните са се
намирали в облигационно правоотношение по доставка на медицински изделия и
консумативи, за което е издадена фактура № **********/11.12.2019 г. на обща стойност 164
199 лв. с ДДС и приемо - предавателен протокол от 13.12.2019 г., че страните са уговорили
падеж за заплащане на главницата до 09.02.2020 г., както и че ответникът е заплатил същата
на части - на 28.09.2021 г. е платена сумата от 52 726,34 лв., а на 28.10.2021 г. е платена
сумата от 111 472,66 лв.
При данните по делото съдът приема за установено, че ищецът е доставил на ответника
медицински изделия, описани в процесната фактура № **********/11.12.2019 г. на обща
стойност 164 199 лв., представеният по делото приемо – предавателен протокол
свидетелства за фактическото получаване от страна на ответника на описаните във
фактурата медицински изделия и консумативи и съответно задължаването му да заплати
договореното възнаграждение за това. Установява се по делото падежът на задълженията по
фактурата - до 09.02.2020 г. Следователно между страните е уговорен падеж, след
настъпването на който, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, се дължи лихва за забава. Източник на
тази отговорност е допусната забава на длъжника при изпълнение на задължението му за
заплащане стойността на доставените му стоки, които безспорно са били заплатени след
настъпване на падежа по фактура. Установяват се и датите на плащане на задължението,
поради което за ответника е възникнало задължение да заплати на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД , вр. с чл. 309а ТЗ обезщетение за забава за периода от падежа на главното задължение
до датата на погасяването му. В случая се претендира лихва за забава върху сумата от
2
111 472,66 лв., която е следвало да бъде заплатена до 09.02.2020 г., а реално е била
заплатена на 28.10.2021 г., или ответникът е изпаднал в забава в плащането на тази част от
задължението по фактурата от датата, следваща падежа – 10.02.2020 г. до плащането. Следва
да съобрази, че в периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. вкл. лихва за забава не се дължи на
основание действащата към този момент разпоредба на чл. 6 ЗМДВИП, която е императивна
и за прилагането й не е необходимо изрично позоваване. Съгласно чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020
г., „до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава,
както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и
изземване на вещи“. След изменението на закона в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г. чл. 6 от същия гласи: „До отмяната на извънредното положение при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по
договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да
бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи“. При тълкуване на
първоначалната редакция, действаща от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. на чл. 6 ЗМДВИП
съдът приема, че целта на законодателя е да регламентира последиците при договорни
правоотношения без ограничение относно предмета на договора и страните по него, тъй
като предметното поле на закона е ограничено едва с редакцията на чл. 6 ЗМДВИП от
09.04.2020 г. до забавяне за плащане на задължения по кредити и други, предоставени от
банки и финансови институции. Доколкото се касае до отношения между частноправни
субекти, то според настоящия състав лихва за забава в периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.
вкл. не се дължи. Оттук и по реда на чл. 162 ГПК след използване на електронен калкулатор
на НАП съдът определи обезщетението за забава върху сумата от 111 472,66 лв. (при
отчитане, че в периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. вкл. лихва за забава не се дължи) за
периода 10.02.2020 г. - 12.03.2020 г. вкл. и за периода 09.04.2020 г. - 28.10.2021 г. в общ
размер на 18 578,78 лв. Липсват доказателства и твърдения за плащане на дължимата сума.
Поради това, искът е основателен за сумата от 18 578,78 лв. и за периода 10.02.2020 г. -
12.03.2020 г. вкл. и за периода 09.04.2020 г. - 28.10.2021 г., а за разликата до 19 416,37 лв. и
за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. вкл. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
От страна на ищеца са претендирани разноски за заповедното производство в размер на
388,33 лв. – държавна такса и 1 012,08 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо 1 400,41
лв., от които на ищеца се дължат 1 339,99 лв. За исковото производство са претендирани
3
388,33 лв. – държавна такса и 2 576,40 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо 2 964,73
лв., от които на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
размер на 2 836,83 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
От страна на ответника се претендират разноски за исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., от които на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска се
дължи сумата от 4,31 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „УМБАЛ „А.““ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С............, че дължи на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., по предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 309а ТЗ, сумата от 18
578,78 лв. за периода 10.02.2020 - 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. - 28.10.2021 г.,
представляваща мораторна лихва, дължима с оглед забавено заплащане (изпълнение) по
фактура № **********/11.12.2019 г. на обща стойност 164 199 лв. с падеж до 09.02.2020 г.,
която лихва е начислена за забава в плащането на сумата от 111 472,66 лв. (част от
стойността на фактурата), платена на 28.10.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59746/2022 г. по описа на
СРС, 48 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 18 578,78 лв. до пълния предявен
размер от 19 416,37 лв. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА „УМБАЛ „А.““ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., сумата от 1 339,99 лв. – разноски по ч. гр. д. №
59746/2022 г. по описа на СРС, 48 състав и сумата от 2 836,83 лв. – разноски по исковото
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК на „УМБАЛ „А.““ ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С............, сумата от 4,31 лв. – разноски по исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4