С решение № 22/13.02.2008 година, постановено по н.а.х.д. № 52/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд, Фирдес Мехмед Лютфи от с. Кьосево, общ. Кърджали е призната за виновна в това, че на 15.06.2007 година в с. Кьосево, общ. Кърджали се заканила с убийство на Хатидже Махмуд Ферад и неин ближен- съпруга й Сали Махмуд Ферад, и двамата от с. Кьосево, общ. Кърджали, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 800 лева. С решението Фирдес Мехмед Лютфи е осъдена да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали направените по делото разноски в размер на 170.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Фирдес Мехмед Лютфи от с. Кьосево, общ. Кърджали, която обжалва решението на първоинстанционния съд като необоснована и постановена в противоречие със закона. По делото не били установени необходимите, изискуеми се елементи от обективния и субективен състав на престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Казаните от подсъдимата думи не били закани по смисъла на чл.144 от НК, защото не са могли да възбудят и не са възбудили основателен страх у двамата съпрузи от осъществяване на убийство. Видно от данните по делото, се касаело до един битов конфликт, при който били разменени обидни думи и от двете страни. Подсъдимата била жена, слаба физически, на около 50 години. От съдебно- психиатричната експертиза било установено, че е емоционално неустойчива, с прояви на лесна раздразнимост, избухливост, с понижен емоционален контрол. Казаните думи, приети от съда неоснователно като закана, били резултат от това й психично състояние, а не на желание за убийство. Към момента на конфликта, подсъдимата не разполагала с някакво оръдие, годно да причини смърт и да създаде убеждение, че може да бъде извършено убийство. Хвърляни били камъни, но не била установена големината им, към коя част от тялото били насочени, от какво разстояние били хвърляни, за да се предполага, че могат да причинят смърт и да възбудят основателен страх. Фирдес Мехмед Лютфи нито имала намерение, нито искала или допускала, да убива и то двама. Тя не съзнавала смисъла от казаните от нея думи, нито считала, че те ще бъдат възприети като закана, тъй като нямала оръжие, годно да причини смърт и тъй като конфликта се развивал в селото, денем, в присъствие на други хора от селото. Районият съд не бил обсъдил всички тези обстоятелства и това го довело до неправилен извод - наличие на престъпление по чл.144 от НК. Поради изложеното, жалбодателката моли съда да приеме, че жалбата е основателна и да отмени присъдата постановена по н.а.х.дело 52/2008 година на Районен съд- Кърджали и със съответно решение да признае Фирдес Мехмед Лютфи, живуща в град Кърджали за невинна по обвинението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. В съдебно заседание жалбодателката заявява, че поддържа жалбата си и моли да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предлага обжалваното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Въззивната инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на невлязлото в сила първоинстанционно решение, постановено в производство по реда на чл. 375 от НПК, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, констатира следното: Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Нови доказателства не се сочат от страните, като въз основа на доказателствените материали, приети и проверени от първоинстанционния съд, се приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обвиняемата Фирдес Мехмед Лютфи, заедно със съпруга си Себахтин Дауд се установили да живеят в махала „Ситово” на с. Кьосево, общ. Кърджали през 1998 година. Съседи били с пострадалите и свидетели Хатидже Ферад и Сали Ферад. В следващите няколко години съседските отношения се влошили по повод на това, че ползвали общ кладенец, като обвиняемата имала претенции, че съседите не й оставят вода в кладенеца, което принудило последните да си изкопаят свой собствен. Следващият повод за недоволството на подсъдимата към семейство Ферад бил този, че преминават по пътя край къщата й, който бил единствения път, свързващ двете къщи със селото. Преминаването на св. Хатидже Ферад покрай дома на обвиняемата, било съпроводено обикновено от стана на последната с отправянето на обиди, клетви и заплахи за саморазправа. Така, на 15.06.2007г. около 17.00 часа, свидетелката Хатидже Ферад се прибирала в дома си, като си вървяла по пътя. Преминавайки покрай дома на обв. Лютфи, последната започнала да й вика на висок глас, като я питала защо минава отново през техния път. Взела няколко камъка от земята и ги хвърлила към свидетелката, като единият от тях я улучил в областта на дясното рамо, а друг я ударил във врата, близо до главата. Свидетелката Ферад побягнала, като обвиняемата я последвала, продължавайки да хвърля камъни по нея. Едновременно с това отправяла закани и обиди с думите и изразите: „Проститутка, уруспия, калтак! Ще те убия! ... И днес, и утре ще те убия, само да те видя! Повече да не те видя, няма да минаваш оттук!... Откъдето искаш минавай! Ще убия теб и мъжа ти! ...Ще ви унищожа!...”. В този момент, на скеле на къщата си, съседна на тази на обвиняемата, се намирал свидетелят Ахмед Ферадов- брат на св.Сали Ферад, който правел ремонт. Той видял, че обвиняемата е подгонила свидетелката и хвърля камъни по нея, като чул и заканите на обвиняемата. Слязъл от скелето и отишъл да помогне на св.Хатидже Ферад, която бягайки, се била спънала и паднала на пътя. Свидетелят й помогнал да се изправи и я придружил до дома й, като обвиняемата се върнала у дома си, като посипала пътя с оборска тор, което св. Ферадов видял, като се връщал към своята къща. Случилото се било непосредствено възприето и от св.Касим Мустафа, който живеел в съседство, от чийто дом се прибирала св.Хатидже Ферад. Последната се прибрала в дома си силно изплашена. В следващите дни чувствала силно притеснение, страх, безпокойство, не можела да спи, престанала да се храни, не искала да излиза от дома си. Наложило се да потърси медицинска помощ за състоянието си, като й била поставена диагноза "паническо разстройство" и й било изписано лечение. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебната психиатрична и психологична експертиза №156/2007г., приета от първоинстанционния съд като доказателство и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че обвиняемата Фирдес Лютви не се води на учет в ДПБ-Кърджали. Вещите лица сочат, че обвиняемата е емоционално неустойчива, с прояви на лесна раздразнителност, избухливост, понижен емоционален самоконтрол, нисък фрустрационен праг. Несигурният и несистемен емоционален контрол рефлектира върху поведението й и върху отношенията с близките и социалното обкръжение. Към датата на извършване на престъпното деяние-15.06.2007г. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, и може да участва в наказателно производство като обвиняема. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св.Хатидже Ферад, Сали Ферад, Ахмед Ферадов, Раим Издриз и Касим Мустафа, които съдът кредитира изцяло като еднопосочни, последователни, логични и непротиворечиви; от писменото заключение на съдебната психиатрична и психологична експертиза №156/2007г. и от разпита на вещите лица, която съдът приема като пълна, обективна и компетентно изготвена; както и от събраните по делото писмени доказателства- справка, епикриза, характеристична справка, свидетелство за съдимост и др. Цялата съвкупност от доказателства опровергават по несъмнен начин обясненията на обвиняемата, в които отрича да е имала описаното поведение спрямо пострадалата. Тези обяснения на обвиняемата са изолирани от другите доказателства, които по несъмнен начин установяват, че свидетелката си е вървяла по пътя без да влиза в конфликт с обвиняемата, която безпричинно започнала да хвърля камъни по нея и да й се заканва с убийство. По така описания начин обвиняемата Фирдес Мехмед Лютфи от с. Кьосево, общ. Кърджали е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 144, ал.1 от НК, като на 15.06.2007 година в с. Кьосево, общ. Кърджали се заканила с убийство на Хатидже Махмуд Ферад и неин ближен- съпруга й Сали Махмуд Ферад, и двамата от с. Кьосево, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Изложени от последния са съображения относно авторството на деянието; относно обективната му страна- съставомерните действия, посредством които е осъществена заканата за убийство; субективната страна- прекият умисъл, при който обвиняемата не само е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици, но е и искала настъпването им, съображения, които са изцяло правилни, обосновани и почиват на подробния и точен анализ на доказателствените материали по делото. Така, правилно от първоинстанционния съд е дадена вяра на показанията на свидетелката Хатидже Ферад, която макар и пострадала, дава последователни и логични показания, които се подкрепят и от показанията на Ферадов и Касим Мустафа. Тези гласни доказателствени средства, обсъдени в своята съвкупност, съдържат достатъчно фактически данни за извършено деяние по чл. 144, ал.3 от НК. Заканата за убийство, обвиняемата е осъществила както с отправени закани, че ще убие, ще унищожи пострадалата и съпруга й, така и с подгонването й и хвърляйки камъни по тялото на свидетелката, някои от които я ударили. Действията на обвиняемата, съдържащи конкретни заплахи към свидетелката и съпруга й, са били възприети от пострадалата и са възбудили основателен страх от осъществяването им, тъй като поведението на обвиняемата е било достатъчно агресивно, и е било прекъснато от идването на св. Ферадов на помощ на пострадалата. Поведението на обвиняемата спрямо свидетелката наред с това не е било изолирано и отделно проява, като обвиняемата проявявала агресия всеки път, когато св. Ферад минавала покрай дома й. Страхът от осъществяване на деянието се основавал и обстоятелството, че пострадалата знаела, че обвиняемата си е закупила пистолет. Ето защо, по несъмнен начин по делото се налага изводът, че обвиняемата е осъществила престъплението по чл. 144, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна, до какъвто безспорен извод са достигнали и двете съдебни инстанции. С решението си, първоинстанционният съд е освободил обвиняемата от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 800 лева. Правилна е преценката на съда относно приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение отговорността на обвиняемата, като съдебното производство се е развило по реда на чл. 375 и сл. от НПК, за разглеждане на внесено от Районна прокуратура- Кърджали предложение за освобождаване на Лютфи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Размерът на глобата от 800 лева е съобразен с тежестта на деянието и обществената опасност на обвиняемата, която е ниска, и с всички обстоятелства по чл. 47 от НК. С така определеното по вид и размер наказание, целите на наказанието спрямо обвиняемата могат да бъдат постигнати. Предвид изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/13.02.2008 година, постановен по н.а.х.дело № 52/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|