Определение по дело №9/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение рег.№ 61/04.02.2025г. по ЧНД № 9/2025г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената З. Л. Ю., която изтърпява в Затвора
в гр.Сливен определеното й наказание лишаване от свобода в размер на една
година и четири месеца, като към момента на подаване на молбата е изтърпяла
фактически повече от половината от наказанието. Осъдената З. Л. Ю. иска да
бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от
наложеното наказание лишаване от свобода.
Началникът на Затвора Сливен е депозирал становище, чието
заключение е, че няма достатъчно доказателства за настъпили положителни
промени в поведението и личността на осъдената. Дава мнение молбата на
лишената от свобода Ю. да остане без уважение, осъдената да не бъде условно
предсрочно освободена.
Прокурорът в съдебно заседание счита, че към момента не са изпълнени
всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК. Посочва, че първата
предпоставка е изпълнена, но не е дала доказателства за поправянето си – не е
изпълнена втората изискуема предпоставка по чл.70 от НК. Заявява, че
осъдената е награждавана три пъти по време на престоя й в Затвора Сливен, за
което е поощрена, но същевременно от становището се установява, че все още
са налице проблемни зони и е необходимо продължаване на работата с нея.
Пледира молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св.Ю. да остане
без уважение.
Представителят на началника на Затвора Сливен поддържа становището
му, като счита, че към днешна дата не са изпълнени кумулативните
изисквания на закона в частта относно поправяне на осъденото лице. Посочва,
че е наградена три пъти за конкретни поводи, въпреки това осъдената допуска
нарушения на реда, за които не е наказвана. Заявява, че рискът от рецидив е
запазен в стойностите на среден, като в становището са посочени подробно
конкретните проблемни области, които се задържат и нуждаят от
допълнително въздействие. Пледира да се остави без уважение молбата за
условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода.
В съдебно заседание осъдената Ю. посочва, че полага труд, работи
усърдно и изпълнява задълженията си. В последната си дума иска да се уважи
молбата й за УПО.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
С Протоколно определение № 1072/22.12.2023г. е одобрено
1

споразумение по НОХД № 1447/2023г. на ОС Стара Загора, с което З. Ю. е
осъдена за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 пр. 4 от НК, като и е наложено
наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален общ режим.
С Определение № 1098/22.12.2023г. по НОХД № 1447/2023г. на ОС
Стара Загора е приведено в изпълнение наложеното на осъдената Ю.
наказание шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 1899/2023г. по описа
на РС Стара Загора за престъпление чл.354а ал.3 т.1 от НК, което да се
изтърпи при първоначален общ режим.
От 16.11.2023г. до 30.04.2024г. осъдената Ю. е изтърпяла приведеното й
наказание по НОХД № 1899/2023г. по описа на РС Стара Загора.
От 30.04.2024г. търпи наложеното й по НОХД № 1447/2023г. на ОС
Стара Загора наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от
свобода.
Към 04.02.2025г. е изтърпяно наказание фактически в размер на 9 месеца
и 5 дни, от работа 3 месеца и 17 дни, всичко изтърпяно наказание е в размер на
1 година и 22 дни, поради което налице е остатък в размер на 3 месеца и 8 дни.
Придобива право за промяна на режима на 29.06.2024г. и право на
условно предсрочно освобождаване на 30.12.2024г.
Според представеното писмено становище на началника на затвора, в
условията на контролирана среда осъдената показва недостатъчни умения за
планиране и организиране на собствената дейност, не зачита разпорежданията
на длъжностното лице за работа на открито и застрашава пожарната
безопасност в района, допуска пропуски на работното място, влиза в словесен
конфликт с друга осъдена. Формиран е извод, че при осъдената е налице
необходимост от допълнително развитие на уменията за ефикасен контрол над
действията й. Отбелязана е неустойчивост в приетите ангажименти към
групови мероприятия, която след корекционна дейност с осъдената е
повлияна. Наличните данни установяват недостатъчна мотивация за работа в
група и участие в съвместни инициативи. Проблемна зона се явява следването
на дългосрочни цели, чиито положителни ефекти се установяват след
продължително време.
В становището е посочено, че е награждавана общо три пъти за добра
трудова дейност и активност в конструктивните дейности. Не е
санкционирана, въпреки допусканите пропуски и нарушения в ежедневието.
Осъзнава привидно необходимостта от спазване на правилата предвид
задължителният им характер. Въпреки, че поддържа сравнително добри
междуличностни отношения има случаи, в които осъдената проявява
конфликтност и неумение да отстоява позициите си по приемлив начин.
По отношение на трудовата й дейност, осъдената е с ограничени умения
за нискоквалифициран труд. Не притежава професионални квалификации и
умения, които биха могли да улеснят и подпомогнат намиране на работа в
2

живота на свобода.
Лишената от свобода Ю. при постъпването си в затвора е посочила, че
има трудова дейност в сферата на нелегалната търговия – през определено
време от свой гараж е продавала дюнери и закуски, без необходимото
разрешение и законност, упражнявала сезонна трудова дейност – розобер,
сортиране на малини, но отново без трудови договори. За времето от 2000г. до
2015г. живее и работи в Полша, където продавала нелегално дрехи и
амбулантни стоки на пазара.
В условията на затвора полага доброволен неплатен труд по почистване
двора на общежитието. Влага старание при изпълнение на конкретно
поставени задачи, но е отчетено еднократно нарушение на правилата за
пожарна безопасност. От 30.05.2024г. заема позиция на 1/2 домакински щат
работник кухня, като влага усилия и се справя със задълженията си. Поради
лоша комуникация с останалите служители и пренебрегване на част от
задълженията си в кухнята, на 02.08.2024г. е регистрирано нарушение. През
м.октомври и м.ноември 2024г. е включена в група за почистване обекти на
Община Сливен.
По време на престоя в институцията осъдената не проявява желание за
развитие на личността и повишаване на образователното ниво. Осъдената
предпочита само да работи и да не се натоварва допълнително. Това показва,
че образованието не е ценност за нея и съответно не е мотивирана да
придобива такова.
Първоначалната оценка на правонарушителя е била изготвена на
18.01.2024г. и регистрира среден риск от рецидив - 78 точки, като са били
идентифицирани следните проблемни зони:
- Раздел „Образование, обучение и трудова заетост“ – неграмотна, не
полага законна трудова дейност в живота на свобода
- Раздел „Начин на живот и обкръжение“ – изцяло криминално проявено
обкръжение и престъпленията са основен източник на доходи,
- Раздел „Мисловни умения и поведение“ – повтаря едни и същи грешки
без да извлича поуки, интересува се основно от собствени интереси и
желания,
- Раздел „Нагласи“ – устойчиви криминални нагласи, има осъждане в
изпитателния срок на условна присъда, омаловажава престъпленията, тъй
като това се толерира от обкръжението й.
Актуалната оценка на правонарушител, изготвена на 18.11.2024г.,
отчита - 73 точки, като показва задържане в зоните и среден риск от рецидив.
Разликата в стойностите на оценките на правонарушител се дължи на
намаление в раздел „трудова дейност“ – регистрира се намаление с 2 точки, в
крайната оценка след отчитане полагания труд в условията на изолирана
среда; в раздел „управление на финансите и доходи“ – повишени в суровите
стойности, което влияе на крайната оценка – наложен запор на партидата от
3

ЧСИ; в раздел „начин на живот и обкръжение“ – понижение с 2 пункта в
крайната оценка с отчетения стремеж да не допуска безразсъдни прояви на
територията на общежитието; в раздел „мисловни умения и поведение“ – не
съзнава проблемните области в живота си, които са свързани с извършване на
престъпления и не проявява критичност към противоправното си поведение
като цяло.
В попълнената самооценка, лишената от свобода Ю. отново не
разпознава проблемните области в живота си. Осъдената упорито не разбира и
не умее да идентифицира основните проблеми и по този начин не може да
разработи целеви решения за справяне с тях.
Въз основа на това е направен извод, че при престоя на осъдената не са
изпълнени заложените в цялост цели и се нуждаят от продължаващо
въздействие. Корекционното третиране на лишената от свобода продължава в
посока активизиране на личния потенциал за справяне с предизвикателства и
осъзнаване на необходимостта от анализ и отговорност за собственото
поведение.
С оглед на това е преценено, че в условията на контролираната среда
осъдената показва съдействие при реализиране на индивидуалния план и това
е довело до промяна в правния й статус. Но значителна част от проблемните
области, идентифицирани в оценката на правонарушителя, имащи пряко
отношение към криминогенното мислене и поведение остават в зоната на
задържане и се нуждаят от допълнително въздействие.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на осъдената З. Л. Ю. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без
уважение. В момента тя търпи наложеното й наказание с Протоколно
определение № 1072/22.12.2023г. по НОХД № 1447/2023г. на ОС Стара Загора,
при първоначален общ режим. Остатъкът от това наказание към 04.02.2025г. е
три месеца и осем дни.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Ю. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от наложеното наказание една година
лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК,
а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. Съобразявайки разпоредбата на чл.439а от НПК,
законодателят е определил като доказателства за поправянето всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
4

изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Съгласно съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на
Върховния съд № 7/1975г., изм. с ППлВС № 8/1987г., констатацията за
показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за
съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на
осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения
по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, основаващи се на цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Самата промяна е сложен и динамичен силно индивидуален процес, в чиято
основа стои изграждане на разбиране у личността, че тази промяна, към която
се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива, подкрепени от
наличния вътрешен потенциал. По този причини и имайки предвид, че
затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк
контакт с лишените от свобода и формира извод, относно резултатите от
пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в
осъдените лица. По този повод становището на затворническата
администрация, в конкретния случай е, че цялостният анализ и наблюдение
над поведението на осъдената Ю. не отчита настъпила съществена промяна в
поведението и личността на осъдената, поради което корекционната дейност
трябва да продължи.
Лишената от свобода Ю. на този етап не показва придържане към
заложените цели. Запазване на високите стойности в проблемните зони,
показва нуждата от продължаване на рехабилитиращите дейности. В тази
връзка осъдената Ю. не се повлиява положително от поправителното
въздействие.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата при осъдената Ю. са
заложени цели, ориентирани към създаване на защитни механизми,
подпомагащи законосъобразен начин на живот на осъдената, към осъзнаване
на негативното влияние на партньор и обкръжение, към ограничаване на
собственото поведение в полза на обществото, преодоляване на влиянието на
престъпната среда, правилно подреждане на приоритети и планове за
житейска реализация. Заложените в плана цели остават неизпълнени и се
нуждаят от продължаващо въздействие.
Съдът намира, че не е налице напредък в общопенитенциарното
5

въздействие, който да обоснове извод за формиране на убеждения и
констатации за настъпила промяна у осъдената. Тази промяна трябва да е
трайна и необратима, която по отношение на осъдената Ю., според съда, не е
налице. Необходимо е настъпилата промяна при осъдената да е трайна и
необратима, да е цялостна положителна промяна в поведението и личността
на лишената от свобода, което в конкретния случай не е налице.
Корекционното третиране на осъдената продължава за активизиране на
личния потенциал и справяне с предизвикателствата и осъзнаване на
необходимостта от анализ и отговорност за собственото поведение.
При съпоставката на първоначалната и последваща оценка на
правонарушителя е установено понижение на оценката на риска от 78 точки
на 73 точки, но въпреки това тази стойност, 73 точки, е повече към високите
стойности на средния риск от рецидив, каквато е била и първоначалната.
Съдът намира, че запазването на високи стойности в проблемните зони
показва нуждата от продължаване на работата с осъдената, продължаване на
рехабилитиращите дейности и допълнително въздействие. При нея е
започнала промяна в поведението й, но същото трябва да е трайно и
необратимо, а действията й в затвора не водят до такива изводи. Именно
задържането към високи стойности на средния риска от рецидив, задържането
на профила на нуждите, според съда извеждат извода за липсата на
категорични доказателства за настъпила трайни и положителни промени в
мисленето, поведението, нагласите и личността на осъдената Ю.. Всичко това
налага извода, че отчетената промяна е частична и недостатъчна, за да
гарантира водене на законосъобразен начин на живот.
За коректното си поведение в условията на затвора осъдената Ю. е
премирана, като е награждавана три пъти. Не е наказвана, въпреки отчетените
допуснати нарушения. Работата при л.св.З. Ю. е фокусирана върху
активизиране на личностните й възможности и ресурси, като в личностен
план не е налице осъзнатост и достатъчно наличен вътрешен контрол за
преодоляване на криминогенните обстоятелства и фактори в живота и
личността й, имащи пряко отношение към престъпната й дейност. Несъмнено
установените обстоятелства за полаган от Ю. доброволен труд по време на
изтърпяване на наказанието, за примерно поведение в затвора, за липса на
наложени дисциплинарни наказания, не са достатъчни да се приеме, че
осъдената се е поправила. Всъщност това са задължения за всички лишени от
свобода, но тяхното изпълнение не е изключителен или решаващ аргумент за
условно предсрочно освобождаване. Същевременно в случая данните за това,
че осъдената Ю. не осъзнава негативните последствия от собствените си
действия, липсва й самокритичност, няма умения за адекватно и
законосъобразно разрешаване на идентифицираните проблеми не изключват
категорично опасността от последващо неправомерно поведение на осъдената
Ю. и указват, че не са постигнати в пълен обем целите на индивидуалния план
за изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето и
поведението на осъдената, които са останали в зоната на задържане и се
6

нуждаят от допълнително въздействие.
Съдът съобрази и обстоятелството, че осъдената има две непълнолетни
деца, които към момента са настанени в ЦНСТДБУ Стара Загора. Този факт не
извежда и не налага извод, необходим като предпоставка за УПО на осъдената,
предвид това, че не е от изискванията, водещи до поправянето на лишената от
свобода, обосноваващи условното й предсрочно освобождаване. Наличието на
две деца не е ново обстоятелство, същите са на 15 навършени години и към
момента на деянията, за които е осъдена Ю. са били даже малолетни, но не са
я възпрели от извършването им. Обстоятелството, че осъдената има две
непълнолетни деца, не водят до поправяне на осъдената и съдът не ги цени
като доказателство за поправянето й, което трябва да е трайно и необратимо.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото,
съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето
поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна
у осъдената Ю. по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не се
уважи молбата й за допускане на условното й предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка на наказанието, наложено с влязло в сила
Протоколно определение № 1072/22.12.2023г. по НОХД № 1447/2023г. на ОС
Стара Загора, лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при
първоначален общ режим, с размер на остатъка към 04.02.2025г. от три месеца
и осем дни.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:
7

Номер на акта:	61
Дата:	4 февруари 2025 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20252200200009
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 януари 2025 г.

Определение по дело №9/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите