№ 837
гр. Варна, 22.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петк.
Членове:Невин Р. Шакир.
Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Галина Г. Слав.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петк. Въззивно гражданско
дело № 20233100500699 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Изслушването на детето П. Й.. В.а се проведе в „синя стая“, находяща се в
гр. В**********, на осн.ние чл.15, ал.1 ЗЗДт.
Детето П. беше доведено за изслушване от бащата Й. В. Я., след което
същият напусна синята стая.
На изслушването на детето заедно със съдебния състав присъстваха З.П..-
психолог от ЦОП Владиславово и М.Ст.., социален работник.
Началото на изслушването започна в 10:03 часа.
ДЕТЕТО П. Й..:
Здравейте, чувствам се добре тук. Не се притеснявам.
Най- много обичам да играя тенис на корт. Т. лято ще стане една година
откакто тренирам. Тренирам във „В. на кортовете, там ходя. Моят треньор е
П., обаче и неговото дете, което понякога когато той отива да види дъщеря си
в другите страни, той го замества. Тенисът обичам най- много. Обичам също
и да рисувам, да разхождам животните си, защото трябва някой да ги
разхожда. Имам куче, котка и още едно куче, но него не го разхождаме,
защото много се дърпа. Казват се Т., Б. е котката и най- малкото е Т..
Животните ме слушат. Т. е много малка, не ме слуша, тя не може да се
разхожда. Изкарвам я, но точно днеска трябва дай сложим една ваксина и не
може да излиза на улицата. Т. живее отвън на двора, а кучето и котката вътре.
Като отваряме вратата, двамата са наредени до вратата.
В събота и в неделя през деня сме на тенис, ходим да пазаруваме за
седмицата. Вчера, примерно, бяхме на рожден ден на бащата на братовчедите
1
ми. С приятели също излизам да играя, в смисъл ходя на училище и с
братовчедите също, или те идват у нас, или ние ходим у тях. Други приятелки
имам- Ел. от училище в Девня и други, и с тях се виждам. Ходя на училище в
Девня от преди месец. Изпитват ме, но не ми слагат оценки, ами само ме
изпитват. Примерно ми слагат шестица, но не я нанасят в дневника. Обичам
да уча вкъщи. Най- трудно ми е Човекът и обществото, а най- любимия ми
предмет е по компютри, защото там си играя на игри.
В училище прекарвам времето от осем часа до три и половина, после
цял ден тренировка. След т. като се върнем, ядем. Ако имам домашно, си уча,
ако нямам да уча си пиша на лаптопа и си играя на телефона. Вкъщи като уча
ми помагаше баба и аз с нея. Математиката ми е трудна, малко не ги разбирам
задачите, но с една леличка понякога решаваме заедно задачи и тя казва, че се
справям. На нея много пъти тате и оправя колата, той работи в сервиз, и
́
понеже той и помага и тя ми помага със задачите. Тате през деня е на работа.
́
Взима ме от училище в три и половина и след т. отиваме да тренираме. След
като ме вземе от училище е постоянно е с мен, на тренировката също е с мен.
Интересно му е.
С мама не се виждам, само понякога. Понякога тя ми звъни, но аз не
искам да и вдигам, защото тя обижда тате, а аз не искам да се карат с тате.
́
Когато и вдигна, тя ми казва „защо само баща си обичаш, не обичаш мен
́
въобще. Казвам и, че не е така, но тя не ми вярва. Аз ги обичам и двамата. Тя
́
отдавна не ми е звъняла, от април месец не ми е звъняла въобще. Като бях
лазарка, защото ходя и на народни танци, някак си намери снимка, където съм
изглеждала тъжна и ме пита защо. А аз не бях тъжна, а просто бях много
изморена. Тя ми каза, че съм изглеждала тъжна. Казах и че не съм тъжна, а
́
просто бях изморена, да обикаляш къщите и да пееш една и съща песен.
Преядох с козунаци, вафли. Аз нямах снимка, ами учителката ни е качвала
някакви снимки. Аз и имам телефона на мама, не искам да я чувам. Защото ми
́
звънеше и тогава първия път с М. и Кр. се видяхме и аз и казах, че не искам
́
да живея в София. Мама разбра и започна да ми се кара защо съм казала така,
че не искам да живея в София и зат. ме е страх и повече не искам да и се
́
обаждам и да говоря с нея. В София нямам собствено място, те не ми
обръщаха внимание, спах си на дивана, седях си на компютъра, хранех се.
Живях там пет- шест дни, седмица някъде. Казвам „те“ на мама и приятеля и.
́
Него не го познавам. Запознахме се, във Варна, защото след като се
запознахме мина една седмица, стана 15.08г. имах имен ден и помолих мама
да остана при тате, като остана после отидох при нея и той пак беше там и
после отидохме в София.
Когато бях в София се разхождахме, пред нашия блок. Имаше парк,
имаше и аквапарк, но като отидохме беше затворен, защото беше есен вече.
През тази седмица в София не ме заведоха никъде, само ходихме по складове,
понеже приятелят на мама Н. продава стари антики, ходихме по такива
складове, където мирише на мухъл. Т. не ми хареса. Когато отидох при тате
мама ми прати снимки. Те с Н. са ходили в нещо като къщичка, ходили са там
2
без мен. Аз не бях там, нямаше как да ме заведат. Не искам да отида отново
да видя как живеят. Те не ми обръщаха никакво внимание, а аз искам да ми
обръщат внимание, да си играем заедно, да се разхождаме някъде, а не да
стоя по цял ден вкъщи и да си играя на компютъра. Когато бях там първата
вечер спах на леглото, имаше спалня - с мама, втората вечер те с Н. спаха на
дивана, а третата вечер казаха, че не им е удобно на дивана, аз да спя на
дивана, а те на спалнята. Казаха „в замяна на т. ти даваме компютъра“. Когато
мама беше във Варна ми обръщаше много повече внимание, но повечето
време живеех при баща ми. Живеех с мама и тя ме гледаше. Всяка събота и
неделя бях при тате, много рядко когато мама е в отпуск, бях при нея.
Тате ме водеше на лекар и после направо отиваме в Девня, купуваме
лекарствата и се прибираме. Един път, когато бях в детската градина, аз
вдигнах температура, те двамата дойдоха и ме заведоха на лекар. Сега съм
здрава. Поледувах само на първи януари няколко дни.
Тате ми казва, че трябва да се чувам с мама, много пъти ме е карал да и
́
звъня, обаче аз не искам. Искам тя да идва да се виждаме, но тя иска само в
София, много и харесва там, не зная какво толк. и харесва. Ако е тук, искам
́́
да я виждам, да се разхождаме по паркове, но тя не иска. В София не ми
харесва, защото е с Н. и няма стая къде да спя, тясно е. Плюс т., когато Н. е
там, мама на него ми обръща внимание, а като сме тук ми обръща. Ако имам
собствен кът, ще ми хареса при мама. В Девня имам собствена стая, където
спя, също имаме втори етаж, който е целия с играчки и там спи брат ми.
Споделяла съм с мама, че ако имам собствена стая в София, ще ми е по-
уютно, но тя каза, че няма място. Т. ми го каза, когато бях в София. За мен е
по- важно да има някой, който да си играе с мен и да ми обръща внимание.
Сега си играя най- много с котки, кученца, приятелчета, братовчедите ми и
брат ми. Ако съм при тате в Девня, бих тръгнала сама без тате при мама. Е, не
мога да отида до Варна сама, но с мама, ако ме вземе може.
Мама ми липсва. Не отивам сама при мама, защото веднъж като и казах,
́
че не искам в София, тя не ме слушаше, тръгнахме без аз да зная къде
тръгваме и отидохме в София. Зат. се страхувам вече, нямам и доверие. Тя ми
́
писа един път само два дена след Великден, писа ми „да си жива и здрава“, аз
и благодарих, след т. ми писа „обичам те“. Оттогава не съм и писала,
́́
оттогава нищо не зная за нея.
В момента при тате се чувствам добре, гадно ми е, че не мога да се
виждам с майка ми, но пък ми е много хубаво да съм при тате, защото ми
харесва там, има доста хора при него и се забавлявам, а при мама не се
забавлявам. Ходи ми се на училище и аз много искам да ходя на училище,
защото там има други деца, а на мен не ми се седи сама по цял ден вкъщи. На
училище си играя с приятели, излизам навън и е по- забавно. Ходя на рождени
дни, играя с Никол, понякога ходим в парка заедно с една нейна приятелка
във „В., където има един голям парк, там играем на тенис. Дори ходим и на
фитнес, правим най- лесните упражнения, за бързина. Имам колело, карам без
3
помощни колела. Един ден баща ми каза „искаш ли да те науча да караш
колело“, каза, че ако се науча без помощни колела още днес ще отидем до
Метро и ще ми купи колело. Отидохме до Метро и купихме колело. Майка ми
беше в апартамента във Варна.
С мама, когато бях, вкъщи рисувахме, играехме игри за памет, едни
картички, нарисувани са, скриваш ги и трябва да помниш какво си видял.
Играем на шпионска математика. Аз бях в първи, втори клас тогава. Сега по
математика учим деление най много с умножение. Трудно ми е. Делението е
трудно, но умножението е лесно. Понякога, като съм разсеяна, правя грешки.
При мама през лятото в София, може би, да, искам да отида. На почивка
не обичам да ходя, не искам цял ден да съм вътре, предпочитам примерно да
се разхождам. Не искам да пътувам толк. дълго. На море ми харесва най-
много, искам да заровя тате целия в пясъка. Миналото лято ходих на плаж.
Мама винаги е мразела да ходи на плаж. С Н. ходи на плаж, а с мен не иска.
С Н. като ходихме на плаж, аз плувах. Аз плувах само с Н., мама не плуваше.
Да, разбирахме се с него, но понякога ме дразнеше, защото играхме на една
игра, той целуна майка ми, аз се разревах и започнах повече да я целувам, тя
нищо не му каза, когато той я целуна, а аз като я целунах, тя ми каза повече да
не я целувам. Не беше игра, просто той я целуна и аз малко ревнувам, зат.
също я целунах. И така започна.
Зная, че мама е родила, че имам братче или сестриче. Не зная как се
казва. Искам да го видя и да си играем. Разбрах преди няколко дни, май преди
два дена. Исках да и се обадя, но тогава бяхме в братовчедите ми и нямах
́
батерия. Искам да видя бебето, но няма как сега мама да дойде във Варна.
Искам да зная дали е момче или момиче. Последният път когато се видяхме,
мама каза, че е бременна и че ще има бебе. Тате ми каза, че има есемес, в
който пишело, че мама на пети май е родила. Точно на рождения ден на
прабаба ми. Аз имам рожден ден на 19.02. Празнувах, вечерта с брат ми -
бяхме направили една къщичка малка от каквото намерим- одеала,
възглавници, кака с торта дойде, с чичо, прабаба. Дадоха ми и подаръци, и
пари и ме поздравиха. Сутринта като станахме се облякохме, отидохме на
кино, после всички дойдохме в Девня. Празнувахме на втория етаж, имаше
украсени балони, една моя приятелка ми подари една игра, въртим едно
кръгче, като се падне ръка или крак, слагаме ръката и става смешно. Имах и
приятелки на гости. Казвам кака на братовчедка ми. Брат ми казвам на
доведения ми брат. Тате не ми купи подарък, той ми направи целия рожден
ден. От мама не получих подарък за рождения ден, на Коледа получих
подарък от мама. На рождения ден не я видях, поздрави ме по телефона, аз и
́
благодарих. После, след рождения ден я видях. Искаше пак да идва, дойде без
Н. и ме попита какво искам за подарък. Казах и каквото иска, т. да ми купи и
́
тя повече не е идвала.
Какво ме притеснява и какво ми е важно? Притеснява ме т., дали ще
ходя на училище. Важно ми е т., че сега ходя на училище, имам приятели и
4
съм много по- щастлива, отколкото когато бях вкъщи. По цял ден в същи
беше ужасно- без приятели, без училище. Много ми беше скучно, защото не
можех да излизам. Много е хубаво на училище, не знам защо другите деца
казват, че е гадно. Аз съм много щастлива на училище и най-много се радвам,
че вече мога да ходя. С братовчедите също ми е интересно. Сега баща ми ми
обеща да отидем на турнир. Днес трябваше да бъда на училище, но тате каза,
че няма смисъл, защото докато се приберем, ще свърши училището. На 24
май ще трябва да казвам стихотворение, защото госпожата каза, че аз най-
изразително съм казвала стихотворението. Всяка година го учим
стихотворението за Св. Св. Кирил и Методий и само го прочетох, за да си го
припомня.
Бебето е някъде толк. /показва с ръце/. Страх ме е да го хвана. Баща ми
каза, че като съм била бебе, го било страх да ме вземе, за да не ме счупи.
ти
Аз не искам да почивам на 24- май, искам да съм на училище.
Не беше страшно тук, благодаря ви и аз.
Изслушването на детето П. приключи в 10:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5