№ 17208
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Д. А. А.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20241110104933
по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от *** АД с ЕИК *** срещу *** с ЕИК ***,
по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата
641,80 лева /горница за претендирано и неизплънето в цялост обезщетение от ПТП/ ведно
със законната лихва считано от предявяването на исковата молба, както и мораторна лихва в
размер на 209,16 лева за периода 12.12.2020г. – 12.12023г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 68253/2023г. на СРС, 70 състав. Претендира разноски.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за
имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователното събитие ПТП на
13.12.2019г. по пътя *** между: л.а. ***, с рег. № *** /застрахован при ищеца/ и т.а. *** с рег.
№ ***. Механизмът се твърди да е следният: водачът на първия автомобил поради наличие
на земна маса на пътното платно подава светлинен сигнал и спира, като въпреки това
насрещно движещият се водач на т.а. *** не спира, навлиза в лентата за насрещно движение
и удря странично първия л.а. ***, от което настъпват материални щети. В полза на
застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение в размер на 1283,60
лева /с включени ликвидационни разноски 15 лева/, като ответното дружество е заплатило
641,80 лева, така се претендира горницата от 641,80 лева, мораторната лихва в горния
размер и законна лихва от подаването на заявлението и разноски.
Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се
дължи, тъй като претендираните щети били в завишен размер. Не оспорва направеното
плащане по щетата в горния размер, както и наличието на застрахователни правоотношения.
Навежда аргументи за съпричиняване. Оспорва механизма, като навежда, че вина поне
1
наполовина за ПТП носи застрахованият при ищеца водач. Моли искът да бъде отхвърлен,
претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори по обстоятелствата относно наличието на валиден договор за застраховка
"Каско" между ищеца и пострадалото лице – собственик на МПС *** ***, също плащането
от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, както и валиден договор на
водача на втория автомобил марка *** за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество.
Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил,
застрахован при ищеца, по средната пазарна стойност са в размер на 2220 лева /а
ликвидационните разноски са в размер на 15 лева/ и са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, с изключение на външно дясно долно огледало. Отделно дава заключение
по механизма на същото. Водачът на МПС *** се е движил по пътя от гр. ***. По същото
време водачът на МПС *** ***, се е движел в обратната посока. Движението се е
осъществявало в светлата част на денонощието, при условията на път, предназначен за
двупосочно движение с по една пътна лента за всяка посока на движение. Посочено е, че
при достигане района на село *** при пътен участък в ремонт, на който се намирало паднало
дърво и земна маса, водачът на МПС *** *** е спрял, подавайки сигнал на движещото се
насреща МПС – ***, чийто водач продължил своя ход и при разминаването на двете
превозни средства, в средата между двете платна за разминаване, било осъществено
съприкосновение между предните леви стъкла, вследствие на което настъпило процесното
ПТП с материални щети по двата автомобила. Съобразявайки показанията на водача на
МПС *** ***, вещото лице е посочило, че същият е извършил необходимото с цел избягване
на ПТП, отклонявайки автомобила най-вдясно, доколкото е било възможно, като съответно
е спрял. Съгласно заключението, причината за настъпване на ПТП е недобрата преценка на
водача на автомобил ***, който невъзприемайки правилно пътната обстановка, не е
извършил заход за разминаване при по-голямо отстояние и дистанция спрямо другото МПС.
Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.
Като свидетел е разпитан Х. Н. /водач на МПС *** ***, участвало в процесното ПТП/.
Твърди, че се движел от с. *** в посока гр. ***, като на един от завоите в участъка между
*** на *** и с. ***, срещу управлявания от свидетеля автомобил, се задал друг такъв – ***,
който бил възприет от свидетеля от около 100 метра разстояние. Свидетелят подал светлинен
сигнал, тъй като на пътя се намирало паднало дърво. Сочи, че не е имал възможност да
отбие вдясно, тъй като пътят бил тесен, имало е и пропаст с размер 2,5 метра. Твърди, че
водачът на насрещно движещия се автомобил не се съобразил със светлините и продължил.
При разминаване, задните гуми на автомобил *** се унесли и счупили странично огледало и
план рама. Свидетелят твърди, че е спрял предварително, а отсрещният автомобил спрял
веднага. Сочи, че огледалото на автомобил ***, закачило задната част на управлявания от
2
свидетеля автомобил, като огледалното стъкло откъм водача на МПС ***, също било
счупено. Твърди, че ударът между двете превозни средства е настъпил на средата между
двете платна при разминаване. Посочва, че МПС *** се е движело със скорост 10-15 км/ч.
При съставянето на констативен протокол, не е имало спор относно вината. Според
свидетеля, в случай че водачът на автомобил *** беше спрял при подадения светлинен
сигнал, не би се стигнало до инцидента.
От приложената по делото справка във връзка с извършените прихващания между страните,
се установява, че по процесната щета № 00203000069-2019, предявената от ищеца сума е в
размер на 1 283,60 лева, а одобрената от ответника сума възлиза на 641,80 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3.
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в
причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното
застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.
Спорен по делото е въпросът кой носи вина за настъпването му. Според настоящия състав по
делото се доказа, че вина изцяло носи водачът на т.а. ***.
Анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че
поведението му е единствената причина за настъпването на процесното ПТП. В случая по
делото беше установено, че водачът на автомобил *** ***, е отбил автомобила, управляван
от него, подал е светлинен сигнал, който водачът на насрещно движещия се автомобил ***,
не е съобразил, а е продължил да се движи без да предприеме заход за разминаване при по-
голямо отстояние и дистанция спрямо автомобил *** ***. При тези данни съдът намира, че
вината за настъпилото ПТП е на водача на автомобил ***, който се е движил направо в
пътна лента и същевременно не е съобразил подадения светлинен сигнал от движещия се
пред него автомобил и не е преценил дистанцията между двете МПС-та. С поведението си
водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е съобразил състоянието на
пътя и конкретните условия на видимост, така че да предприеме необходимите действия за
предотвратяване на ПТП. Следва да се отбележи, че ответникът е признал наличието на
основание за плащане, тъй като е извършено извънсъдебно прихващане за част от
дължимата сума.
По възраженията на ответника относно протокола, съдът намира същите за неоснователни,
доколкото протоколът е подписан от двамата водачи, трети лица за процеса, и е частен
свидетелстващ документ, непритежаващ материална доказателствена сила.
3
Доказателствената му стойност се определя от съда по вътрешно убеждение и анализиран
заедно с останалите доказателства. Протоколът е съставен на осн. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б"
ЗДвП – при настъпване на ПТП само с имуществени вреди, при съгласие на участниците в
него те попълват протокол помежду си. Този документ, предвид обстоятелството, че
посоченото в него кореспондира със САТЕ и показанията на разпитания свидетел, има
висока доказателствена стойност.
Относно възражението на ответника за съпричиняване в размер от 50%, съдът счита същото
за бланкетно, без извършване на доказване в производството на поведението на водача, с
което е допринесъл за увреждането, и то в размер от 50 %. Ето защо възражението е
неоснователно.
Спорен по делото е въпросът дали стойността на извършените ремонтни работи е реална и
обоснована. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че
действителният размер на щетите възлиза на 2 220 лв., /съответно дължими са и
ликвидационни разноски в размер 15 лв. / и са нанесени именно вследствие на процесното
ПТП. Поради тази причина искът на ищеца за заплащане на останалата 1/2 от изплатеното
обезщетение подлежи на уважаване в цялост. По размер съдът намира претенцията за
доказана в размер по претендираната сума – 641,80 лева, тъй като приетата в САТЕ е в по-
голям размер, като съобрази и извършеното извънсъдебно частично погасяване.
По иска по чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" изпада
в забава за плащане на регресната претенция след изтичане на 30 дни от получаване на
покана, или от представянето на всички доказателства, удостоверяващи фактите, на които се
основава претендираното вземане. Ответникът не твърди ищецът да не е изпълнил
задължението си по чл. 412, ал. 1 КЗ за представяне на доказателствата за претенцията,
поради което и доколкото по делото се установи, че на 22.01.2020 г. претенцията е била
предявена, с изтичането на 30 дни от който момент следва да се приеме, че ответната страна
е изпаднала в забава. Претендира се обезщетение за забава за периода 12.12.2020г. –
12.12.2023г., което съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 209,59 лв.
Претенцията на ищеца е в по-малък размер, поради което предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство, като в случая предвид
изхода на спора право на разноски има ищецът. Съдът приема, че той е извършил такива
общо в размер на 505 лева в заповедното и 845 лева в исковото производство по списъка по
чл. 80 ГПК, в който размер ще бъдат присъдени.
4
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** АД с ЕИК ***, искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, че *** с ЕИК ***, ДЪЛЖИ
НА *** АД с ЕИК ***, сумата 641,80 /шестстотин четиридесет и един лв. и 80 стотинки/
лева, представляваща обезщетение от ПТП на 13.12.2019 г., ведно със законната лихва от
12.12.2023 г. до окончателното погасяване, както и че ДЪЛЖИ сумата 209,16 /двеста и девет
лв. и 16 стотинки/ лева, мораторна лихва за периода от 12.12.2020г. до 12.12.2023г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 68253/2023г., по
описа на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на *** АД сумата 505,00
/петстотин и пет/ лева разноски в заповедното и 845,00 /осемстотин четиридесет и пет/ лева
разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5