Решение по дело №5038/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 782
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20183110205038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                                     782/22.4.2019г.                           

                                            грарна, 22.04.2018 год.

 

 

 

 

 

 

 

 

                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

Варненският районен съд                  тридесет и седми  състав

На седемнадесети април                     година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар : Петранка  Петрова

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5038  по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

    Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

    Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Д.Т., срещу Наказателно постановление № 03-008170/21.07.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *********  е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00  /хиляда и петстотин/ лв.

      

      В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че то не е връчено на жалбоподателя. Твърди се, че  НП е издадено от ненадлежен орган - при липса на материална компетентност. Оспорва се наложената санкция като явно необоснована, тъй като в образуваното административно наказателно производство не било установено виновното длъжностно лице, допуснало нарушението, нито имало наложена санкция и на самия работник, който не е наказан, че е започнал работа без да са изпълнени законовите изисквания. Оспорват се констатациите по НП и по същество, тъй като не било фактически вярно, че лицето С.М.М. е престирал труд в търговски обект, стопанисван от дружеството. Тъй като лицето не работело по трудов договор, нямало и необходимост да му се провежда инструктаж. Алтернативно се моли за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до предвидения от закона минимален размер.

 

      В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от адв.Матев, ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

       Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като счита, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

          На 06.07.2017год. св.Н.И. и негова колега, и двамата инспектори в Д „ИТ“ Варна, извършили проверка в заведение- снек-барКоконат“, находящ се в гр.Варна, к.к „Св.Св.Константин и Елена“, централен плаж, стопанисван от „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* В хода на проверката проверяващите установили, че в заведението се намират две лица- музиканти. Един от музикантите бил св.С.М.М., който свирел на музикален инструмент. На св.М. била предоставена за попълване декларация по чл. 402 от КТ, която същият попълнил с помощта на един от проверяващите инспекторите. В декларацията, св.М. вписал, че работи при въззивника, чиито наименование на фирмата и адрес на управление вписал след като му било съобщено от друго /неустановено по делото/ лице. Вписал още, че работното му време е от 20.00ч до 00.00ч., отбелязал, че няма сключен трудов и граждански договор, че не е получил заверено копие от уведомление и екземпляр от сключен трудов договор. Собственоръчно вписал и че на 06.07.17 год. имал репетиция с оркестъра и че ако бъдат одобрени, ще бъдат назначени на граждански договор. Вписал дата 06.07.2017г., час 20.45 часа и положил подписа си в графата на декларатор. Впоследствие от въззивното дружество били изискани документи свързани с трудовото законодателство за проверка. При документалната проверка и след запознаване с книгата за инструктаж, св.И. констатирал, че на св.М. не е проведен първоначален инструктаж преди да бъде допуснат до работа. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1725296/11.07.2017 год.

    При тези констатации на 11.07.2017 год., св.И.  съставил  срещу въззивното дружество като работодател АУАН за това, че е допуснало до работа лицето С.М.М., изпълняващо трудови функции на музикант, преди да е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в книга за начален инструктаж. Приел, че е нарушена нормата на чл.11, ал.5, вр. чл. 12, ал.1 от Наредба № РД – 07 - 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и че нарушението е извършено на 06.07.2017 год. Актът бил надлежно предявен и връчен управляващия въззивното дружество, който го подписал с възражения, че в момента на проверката е представена декларация от лицето, че е било на прослушване, интервю. Вписал още, че лицето в деня на проверката не е бил все още на работа.

     Възражения постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, в което било оспорено нарушението.

    На 21.07.2017 год., въз основа на акта, било издадено и атакуваното наказателно постановление. В него АНО приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя, като посочил, че въззивникът „не е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лице С.М.М. да престира труд в полза на работодателя „Д.Т.“ ЕООД при постъпването му на работа в обекта“.

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, декларация, идентификационна карта, призовка, заповеди, копие от книга за инструктаж и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Н.И. и П.М. ***) и С.М.М. – лицето вписано в обст. част на НП. В показанията си пред съда св. И. и св.М. възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Същите заявяват, че по време на проверката в заведението е заварен да държи микрофон и да  пее св. М.  като в последствие при проверка на книгата за инструктажа било установено, че нямало документиран начален инструктаж за същия.

     В показанията си пред съда св. М. сочи, че към момента на проверката това му е бил първият ден, в който е бил в заведението, като е нямал сключен трудов договор, тъй като в този момент е бил на интервю за работа, като при пристигането на инспекторите е изпробвал микрофона. Твърди още, че в деня на проверката не е било уговорено нито работно време, нито заплащане, както и че именно той е попълнила декларацията по чл. 402 от КТ приложена към АНП.

     Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.  

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

 

     Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема, че липсва спор относно адреса на жалбоподателя-гр.Варна, ул.“Цариброд“ № 47, ет.1 – адрес публикуван в търговския регистър към 24.08.2017 год., т.е. преди изпращане за връчване на НП, съгласно приложените документи - НП е изпратено за връчване на 05.09.2017 год. Действително АНП е отпочнато при наличие на друг адрес на въззивника: гр.Варна, ***, на който адрес е изпратено и  НП. Съгласно чл. 58 ал.2  от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в оригинал на НП /приложен по преписката/  не се съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма. На първо място, в НП не е налице отбелязване, че жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и не се съдържа отбелязване, че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва, че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП, че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Съгласно  нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,  но така и че новият му адрес е неизвестен. В процесното НП не се съдържа текст, че новият адрес на наказаното лице е неизвестен. Нещо повече, такъв нов адрес би бил известен за наказващия орган, ако бе изготвил справка в ТР, общодостъпен за всички. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита, че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсва втората предпоставка – органа не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането на едно писмо с обратна разписка не е достатъчно, за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че „адресатът е непознат“. Горното е следвало да подскаже на АНО, че лицето е променило адреса си. Нещо повече, видно от приложените по настоящото дело доказателства, актуалният адрес на дружеството е бил обявен в ТР, още към 24.08.2017г., така че няма как да се приеме, че има нов адрес, неизвестен никому. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС на 24.04.2018 год., чрез АНО /друг е въпроса, че е постъпила във ВРС на 08.11.2018 год./ и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок.

           В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси - например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.

 

        Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010 год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ИТ“. Поради това не се споделят посоченото в жалбата, че НП не е издадено от компетентен орган.

 

       АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       АУАН е съставен в присъствието на представляващия нарушителя и един свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

 

        Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

        В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно:

        Съдът споделя становището, че е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е бил преценен АУАН с оглед неговата обоснованост.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

 

        На първо място с АУАН на въззивника е повдигнато фактическо обвинение за едно деяние (за това, че бил допуснал до работа С.М.М. преди да е документирал провеждането на начален инструктаж), а с НП е наложена санкция за друго деяние – за това че не бил документирал провеждането на начален инструктаж на С.М.М.. На практика с НП на въззивника е наложена санкция за деяние, за което не му е било повдигнато обвинение с акта, което представлява абсолютно съществено нарушение на процес. правила, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита.  Видно от съдържанието на НП /а и на АУАН/ не са посочени факти, от които да се направи извод, че се касае за наличие на ТПО, а не за друго правоотношение, тъй като не са визирани елементите на действително съществуващо ТПО.

 

       Тук следва да се посочи, че по делото няма категорични и безспорни доказателства, че св.М. е работил във въззивното дружество. В горната насока са и показанията на самия  М., който пред съда сочи, че в деня на проверката е имал интервю и не е работил за въззивника към момента на извършената проверка на място в обекта, което е видно и от попълнената от него тогава на място в обекта декларация по чл. 402 от КТ. Обстоятелството, че същият е извършвал някакви действия в обекта, както сочи св.И., не компрометира този факт, че липсват категорични доказателства, че лицето е работило там. Нещо повече АНО не е провел разследване, относно твърденията на М., описани още в декларацията, че е имал репетиция и едва ако бъде одобрен, ще бъде нает на работа. Горното е било видно и от непосоченото от него трудово възнаграждение. Няма спор, а и по категоричен начин от приложените към делото инструктажна книга представена от въззивника и показанията на св. И. се установява, че към момента на проверката на място в обекта на 06.07.2017 год. в нея името на М.  като лице което е било инструктирано (лице на което е бил проведен начален инструктаж) липсва. Но няма и доказателства, че такъв инструктаж е бил необходим, доколкото липсват категорични такива, че към тази дата св.М. е работил за дружеството.

 

       На следващо място, налице е пълна неяснота във волята на АНО за какво нарушение налага санкцията като тази неяснота е резултат от пълното несъответствие между фактите описани в обст. част на НП /не документирал провеждането на начален инструктаж/ и АУАН /допуснал до работа преди да е документиран инструктаж/ и посочените като нарушени норми на чл. 11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от Наредба № РД 07-2 в чиито диспозиции не се съдържа забрана за допускане до работа на лице, за което не е документиран инструктаж. Такава забрана не фигурира и в санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ, а съгласно чл.10 от ЗАНН допустителите се наказват само в случаите предвидени в съответния закон или указ. В края на краищата за какво деяние (съответно нарушение) е наказал АНО въззивника за това, че е допуснал до работа лице, за което не е документирал инструктаж или за това, че не е документирал инструктаж, може само да се гадае. Следва да се отбележи и това, че както в акта, така и в НП като дата на нарушение е посочена 06.07.2017 год., липсват обаче каквито и да било факти, че именно на тази дата  М. е постъпил на работа като декларативното посочване, че нарушението е извършено на 06.07.2017 год. не компенсира липсата на факти. Началният инструктаж по силата на чл. 12, ал.2 от наредбата се провежда в деня на постъпване на работа, а нито в акта, нито в НП се съдържат факти от кога според органите на Д“ИТ“ св.М. е постъпил на работа.

 

         Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи, съгласно Приложение 1.

 

         Чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд вменява задължение за работодателя да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и здраве, а чл.12 ал.1 от горепосочената Наредба регламентира провеждането на начален инструктаж на постъпващите на работа и на лицата по чл.11 ал.1 т.1-5 от Наредбата.

         В конкретният случай от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършено и защо именно работодателят следва да бъде отговорен за това нарушение по следните съображения.

        Видно от обстоятелствената част на НП липсват факти, от които да се направи извод дали АНО приема, че е бил проведен начален инструктаж и ако да на коя дата, като единствено не е бил документиран или се приема, че изобщо не е бил проведен начален инструктаж. Касае се за две съвсем различни нарушения, поради което волята на АНО следва да е ясна, а не да се гадае. Липсата на факти в горния смисъл е от съществено значение, тъй като задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по безопасност и здраве, но съгласно ал.2 на чл.11 от цитираната по-горе Наредба, тези инструктажи се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование  по ред и условия, определени от работодателя, като именно длъжностното лице, което провежда инструктажа издава и служебната бележка по смисъла на чл.12, ал.3 от Наредбата, а съобразно образецът на книгата, в която се документират инструктажите, същите се документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело. В този смисъл в НП не са посочени никакви факти, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил конкретно свое задължение, свързано с осигуряване провеждането на инструктажа, за да се прецени дали следва да бъде ангажирана неговата обективна безвиновна отговорност, което още повече води до неяснота на волята на АНО.

        Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са също основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено (за какво нарушение е наказано), при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

      В случая неяснотата във волята на АНО досежно това за какво деяние налага санкцията възпрепятства и съда да изрази становището си  по същество.

 

        От друга страна, според настоящия съд в случая неправилно контролния орган е определил и субекта на адм. нарушение по следните съображения:

 

       Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. В горната насока е и константната практика на АС Варна – решение по КНАД № 3652/2015 год.; решение по КНАХД № 951/2016 год., Решение по КНАХД № 2189/2016 год.; решение по КНАХД № 2540/2016 год.; Решение по КНАХД № 284/2017 год., Решение по КНАХД № 3134/2016 год., Решение по КАНД № 2971 / 2018 год. и др.

 

      Въззивното дружество като работодател, принципно би могло да носи отговорност по наредбата,  в случай че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата).

 

      На следващо място, според настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. В случая, с оглед посочения като нарушен нормативен акт – Наредба № РД 07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, и фактите описани в НП – „не е документирал…. „ фактите действително биха могли да се обсъждат като относими към хипотезата на чл. 413, ал.2 от КТ. Последната обаче изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктажа, макар и недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат с всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил проведен. В случая обаче такова обвинение не е повдигнато и не за това е наказано въззивното дружество.

 

       Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за документиране възниква само в случай, че инструктаж е бил проведен, поради което и липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния удостоверителен документ съобразно наредбата) на проведен инструктаж означава само едно, а именно че такъв инструктаж не е бил проведен. С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено и в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

 

 

 

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008170/21.07.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Д.Т., за нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1 от Наредба № РД - 07 -2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00  /хиляда и петстотин/ лв., като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ :