О П Р Е Д
Е Л
Е Н И Е
№
5
гр.Русе, 01.03.2021 г.
Административен съд-Русе, осми състав,
в закрито заседание на първи март през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 12 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба с вх. №32 от 05.01.2021
г. по описа на АС-Русе, подадена от В.Г.Д., с ЕГН **********,***, чрез адвокат Я.П.,
срещу мълчаливия отказ на Министъра на здравеопазването за предоставянето на обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация, изпратено
по електронен път и регистрирано в МЗ с № 93-00-199 от 21.12.2020 г.
На 03.02.2021 г. жалбоподателят е подал молба с вх. № 460 от 03.02.2021 г. по
описа на АС-Русе, с която заявява, че административният орган се е произнесъл по
заявлението му с решение, получено на ел. поща на 15.01.2021 г. На това
основание счита, че за него е отпаднал правния интерес от водене на настоящото
производство, което обуславя прекратяване му. Независимо от това, претендира
присъждане на разноските за съдебното производство.
Препис от горецитираната молба е
връчен на ответника, който в депозирано становище с вх.№750 от 24.02.2021 г. по
описа на АС-Русе е развил съображения за това, че поради издаване на решение по
подаденото от оспорващия заявление по реда на ЗОДОИ, е отпаднал интересът за
съдебно оспорване на мълчалив отказ на компетентния орган. В становището се
навежда довод за недължимост на съдебни разноски при прекратяване на делото, а
в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претенцията.
След запознаване с исканията на
страните и писмените доказателства по делото, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Със заявление за достъп до обществена
информация, изпратено по електронната поща и регистрирано в МЗ с вх. №
93-00-199 от 21.12.2020 г., В.Д. е поискал от Министъра на здравеопазването
предоставяне на информация относно ограничаване разпространението в РБ на
заболяването COVID – 19,
предизвикано от нов коронавирус 2019, като конкретно се иска информация: „Какви
противоепидемични мерки се предприемат и прилагат от Република България на
всички входно-изходни гранични пропусквателни пунктове към влизащите на
територията на страната лица и превозни средства.“ Д. е посочил, че иска
информацията да му бъде дадена чрез ел. поща с посочен адрес.
Достъпът
до обществена информация е основно субективно право, предоставено на
физическите и юридически лица с чл.
41, ал. 1 и ал.
2 от Конституцията на Република България, чл. 4,
ал. 1 и ал.
3 от ЗДОИ. Това свое право В. Д. е упражнил, подавайки до Министъра на
здравеопазването заявление за достъп до обществена информация. Съгласно
разпоредбата на чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни
след датата на регистриране. В случая, съобразно датата на входиране на
заявлението – 21.12.2020 г. този срок е изтекъл на 04.01.2021 г., към който
момент липсва изрично произнасяне на сезирания орган. При това положение е бил
формиран мълчалив отказ, който е заявен като предмет на съдебното оспорване пред
АС-Русе с подадената при наличие на правен интерес жалба с вх. №32 от 05.01.2021
г. Няма спор, предвид писмените становища на страните, че след образуване на
съдебното производство ответникът е предоставил търсената информация. Д. е
получил решение за предоставяне на пълен достъп до обществената информация,
ведно с приложенията към него, с рег. № РД-01-21 от 15.01.2021 г., издаденото
от Главния секретар на МЗ, на когото органът титуляр е делегирал правомощия за
това в условията чл.28,ал.2 от ЗОДОИ с представената Заповед № РД-01-519 от
15.09.2020 г. /т.14 от заповедта/. Така информацията е предоставена в посочената
от искателя форма на достъп и искането му е изцяло удовлетворено. Като
последица от това, след образуване на съдебното производство, е отпаднал
правният интерес на жалбоподателя от оспорването на мълчаливия отказ за
предоставяне на търсената обществена информация, каквото становище се споделя и
от двете страни в производството. Липсата на правен интерес съставлява
отрицателна процесуална пречка за допустимостта на оспорването, поради което
подадената от В. Д. жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима,
а образуваното въз основа на нея съдебно производство - да се прекрати на основание чл.159, т.4 от АПК.
За разноските.
По делото е установено, че към
момента на подаване на жалбата до съда (05.01.2021 г.) е бил формиран мълчалив
отказ по заявлението на Д. за достъп до
обществена информация, изпратено по електронен път и регистрирано в МЗ с №
93-00-199 от 21.12.2020 г. С това си поведение административният орган е дал
повод за завеждане на делото по смисъла на чл.
78, ал. 2 ГПК и чл.144 АПК. При последвалото изрично решение от 15.01.2021
г. за предоставяне на пълен достъп до обществената информация, с която се
удовлетворява искането, освен основание за прекратяване на делото поради
отпадане на правния интерес, настъпва и основание за осъждане на ответника за
разноски по аргумент от противното на чл.
78, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Доводът на последния за обратното не се споделя от съда. Налице са
предпоставките за възлагане на разноските в негова тежест, тъй като те се
дължат в резултат на поведението му, с което той е станал причина оспорващият
да търси защита по съдебен ред. Подаването на жалбата до съда е обусловено от
неизпълнение на законоустановеното задължение за произнасяне с решение на сезирания
административен орган в 14 дневния срок по чл. 28 ЗДОИ.
Жалбоподателят е сторил
разноски за адвокат – 800 лв., договорено и заплатено в брой възнаграждение, удостоверено
с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г. /л.5 и
л.6 от делото/. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението. Съгласно правилото на чл.
78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Процесният спор не се характеризира с правна и
фактическа сложност, делото се прекратява в закрито съдебно заседание, не е проведено
открито такова с участие на страните, което да налага процесуална активност
извън подаване на жалбата. Ето защо съдът намира, че на оспорващия следва да
бъде присъдено възнаграждение според вида на делото - административно и без
материален интерес, при съобразяване на разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - в размер на 500 лева, което в случая се явява справедливо
и обосновано. На страната се следват и 10 лева за държавна такса. Така общият
размер на разноските възлиза на 510 лева.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на В.Г.Д. с ЕГН ********** *** срещу мълчалив отказ на Министъра на
здравеопазването за предоставянето на обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация, изпратено
по електронен път и регистрирано в МЗ с № 93-00-199 от 21.12.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
адм. дело № 12/2021 г. по описа на
Административен съд - Русе.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването,
гр.София да заплати на В.Г.Д. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер
на 510 /петстотин и десет/ лева.
Определението
подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен на РБългария съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: