О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 22.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
в закрито съдебно заседание на двадесет
и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря …………………........................................................
като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр. дело № 261 по описа за 2019 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.418 ал.4 от ГПК.
Подадена е частна жалба от "БАНКА ДСК"ЕАД-София,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”'Московска” № 19, представлявано от Главния изпълнителен директор
Виолина Маринова Спасова от гр София, и Изпълнителния директор Доротея
Николаева Николова от гр. София, чрез пълномощника им Гл. юрисконсулт на
"Банка ДСК” ЕАД - Регионален център Плевен Владимир А. Венков, съдебен
адрес: *** срещу Разпореждане № 380/
25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 222/2019 г. на РС-Троян, с което РС- Троян е отхвърлил изцяло заявлението по
чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу Борислав Б.А. ***, ЕГН **********, в качеството му на поръчител, за
сумата 8749.03 лв. главница по Договора за кредит за текущо потребление от
05.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, за сумата 6553.06
лв., представляваща договорна лихва за периода 28.03.2014г—20.02.2019г., за
сумата 1349.91 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода
05.05.2014 г,- 20.02.2019г. ,за сумата 120 лв.- дължими разноски при изискуем
кредит, за сумата 335.44 лв.- разноски по делото и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение,
както и по отношение на
кредитополучателя по същия договор за кредит - М.Б.А. ***, ЕГН **********, в частта за сумата
6553.06 лв. договорна лихва и сумата 120 лв. - дължими разноски при изискуем
кредит.
Посочват, че по отношение отхвърлената претенция за присъждане на договорната лихва в
размер на 6553.06 лв. не обжалват
горното разпореждане, с оглед постановеното от ОСГК на ВКС ТР № 3/2017 г. от
27.03.2019 г.-т. 2.
В останалата част считат, че
разпореждането е постановено
като неправилен и незаконосъобразен съдебен акт и молят за бъде бъде отменено и делото да бъде върнато в РС- Троян за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Излагат съобаржения, че за да постанови обжалваното разпореждане, необосновано и формално Троянският РС е приел в мотивите си, че от
приложените към заявлението писмени доказателства не се установява твърдяната
предсрочна изискуемост на вземането в полза на банката, тъй като няма данни да
са били предприети действия по уведомяване на поръчителя.
При подаването на заявлението е представено извлечение от счетоводните книги, което е
редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Представили са убедителни доказателства, установяващи
вземането им по размер и основание. В подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че паричното вземане
на банката произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2011
г., обезпечен с поръчителство съгласно сключен договор за поръчителство. На
основание т.19.2 от общите условия към договора за кредит поради допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита е станал предсрочно изискуем, след като длъжникът /кредитополучателят/ е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита с писмо, получено от длъжника на
13.11.2018г. Правото на Банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита на
основание неплащане на дължими вноски е упражнено с изпращане на писмо до
длъжника и не е обусловено от уведомяване и изпращане на покана за погасяване
на кредита и до поръчителя. Изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя
и поръчителя, настъпва с уведомяването на кредитополучателя, дори и поръчителят
да не е бил уведомен. Позовават се на съдебната
практика- Решение № 40/ 17.06.2015 г., пост. по т.д. 601/2014г. на ВКС; Решение
№ 23/24.03.2015г., пост. по т.д. № 1717 на ВКС/, Определение № 555 от 2.10.2009
г. на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК и др.
Считата, че заповедният съд правилно е цитирал съдържанието на т. 18 от ТР 4/13 г. на ВКС и е обсъдил разпоредбата, но само относно
длъжника-кредитополучател. Изтъква, че в т. 18 от ТР
4/14 г. като „длъжник" ВКС приема кредитополучателя - т.е. страната по договора за кредит, а не
страната по обезпечителното правоотношение /поръчител, ипотекарен длъжник,
авалист по запис на заповед/. Задължение за уведомяване на поръчителя от страна
на кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост не може да се извлече
и при тълкуване разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ и в частност ал. 2. Поръчителят
носи солидарна отговорност с кредитополучателя, но придобива качеството
„длъжник" едва с присъждането на вземането срещу него, предвид акцесорния
характер на договора за поръчителство.
Посочват, че след като изявлението на банката е
достигнало надлежно до кредитополучателя на 13.11.2018 г., то вземането по
кредита следва да се счита за изискуемо и спрямо поръчителя дори и последния да
не е уведомен. Оттогава започва да тече и 6-месечният срок по 147 ЗЗД.
По отношение на отхвърлената
претенцията за присъждане на сумата 120 лв., представляваща дължими разноски
при изискуем кредит,
изтъкват, че тази сума не е
включена в представеното извлечение като начислена с оглед предоставени от
банката услуги.
Поясняват, че не е такса, а
представлява усреднен разход, свързан
с превръщането на кредита в изискуем, направените разноски за намиране на
длъжника, за изпращане на писма, връчването на покани за доброволно изпълнение,
нотариални покани, уведомления за предсрочна изискуемост и др. Същите се начисляват след деня на настъпване на
изискуемостта на вземането -
когато в Банката постъпи обратната информация за връчването на уведомлението на
длъжника.
Изтъкват, че основанието е неправомерното поведение на
потребителя, изразяващо се в неизпълнение на поетите договорни задължения
/непогасяване на дължимите вноски по кредита/, довело до настъпване
изискуемостта и тези разходи не попадат в приложното поле на
чл. 10а от ЗПК.
В този смисъл моли да бъде
постановен съдебен акт, с който бъде отменено разпореждането и като незаконосъобразно в атакуваната му част, и
върнато за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя Борислав Б.А. ***, ЕГН **********,
за сумите, посочени в Заявлението ни по чл. 417 т. 2 от ГПК, без сумата 6553.06
лв.- договорна лихва, и срещу М.Б.А. ***, ЕГН **********, за сумата 120 лв.-
дължими разноски при изискуем кредит, като им бъдат
присъдени и направените разноски пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в срока
по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на
чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.
Настоящата инстанция като
съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната
жалба е частично основателна. В производството по издаването на заповед за
незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е
налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и
дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за
което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е
издадена такава.
В конкретния случай
производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия
районен съд от „Банка ДСК” ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от
счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу М.Б.А., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, и Борислав Б.А.,***, ЕГН **********, в
качеството на поръчител, за сумата 8749.03 /осем хиляди седемстотин четиридесет
и девет лева и три стотинки/ лева, представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2011г., ведно със
законната лихва, считано от 22.02.2019 година /датата на подаване на
заявлението в Районен съд/ до окончателното изплащане на вземането, сумата
6553.06 /шест хиляди петстотин петдесет и три лева и шест стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2014 година до 20.02.2019
година, сумата 1349.91 /хиляда триста четиридесет и девет лева и деветдесет и една
стотинки/ лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от
05.05.2014 година до 20.02.2019 година, сумата
120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща дължими разноски при изискуемост
на кредит, сумата 335.44 /триста тридесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/ лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата
100 /сто/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
При действието на чл. 60 ал.2 от
Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не
бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една
или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в
разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е
основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни
регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като
доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.
Поради това, че заповедното
производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то
съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая,
тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от
счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то
съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на
вземането.
Представените към заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист документи -
извлечение от счетоводни книги за сметка № 19950564 от 05.12.2011 година на
„Банка ДСК” ЕАД и договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2011г. са
сред изброените в чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
документи. Съгласно чл. 19.2 от общите условия към договора при допусната
забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита
се отнася в просрочие – става предсрочно изискуем. При действието на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС- т.18 вземането
на кредитора става изискуемо, ако същият е упражнил правото си да обяви
предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаването на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Действието на предсрочната изискуемост е
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, в този
смисъл, за да се установи настъпването на предсрочна изискуемост на заявеното вземане
- предпоставка за издаване на заповед за изпълнение, банката-заявител следва да
докаже, че е съобщила на кредитополучателя, че кредитът е предсрочно изискуем.
В конкретния случай към заявлението е представена разписка за извършване
връчване на поканата-уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
лично на длъжникът-кледитополучател на 13.11.11.2018 година. По отношение на
поръчителя няма изискване нарочно уведомяване, за да настъпи на предсрочната
изискуемост, достатъчно е да бъде уведомен длъжникът по кредита - решение № 149
от 19.12.2016 г. по т.д.№ 2142/15 г., I т.о. на ВКС. Поръчителството обезпечава
главното задължение и възникването на предсрочна изискуемост по отношение задължението
на кредитополучателя, води до настъпване в същия момент и на задължениет и това на поръчителя настъпва в
един и същ момент.
По отношение на сумата от 120 лева, претендирани като
разноски при изискуемост на кредита, уточнени във
въззивната жалба, като представялащи усреднен разход, свързан с превръщането на
кредите в изискуем, направени разноски за намиране на длъжника, за изпращане на
писма, връчването на покани за доброволно изпълнение, нотариални покани,
уведомления за предрочна изискуемост и други. Така определената сума, макар и
наречена разход е свързана с договора за потребителски кредит и е обусловена от
забавеното изпълнение по договора. Тя обаче е в противоречие с разпоредбите на чл.
10а, ал.4 от Закона за потребителския кедит, тъй като от изложеното не се
установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се
събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Тези данни не могат да бъдат извлечени и от приложените документи, тъй като тя
не фигурира, нито в договора, нито в Общите условия, нито са представени
доказателства в тази насока.
С оглед изложеното и очертания предмет от въззивника,
настоящият състав счита, че приложеното по делото извлечение представлява
редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т.2 от ГПК и
установява наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и срещу
поръчителя за главницата в размер на 8 749.03 лева и лихва за забава в
размер на 1 349.91 лева за периода 05.05.2014 година – 20.02.2019 година,
поради което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в тази част се явява основателно и следва да се уважи и по
отношение на поръчителя.
Тъй като изводите по основателността на заявлението на въззивната
инстанция, не съвпадат с тези на заповедния съд, обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено в частта, с която е отказано издаване за заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя Борислав Б.А. за главницата в размер на 8 749.03
лева и лихва за забава в размер на 1 349.91 лева за периода 05.05.2014
година – 20.02.2019 година, разноски в размер на 201.98 лева - д.т., и 60.21 лева
юриск.възнаграждение, като вместо него се постанови
издаването на исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
горепосочените вземания.
Основателно е и следва да се уважи искането за присъждане на разноски за
настоящото производство пред въззивната инстанция, като на жалбоподателя се
присъдят 14.65 лв. за внесената държавна такса, съобразно уважената част и
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 50 лева на основание чл.
78, ал.5 от ГПК и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 380/ 25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 222/2019 г. на РС-Троян, в частта с която е отхвърлено заявлението
по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу Борислав Б.А. ***, ЕГН **********, в качеството му на поръчител, за
сумата 8749.03 лева -
главница по Договора за кредит за текущо потребление от 05.12.2011 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, за сумата 1349.91 лв., представляваща
лихвена надбавка за забава за периода 05.05.2014 г. - 20.02.2019г., разноски в размер на 201.98 лева - д.т., и 60.21 лева
юриск.възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "БАНКА ДСК"
ЕАД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Московска" № 19, представлявана от законните представители
Виолина Спасова- главен изпълнителен директор и Доротея Николова- изпълнителен
директор, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ог ГПК и изпълнителен лист и против поръчителя Борислав Б.А.,***, ЕГН **********, при условията на солидарна
отговорност с кредитополучателя М.Б.А.
***, ЕГН **********, за следните суми, дължими по
договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2011 г., обезпечен с договор
за поръчителство от същата дата: сумата 8749.03 (осем
хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и три стотинки) лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
05.12.2011г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2019 година - датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на вземането, сумата 1349.91 (хиляда триста четиридесет и девет лева и деветдесет и
една стотинки) лева, представляваща лихвена надбавка за забава
за периода от 05.05.2014 година до 20.02.2019
година, както и за разноски за заповедното производство в размер на 201.98 лева - д.т.,
и 60.21 лева юриск.възнаграждение, по ч.гр.д.№ 222/2019
г. по описа на Троянския районен съд.
ВРЪЩА
делото на РС – Троян за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Б.А.
***, ЕГН **********, и Борислав Б.А., като поръчител, с постоянен адрес:***,
ЕГН **********, да заплатят при условията на солидарност "БАНКА
ДСК"ЕАД-София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”'Московска” № 19,
представлявано от Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова от гр
София, и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова, направените по настоящето производство разноски, в
размер на 14.65 (четиринадесет 0.65) лева за внесената
държавна такса, съобразно уважената част и юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 50 (петдесет) лева на основание чл. 78, ал.5 от ГПК и чл.
26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част за сумата от 120 лева, претендирани като разноски при изискуемост
на кредита,
като правилно.
Определението не подлежи на
касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.