Р
Е Ш Е Н И Е № 260081
гр.
Пловдив, 15.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при
участието на секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 345 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост на недвижим имот.
Ищецът „Напоителни системи“ ЕАД – ***, ЕИК *********,
чрез юрисконсулт Д.Д., със съд. адрес:***, е предявил срещу ответника Община ***
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот - ** „***“, представляващ
ПИ № 000014, находящ се в землището на с. ***, община ***, ЕКАТТЕ ***, с площ
на имота от 263,227 дка, с начин на трайно ползване – водоем, при описаните в
исковата молба граници и съседи, придобит на основание правоприемство от
първоначалния собственик „Водно стопанство“.
Твърди, че ** „***“ е изграден по проект на „Водпроект“ -
** по поръчка и със средства на „Водно стопанство“, като стойността на същия е
била в размер на 186 476 лв. Със Заповед на Министъра на икономиката и
планирането от 1988 г. са образувани предприятия за експлоатация
„Хидромелеорации“, които се образуват на основата на дейността на поделенията
на „Водно стопанство“ в съответните градове, и които поемат активите и пасивите
на дружеството по баланса към 01.12.1988 г. За извършване на отделянето на
движимото и недвижимото имущество от състава на „Водното стопанство“ е
сформирана работна група, която е съставила протокол за извършеното
разпределение от 1989 г., в който подробно са посочени сградите, земите,
съоръженията, движимите вещи и язовирите, които преминават в имуществото на
предприятие „Хидромелиорации“, като на лист 22 от протокола е посочен и ** „***“.
Процесният имот е заведен в активите на „Напоителни системи“ ЕАД под инв.№ 30080
в сметка 203, въз основа на разделителния протокол от 1989 г.
След 31.01.1991 г. при действието на Указ № 56 за
стопанската дейност предприятията „Хидромелеорации“ се преобразуват в ДФ
„Хидромелеоративни системи“, която поема активите и пасивите на прекратените
предприятия за експлоатация и хидромелеорации по баланса към 30.12.1990 г., а с
решение от 08.12.1993 г. по гр.д.№ 1798/1991 г., **, ДФ „Хидромелеорации“ е
преобразувана в „Напоителни системи“ ЕАД, като дружеството поема всички активи
и пасиви на ДФ „Хидромелеоративни системи“.
За процесния имот е съставен от ОУ на ** област Акт за ЧДС
№ 4314/02.08.2001 г., вписан в СВ – *** с акт № 190, том 35, вх.№
14959/24.08.2001 г., като имотът е включен в капитала на „Напоителни системи“
ЕАД със съд. решение по гр.д.№ 1798/1991 г., **, ФО, и с Решение № 3144/1999 г.
по ф.д.№ 3006/1994 г. на **.
Ответникът Община *** притежава Акт за ЧОС № 5/04.03.1999
г., съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и Решение № У204/26.11.1999
г. на ПК – с. ***, както и Акт за ПОС № 417/13.04.2016 г., вписан в СВ – *** с
акт № 103, том 29, вх.№ 11040/15.04.2016 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1,
т. 1 от ЗОС, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ и Решение № 714/28.01.2002 г. на **.
** „***“ обаче не е обект с местно значение на
територията на община ***, който да задоволя нейните нужди по смисъла на чл. 19
т. 1 и т. 4 от Закона за водите, като напояването от него се осъществява
посредством съоръжение Р–62 - напоителен канал, който също е собственост на
ищеца, който осъществява поддръжката и експлоатацията на **.
Предвид гореизложеното, ищецът „Напоителни системи“ ЕАД
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на Община ***, че дружеството е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ ** "***", подробно описан в исковата молба, ведно с
присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата
молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени доказателства и експертиза.
Ответникът Община *** – с. ***, пл. ***, представлявана
от ** Г. Л. Г., със съд. адрес:***, **, чрез адв. М.А., е подал отговор, в който
оспорва изцяло иска.
Оспорва съществуването на съоръжението Напоителен канал
Р-62, като твърди, че не е ясно дали такова съоръжение съществува, както и чия
собственост е. Сочи се, че действително
** се използва от ищеца, за което обаче липсва основание, и на което действие
ответникът се е противопоставил.
Оспорва твърдението за съществуване на протокол за
извършено разпределение от 1989 г., като твърди, че такъв не е приложен с
доказателствата с исковата молба. Оспорва твърдението, че ** „***“ не е обект с
местно значение на територията на общината и задоволяващ нейните нужди, като
излага съображения в подкрепа на тезата, че същият е именно обект от местно
значение, който е изграден основно с машини на ТКЗС с. *** и доброволен труд на
член-кооператорите. За обекта са издадени актове за частна и за публична
общинска собственост, въз основа на влязлото в сила съдебно решение на **, и излага
съображения от правен характер в подкрепа на тезата, че обектът е от местно
значение и съответно е общинска собственост.
Ето защо, моли предявеният установителен иск за
собственост да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в
писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира гласни
и писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от събраните по делото писмени доказателства, със
Заповед № 97/29.12.1988 г. на Министъра на икономиката и планирането, обн. ДВ,
бр. 8/27.01.1989 г., са образувани предприятия за експлоатация
„Хидромелеорации“ в състава на СО „Селскостопанско строителство и
хидромелиорации“ – ***, на основата на експлоатационната дейност на поделенията
на Комбината „Водно стопанство“ в съответните градове, които предприятия поемат
активите и пасивите на дружеството по баланса към 01.12.1988 г., въз основа на
разделителните протоколи.
Сформираната за това работна група е съставила протокол
за извършеното разпределение от 1989 г., в който подробно са посочени сградите,
земите, съоръженията, движимите вещи и язовирите, които преминават в имуществото
на съответното предприятие „Хидромелиорации“, като на лист 22 от Справка –
Приложение № 1 към него (л. 150 от делото), в т. 13 е посочен ** „***“ като
част от предприятие „Хидромелиорации“ - ***.
С решение от 31.01.1991 г. по гр.д.№ 1798/1991 г., **,
ФО, на основание чл. 11, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност всички
предприятия „Хидромелеорации“ се преобразуват в ДФ „Хидромелеоративни системи“
- ***, която поема активите и пасивите на прекратените предприятия за
експлоатация и хидромелеорации по баланса към 30.12.1990 г., а с решение от
08.12.1993 г. по същото дело ДФ „Хидромелеорации“ се преобразува в ЕАД „Напоителни
системи“, което дружество поема всички активи и пасиви на ДФ „Хидромелеоративни
системи“, въз основа на Разпореждане № 82/23.08.1993 г. на МС, а по ф.д.№
3006/1994 г., **, е вписан *** на „Напоителни системи“ ЕАД – ***.
По делото няма спор, че въз основа на писмо изх.№
0600-869/20.06.2001 г. от МЗГ - *** за процесния недв. имот – ** „***“, община ***,
е съставен от ОУ на *** област Акт за ЧДС № 4314/02.08.2001 г., вписан в СВ – ***
с акт № 190, том 35, вх.№ 14959/24.08.2001 г., с който имотът е актуван като
държавна частна собственост и е включен в капитала на „Напоителни системи“ ЕАД
– Клон *** с решения по гр.д.№ 1798/1991 г. на ** и по гр.д.№ 3144/1999 г. на **.
Според ищеца, за водовземно съоръжение Р-62 няма съставен
акт за собственост на името на ищцовото дружество и то не е включено в капитала
му.
От представените от ищеца писмени доказателства на л. 28
– 73, л. 130, 131, л. 139 – 207 и л. 215 и 216 от делото се установява, че
процесният ** „***“ е проектиран по типов проект на ГДПП „Водпроект“ - *** по поръчка
и със средства на „Водно стопанство“ - ***, осигурени чрез финансиране от „***“
– Клон *** в размер на 225 286 лв., видно от писмо от 29.05.1957 г. (л.
191).
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице В.М.Ш., което съдът възприема като
компетентно, безпристрасно и неоспорено от страните. От него се установява, че
процесният недв. имот – ** ***, е заведен в счетоводна сметка 2031 „Съоръжения
и предавателни устройства“ в инвентарната книга на дълготрайните материални
активи на „Напоителни системи“ ЕАД като актив с инв.№ 30080 с дата на
придобиване 01.01.1989 г. Като основание за завеждане на ** *** в регистрите на
ДМА на „Напоителни системи“ ЕАД е Протокол от 1989 г. за отделяне на експлоатационната
дейност от състава на СЕП „Водно стопанство“ – гр. ***, с приложена към него
справка – Приложение 1, в която в позиция № 13 (на л. 150) е посочен ** ***.
Активът с инв.№ 30080 е с отчетна стойност 59 240,38
лв., набрано изхабяване към м. 09.2019 г. – 40 904,43 лв. и балансова
стойност 18 335,95 лв.
По делото са разпитани свидетелите Й. Ф. П. и И. С. Б.,
показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. От тях се установява, че процесният ** *** е построен през
периода 1958 – 1959 г., като в построяването му са участвали „цялото село, имаше бригади на доброволни
начала, работници на ТКЗС, които работеха там, возеше се с трактори, с волски
коли. ...Този ** има собствен водоизточник, от **, идва от ** с дъждовна вода.
Този ** се използваше за напояване, когато беше ТКЗС, може би около 1 000
– 1 500 дка се напояваха с него. …Този ** се стопанисваше от ТКЗС. Даже
зарибяваха с риба, имаше пазачи. Бяха направили едно динамо за произвеждане на
ток, то осветяваше, там имаше овчарници, които бяха на ТКЗС. …От построяването
на ** може би до към 1990 г. … той беше стопанисван от ТКЗС и използван изцяло
за напояване на земеделските земи.“ (свид. П.)
В този смисъл са и показанията на свид. Б. – „И баща ми е участвал в строителството на **,
той беше най-добрия строител, хора на доброволен труд масово от селото
участваха в строителството на **, с волски коли прекарваха камъни. …Знам, че
имаше машини, които да трамбоват самата пръст. … Земеделската земя на
територията на селото се напояваше с този **. ...Сега в ** има повече риба.
Постоянно дерето си тече и винаги се пълни **. Предполагам, че не се е плащало
на хората, които участваха при строителството на **, защото всички участваха на
доброволни начала. Спомням си, че имаше и униформени войници, които са участвали
при строителството на ** …сега „Водно стопанство“ стопанисва ** …Три години аз
бях охрана там, беше „Сладководно рибовъдство“.
За процесния недв. имот – ** ***, са съставени от страна
на ответника Община *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и Решение №
У204/26.11.1999 г. на ПК – с. *** Акт за ЧОС № 5/04.03.1999 г. и последващ Акт
за ПОС № 417/13.04.2016 г., вписан в СВ – *** с акт № 103, том 29, вх.№
11040/15.04.2016 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, вр. чл.
19, ал. 1, т. 1 от ЗВ и Решение № 714/28.01.2002 г. по адм.д.№ 6944/2001 г., **,
IV отд.
С
последното е оставено в сила решение от 18.04.2001 г. по адм.д.№ 1274/1999 г., **,
с което е отменено Решение № 134/26.03.1999 г. на ПК – ***, „наречено задание за извършване на технически
дейности по прилагане на ЗСПЗЗ, с което е корегирана скица № 238 на землището
на с. *** от собственост на кметството – с. *** на собственост на ДПФ и
корегирана скица № 14 в землището на с. *** от собственост на ОПФ на
собственост на ДПФ“.
С писмо от
21.03.2017 г. (л. 101) ** на Община *** е поканил „Напоителни системи“ ЕАД – ***
на основание решението от 28.01.2002 г. по адм.д.№ 6944/2001 г., **, IV отд., в срок от 1 месец да освободи
и предаде владението на общината на имот № 000238 с площ от 817,134 дка,
находящ се в землището на с. ***, община ***, с начин на трайно ползване – **,
както и на процесния имот № 000014 с площ от 263,635 дка, находящ се в
землището на с. ***, община ***, с начин на трайно ползване – **.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният положителен установителен иск за собственост
по чл. 124, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като ищецът твърди, че се
намира във владение на процесния недв. имот, но собствеността му се оспорва от ответната
община чрез съставянето на Акт за ПОС № 417/13.04.2016 г. и покана за предаване
на владението на имота, обективирана в писмо от 21.03.2017 г.
Разгледан по същество искът е ДОКАЗАН и ОСНОВАТЕЛЕН,
поради следното:
За да се уважи положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се установи, че
ищецът е собственик на вещта на посоченото от него правно основание, както и че
ответникът също претендира да е собственик на процесната вещ, поради което да е
налице оспорване на собствеността от негова страна, като спорната вещ се намира
във владение на ищеца. Последното, както се отбеляза по-горе, не е спорно по
делото и се установява и от събраните гласни и писмени доказателства, поради
което съдът намира, че е налице една от предпоставките за уважаване на
установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК - спорната вещ се
намира във владение на ищеца.
Съгласно легалната
дефиниция на §
1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, „**“ е водностопанска система, включваща
водния обект, **, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху
която са изградени, която представлява самостоятелен, отделен обект на право на
собственост, в който смисъл е и съдебната практика - Решение № 2137/09.08.2018
г. на САС по в.гр.д.№ 1131/2018 г., Решение № 1429/08.06.2018 г. на САС по
в.гр.д. № 377/2018 г., … и др.
От събраните писмени и гласни доказателства и ССЕ се
установява, че процесният ** „***“ е проектиран по типов проект на ГДПП „Водпроект“
- *** по поръчка и със средства на „Водно стопанство“ - ***, осигурени чрез
финансиране от „***“ – Клон *** в размер на 225 286 лв. След построяването
му, в което са участвали с доброволен труд и много жители на село ***, но и
военнослужещи (свид. Б.), обектът е заведен в счетоводна сметка 2031
„Съоръжения и предавателни устройства“ в инвентарната книга на дълготрайните
материални активи на „Напоителни системи“ ЕАД като актив с инв.№ 30080 с дата
на придобиване 01.01.1989 г., въз основа на Протокола от 1989 г. за отделяне на
експлоатационната дейност от състава на СЕП „Водно стопанство“ – гр. ***, с
приложена към него справка – Приложение 1.
Ето защо, съдът намира, че процесният обект – ** ***,
изграден по проект и със средства на СЕП „Водно стопанство“ – ***, осигурени
чрез кредитиране, е собственост на посоченото стопанство, а участието на
местното население с доброволен труд при изкопните работи само по себе си не
води до промяна на собствеността му. В тази връзка няма данни ** да е бил изграден
със средства на ТКЗС – с. ***, а още по-малко – на ответната община, която не е
правоприемник на бившето ТКЗС.
Не
се установи при условията на пълно и главно доказване (напр. с експертиза) твърдението на ответника, че
процесният ** *** е обект с изцяло местно значение по смисъла на § 7,
т. 2 от ПЗР на ЗМСМА (обн. ДВ, 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.) според
географското му местоположение и капацитета на **, при липса на легална дефиниция на понятието „местно значение“.
Според
последващата разпоредба на чл.
2, ал. 1, т. 2 от ЗОС (обн. ДВ, бр. 44/1996 г., в сила от 01.06.1996 г.),
общинска собственост са водите, водните обекти, водностопанските системи и
съоръжения определени със закон, като ЗОС по същество съдържа същите
предпоставки за придобиване на собствеността от общината и не урежда ново
придобивно основание. Не се предвижда ново придобивно основание и с
разпоредбата на чл.
19, ал. 1, т. 4 б. „в“ от ЗВ (обн. ДВ, бр. 67/1999 г., в сила от 28.01.2000
г.), с която се обявяват за публична общинска собственост **, които обаче не са
публична държавна собственост, съгласно Приложение
№ 1 от ЗВ, и които не са собственост на други юридически или физически лица,
т.е. поначало всички естествени и изкуствени водоеми, водностопански системи и
съоръжения, които не са публична държавна собственост и не принадлежат на други
търговски дружества или „ВиК“ оператори, са публична общинска собственост.
В случая обаче, процесният ** *** е построен през 1956 – 1959 г. по задание и със
средства на „Водно
стопанство“ - ***, осигурени чрез финансиране от „***“, включен е в капитала на „Напоителни системи“ ЕАД – Клон *** с решение
от 31.01.1991 г. по гр.д.№ 1798/1991 г., т.е. преди влизане в сила на
разпоредбите на § 7,
т. 2 от ПЗР на ЗМСМА (обн. ДВ, 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.), поради което същият е станал
държавна собственост преди приемане на ЗМСМА.
Не е налице хипотезата на чл. 19, т. 1 от ЗВ, според
която публична общинска собственост са водите и водните обекти, когато са
разположени на земи - общинска собственост, но когато те НЕ са води и водни
обекти по смисъла на чл. 11, т. 1 от ЗВ,
т.е. когато те не са води на реките и принадлежащите им земи, както и води във
водохранилищата, включително и тези в ** -
държавна собственост. В случая, ** *** макар и разположен върху земи – общинска собственост,
е воден обект по смисъла на чл. 11, т. 1 от ЗВ, построен по проект и със
средства на държавното предприятие СЕП „Водно стопанство“ – ***, поради което той е публична държавна собственост.
Не
е налице и хипотезата на чл. 19, т. 4 от ЗВ, тъй като процесният обект, макар и
да се намира на територията на общината, е включен в имуществото на търговско
дружество, различно от „ВиК“ операторите с държавно и/или общинско участие в
капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с
кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване, поради което
твърденията на ответника и в тази насока за изцяло неоснователни.
Обвързваща
материална доказателствена сила на съставените от ответната община Акт за ЧОС №
5/04.03.1999 г. по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и Решение № У204/26.11.1999 г. на
ПК – с. *** и последващия Акт за ПОС № 417/13.04.2016 г. по чл. 2, ал. 1, т. 1
от ЗОС, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ и Решение № 714/28.01.2002 г. по адм.д.№
6944/2001 г., **, IV отд., е опровергана при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца със събраните по
делото писмени доказателства и ССЕ, поради което те не легитимират ответника като
собственик на процесния воден обект - ** ***, а цитираното Решение №
714/28.01.2002 г. по адм.д.№ 6944/2001 г., **, IV отд., не касае спор за собственост и не легитимира по
никакъв начин ответната община като собственик на **.
|
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че със Заповед № 97/29.12.1988 г. на МИП са образувани предприятия
за експлоатация „Хидромелеорации“ в състава на СО „Селскостопанско
строителство и хидромелиорации“ – ***, на основата на експлоатационната дейност
на поделенията на Комбината „Водно стопанство“ в съответните градове, които
предприятия поемат активите и пасивите на дружеството по баланса към
01.12.1988 г., въз основа на разделителните протоколи, като в т. 13 от
Справка – Приложение № 1 е посочен ** „***“ като част от предприятие
„Хидромелиорации“ - ***. С решение от 31.01.1991 г. по гр.д.№ 1798/1991 г.,
**, ФО, на основание чл. 11, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност всички
предприятия „Хидромелеорации“ се преобразуват в ДФ „Хидромелеоративни
системи“ - ***, която поема активите и пасивите на прекратените предприятия
за експлоатация и хидромелеорации по баланса към 30.12.1990 г., а с решение
от 08.12.1993 г. по същото дело ДФ „Хидромелеорации“ се преобразува в ЕАД „Напоителни
системи“, което дружество поема всички активи и пасиви на ДФ „Хидромелеоративни
системи“, въз основа на Разпореждане № 82/23.08.1993 г. на МС, а по ф.д.№
3006/1994 г., **, е вписан Клон *** на „Напоителни системи“ ЕАД – ***. Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът
„Напоителни системи“ ЕАД се легитимира като собственик на процесния недв.
имот на основание правоприемство на активите и пасивите на първоначалния
собственик на ** *** и затова предявеният
положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК е
доказан и основателен и следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените разноски по съдебното производство в размер
на общо 4 583,10 лв., от които
3 575,10 лв. – ДТ, 358 лв. – такса за вписване на ИМ, 200 лв. – за ССЕ и
450 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от ЗЗП, вр. чл.
25, ал. 2 от Наредбата за плащане на правната помощ,, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК. Ето защо, Пловдивският
окръжен съд Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община *** – с. ***, пл.***, представлявана от ** Г. Л.
Г., със съд. адрес:***, ***, чрез адв. М. А., че „Напоителни системи“ ЕАД – *,
бул. ***, ЕИК *********, , със съд. адрес:***, чрез юрисконсулт Д., е
собственост на недвижим имот - ** „***“, представляващ ПИ № 000014, находящ
се в землището на с. ***, община ***, ЕКАТТЕ ***, с площ на имота от 263,227
дка, с начин на трайно ползване – **, при граници и съседи: имот № 000009,
имот № 000011, имот № 000012, имот № 000151, имот № 000075, имот № 000151,
имот № 000015, имот № 000028, имот № 000015, имот № 000025, имот № 000010 и
землищна граница, придобит на основание правоприемство от първоначалния
собственик СЕП „Водно стопанство“. ОСЪЖДА Община *** – с. ***, пл. ***, представлявана от
** Г. Л. Г., със съд. адрес:***, ***, чрез адв. М. А., да заплати на „Напоителни
системи“ ЕАД – ***, бул. ***, ЕИК *********, , със съд. адрес:***, чрез
юрисконсулт Д., общо сумата 4 583,10 лв. (четири хиляди петстотин
осемдесет и три лева и 10 ст.) – такси и разноски по съдебното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му. |
|
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М.
Бедросян/ |
|
|