№ 976
гр. ***, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430105588 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска
172,16 лв.-2 броя и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86
ЗЗД с цена на иска 22,75 лв.-2 броя.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу М. П. Б., ЕГН**********, гр.***, *** и СТ. П. Б., ЕГН**********,
гр.***, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по
подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№20214430103161/21 по описа на РС-
***, която е връчена на длъжниците, който в срок са подали възражения.
Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за
изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- ***, находящ се на адрес гр. ***, *** с аб.№***. Твърди, че като
собственици/ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла
на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него
1
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответниците, съгласно приложеното към заповедното производство
извлечение от сметка за абонатен № *** са използвали доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили
задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответниците е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “*** - ***” *** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61,
2
ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва,
че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0
лева, сума за отопление без ИРУ-0,00 лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 336,85 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга
дялово разпределение- 8,73 лв., корекции „-1,26 лева“. Твърди, че в имота на
ответниците има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер, 0 броя щранг-лира, а сумата за
сградна инсталация е определена при отопляем обем 190,86 куб.м. Отправя се
искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу всеки от ответниците при условията на разделност
за сумата 172,16 лева за главница за периода 01.04.2018г. – 31.03.2021 г. и
лихва върху главницата в размер на по 22.75 лева за всеки от ответниците за
периода 04.06.2018 г. до 11.05.2021 г. и законната лихва върху главниците от
20.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед
за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **********
3161/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпил идентични писмени отговори от
двамата ответници, в които вземат становище за носнователност на исковете.
Оспорват ги по основание и размер. Признават, че са съсобственици на
процесния имот. Твърдят, че не се извършва реален отчет на уредите,
монтирани в абонатната станция на блока. Твърдят, че нямат договорни
отношения с ищеца. Твърдят, че ищеца е представил неистински договор с
етажната собственост. Твърдят, че фирмата за дялово разпределение *** ***
не е избрана като лице по чл.139б, ал.1 ЗЕ, тъй като няма представен
протокол за избор. Твърди, че дяловото разпределение не се извършва при
спазване на всички нормативни изисквания. Твърдят, че при дяловото
разпределение не се взема под внимание цял етаж от сградата, поради което
обема е нереален. Твърди се, че монтираните топломери също не отговарят на
изискванията. Оспорва замерванията от топлинния счетоводител, тъй като
няма договор с него. Счита, че не се дължи юрисконсултско възнаграждение,
тъй като стойността му е включена в цената на топлинната енергия. Оспорва
представените писмени доказателства и фактурите, които не са връчвани на
ответниците. Твърди, че не са подписвани от тях. Оспорва ги като годни да
докажат вземането. Оспорва и начина на изчисление на енергията. Твърди, че
монтираните топломери са с изтекъл сертификат. Твърди, че не са
3
отчислявани технически и нормативно определени разходи. Развити са
множество правни съображения за противоречия с българското право, както и
европейското такова. Молят исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, признава се от ответниците и се
установява от ***, том *** г. на *** при ПРС, че ответниците М.Б. и С.Б. са
съсобственици при равни права на процесния топлоснабден имот – ***,
находящ се в гр.***, ***, ет.6.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”*** на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”*** и одобрен
с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се
уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***
***” ***, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се
установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за
процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.04.2018г.
до 31.03.2021г. е в общ размер от 344,23 лв. от които 0 лв.-ТЕ за отопление,
336,50-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ не е ползвана и 7,73 лв.- такса
услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху непогасената
горепосочена главница за периода от изпадане на ответниците в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.05.2021г. е
в размер на 48,73 лв.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
4
експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че абонатната станция №***
захранваща СЕС се намира в сградата на *** и обслужва вх.А, и вх.Б. АС е в
експлоатация от преди началото на процесния период. Няма данни за
увреждане и/или не функциониране на АС спрямо проектните и параметри.
Отоплителната инсталация е двузонова тип „Тихелман” с горно подаване и
долно събиране, а абонатът е към долна зона. АС има един търговски
измервателен уред и един общ водомер за БГВ. В абонатна станция има общ
търговски топломер. Сградата-етажна собственост с адрес: гр. ***, *** има
сключен договор за дялово разпределение с фирма „***“ АД. Същата
ежемесечно отчита уреди за дялово разпределение в имотите на клиентите, а
„***-***“ *** ежемесечно фактурира потребената топлинна енергия.
Топломерът се проверява съгласно нормативните изисквания на Закона за
измерванията и НАРЕДБАта ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, които
подлежат на метрологичен контрол, т.е. на всеки 2 години. В абонатната
станция на *** за периода 04.2017-04.2019 има общ - търговски топломер тип
*** на фирмата ***. Метрологичната лаборатория, в която е проверяван
топломера е АС *** *** (71277/18.04.2017г.). В абонатната станция на *** за
периода 29.11.2017-18.12.2018 има общ - търговски топломер тип *** на
фирмата ***. Срокът му на метрологична годност е 12.2018. Метрологичната
лаборатория, в която е проверяван топломера е АС *** ***
(71277/18.04.2017г.). В абонатната станция на *** за периода 18.12.2018-
09.2020 има общ търговски топломер тип UH-50 №*** на фирмата ***.
Метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера е ***-Б *** (П
670/08.09.2018г.). В абонатната станция на *** за периода 09.2020-09.2022
има общ търговски топломер тип UH-50 *** на фирмата ***. Метрологичната
лаборатория, в която е проверяван топломера е ***-Б *** (П
636/07.08.2020г.). Общият водомер за БГВ в абонатната е с номер *** и
монтиран на 05.08.16, минал е метрологична проверка през 2016 и притежава
свидетелство за проверка 3/22.07.2016г. от ПС“Силтал“. Срокът на
метрологична годност на тази проверка е 5 години. В сградата и имота на
ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за
енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за
5
топлоснабдяване. В имота на М. П. Б. и СТ. П. Б. се начислява топлоенергия
отдадена от сградната инсталация - ТСИ. ТСИ се изчислява по формула за
сградата и се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем
проектен обем, който за имота съгласно експертизата на инж.С.Стефанова е
283,64 (при предишни изчисления е използван 190,86) m3, независимо дали
има радиатори или не. До края на месец октомври 2019г. в сградата на *** в
режима на определяне и разпределяне на сградната мощност са включени 92
имота на клиенти с общ обем 15 718,31 м3. От ноември 2019г. към общия
обем на сградата е добавен обем в размер 343,54 м3, като разпределената
топлинна енергия за него остава за сметка на „***-***“ АД. В исковата молба
разпределената сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е
на база новия обем -16 061,85 м3. Сградните инсталации са обща етажна
собственост и при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат,
същия остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ. Съгласно
експертизата на инж.С.Стефанова обема на сградата е 23470,49 м3.
Технологичните разходи в конкретната АС са пресметнати съгласно методика
изготвена от колектив с председател ***. А. К. от ТУ- гр. София. Отчета на
показанията на общия топломер в АС и техническият и нормативно
обоснован технологичен разход /ТР/ са отразени във фактурите на клиентите.
ТР е намален от показанието на общия топломер, а останалата ТЕ е
разпределена от ФДР, съгласно нормативната уредба. ТР е за сметка на „***-
***“ АД. От отоплителен сезон 2019/2020г. на *** *** е представено решение
от етажната собственост за определяне на количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, подточка „гг“ от
Наредбата, а именно по избрана стойност за процент сградна инсталация в
размер 20%.Сумарно дължимата сума за ТЕ и такса разпределение се
получава 345,15 лв. При определяне на топлинната енергия от сградна
инсталация имаме допълнително разпределена енергия вследствие на това, че
разпределената топлинна енергия за едно отоплително тяло с
топлоразпределител не може да надвишава максималната енергия, която
отоплителното тяло може да отдаде за един отчетен период. При
присъединяване на сградата-етажна собственост към топлопреносната мрежа,
проектната мощност е според представения проект. Проектната мощност на
отоплителните инсталации от АС е 790,84 kW. Действително инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата за процесния период по данни на
6
фирмата за дялово разпределение, тоест Q дим за целия процесен период е
410,64kW. Проектният отоплителен товар на сградата се определя от
проектанта, изготвящ проекта на вътрешно отоплителната инсталация. АС е
въведена в експлоатация, съгласно действащата нормативна уредба, от
отоплителен сезон 1977/1978г. „***- ***“ АД е извършила реконструкция на
АС и във връзка с това Община *** е издала удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 136/20.05.2004г. за АС за адреса. След промяната на Наредба
№16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването публикувана в ДВ бр.94 от
29 окт.2013г. и влязла в сила от 01.06.2014г. съответно чл.34,ал.1 и ал.2 от
същата в АС са извършвани задължителните настройки. До ноември 2019г. в
сградата с предвидено отопление по проект в режима на определяне и
разпределяне на сградната мощност са включени 92 имота на клиенти.
Всички те имат открити партиди във ФДР. На база проверка от ноември
2019г. към общия обем на сградата е добавен обем в размер 343,54 мЗ, като
разпределената топлинна енергия за него остава за сметка на „***-***“ ***. В
исковата молба разпределената сума за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация е намален на база новия обем -16 061,85 мЗ., като
разпределената топлинна енергия за него остава за сметка на „***-***“ АД.
Съгласно експертизата на инж.С.Стефанова обема на сградата е 23470,49 мЗ.
В него влизат обидинено счетоводство социално, фирми партер (магазин
лагери офис козметично студио хранителен магазин). За помещенията на
партерен етаж има открити партиди с общ обем 573.99 м3. За тях се
разпределя ТЕ, която е за сметка на *** ***. В сградата и имота на ответника
са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за
енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за
топлоснабдяване.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 172,16 лв. -2 броя:
Не е спорно между страните, признава се от ответниците и се
установява от ***, том *** г. на *** при ПРС, че ответниците М.Б. и С.Б. са
съсобственици при равни права на процесния топлоснабден имот – ***,
7
находящ се в гр.***, ***, ет.6.
Съдът намира, че ответниците по делото са клиент/потребител на
топлинна енергия, доставяна до собствения на ответниците топлоснабден
имот. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие
с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми,
уреждащи отношенията между страните по делото през процесния
период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота,
което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
8
енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от
2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите
имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст
след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва
основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в
индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в
съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на
топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея
не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до
извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в
сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и
носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга
да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната
инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на
останалите необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще
доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е неговият ratio
legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за
потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153,
ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно на
непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от
ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от ***.д-р Иван Русчев. Съгласно Тълкувателно решение №
9
2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че *** АД
не е надлежно избрано да извършва услугата дялово разпределение на
доставената до абонатната станция топлоенергия. Ако приемем, че липсва
договор или той не обвързва етажната собственост и в частност ответника по
делото, или е недействителен, то на основание чл.61, ал.3 от Наредба 16-344
за топлоснабдяването, топлинната енергия се разпределя по реда на т. 9 от
приложението към чл.61, ал. 1 от наредбата или количеството топлинна
енергия за отопление на отделните имоти за отчетен период се определя
пропорционално на отопляемите им обеми или по инсталираната мощност на
отоплителните тела в тях. С други думи, в този случай, топлоенергията за
отопление в имота би се определяла по максимална мощност на монтираните
в имота отоплителни тела, което би довело до по-високи дължими суми за
топлоенергия за отопление.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца
не е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. Всички възражения са намерили отговор в
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че вземането на
ищеца по отношение на двамата ответници се явява установено по основание
и размер и общата дължима сума за процесния период за топлоснабдения
имот е в размер на 345,15 лева, а ищеца претендира по-малка сума в размер на
344,32 лева, поради което исковете се явяват основателни в предявените си
размери от по 172,16 лева за всеки от ответниците Стойнка Б. и М.Б., които са
съсобственици на процесния топлоснабден имот при равни права от по ½
иделна част
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД
с цена на иска 22,75 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
10
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответниците по делото за заплащане на
главница за процесния период съразмерно с посочените размери, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените
суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането
на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на
плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането
на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок,
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава.
Размерът на претендираните лихви за забава се установява от съда на база на
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни
изчисления от съда на основание чл.162 ГПК в общ в размер на 45,50 лв.,
поради което исковете срещу всеки от ответниците М.Б. и С.Б. следва да
бъдат уважени в предявените си размери от по 22,75 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции до установения размер, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят всеки един от тях по 19,68 лева направени в заповедното
производство разноски съразмерно със заявения размер на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда 100 лв. и депозит за ВЛ в размер на 433,00 лв. в
размер на по 304 лева всеки един от тях.
11
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на М. П. Б., ЕГН**********,
гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” *** гр.***, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: гр.***, *** сумата 172,16 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.11.2017г. до 31.03.2021г., в едно със законната лихва от
20.05.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1867/20.05.2021г. по ч.гр.д.№********** 3161/2021 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на М. П. Б., ЕГН**********, гр.***, ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” *** гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата 22,75 лева, представляваща лихва за забава
върху 172,16 лв. за периода 04.06.2018г. – 11.05.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1867/20.05.2021г. по ч.гр.д.№**********
3161/2021 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на СТ. П. Б., ЕГН**********,
гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” *** гр.***, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: гр.***, *** сумата 172,16 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.11.2017г. до 31.03.2021г., в едно със законната лихва от
20.05.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1867/20.05.2021г. по ч.гр.д.№********** 3161/2021 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на СТ. П. Б., ЕГН**********, гр.***, ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” *** гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата 22,75 лева, представляваща лихва за забава
върху 172,16 лв. за периода 04.06.2018г. – 11.05.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1867/20.05.2021г. по ч.гр.д.№**********
3161/2021 по описа на РС-***.
12
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. П. Б., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” *** гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, ***, сумата от 19,68 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 3161/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК СТ. П. Б., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” *** гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, ***, сумата от 19,68 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 3161/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. П. Б., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” *** гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 304,00 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК СТ. П. Б., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” *** гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, ***, сумата от 304,00 лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13