Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 106 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
решение от 28.11.2018 г., постановено по т.д. № 106/2015 г. по описа на СГС, VI-17 състав, е спряно на основание чл.
632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, което е открито по отношение на дружеството
„Н.Б.“ ООД. Решението е потвърдено с решение от 24.04.2019 г., постановено по
т.д. № 958/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, което е влязло в сила. В двете
съдебни решения са изложени мотиви както от първоинстанциония съд, така и от
въззивния съд защо притежавани от длъжника „Н.Б.” ООД движими вещи и вземания,
на които се позовава един от кредиторите „С.к.“ ЕООД, не представляват
имущество, с което могат да се покрият разноските за провеждане на производство
по несъстоятелност.
В преклузивния едногодишен срок
по чл. 632, ал. 2 ТЗ, който изтича на 28.11.2019 г., е постъпило искане за
възобновяване на производството по несъстоятелност, подадено от същия кредитор
„С.к.“ ЕООД и от кредитора „К.“ ООД, в което се сочи, че дружеството длъжник
притежава 32 броя МПС-та и вземания към три дружества, като се твърди, че това
имущество е такова, което е достатъчно, за да бъдат покрити разноските в
производството по несъстоятелност. Кредиторите на представят доказателства за това, че някой от тях е
предплатил определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума, с която да бъдат
покрити началните разноски в производството по несъстоятелност на „Н.Б.” ООД.
При извършване на преценка за
това дали посоченото от кредиторите имущество, което притежава длъжника, е
достатъчно за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, съдът съобразява на първо място това, че в искането за
възобновяване „С.к.“ ЕООД и „К.“ ООД се позовават на имущество, което е същото,
на което те са се позовали при постановяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ
от СГС, както и при обжалване на това решение пред САС, като към момента те не
сочат никакви нови факти. С влязло в сила съдебно решение от две съдебни
инстанции е постановено, че това имущество не е такова, с което могат да се
покрият разноските за провеждане на производство по несъстоятелност. Въпреки
това съдът отново ще изложи мотиви за неоснователност на направеното искане и в
настоящото съдебно решение.
При
формиране на извод за това дали наличното имущество на длъжника е достатъчно за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, съдът
съобразява не всички имуществени права, които той притежава, а само паричните
средства, с които той разполага и с които може да се разпорежда, т.е. които не
са засегнати от наложени запори или други ограничения. Това е така, тъй като
това е единственият актив, с който без извършване на допълнителни действия по
неговата продажба, могат да се заплащат разходите, свързани с провеждане на
производство по несъстоятелност, които са такива за възнаграждение на синдик,
за заплащане на възнаграждения на трети лице за извършване на необходимите
действия по издирване, опазване, оценка и продажба на имущество. Този извод
следва и от факта, че законът изключва възможността синдикът да продава
свободно имущество от масата на несъстоятелността преди да е постановено
осребряване, което означава, че началните разноски за провеждане на
производството по несъстоятелност трябва да могат да бъдат покрити с такова
имущество, което не трябва да се продава, за да се обърне в пари, което са само
паричните средства. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата на чл. 639б ТЗ, продажба на имущество от масата на несъстоятелността преди да е постановено
осребряване може да бъде извършено само при предпоставките, посочени в тази
правна норма, а именно тогава, когато има бързоразвалящи се движими вещи,
когато има вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за
периода до осребряването по общия ред, като в този случай се изисква съгласие
на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите, както и ако продажбата
на вещите е необходима за осигуряване на издръжката на производството по
несъстоятелност и след приканване по реда на чл. 629б никой от кредиторите не е
предплатил разноските, но и в този случай това може да стане само след съгласие
на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите. В случая не е дадено
съгласие от събранието за кредиторите за извършване на предварителна продажба
по реда на чл. 639б ТЗ на притежавани от длъжника „Н.Б.” ООД движими вещи и
вземания, поради което и притежаването на това имущество не означава, че с него
могат да се покрият разноските за провеждане на производство по
несъстоятелност. Трябва да се посочи, че за да може да бъде проведено събрание
на кредиторите, което да даде съгласие за извършване на предварителна продажба
по реда на чл. 639б ТЗ, също е необходимо да бъдат предплатени определените от
съда разноски, за да има парични средства, които да покрият разходите за това,
които ще бъдат такива за заплащане на възнаграждение на синдик, за извършване
на действия по свикване на събранието на кредиторите и за извършване на
продажба на вещи, ако бъде прието решение за това с изискуемото по закон
мнозинство от гласовете на кредиторите с приети вземания.
След
като дружеството „Н.Б.” ООД няма налични парични средства, с които да бъдат
покрити началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност,
като доказателства, които да установяват обратното не са представени от
кредиторите „С.к.“ ЕООД и „К.“ ООД, и доколкото тези кредитори не представят
доказателства да са внесли определената от съда сума за покриване на тези
разноски, то съдът счита, че не са налице предвидените в чл. 632, ал. 2 ТЗ
предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на кредиторите „С.к.“ ЕООД и „К.“ ООД за възобновяване на основание
чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност по т.д. № 106/2015 г. по
описа на СГС, VI-17 състав.
Решението подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му пред
Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати
на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: