Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 18 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15524 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, след като с Решение № 104/26.01.2022 г. по в. гр. д. №
2506/2021 г. на ВОС е обезсилено Решение № 262146/02.07.2021 г. по гр. д. №
15524/2020 г. на ВРС, с което С.Н.В., ЕГН **********, е осъден да заплати на „С.Г.“
ООД, ЕИК *******, сумата от 4 943.86 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на настъпило на 04.07.2020 г. в гр. Варна на
кръстовището на бул. „*******“ и бул. „*******“ пътно-транспортно произшествие
по вина на водача С.В., при което бил увреден отдаденият под наем лек автомобил
марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, и делото е върнато на ВРС за ново разглеждане по действително
предявения иск.
С
Определение № 260286/15.03.2022 г. и Определение № 260364/08.04.2022 г.
производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени
указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. В изпълнение на дадените от съда
указания ищецът с молби вх. № 264085/07.04.2022 г. и вх. № 264543/18.04.2022 г.
е уточнил претенцията си.
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С.Г.“
ООД посочва, че предметът му на дейност е отдаване на автомобили под наем.
Излага, че на 24.06.2020 г. дружеството сключило с ответника С.Н.В. договор за
отдаване под наем на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******.
С уточняваща молба вх. № 264085/07.04.2022г. заявява, че договорът бил сключен за срок от три дни и бил
прекратен на 27.06.2020г. поради изтичане на уговорения срок. Съгласно
уточняваща молба вх. № 264543/18.04.2022 г. ответникът не върнал автомобила
след изтичане срока на договора и продължил да го ползва въпреки изричното
противопоставяне на наемодателя.
Ищецът
твърди, че на 04.07.2020 г. около 12.00 часа ответникът при управление на
гореописания лек автомобил по бул. „*******“ в посока ж. к. „*******“ на
кръстовището с бул. „*******“ преминал на забранителен сигнал на светофара и
блъснал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с peг. № *******. След удара
лекият автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № ******* продължил напред и
наляво, като преминал през бордюра на разделителния остров и спрял върху
острова. Вследствие ПТП настъпили значителни материални щети по автомобила.
Били увредени следните детайли: предна дясна врата, лайсна предна дясна врата,
мигач преден десен, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, заден десен
калник, преден десен калник, предна броня, решетка предна броня, предна джанта
дясна стоманена, предна джанта лява стоманена, задна джанта лява стоманена,
декоративни тасове - 4 бр., панти предна дясна врата, колонка предна дясна,
преден ляв амортисьор, преден десен амортисьор, преден десен носач, преден ляв
носач, предна лява гума Goodyear 185/60/R15, предна дясна гума Goodyear
185/60/R15, задна лява гума Goodyear 185/60/R15 и задна дясна гума Goodyear
185/60/R15.
За
настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол от контролните органи. След
произшествието С.В. бил откаран в център за спешна медицинска помощ, като след
освобождаването му от там не се върнал на местопроизшествието. Тъй като
автомобилът не можел да се придвижи на собствен ход, се наложило да бъде
репатриран с Пътна помощ, за което ищецът твърди да е заплатил сумата от 60
лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000 лева,
представляваща частичен иск от общо 3567.43 лева – обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, увреден в резултат на
ПТП, причинено на 04.07.2020 г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „*******“ и
бул. „*******“ по вина на С.Н.В., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В проведено
на 22.06.2021 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато увеличение на
предявения иск до сума в размер на 4943.86 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск.
Ответникът
потвърждава, че с Д.А.А.наели процесния автомобил от ищцовото дружество, но
посочва, че не е подписвал представения с исковата молба писмен договор за
наем. Поддържа, че договорът бил сключен между Д.А.и „С.Г.“ ООД в устна форма
на 01.07.2020 г. Същият бил за срок от 7 дни, като автомобилът следвало да бъде
върнат на 08.07.2020 г., т. е. същият бил действащ към датата на процесното
ПТП. Твърди, че още при сключване на договора служител на „С.Г.“ ООД ги уверил,
че за автомобила е сключена имуществена застраховка „Каско“.
Ответникът
не оспорва, че на 04.07.2020 г. е настъпило ПТП между управлявания от него лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, и лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“ с peг. № *******. Посочва, че вследствие на ПТП претърпял
множество травматични увреждания и бил приет за преглед и изследвания в МБАЛ
„Св. Анна“. Заявява, че и след освобождаването му за домашно лечение не бил в
състояние да се движи.
Поддържа,
че отказал да заплати обезщетение за претърпените от ищцовото дружество вреди
вследствие на процесното ПТП, тъй като в негова полза било изплатено
обезщетение по сключената имуществена застраховка „Каско“.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
В случая
правната квалификация на предявения иск е чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В депозираната искова
молба действително са наведени твърдения за наличието на договорно отношение
между ищеца „С.Г.“ ООД и ответника С.Н.В., но същите са непълни – не е посочен
срокът на сключения договор за наем, поради което остава неясно дали същият е
бил действащ към датата на процесното ПТП или е бил прекратен поради изтичане
на неговия срок или на друго основание. Макар извършената от ищеца правна
квалификация да не обвързва съда, поради констатираната нередовност на исковата
молба след връщане на делото за ново разглеждане производството е оставено без
движение и на ищеца са дадени указания да уточни твърденията, на които основава
претенцията си. Наведените фактически твърдения с постъпилите уточняващи молби
с вх. № 264085/07.04.2022 г. и вх. №
264543/18.04.2022 г., а именно – че между страните е бил сключен договор за
наем за периода от 24.06.2020 г. до 27.06.2020 г., прекратен поради изтичане на
неговия срок преди датата на настъпване на ПТП /04.07.2020 г./, дават основание
на настоящия съдебен състав да приеме, че искът е предявен на деликтно, а не на
договорно основание. Изложеното се поддържа от процесуалния представител на
ищеца и в първото съдебно заседание, в което последният заявява, че сключеният
договор за наем е описан в обстоятелствената част на исковата молба с оглед на
това, че фактическата власт върху автомобила първоначално е предоставена въз
основа на същия.
Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, следва
да се установи наличието на следните юридически факти: 1) извършено от
ответника противоправно деяние; 2) настъпила вреда; 3) причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; 4) вина на
делинквента, като чл. 45, ал. 2 ЗЗД урежда оборима презумпция за наличието на
вина в случаите на непозволено увреждане.
С доклада по
делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че на 04.07.2020
г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „*******“ и бул. „*******“ е настъпило
ПТП между управлявания от ответника лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“,
рег. № *******, собственост на ищеца, и лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“
с peг. № *******.
От
заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, изготвено от
вещото лице инж. Х.К. /л. 45 и сл./, което в посочената част следва да бъде
кредитирано като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
механизмът на процесното ПТП е следният: настъпил сблъсък между двата
автомобила под ъгъл около 90 градуса спрямо надлъжните им оси, вследствие на
който лекият автомобил „Рено Клио“ се отклонява наляво по посока на
първоначалното си движение и се удря в бордюра на разделителната линия по
средата на булеварда последователно с предните и задните колела. За да достигне
до този извод, вещото лице изхожда по описаните в констативния протокол за ПТП
увреждания на двата автомобила. Така описаният механизъм кореспондира с
изложеното в исковата молба, като обстоятелството, че ПТП е настъпило поради
допуснато от ответника нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП – преминаване на
забранителен сигнал на светофара, не се оспорва от последния.
Настъпилите
увреждания вследствие на така описаното ПТП са описани от служителя на МВР,
посетил местопроизшествието, в съставения протокол за ПТП /л. 6/, както следва:
преден десен калник и врата, предна лява и задна лява гума и джанти, предна
дясна гума и джанта, деформация предна част. Доколкото в посочената част
протоколът удостоверява обстоятелства, които длъжностното лице е възприело
лично, същият се ползва с материална доказателствена сила. Описаните от ищеца
увреждания се установяват и от показанията на свидетеля А.Н.Я., който е
извършил оглед на процесния лек автомобил. Доколкото св. Я. е незаинтересован от изхода на спора, не е
налице основание да се постави под въпрос достоверността на изложеното от него.
Същият сочи, че е заснел автомобила и е изготвил заключение, в което е описал
увредените детайли и степента на увреждане. Изготвеното от него заключение е
представено с исковата молба и приобщено към писмените доказателства по делото
/л. 7-11/. Макар свидетелят да заявява, че не си спомня в детайли конкретните
увреждания, излага, че такива е имало по джантите, ходовата част и гумите на
автомобила. Заявява, че гумите били спукани, а за уточняване уврежданията по
ходовата част било нужно да се извърши допълнителен оглед и диагностика. Изрично
и вещото лице К. потвърждава, че описаните в исковата молба увреждания
кореспондират с установения механизъм на ПТП.
От
изложеното следва, че са налице предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за възникване
на вземане в полза на ищеца срещу ответника за възстановяване на причинените
вследствие на процесното ПТП имуществени вреди, като между страните е спорен
въпросът относно размера на същите. Въпроси в тази връзка са поставени както
към първоначално допуснатата съдебна автотехническа експертиза, така и към
допълнителната. Доколкото вещото лице К. не е извършило оглед на автомобила,
заключението му в посочената част не следва да бъде кредитирано. Вещото лице В.,
от друга страна, е изготвило заключението си след запознаване с приложените по
делото доказателства и извършване на оглед. Настоящият съдебен състав намира,
че предвид изложеното и доколкото заключението му е подробно и аргументирано,
следва да бъде дадена вяра на същото. Съгласно извършените от вещото лице
изчисления средната пазарна цена на процесния автомобил, определена към датата
на ПТП, е в размер на 8500 лева, а стойността на ремонта на автомобила,
определена по средни пазарни цени към същия момент, възлиза на 5256.38 лева при
влагане на оригинални части, а при използване на части от алтернативни
доставчици – 4943.97 лева. Доколкото по делото не се установява увредените
детайли да са били подменени с неоригинални към датата на ПТП, за определяне
действителната стойност на претърпяната вреда следва да бъде взета предвид
стойността на ремонта с влагане на оригинални части. Допълнително, към исковата
молба са представени доказателства /фактура и фискален бон/ за заплащане на
сума в размер на 60 лева за репатриране на процесния лек автомобил от мястото
на ПТП. Следователно по делото се установява, че ищецът е претърпял имуществени
вреди в общ размер от 5316.38 лева вследствие на процесния инцидент.
Възраженията
на ответника, че към момента на настъпване на ПТП е имало действащ договор за
наем, сключен между ищцовото дружество и трето за спора лице са ирелевантни. Деликтната
отговорност на ответника би била изключена единствено в случай че между самия
него и ищеца е имало валидно възникнало договорно правоотношение, каквито
доводи са наведени за първи път едва във второто заседание при повторното
разглеждане на делото, поради което същите са преклудирани на основание чл. 133 ГПК и не следва да бъдат обсъждани.
Независимо
от горното, следва да бъде отбелязано, че по делото е представен договор за
наем на процесния лек автомобил, сключен между страните /л. 5 и л. 168/. Тъй
като ответникът е оспорил неговата автентичност и предвид изявлението на
процесуалния представител на ищеца, че ще се ползва от оспорения документ, по
реда на чл. 193 ГПК е открито производство за проверка на автентичността на
същия относно положения подпис на С.Н.В.. Във връзка с предприетото оспорване и
по искане на ответната страна, по делото е назначена съдебно-графологична
експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано. От него става ясно, че подписите,
положени за „наемател“ в договора за наем е изпълнени от ответника С.Н.В..
С оглед заключението на вещото лице съдът приема, че оспореният документ следва
да бъдат ценен като автентичен, подписан от ответника. Доколкото обаче същият е
сключен за срок от 24.06.2020 г. до 27.06.2020 г., той е неотносим към периода
на настъпване на процесното ПТП.
Недоказани останаха възраженията на ответника, че за
процесния автомобил е имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско“,
действащ към 04.07.2020 г., по който ищецът е получил застрахователно
обезщетение във връзка с настъпилото ПТП. За установяване на посоченото
обстоятелство ответникът е формулирал въпроси по реда на чл. 176 ГПК, като в
проведеното на 04.11.2022 г. съдебно заседание законният представител на „С.Г.“
ООД категорично отрича наличието на имуществена застраховка за автомобила,
действаща към датата на ПТП, както и получаването на застрахователно
обезщетение за процесните вреди. Други доказателства в подкрепа на така
наведените възражения ответникът не е ангажирал, независимо от изрично
разпределената му с доклада доказателствена тежест.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид
направеното от ищеца искане на последния следва да бъдат присъдени извършените
по делото разноски в общ размер 3457.75 лева. Същите включват дължимата
държавна такса за производството – 197.75 лева, депозит за САТЕ в размер на 250
лева, депозит за призоваване на свидетел – 30 лева, както и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 2980 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 4943.86 лева /четири хиляди деветстотин четиридесет и три
лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на
ищеца лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“, рег. № *******, увреден в резултат на ПТП, причинено на 04.07.2020 г. в
гр. Варна на кръстовището на бул. „*******“ и бул. „*******“ по вина на С.Н.В.,
ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.Н.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.Г.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, СУМАТА
ОТ 3457.75 лева /три хиляди четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и
пет стотинки/,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: