МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Ефрейтор втори клас С.А.С. от
военно формирование 26 260 Сливен е на кадрова военна служба от 2007 година.
Заемал длъжността „механик-водач“, като изпълнявал качествено и в срок
възложените му задачи. Проявявал умения при работа с поверената му техника.
Ефр. С. притежавал
свидетелство за управление на МПС № *********, категория „В“ издадено на 12.08.2005
година с валидност до 12.08.2015 година и първоначален брой контролни точки -
39. За периода от 04.10.2007 година до 28.02.2011 година са му били съставени
11 наказателни постановления като водач, за допуснати от него нарушения на
Закона за движение по пътищата /л.13-16 ДП/. По 7 от тях са били отнети
контролни точки, в резултат, на което обвиняемият е загубил всички контролни
точки. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-0769-001102 по чл.171, т.4 от ЗДвП на началник група към ОДМВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция“ с дата 07.08.2015 година /л.28 досъдебното
производство/, на обв. С. е била наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.4 ЗДвП „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл.157, ал.4“. Препис от заповедта е била връчена
на С. на 17.11.2017 година. Междувременно приз месец юли 2015 година
обвиняемият подал документи в КАТ – Сливен за презачисляването му на отчет,
като водач от ОД МВР - Бургас в ОД МВР – Сливен и преиздаване на свидетелството
му за управление на МПС, поради изтичаща на 12.08.2015 година валидност. При
подаване на документите той е бил уведомен, че са му отнети всички контролни
точки и е загубил правоспособност, което налага ново явяване на изпит за
придобиване на такава, като му е било иззето свидетелството за управление на
МПС. С. не се явил на изпит и ново свидетелство не му е било издадено.
На 21.12.2017 година към
09.30 часа обв. С. управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № СН 0609 СН по
ненаименувана улица в гр. Сливен, водеща към портала на в.ф. 22 220 –
Сливен, където бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип на ОД МВР –
Сливен в състав свидетелите Боян Железчев и Георги Георгиев. При проверката се
установило, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, а при
допълнителната справка с работната станция за отдалечен достъп е било
констатирано, че свидетелството е иззето поради отнемане на всички контролни
точки на водача. На С. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.150 от ЗДвП, затова, че автомобилът е бил управляван от
неправоспособен водач /л.29 от досъдебното производство/.
Описаната фактическа
обстановка, съответства на отразената такава в постановлението на прокурора по
чл.375 НПК и се доказва от обясненията на обвиняемия, депозирани в съдебно
заседание, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели,
от приложените към делото документи. При приключване на съдебното следствие страните
изрично заявиха, че не желаят разпит в съдебно заседание на свидетелите,
разпитани на досъдебното производство, на нови свидетели или събиране на друг
доказателствен материал. Съдът също прецени, че това не е необходимо, тъй като
фактическата обстановка не се оспорва, а се оспорва от обвиняемия единствено
тълкуванието дали към 21.12.2017 година е бил водач, с временно отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство или неправоспособен
водач.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че обв. С. не е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съображенията на
съда са следните:
Текста на чл.343в, ал.3 от НК дословно гласи: „Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява
моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“.
Това означава, че само в една хипотеза на принудителна административна мярка, а
именно „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, а не и
на друга принудителна административна мярка, се осъществява състава на
престъпление по този текст от НК. В чл.171 от ЗДвП, законодателят е предвидил
общо седем принудителни
административни мерки, обособени в седем
точки към този член. Само по една от точките е предвидена принудителна
административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ и това е точка 1.
Останалите точки съдържат други принудителни административни мерки, като в т.4
се съдържа самостоятелна такава мярка: „изземване
на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си
по чл.157, ал.4“. Касае се за две различни принудителни административни мерки,
като първата се налага от административния орган, който временно отнема свидетелството за управление на МПС, при някоя от
хипотезите посочени в чл.171, т.1 букви от „а“ до „ж“ ЗДвП. При хипотезата на
чл.171, т.4 ЗДвП свидетелството за управление се изземва, тъй като водача по
силата на закона/чл.157, ал.4 ЗДвП/ и без да е необходимо издаването на административен
акт е загубил правоспособност. Този
административен акт е само за отнемане на свидетелството, след като е
констатирана загубата на правоспособност по силата на чл.157, ал.4 ЗДвП, поради
отнемане на всички контролни точки. С него не се отнема правоспособност, нито
се лишава водача временно от право да управлява МПС, тъй като той по силата на
закона вече не притежава такова право и не може да бъде лишен от нещо, което не
притежава. Видно от приложената на л.13-16 от досъдебното производство справка,
с наказателни постановления поредни № 2 и 3 са били отнети общо 20 точки на
водача С., а с наказателни постановления поредни № от 5 до 8 са му били отнети
още 20 точки. От това следва, че още на 31.01.2009 година, когато е влязло в
сила наказателно постановление № 10592/2008 година на ОД МВР – Сливен, по
силата на което са били отнети 13 контролни точки от оставащите му 12 такива, С.
по силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП е загубил
правоспособност и от тази дата за него е възникнало задължение да върне
свидетелството си за управление на МПС.
Аргумент за това, че се
касае за две различни и самостоятелни принудителни административни мерки е и
обстоятелството, че при изтичане на мярката „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“, на водача се връща старото свидетелство за
управление, освен ако това е невъзможно по други причини. Съгласно чл.14 от Наредба
№ I-157/2002 г. За условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при възстановяване
на правоспособност поради отнемане на контролните точки при успешно положен
изпит на водача се издава ново
свидетелство за управление на МПС, а старото свидетелство за управление се
унищожава.
Съдът не споделя довода на
прокурора, че заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-0769-001102 по чл.171, т.4 от ЗДвП на началник група към ОДМВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция“ от 07.08.2015 година е наложена преди да изтече срока на
валидност на свидетелството за управление на обвиняемия, т.е. е наложена мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на
правоспособен водач. Както беше посочено по-горе при условията на чл.157, ал.4 ЗДвП „Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност…“ и това става по силата на закона, без да е необходимо да се
издава какъвто и да било акт за това. На 31.01.2009 година обв. С. е загубил
всички контролни точки и от този момент е загубил правоспособност като водач на
МПС.
Не беше уважено и
възражението на прокурора, че в самата Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 15-0769-001102/2015 година е посочено „ …. Санкция по чл.171, т.4 – временно
отнемане на свидетелството за управление …“. Очевидно се касае за непрецизно
оформено текстово съдържание на заповедта. В заглавния титул е посочено, че
заповедта е по чл.171, т.4. В обстоятелствената част е описана хипотезата на
чл.171, т. 4 ЗДвП за отнети всички контролни точки и отново цифрово е записан
чл.171, т.4. В диспозитивната част също е посочен чл.171, т.4, но след него с
тире в пояснение, каква е санкцията по тази точка, е записано „временно
отнемане на свидетелството за управление …“, каквато санкция в чл.171, т.1 ЗДвП
не съществува. Очевидно е, че се касае за небрежност при изписването на
заповедта, в резултат, на което са били смесени елементи на две принудителни
административни мерки по чл.171, т.1 и т.4 ЗДвП. Вероятно затова и в диспозитива
на заповедта е записана санкция „хибрид“, гласяща дословно: „ санкция по
чл.171, т.4 - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач ЧЛ.171 Т.4 ИЗЗЕМВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ
НА ВОДАЧ НА МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ЧЛ.157, АЛ.4 ОТ ЗДВП“. Така изготвен диспозитивът на
заповедта по своеобразен начин инкорпорира в себе си текстовите разпоредби на
чл.171, т.1 и т.4 ЗДвП, но с обосновката в обстоятелствената част само относно
т.4. Ако се приеме, че заповедта се налага по чл.171, т.1 ЗДвП, не е ясно коя
хипотеза от посочените в букви „а“ до „ж“ е осъществил водача и за какъв срок
или при настъпването на какви обстоятелства ще отпадне мярката, тъй като всички
тези хипотези изискват да се посочи до кога е в сила мярката за да се прецени
настъпили ли са те, за да отпадне ограничението. Обстоятелството, че заповедта,
с която е наложена принудителната административна мярка е изготвена по
неприемлив от правна гледна точка начин, не може да стане основание за търсене
на административно-наказателна отговорност от адресата й именно основавайки се
на некоректността при изготвянето й.
Преценявайки всичко това,
съдът стигна до извода, че обв. С. не е извършил престъпление по чл.343в, ал.3 НК, тъй като този текст има предвид само първата от всички предвидени в чл.171 ЗДвП принудителни административни мерки, а именно „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Такава мярка се
съдържа единствено в чл.171, т.1 ЗДвП при осъществена на една от хипотезите,
посочени в букви от „а“ до „ж“ в този текст. В конкретния случай се касае не за
водач временно лишен от право да управлява МПС, а за такъв загубил
правоспособност, т.е за лице, което управлява МПС без да притежава право за
това.
При постановяване на
оправдателното решение, съдът не се произнесе дали извършеното деяние
съставлява административно нарушение и по друг текст от ЗДвП, каквото
правомощие и задължение има според общите правила и разпоредбата на чл.301,
ал.4 НПК. В случая се касае за производство по част пета от НПК „Особени
правила“, където общите правила се прилагат само ако това е изрично предвидено,
както е направено например в разпоредбата на чл.374 в глава 27 НПК. В глава 28
НПК липсва такова препращане към общите правила на НПК, а само в разпоредбата
на чл.379 НПК се предвижда прилагане и разпоредбите на чл. 17 - 21 от ЗАНН. Поради изложеното след
влизане на решението в сила, материалите по делото следва да се изпратят на ОД
МВР – Сливен за вземане на отношение дали обв. С. не е извършил нарушение на
ЗДвП, което не е престъпление.
Воден от гореизложените
мотиви, съдът постанови своето решение.
Мотивите се изготвиха на
25.05.2018 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.