№ 313
гр. Плевен, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430200642 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0938-002872/ 10.10.2022 г. на
Н. на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН, на А. Т. А.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, без да посочва конкретни
съображения в тази насока. Наред с това изтъква, че не е знаел за служебната
дерегистрация на управлявания лек автомобил, тъй като същият е на името на
починалия му баща, както и че пребивава трайно извън пределите на страната,
а се е прибрал в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ по спешност. В този смисъл счита,
че е следвало административнонаказващият орган да приложи разпоредбата
на чл.28 ЗАНН, но необосновано не го е сторил. На тази основа, моли за
отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане
на сторените деловодни разноски.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно и
1
неправилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски
хонорар.
За ответната страна – Н. на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН,
представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност
на направените разноски за адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
№629331/29.08.2022г. от страна на Г. В. Д. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М. П. Н. и нарушителя – А. Т. А..
Съставен е за това, че на 29.08.2022г. около 17:03 часа в ПЛЕВЕН, булевард
„***“ до номер *** с посока на движение към улица „***“, като водач на л.а.
„***“ с регистрационен № ***, собственост на Т.А.А. извършва следното:
управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация от
13.07.2022г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;
управлява със СУМПС № ***, което е с изтекъл срок на валидност от
14.06.2022г. – нарушение по чл.150а ЗДвП; не носи СРМПС част 2 –
нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не
е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44
ал.1 ЗАНН.
Следва да бъде отбелязано, че след съставяне на АУАН,
административнонаказателното производство се е развило по нетипичен
начин. От една страна,за горепосочените нарушения по чл. чл.150а ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП било издадено от страна на Н. на СЕКТОР „ПП“ при
ОДМВР-ПЛЕВЕН Наказателно постановление №22-0938-003313/08.09.2022г.,
което към периода на съдебното следствие по настоящото дело, е влязло в
сила /справка на л.15 – 17 от делото/. От друга страна, във връзка с
нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП била сезирана РП-ПЛЕВЕН. С
Постановление от 30.09.2022г. по преписка № 5278/2022г., РП-ПЛЕВЕН
отказала да образува наказателното производство за престъпление по чл.345
ал.2 вр.ал.1 НК, а Н. на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН - бил сезиран за
реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца.
При описания процесуален развой и сезирането от страна на
Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на А. Т. А. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
2
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Г. В. Д.,
писмени доказателства /л.5, л.15 – 17, л.59 – 61 от делото/. Показанията на
свидетеля Г. Д. са относително подробни, убедителни и не оставят съмнения
за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране,
поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са изцяло в подкрепа на
отразената в НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните
писмени доказателства по делото и по-конкретно – справки за регистрацията
и собствеността на л.а. „***“ с регистрационен № ***, представени от
ОДМВР-ПЛЕВЕН. Наред с това, в опровержение на същата фактическа
обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира
посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по
делото и приема за доказана изложената в НП фактическа обстановка, като
няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се
явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „ По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за
водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе
фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните
условия на време, място, обстановка, от обективна страна, жалбоподателят А.
Т. А. не е изпълнил това свое задължение, а е управлявал МПС, което не е
било регистрирано по съответния ред – л.а. „***“ с регистрационен № ***,
със служебно прекратена регистрация на 13.07.2022г., по пътищата, отворени
за обществено ползване. В този смисъл, деянието несъмнено се явява
обективно съставомерно. Във връзка със субективната му страна, по делото е
представена справка от ОДМВР-ПЛЕВЕН /л.59/, от която се установява, че
собственикът на процесното МПС – Т.А.А. , не е бил надлежно уведомен
3
съобразно чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП /“Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство…“/; посочва се
изготвяне на уведомително писмо в един екземпляр, без данни дали същото е
било връчено на адресата. От друга страна, видно от представен препис-
извлечение от Акт за смърт на А. е видно, че същият е починал на
15.05.2022г., като наред с това, не се събраха доказателства, че на А. А. е било
известно, макар и по друг начин, за извършената от органите на МВР,
дерегистрация на процесното МПС. Напротив, от показанията на св.Г. Д.
следва, че при извършената му проверка от полицейските служители, А. е
заявил, че не е знаел, че автомобилът му е със служебно прекратена
регистрация. Следователно, незнанието на този факт, изключва умисъла
относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват
доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на
непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11
ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна
страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на деянието по чл.140
ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а А. Т.
А. е административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което
не е извършил. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с
Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по
тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд.
Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е
неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на
административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от
страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски /л.6, л.24
от делото/ за производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат
възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН; наред с това, Съдът съобрази, че
ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в настоящия случай,
възнаграждението в размер на 600 лева, което се претендира, действително е
прекомерно, при съобразяване на актуалната редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7
ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ДВ бр.88 от 04.11.2022г./, съобразно която,
минималното възнаграждение в случая възлиза на 400 лева. Следва да бъде
отбелязано, че се касае за казус без фактическа или правна сложност,
всъщност – елементарен от гледна точка на правоприлагането, поради което,
като справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение, се
преценява минималния такъв – 400 лева. Поради това, следва на основание
чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена
да заплати на А. Т. А. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 400
4
лв./четиристотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски
хонорар по АНД №642/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като следва да бъде
оставено без уважение искането за разноски в размер над 400 лева, до 600
лева, поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№ 22-0938-002872/ 10.10.2022 г. на Н. на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при
ОДМВР-ПЛЕВЕН, с което на А. Т. А. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на А. Т. А. ЕГН: ********** паричната
сума в размер на 400 лв./четиристотин лева/, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар по АНД №642/2023г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
разноски в размер над 400 лева, до 600 лева, поради прекомерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5