№ ……………………….
…………………………….., Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в
открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 3148/2018г.
Производството е по реда на чл.107 ал.3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.156 от ДОПК.
Делото е образувано по жалбата на „Финском“ ООД, представлявано от управителя А. М.чрез адв.И.Д. срещу акт по
чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация №
МД-АУ-685-1/19.01.2018г. /АУЗД/, издаден
от главен специалист „Местни данъци и такси“ при община Варна, мълчаливо
потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК, съгласно писмо вх.№20529/27.11.2018г.
на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
Жалбоподателят оспорва АУЗД, като смята,
че е нищожен и в условията на евентуалност е неправилен и незаконосъобразен,
издаден при съществени нарушения на материално-правните и процесуално-правни
норми. Прави се оплакване, че дружеството не е подавало декларация с
вх.№ДК14007986/08.09.2017г., на която се позовава административния орган, която
е посочена и в друг съставен на дружеството АУЗД, съставен по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК, а именно под №
МД-АУ-11796-1/20.10.2017г., като начислените с него задължения за 2017г. вече
са изплатени, дори е платено в повече към бюджета на община Варна. Подчертава,
че липсват мотиви в обжалвания акт как е получена главницата от 3797.53 лева,
както и лихви за забава от 84.39 лева. Смята, че неправилно притежавания от
дружеството автосалон и автосервиз е определен като „търговски обект“, тъй като
сградата е декларирана още през 2012г. като друг вид нежилищна. Претендира, че около 80% от сградата е с нетърговско
предназначение /складове и офиси/, както е посочено в чл.22 прил.2 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/. Отбелязва,
че фигурира в разрешението за строеж, в удостоверението за въвеждане в
експлоатация и в кадастралната карта като „комплекс автосалон и автосервизи“,
както е била декларирана и през 2006г. след построяването ѝ. За първи път
през 2011г. по повод заявено от дружеството искане за издаване на данъчна
оценка за съседен имот, служител от дирекция „Местни данъци“ е поискал
предеклариране на имот с идентификатор 10135.3514.550 и за изградената в него
сграда с идентификатор 10135.3514.550.1 като „търговска“ вместо като
„производствена“. Имотът е бил
предеклариран, но през 2012г. след проведено производство и въз основа на
представени доказателства е прието за правилно декларирането му като „друг вид
нежилищна сграда“ и в продължение на пет години, общинските органи по приходите
са определяли данъчни задължения за нетърговски статут на имота. Прави
оплакване, че обжалвания акт е бил съставен без дружеството да бъде уведомено и
връчен почти 7 месеца след неговото издаване. Иска се обявяване нищожността на
АУЗД и в условията на евентуалност да бъде отменен изцяло като необоснован,
неправилен и незаконосъобразен, като бъдат присъдени в полза на жалбоподателя
направените от него съдебни разноски.
В молба с вх.№3960/05.03.2019г.
дружеството отново е посочило, че не е подавало декларация с вх.№ДК14007986/08.09.2017г.
и тя е съставена служебно от служители на дирекция „Местни данъци“ – Варна и с
нея декларираната през 2012г. сграда от „друг вид нежилищна“ е служебно предекларирана
като „търговски обект“.
В писмена защита с вх.№10137/25.06.2019г.
от „Финском“ ООД чрез адв.Д. се подчертава, че декларацията по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№ДК14007986/08.09.2017г. не е подадена от дружеството, а е била служебно
съставена от приходната общинска администрация. За същата партида с № *********0001
са били издадени два акта за установяване на задължения по декларация с №
МД-АУ-11796-1/20.10.2017г. и с № МД-АУ-685-1/19.01.2018г. Отново се твърди, че
обжалваният акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и
неспазване на материалния закон. Сочи се, в заповедта за оправомощаване на
кмета на общината, издателят на оспорения акт е посочен като главен инспектор
„туристически данък“, поради което същия е издаден от некомпетентен орган. Изтъква,
че според трайната съдебна практика на Върховния административен съд в чл.6
ал.1 т.2 от Приложение №2 към ЗМДТ изчерпателно са изброени обектите, които
влизат в категорията „търговски“ и сред тях не фигурира автосалон и автосервиз.
Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци и такси“
при община Варна оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде изцяло
отхвърлена. В отговор с вх.№20529/27.11.2018г. признава, че оспорения акт е
мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК. Изтъква, че същия е
законосъобразен, издаден при установено несъответствие между декларираните и
реални данни за процесния имот. В декларацията на „Финском“ ООД по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ДК14007986/29.03.2012г. имотът е деклариран с предназначение „други
нежилищни, производствени“ вместо „търговски обект“, както е описан в
нотариалния акт. След отказа на дружеството да подаде коригираща декларация,
което е императивно разпоредено в чл.103 ал.2 от ДОПК, съгласно разпоредбата на
чл.103 ал.3 от ДОПК органите по приходите при община Варна са определили с АУЗД
№МД-АУ-1796-1/20.10.2017г. суми за доплащане за данък върху недвижимите имоти
/ДНИ/ за 5-годишен период вкл.2017г. След като дружеството отказва да заплати разликата
до определения нов размер на ДНИ е издаден обжалвания АУЗД
№МД-АУ-685-1/19.01.2018г., с който е определена сума за доплащане на ЗНИ за
2017г. Твърди се, че и в двата акта общинските служители са спазили
изискванията на ДОПК и на ЗМДТ за определяне на данъчната оценка и на ДНИ по
реда на приложение №2. Направено е искане и за прекратяване на делото на
основание чл.159 т.4 от АПК – поради липса на правен интерес от оспорване, тъй
като дружеството с няколко плащания през 2018г. е изплатило всички дължими
публични задължения към община Варна за ДНИ и за ТБО – доплащане за минали
периоди и текущи за 2018г. възлизащи общо на 29270.42 лева. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмена защита с вх.№9751/19.06.2019г.
ответната страна чрез гл. юрисконсулт Е. Д. изразява становище, че жалбата е
допустима, но изцяло неоснователна, поради което иска нейното отхвърляне. Счита,
че сградата е „търговски обект“ по смисъла на §1 т.41 от ДР на Закона за данък
върху добавената стойност, предвид дейността, която се извършва в комплекса –
продажба на автомобили и предоставяне на услуги по тяхното ремонтиране и
техническо обслужване.
Обжалването
на акт за установяване на задължения по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК се извършва по реда на
чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ във връзка с чл.156 от ДОПК. Обжалваният АУЗД е бил съобщен
на „Финском“ ООД на 09.07.2018г. видно от обратната разписка. Жалбата срещу
него е постъпила в община Варна на 23.07.2018г. с рег.№ МД18000593ВН, т.е. в законоустановения 14-дневен срок от лице с
правен интерес от оспорване. Съгласно чл.155 ал.1 от ДОПК, решаващият орган
разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен
срок от изтичане на срока по чл. 146,
съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението
по чл.154. По силата на чл.156 ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на
ревизионния акт в обжалваната част. Предвид чл.149 ал.2 от АПК, приложим на
основание §2 от ДР на ДОПК, мълчаливото
съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. В настоящия случай,
съставителя на АУЗД е бил длъжен да изпрати преписката на директора на дирекция
„Местни данъци“ при община Варна в седемдневен срок от получаване на жалбата
срещу него, т.е. до 30.07.2018г. Решаващият орган по смисъла на чл.4 ал.5 от ЗМДТ е следвало да се произнесе до 30.09.2018г. И като не е сторил това,
мълчаливо потвърдения АУЗД е бил обжалван на
26.10.2018г., с което е бил спазен
едномесечния срок до 30.10.2018г.
Обжалването не само на ревизионен акт, но
и на АУЗД не спира тяхното изпълнение
/чл.127 от ДОПК/, като задълженията по тях подлежат на доброволно
заплащане в 14-дневен срок от връчването на акта. След изтичане на този срок
публичните задължения определени с акта подлежат на принудително изпълнение.
Една от хипотезите за погасяване на
публичното вземане, изброени в чл.168 от ДОПК, е неговото плащане. Следователно, заплащането на задълженията за
ДНИ не води до липса на правен интерес от оспорване на АУЗД, с който са определени, поради което жалбата
на „Финском“ ООД, представлявано от управителя А. М.чрез адв. И.Д. срещу акт по
чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация №
МД-АУ-685-1/19.01.2018г. /АУЗД/, издаден
от главен специалист „Местни данъци и такси“ при община Варна, мълчаливо
потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК, е процесуално ДОПУСТИМА.
Съдът като разгледа всички събрани по
делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
По силата на нотариален акт №156 том ІV
рег.№ 7869 дело 689/2008г., „Финском“ ООД е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.550 и на построения в него търговски сервизен център
/автосалон и автосервиз/ с идентификатор 10135.3514.550.1 с обща застроена площ
по архитектурен проект от 1335.25 кв.м, а съгласно кадастралната карта от 1340
кв.м. В разрешение за строеж №85/28.05.2004г. и удостоверение за въвеждане в
експлоатация №01/06.01.2006г. обектът е вписан
като комплекс автосалон и автосервиз. При приемането на кадастралната карта и
кадастралните регистри на район „Младост“ – Варна, обектът е нанесен с
предназначение „друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“. В
приложения инвестиционен проект сградата е описана като мострена зала
/автосалон/, складова база, офисна, търговска
и битова част и автосервиз за гаранционно и извънгаранционно обслужване
и ремонт на леки автомобили и микробуси.
С АУЗД по чл.107 ал.3 от ДОПК с №
МД-АУ-11796-1/20.10.2017г. е прието, че „Финском“ ООД неправилно е декларирало
с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14007986/29.03.2012г. комплекс автосалон
и автосервиз като „друг нежилищен обект“ вместо като „търговски обект“, поради
което е определен нов ДНИ за периода
2012г.-2017г. в общ размер от 14 292.27 лева, от които е посочено, че са
внесени 2 443.72 лева и дължимата главница е възлизала на 10 675.85
лева. Определения в предходния АУЗД данък върху недвижимите имоти за 2017г. е в
размер на 2 345.40 лева, дължима главница 1172.70 лева, лихви за забава
36.48 лева и обща дължима сума от 1209.18 лева. Във връзка с обжалването на
този акт е било образувано административно дело №540/2018г. по описа на Варненския
административен съд, чието решение е било обжалвано пред Върховния
административен съд и образувано административно дело №6020/2019г., насрочено
за разглеждане на 01.10.2019г.
С АУЗД №МД-АУ-685-1/19.01.2018г. отново е
определен ДНИ за 2017г. за същия недвижим имот – земя и сграда, находящи се в
гр. Варна, бул.“Ян Хунияди“ №6 по партиден номер *********00019000 в размер на 7 595.05
лева, от които са внесени 2624.82 лева,
дължима главница 3797.53 лева и лихва за забава в размер на 84.39 лева и обща
дължима сума от 3881.92 лева.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
ДК14021914/05.12.2011г. /според писмо на
дирекция „Местни данъци“ – община Варна с изх.№1 от 16.01.2012г./ и с вх.№
ДК14020744/17.11.2011г. /според писмо на ответника с изх.№1 от 28.02.2012г./,
„Финском“ ООД е декларирало пред община Варна обекта си – автосалон и
автосервиз като „производствена сграда“. Органът по приходите при община Варна
е поискал от дружеството да отстрани несъответствието в подадената от него
декларация по чл.14 от ЗМДТ, тъй като сградата не е производствена, а търговска,
поради находящите се там магазин – шоурум, кафене, кафе-емпоре, клуб/.
Във връзка с това, „Финском“ ООД е
възложил на независим лицензиран оценител изготвянето на техническа експертиза
– от 20.03.2012г., която е представил
пред община Варна. Според изчисленията на експерта в сградата има следните
помещения: магазин с площ 173.79 кв.м, бърз сервиз с площ 149.90 кв.м,
задълбочен сервиз 227.08 кв.м, бояджийно и тенекеджийно, производство на бои, боядисване,
изпичане, сглобяване – 359.56 кв.м, офиси 777.22 кв.м, кафе 55.17 кв.м. Позовавайки се на това
и на строителните книжа, дружеството е отговорило с писмо до община Варна
вх.№1/03.01.2012г., в което е обяснило, че обекта съгласно чл.22 прил.2 от ЗМДТ
има преобладаващо предназначение /над 50%/ на промишлени и сервизни помещения и
затова не може да бъде определен като търговски. Подало е коригираща декларация
по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
ДК14007986/29.03.2012г. по партида №*********0001 с която е променило вида на
сградата от промишлена на „друг нежилищен обект“.
Въпросът за предназначението на процесната
сграда е бил възобновен отново на 18.07.2017г., когато с писмо рег.№МД-Т17004554ВН
ст. инспектор в дирекция „Местни данъци“ при община Варна е поискал от
„Финском“ ООД отново да отстрани несъответствието в подадената от него
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14007986/29.03.2012г. като от нежилищна да бъде предекларирана като
търговска. Ответникът се е позовал на договори за наем от 29.05.2009г. и от 01.04.2016г.,
сключен между „Финском“ ООД и „София Франс Ауто“ АД, по силата на който е
отдаден под наем търговски обект - комплекс автосалон и автосервизи.
Последвало е писмо от дружеството с рег.№
МД-Т1700455ВН_001ВН от 23.08.2017г., в което се сочи, че декларирането е
станало в съответствие със строителните книжа на сградата и отразяването
ѝ в кадастралната карта и кадастралните регистри.
На 11.09.2017г. директора на дирекция
„местни данъци“ е изпратил писмо с рег.№МД-Т17004554ВН_002ВН, в което съобщава
на „Финском“ ООД, че търговски сервизен център /автосалон и автосервизи/ е бил
неправилно посочен като „друг нежилищен обект“ вместо „търговски обект“ в
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14007986/29.03.2012г. по партида №*********0001,
поради което задълженията за ДНИ са служебно променени за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2017г.
В отговор, жалбоподателят отново е
изпратил писмо до община Варна с вх.№МД-Т17004554ВН_003ВН от 11.10.2017г., в
което настоява, че предназначението на сградата трябва да се определи по реда
на чл.22 прил.2 от ЗМДТ, като се отчете,
че над 50% от площта ѝ не е търговска.
Въпреки отказа на „Финском“ ООД за промяна предназначението на своя обект,
органите по приходите при община Варна са изготвили на 08.09.2017г. служебно
декларация по чл.14 от ЗМДТ с №ДК14007986, представляваща коригираща такава, в
която сградата е отбелязана с предназначение „търговска“.
По делото са налични вносни бележки за
плащане към бюджета от 29.06.2017г. и от 16.10.2017г. от задължено лице „Финском“ ООД на първа вноска ДНИ по партида №*********0001 за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2017г. в
размер на 2624.82 лева и за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. в размер на
2624.83 лева. Посочено е, че плащането е по документ 03065000341 от
15.08.2006г. От приложената към административната преписка декларация е видно,
че за имота е била подадена декларация по чл.17 от ЗМДТ с
вх.№1680/15.08.2006г. Налице е вносна
бележка от 24.04.2018г. за плащане към бюджета на община Варна на ДНИ за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 4081.17 лева, от които
главница 3811.17 лева и лихви 270 лева, като е посочено, че плащането е във
връзка с документ ДК14007986
/коригиращата декларация от 29.03.2012г./. От справката на община Варна от
22.11.2018г. е видно, че „Финском“ ООД няма неплатени задължения.
В хода на съдебното производство беше
приета съдебно-техническа експертиза с вх.№8777/03.06.2019г., изготвена от
инженер-конструктор М.А., според която сграда с идентификатор 10135.3514.550.1
е с разгърната застроена площ от 1742.75 кв.м, а ведно със сутерена – 2500.41
кв.м. При огледа на място вещото лице е установило, че сградата се ползва като
автосалон и автосервиз, като помещенията са изпълнени в съответствие със
строителните книжа. Според класификатора за предназначението на сградите и
самостоятелните обекти в тях /Приложение№ 2, таблица 3/ към Наредба №3
/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните
карти и кадастралните регистри, сградата е „друг вид производствена складова,
инфраструктурна“. Според Класификатора за предназначение на сградите,
съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на
самостоятелните обекти в тях /приложение
№4 към Наредба №РД-02-20 от 15.12.2016г./, сградата е „сграда на транспорта“.
От измерванията на място, инж. А. е
установила, че съотношението между търговски и нетърговски площи, до които
нямат достъп останалите граждани над терена
е 355.52/1742.75*100=20.40%. Съотношението между търговски и нетърговски
площи, до които нямат достъп останалите граждани под терена е 355.52/2500.41*100=14.22%. Тоест, както
само надземната застроена част, така е
цялата площ на сградата е с преобладаващо нетърговско предназначение, като
максимум 20.40% от нея е заета от търговски помещения. Вещото лице е
установило, че в подземния етаж изградените складови и спомагателни помещения
са функционално свързани, като застроената площ на сутерена е 757.66 кв.м, и в
него има: складове, компресорно, котелно помещения, съблекални, баня и
тоалетна. На първия етаж на сградата е автосалон и помощни помещения – два
офиса, склад за резервни части и санитарен възел, които са функционално
свързани. Застроената площ на търговските помещения на този етаж е 309.07 кв.м.
На втория етаж има разположени офиси, архив, клуб, заседателна зала и
кафе-емпоре, което е свързано със стълба с мострената зала. Застроената
търговска площ /кафе-емпоре/ е 46.45 кв.м. Следователно, от общата застроена
площ ведно със сутерена от 2500.41 кв.м, търговските помещения са с обща площ от 355.52 кв.м.
При изслушване на заключението в съдебното
заседание на 12 юни 2019г., инж. А. уточнява, че кафе-емпоре при огледа е било
неизползваемо. Сградата е единна и не може да се раздели на отделни части и на
самостоятелни обекти, които да бъдат декларирани. Има различни топли връзки и
коридори, които свързват отделните помещения, което се потвърждава и от
одобрения инвестиционен проект, въз основа на който е изградена сградата. Вещото
лице подчертава, че съгласно разпоредбите на Закона за устройство на
територията, предназначението на сградата се определя според предназначението
на преобладаващия брой помещения – над 50%. В случая, в процесната сграда
преобладаващите помещения са производствени – тенекеджийски цех, бояджийски
цех, които са оборудвани според техническите изисквания.
Изводите на вещото лице се подкрепят от инвестиционния проект на обект „Автосалон и автосервизи“,
собственост на „Финском“ ООД, който е бил изпълнен в цялост, обособените
подобекти в сградата са: на 1. сутерен – 1.1. склад за абтомобили – 248.18
кв.м, 1.2. склад за едрогабаритни части – 128.85 кв.м, 1.3. склад за
дребногабаритни резервни части – 34.62 кв.м, 1.4. компресорно – 25.51 кв.м, 1.5.
склад за отработени масла – 25.67 кв.м, 1.6. котелно – 50.66 кв.м, 1.7. склад
за резервни части – 35.05 кв.м, 1.8. битовка /съблекалня + баня + тоалетна/; 2.
първи етаж – 2.1. бърз сервиз – 154.39 кв.м, 2.2. работилница
/агрегатно/ - 12.85 кв.м, 2.3. склад за масла – 11.46 кв.м, 2.4. приемчици и
каса, 2.5. задълбочен сервиз – 250.29 кв.м, 2.6. автотенекеджийска и бояджийска
– 2.6.1. тенекеджийно – 151.78 кв.м, 2.6.2. подготвително – 144.22 кв.м, 2.6.3.
бояджийна камера – 27.60 кв.м, 2.6.4. склад – обработен и подготовка бои – 5.59
кв.м, 2.7. търговска – автосалон – изложение и реализация на леки автомобили,
2.7.1. мострена зала – магазин – 127.51 кв.м, 2.7.2. офиси, 2.8. складова:
2.8.1. склад за дребногабаритни резервни части – 73.58 кв.м; 3. втори етаж
- 3.1. административна дейност, 3.1.1.
управител, 3.1.2. счетоводство, 3.1.3. заседателна зала и клуб, 3.1.4. кафе.
Не може да бъде споделено
становището на ответната страна, че в сервиза се извършват само услуги, поради
което е търговски обект. Според приетата по делото съдебно-техническа
експертиза по-голямата част от комплекса е за производствено-обслужващи
дейности с необходимото технологично оборудване, отговарящо на изискванията за
производство: бояджиен отдел, компресорно, тенекеджийно, склад за отработени масла.
В икономиката услугите се
считат за нематериалния еквивалент на стоките. Предоставянето на услуга е
икономическа активност, при която купувачът не придобива като цяло, освен при
специален договор, собственост върху това, което се купува, за разлика от производството
и продажбата на стоки. Предоставящият услуги влага в предоставянето им своите
способности, умения, творчество, находчивост и опит. Тогава, когато при
ремонта на даден автомобил се влагат резервни части, които са произведени или
конструктивно променени в сервиза, или се произвеждат бои, обработват се масла или други материали, които се използват не
само за ремонта, но и за промяната му, тогава не е налице търговска услуга, а
производство – тъй като наред с дейността се продават и материалите, които са
използвани при извършването ѝ и са довели до изготвянето на един нов
продукт. Например, ако в даден обект се изготвят сладкарски изделия, които да
се продават, наред с дейността по приготвянето им се влагат хранителни
продукти, и крайната стока, която се продава е резултат на производствена
дейност. Тогава продажбата на собствената им продукция няма да бъде търговска
дейност и такъв обект няма да е търговски, а ще бъде производствен - сладкарски
цех или предприятие.
От събрания доказателствен материал
и заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че
предназначението на процесната сграда не е търговско, предвид преобладаването
по площ на помещения в нея, които нямат
търговско предназначение. Затова
правилно процесния обект е бил предеклариран от жалбоподателя през 2012г. като
„друг нежилищен обект“.
При разглеждане на делото, беше приета и съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№8917/04.06.2019г., изготвена от вещото лице К.К., според която
за обекта по партида № *********001 деклариран като „друг нежилищен обект“
размера на ДНИ за 2017г. е 5249.64 лева. Изчисления с обжалвания АУЗД ДНИ за 2017г. за същия
обект, но вече определен като търговски е 7595.05 лева, която сума е изцяло
заплатена от жалбоподателя, както и лихвите
за забава в размер на 4084.89 лева по издадените два АУЗД. Останалите суми по
преводите, направени от жалбоподателя са разпределени за погасяване на
задължения за ДНИ и лихви за 2012г., 2015г. и 2016г. по издадения първи АУЗД с
№ МД-АУ-11796-1/20.10.2017г. Погасени са и задълженията за 2913г. и 2014г.
Според заключението на вещото лице, в
случай, че обекта се отчете като „друг нежилищен обект“ задълженията за ДНИ за
2017г. в размер от 5249.64 лева са изцяло погасени с два превода от
29.06.2017г. от 2 624.82 лева и на 16.10.2017г. от 2 624.83 лева без
да е налице забава в плащането на девет вноски. Ако същия обект се отчете като
„търговски“, задълженията за ДНИ за 2017г. са в размер на 7595.05 лева и са
погасени с три превода: на 29.06.2017г. от 2624.82 лева, на 27.03.2017г. от
1050.61 лева и на 24.04.2018г. от 3919.62 лева. Лихвите за забава, които община
Варна е събрала от дружеството са в общ
размер от 273.72 лева. При изслушване в съдебното заседание на 12 юни
2019г., вещото лице К.К. пояснява, че разликата от 1.59 лева между нейните
изчисления и тези в обжалвания АУЗД относно лихвите за забава се дължи на закръглявания,
които не се отразяват на процесния акт. Уточнява, че при издаване на втория
АУЗД сумата от 2624.83 лева, постъпила на 16.10.2017г. като втора вноска е
отнесена от софтуера на МДТ като погасяване на ДНИ за 2012г.
Следователно, жалбоподателят е заплатил
всички задължения към община Варна за ДНИ от 2012г. до 2017г., съгласно
декларацията му по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14007986/29.03.2012г. по партида №*********0001,
с която е предекларирал сградата си от „промишлена“ на „друг нежилищен обект“. При
внимателен прочит на чл.107 ал.3 от ДОПК става ясно, че АУЗД може да бъде
издаден служебно при установяване на задължения между декларираните данни и
наличните такива, ако задължението не е платено или не е платено в срок, и не е
извършена ревизия.
Варненският административен съд, ХІХ
състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
І. Относно компетентността на органа:
Съгласно чл.4 ал.3 от ЗМДТ, в
производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и такси, служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят
със заповед на кмета на общината. Съставилият обжалваният акт за установяване
на задължения по декларация /АУЗД/ служител е упълномощен от кмета на община
Варна със заповед №1756/13.06.2017г. Посочването, че издателят на обжалвания
АУЗД е главен инспектор „туристически данък“ не води до извода, че е некомпетентен
орган, предвид липсата на разграничение по
видове местни данъци при определяне на служителите по ал.3 във връзка с
ал.4 на чл.4 от ЗМДТ.
ІІ.
По приложението на материалния закон:
Действително, според определението, дадено
в §1 т.41 от ДР на ЗДДС, "Търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси,
сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище
или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж,
мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби. В разглеждания казус, търговска е
площта на автосалона, мострената зала и магазина. Помещението, определено за
кафе-емпоре не работи като такова, според огледа направен от вещото лице.
За
определяне предназначението на сградата, трябва да се имат предвид
определенията по §5 т.29 и т.29а от ДР
на ЗУТ, според които: "Жилищна сграда"
е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече
жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. "Сграда със смесено предназначение" е
нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно
предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от
разгънатата и застроена площ. Тоест, принципът е, че предназначението на
сградата се определя от предназначението на помещенията в нея, които заемат
най-малко 60% от нейната разгърната застроена площ.
Съгласно
чл.6 т.2 от Приложение №2 на ЗМДТ е посочено, че „под търговски обект се разбира - магазини, аптеки, павилиони,
будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти,
закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели,
хазартни заведения“. В това изброяване липсва автосалон и автосервиз. По
правилата на правото, норми, които въвеждат задължения, каквито са тези на ЗМДТ
даже по отношение на определенията, съдържащи се в тях, не могат да бъдат
тълкувани разширително, в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Същото
съотношение за определяне предназначението на сградата е посочено и в
разпоредбата на чл.22 към таблица 12 - VI. Данъчна
оценка на правото на строеж от ЗМДТ, според която: „За предназначение на
сградата се приема преобладаващото (над 50 на сто)“.
Съдът намира за необходимо да
подчертае, че предназначението на дадена сграда не се определя с нотариалния
акт, тъй като същото може да бъде променяно след нейното завършване и въвеждане
в експлоатация по реда на чл.38 от Закона за устройство на територията ЗУТ/. Предназначението
на сградата се определя от строителните книжа /инвестиционен проект и
разрешение за строеж/, въз основа на които е изградена или въз основа на които
е било направено преустройството с промяна на предназначението.
Съгласно §5 т. 41. от ЗУТ: "Промяна на предназначението" на обект или
на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и
имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. От
заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че процесната сграда
съгласно Класификатора за предназначение на сградите и на самостоятелните
обекти в тях към Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри и Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ, е нанесена с код 320 „сграда на транспорта“. В
действащата кадастрална карта е нанесена като „друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда“.
Следователно,
неправилно в нарушение на материалния закон е определен ДНИ за 2017г. за
процесната сграда по реда, по който се определя за търговски обекти, тъй като
тя не е такъв. Това е основание за незаконосъобразност по смисъла на чл.146 т.4
от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
ІІІ. Спазване на
процесуалните правила:
В
глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци
и задължителни осигурителни вноски, като
от тях за местните данъци и такси са приложими следните способи:
1. Задълженото
лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни
вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон, като подава
декларация по реда на чл.105 от ДОПК;
1.1.
При установяване на несъответствия между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК, подателят се
поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на
съобщението, съгласно чл.103 ал.1 от ДОПК;
1.2.
На основание чл.103 ал.2 от ДОПК, отстраняването
на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на
новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от
чл. 104, ал. 3 от ДОПК;
1.3.
В случаите, когато несъответствията се
отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл.
81, ал. 1 от ДОПК, те се отстраняват от служител на съответната
териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен
срок от отстраняване на несъответствието, на основание чл.103 ал.3 от ДОПК;
Описаната
процедура е била нарушена от органите по приходите при община Варна. Въпреки, че „Финском“ ООД е подало коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
ДК14007986/29.03.2012г., с която комплекс автосалон и автосервиз от „производствена
сграда“ е бил предеклариран като „друг
нежилищен обект“, на 08.09.2017г. служители от дирекция „Местни данъци“ при
община Варна са изготвили служебно декларация по чл.14 от ЗМДТ за същия имот от
името на дружеството. Служебното отстраняване на несъответствия в подадена
декларация може да бъде извършено в 14-дневен срок от подаване на декларацията
и само ако касае данни по чл.81 ал.1 от ДОПК, сред които не фигурира
предназначението на съответния имот и промяната на данъчната основа за облагане
с ДНИ.
2. Предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по чл.
107 ал. 3 от ДОПК, според чл.106 ал.1 от ДОПК, когато
в декларация по чл. 105 от ДОПК се
установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за
изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на
задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК в 14-дневен срок от
подаване на декларацията, органът по приходите издава акт за установяване на
задължението, с който се коригира декларацията.
Тоест,
несъответствия в декларацията, които не са отстранени в 14-дневния срок по реда
на чл.103 от ДОПК и засягат основата за данъчното облагане могат да бъдат
отстранени единствено и само с акт за установяване на задължения по декларация,
с който се коригира декларацията, но нямат право да изготвят служебно
декларация от името на задълженото лице, както в случая е било сторено.
3.
Установяване по чл. 108 от ДОПК, което се осъществява с
ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът
за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения
по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно установени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както
и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК). Следователно, поради естеството на
предварително установяване на размера на задълженията по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК въз основа на данни,
декларирани от задълженото лице, при служебно установяване на несъответствия
/каквато е настоящата хипотеза/, актът за установяване на задължения се издава
служебно от приходната администрация на съответната община.
Спрямо
жалбоподателя е съставен АУЗД №МД-АУ-1796-1/20.10.2017г. суми за доплащане за
данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 5-годишен период вкл. 2017г. След като
дружеството отказва да заплати разликата до определения нов размер на ДНИ е
издаден обжалвания АУЗД №МД-АУ-685-1/19.01.2018г., с който отново се определя
по-голям размер на ДНИ за същия имот за 2017г., дължим за сгради с търговско
предназначение. Следователно, срещу дружеството има издадени два акта за
установяване на едни и същи задължения по декларация определящи нов размер на
задълженията за ДНИ за 2017г., което е
недопустимо.
Вторият
АУЗД се явява издаден при съществено нарушение на
административно-производствените правила, което е довело до несъответствие с
целта на закона и е основание за обявяване нищожността на обжалвания АУЗД. Съдебният
контрол върху акта по чл.107 ал.3 от ДОПК води до приложение на чл.108 ал.2 от ДОПК и дори да бъде отменен АУЗД №МД-АУ-1796-1/20.10.2017г. в частта на ДНИ за
2017г., установените задължения по раздел І на глава 14 от ДОПК са окончателно
установени с подадената от задълженото лице декларация по чл.98 от ДОПК /в този
смисъл са указанията на зам. изпълнителния директор на НАП дадени в писмо с
изх. № 07-00-11/06.04.2015г./ и
издаването повторно на друг АУЗД за същия период и за същия имот срещу същото
лице представлява превратно упражняване на власт, което е достатъчно основание
за нищожност.
В
подкрепа на заключението, че е недопустимо издаване на втори акт за същото
данъчно задължение за същия данъчен период срещу същото данъчно-задължено лице
е възможността, дадена на органите по приходите в чл.133 ал.1 от ДОПК, които по
своя инициатива или по молба на задълженото лице могат да извършат изменение на
данъчното задължение, определено с влязъл в сила ревизионен акт.
Макар
и незаконосъобразен, обжалваният акт е и нищожен, което е по-тежък и
по-съществен порок на неговата недействителност,
който взема превес при формиране на крайния правен резултат на съдебната
проверка.
Във
връзка с основателността на жалбата, в полза на „Финском“ ООД трябва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80
от ГПК в общ размер от 1500 лева. Сумата, заплатена за копия от документите по
делото в размер на 1.20 лева, не може да бъде възстановена, тъй като тя не е
част от разходите за адвокат или за вещо лице.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.156 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ и чл.161 ал.1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-685-1/19.01.2018г., издаден от
главен специалист „Местни данъци и такси“ при община Варна, мълчаливо потвърден
по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК от дирекция „Местни данъци“ при община Варна,
във връзка с жалба на „Финском“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя А.М.М..
ОСЪЖДА
община
Варна да заплати на „Финском“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя А.М.М. съдебни разноски в общ
размер от 1500 /хиляда петстотин/.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: