Р Е Ш Е Н И Е
№1189
гр.Перник,
25.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Капка Станчева, разгледа гражданско дело № 1469 по описа за 2019 г. и взе предвид
следното:
Предмет
на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник”
АД обективно съединени искове за установяване, че А.Г.В. дължи на ищеца от
сумата 320,41 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
г. за имот находящ се в ***, сумата от 39,47
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 320,41 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 19.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №8132/2018г. на РС-Перник.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
ищцовите претенции по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, доколкото твърди, че не е собственик или
ползвател на процесния имот. Допълнително е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземането.
В съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява.
Представлява се от процесуален представител, който оспорва предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот е доставяна
топлинна енергия на претендираната от ответника стойност.
По делото е приета като писмено
доказателство Декларация по чл.14 ЗМДТ, че А.Г.В. е декларирала право на
собственост върху процесния имот, като
сочи начин на придобиване на правото на собственост – нотариален акт – констативен
***г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на
настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по
ч.гр.д. 8132/2018г. Налице е издадена срещу ответницата в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК,
като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен
по следните съображения:
За
уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на
топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на
топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто
предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна
енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129
от Закона за
енергетиката.
Преценката
относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна
енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на
Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за
страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка
на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150
от Закона за
енергетиката.
По
делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл.
150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по
взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия,
осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия
страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" -
„Топлофикация Перник“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" -
потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна
енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на
разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ
според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Като доказателство за наличието на облигационно правоотношение между
страните ищецът е представил Декралариция по чл.14 ЗМДТ, в която ответницата е
декларирала правото на собственост върху процесния имот, като единствен негов
собственик. Съдът намира, че така подадената
декларация от ответника, пред надлежен орган, без връзка с настоящото дело,
представлява извънсъдебно признание относно декларираните в нея обстоятелства,
за това е и индиция за правото й на собственост върху процесния имот. Това
съдът счита за достатъчно доказателство за установяване качеството клиент/
потребител на топлинна енергия на ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. В случая
главния факт на доказване не е правото на собственост на ответника върху
недвижимия имот, а качеството му клиент/ потребител на топлинна енергия.
Правото на собственост се явява доказателствен факт относно главния факт,
поради което за установяването му, съдът приема, че са достатъчни косвени
доказателства, каквито са приетите декларация, както и извлечение от сметка, от
което е видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на
стойността на доставената такава.
Съгласно чл. 153, ал.
1 от ЗЕ
клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3
от ЗЕ.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно
чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с
изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
главницата от се дължи обезщетение за
забава за периода 10.07.2016г.
до 26.04.2018г., което е в размер на 292,14лв.
Ответникът
е заявил възражение за погасяване по давност на исковата претенция, което
предвид датата на входиране на завялението по чл. 410 ГПК е неоснователно.
По разносите:
На
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.
1, във вр. с чл. 410
от ГПК
по отношение на А.Г.В.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на „Топлофикация –
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република",
представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 320,41лв. представляваща
дължима главница за доставена в периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018г. топлинна енергия в имот, находящ се в ***, както и сумата 39,47лв. - лихва
за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 10.07.2016г.-07.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 19.11.2018г. за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №8132/2018г. на РС-Перник
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК
А.Г.В., с ЕГН **********
и адрес: *** да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
"Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 135 лв.
направени в исковото производство разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК
А.Г.В., с ЕГН **********
и адрес: *** да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов
сумата от 75 лв. направени в заповедното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: