МОТИВИ: Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Севлиево
против подсъдимите П. К.П., В.С.И. и М.А.Д.,***.
Подсъдимият П. К.П. е
предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 29.03.2018 г., около 16.30 часа, в с.
Душево, общ. Севлиево, в центъра на селото, в съучастие като извършител с
В.С.И., Г. С.И. и М.А.Д., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в областта на лицето
и на тялото на И.К.И., му причинил
увреждания, изразяващи се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, кръвонасядания и охлузвания по двете рамена, главата и дясната
ръка, контузия в областта на дясната челюстна става с оток и болезненост,
затруднено хранене, разкъсно-контузна рана на брадичката вляво, рана от
прехапване на езика вляво, контузия на корема вляво, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/.
Подсъдимият В.С.И. е
предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 29.03.2018 г., около 16.30 часа, в с.
Душево, общ. Севлиево, в центъра на селото, в съучастие като извършител с
П. К.П., Г. С.И. и М.А.Д., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в областта на лицето
и на тялото на И.К.И., му причинил
увреждания, изразяващи се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, кръвонасядания и охлузвания по двете рамена, главата и дясната
ръка, контузия в областта на дясната челюстна става с оток и болезненост,
затруднено хранене, разкъсно-контузна рана на брадичката вляво, рана от
прехапване на езика вляво, контузия на корема вляво, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/.
Подсъдимият М.А.Д. е
предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 29.03.2018 г., около 16.30 часа, в с.
Душево, общ. Севлиево, в центъра на селото, в съучастие като извършител с
В.С.И., П. К.П. и Г. С.И., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в областта на лицето
и на тялото на И.К.И., му причинил
увреждания, изразяващи се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, кръвонасядания и охлузвания по двете рамена, главата и дясната
ръка, контузия в областта на дясната челюстна става с оток и болезненост,
затруднено хранене, разкъсно-контузна рана на брадичката вляво, рана от
прехапване на езика вляво, контузия на корема вляво, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/.
С
постановление на районния прокурор при Районна прокуратура – Севлиево от
14.02.2019 г. досъдебното производство, водено срещу лицето Г. С.И. ***, е
спряно, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, предл. първо, във вр. с чл. 25, ал.
1, т. 2 от НПК.
С протоколно определение от проведеното на 23.04.2019 г. разпоредително
заседание пострадалият И.К. *** е конституиран като частен обвинител.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвиненията против всеки от
тримата подсъдими, като ги намира за доказани по несъмнен начин. Предлага на
подсъдимия П. П. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален строг режим, а всеки от подсъдимите В.И.
и М.Д., предвид наличието на предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер на 1500 лв.
Пострадалият И.И., чрез
процесуалния си представител адвокат И., пледира за ангажиране на наказателната
отговорност на всеки един от тримата подсъдими, като счита, че по делото са
установени и доказани всички елементи от състава на престъплението, за което са
предадени на съд. Намира, че на подсъдимия П. следва да се наложи наказание
лишаване от свобода в максимален размер, което същият да изтърпи при
първоначален строг режим; на подсъдимия В.И. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на средния; на подсъдимия М.Д. да се наложи
наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.
66, ал. 1 от НК.
Подсъдимите П. П., В.И. и М.Д. заявяват,
че са запознати с обвинитебния акт и разбират в извършване на какво
престъпление са обвинени.
Подсъдимият П. дава обяснения,
чрез които отрича да е удрял пострадалия, по който начин да му е причинил което
и да е от описаните в обвинителния акт увреждания. Подсъдимият В.И. дава
обяснения, в които заявява, че с пострадалия си разменили няколко удара; не
помни друг да го е удрял и не може да каже с точност кой го е удрял. Тези двама
подсъдими, лично и чрез защитника си адвокат Р.Б., пледират да бъдат признати
за невинни и оправдани. В обобщен вид становището на адв. Б. е, че по делото не
са доказани както механизмът на осъществяване на всяко едно деяние, така и
нанасяне на удари; не са доказани обидни думи и заплахи; не е доказан и
хулигански мотив.
Подсъдимият М.Д. дава обяснения,
в които твърди, че опитал да разтърве пострадалия от подсъдимия В.И. и от Г. И.,
при което го хванал, но загубил равновесие и паднал заедно с него на земята.
Счита, че не е извършил престъплението, за което е обвинен. Лично и чрез
защитника си адв. Р.Б. прави искане да бъде признат за невинен и оправдан.
От обясненията на
подсъдимите П. К.П., В.С.И. и М.А.Д., показанията на
свидетелите, писмените доказателства, заключението на съдебно-медицинската
експертиза, както и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият П. П. е
роден през *** г. Завършил е основно образование. Не работи. Осъждан е няколко
пъти за престъпления от общ характер. От справката за съдимост е видно, че с
присъда от 18.05.2012 г. по НОХД № 103/2012 г. по описа на Районен съд –
Севлиево, влязла в сила на 28.09.2012 г., е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за
което е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначално строг режим. Със същата присъда е осъден
и подсъдимият В.С.И..
Подсъдимият В.И. е
роден през *** г. Завършил е основно образование. Не работи. Реабилитиран е по
осъждането за престъпление по чл. 129, ал.1, вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2
от НК по НОХД № 103/2012 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Няма други
осъждания.
Подсъдимият М.Д. е
роден през *** г. Завършил е основно образование. Не работи. Реабилитиран е по
право по осъждането по НОХД № 437/2014 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Няма други осъждания.
Подсъдимият П. П. е
биологиичен баща на подсъдимия В.И. и на лицето Г. И., спрямо когото
наказателното производство е спряно.
Тримата подсъдими живеят
в с. Душево, общ. Севлиево.
В същото село живее пострадалият И.К.И..
На 29.03.2018 г., около 16.30
часа, пострадалият И.И. се намирал в центъра на с. Душево, общ. Севлиево. Денят
бил слънчев и сравнително топъл за началото на пролетта. На селския площад
имало много хора. Свидетелят И.И. разговарял със свидетелите Г.Т. и Н.П.. По
същото време в близост до тях спрял лек автомобил „Рено 19“, управляван от Г. С.И..
В превозното средство били още подсъдимите П. П. и М.Д.. Г. И. влязъл в
намиращия се в непосредствена близост хранителен магазин. Известно време след
това излязъл с покупки, сред които имало и алкохолни напитки. Около година
преди това пострадалият бил дал на Г. И. заем в размер на 600 лв., във връзка с
водено срещу него наказателно производство по обвинение за изнасилване. До този
момент само малка част от парите му били върнати. Няколкократно бил говорил с Г.
за връщане на парите, но резултат нямало. След като видял Г. И. да излиза с
покупки от магазина, свидетелят И.И. го извикал при себе си. За пореден път го запитал
кога ще му върне остатъка по заема, още повече че има пари за алкохол. Отговорено
му била да потърпи още малко. Междувременно към тях се приближил подсъдимият П.
П., който започнал да се намесва в разговора, като заявил на пострадалия, че
има връзки и него никой не може да го плаши. Намесили се свидетелите Т. и Н.П.,
за да спрат разрастването на конфликта, след което подсъдимите П. П. и М.Д., с
управлявания от Г. И. автомобил, си тръгнали. Свидетелят И.И. останал в центъра
на селото и продължил разговора си със свидетелите Т. и П.. Около 5-10 минути
по-късно, обаче, лекият автомобил марка „Рено 19“, отново управляван от Г. И.,
спрял до пострадалия и свидетелите Т. и П.. От превозното средство слезли
подсъдимите П. П., В.И. и М.Д., както и Г. И.. Подсъдимият В.И. се доближил до
пострадалия, за да му иска сметка за отношението към баща му, тъй като считал
че се заяжда с него. Зад него напирали подсъдимият П. П. и Г. И.. Свидетелите Т.
и Н.П. се опитали да ги отблъснат от пострадалия, тъй като виждали че започва
побой. Отначало подсъдимият В.И. изблъскал свидетеля И.И. с ръце и го ударил с
юмрук в главата. Подсъдимият П. П. също нанесъл удар с юмрук, който попаднал отдясно
на главата на пострадалия, в близост до ухото и челюстта му. В един момент
подсъдимият М.Д. се озовал зад свидетеля И.И.. В това положение го обгърнал с
ръце и го издърпал назад, но загубил равновесие и паднал на земята, при което
пострадалият паднал върху него. В това положение останалите двама подсъдими и Г.
И. продължили да нанасят удари по пострадалия с ръце и с крака, като Г. И. го
изритал с крак в брадичката. В един момент Г. И. отишъл до автомобила, с който
пристигнал в центъра на селото, откъдето извадил железен прът тип „кози крак“.
Тръгнал към свидетеля И.И., но бил спрян от свидетеля Т.. Пострадалият лежал на
земята, като по лицето и по блузата му имало кръв. Виждайки състоянието му,
както и заради намесата на намиращите се наоколо свидетели, тримата подсъдими и
Г. И. се качили в автомобила, с който дошли, и си тръгнали. През цялото време
свидетелите Т. и Н.П. се опитвали да преустановят побоя, но спирайки и
отблъсквайки един от подсъдимите и Г. И., друг достигал до пострадалия и му
нанасял удари.
След подаден сигнал на телефона
за спешни повиквания 112, на място пристигнал екип на ЦСМП – филиал Севлиево,
както и дежурен екип на РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово. Пострадалият бил
откаран във филиала на Спешна помощ в Севлиево, където му била извършена
първична хирургична обработка и му била поставена диагноза: Разкъсно-контузна
рана на брадата с кръвонасядане в дясна слепоочна област. Впоследствие бил
приет в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – Севлиево,
където останал за лечение за периода от 30.03.2018 г. до 01.04.2018 г. Изписан
е с окончателна диагноза: Контузия на главата. Комоцио на мозъка със загуба на
съзнание. Вулнус-лацеро контузум регио менталис. Сутура вулнерис регио
менталис.
От заключението на вещото лице
д-р Я.К., изготвил съдебно-медицинската експертиза, което не беше оспорено от
страните и съдът приема за мотивирано и законосъобразно изготвено, се установява
следното: 1. Пострадалият И.И. е получил увреждания, изразяващи се в контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядания и
охлузвания по двете рамена, главата и дясната ръка; контузия в
областта на дясната челюстна става с оток и болезненост; затруднено
хранене, разкъсно-контузна рана на брадичката вляво; рана от
прехапване на езика вляво; контузия на корема вляво;
субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в лявата горна част на
корема. Експертът приема, че получените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Счита, че няма данни за
загуба на съзнание, а само зашеметяване и силен стрес, вероятно амнезия за
някои моменти от случилото се след травмата на главата. 2. Вещото лице счита,
че по механизъм уврежданията са получени при удари с или върху твърди тъпи
предмети и тангенциално действие на такива спрямо повърхността на тялото
(относимо към охлузванията). Разкъсно-контузната рана на брадичката отляво
отговаря да е резултат от ритник с подметката на обувка, при което вероятно се
е получило и прехапването на езика. Контузията и отокът в областта на дясната
челюстна става е възможно да се получи при един или повече удари с юмрук в тази
област. Охлузванията и кръвонасяданията по двете рамене, главата и дясната
ръка, контузията на корема вляво е възможно да се получат при удари, дърпане
или падане върху терена.
При
разпита в съдебно заседание д-р К. потвърждава заключението си. Пояснява, че
уврежданията не са еднакви по степен и са различни по характер. Приема, че раната
на брадичката вляво е получена от един удар, а прехапването на езика, което е
също вляво, е резултат от един или повече удари между двете челюсти, което
обаче не може да се уточни. Затрудненото хранене е вписано в заключенето на
база субективните оплаквания на пострадалия, но експертът пояснява, че не е категорично
сигурно доколко е имало смущения в храненето. Травмата на главата, изразяваща
се в сътресение на мозъка, кореспондира на проведеното лечение в болнично
заведение.
Към
доказателствената съвкупност съдът приобщи веществено доказателство –
компактдиск, съдържащ видеофайл със запис от 29.03.2018 г. от охранителна
камера, монтирана на сградата на кметството в с. Душево, общ. Севлиево. Дискът
е представен от РУ на МВР – Севлиево, придружен от протокол за доброволно
предаване, в отговор на запитване на съда. Съдът предяви на страните
вещественото доказателство, както и записания видеофайл чрез възпроизвеждането
му. При прегледа на записа от охранителната камера се установи, че същият не
обхваща пряко мястото на деянието. В края на записа се наблюдава лице от мъжки
пол, което изважда от лек автомобил и след това държи в ръцете си метален прът.
Други лица му препречват пътя, след което както това лице, така и няколко
други, се качват в лекия автомобил и се отдалечават. От изискана от съда
справка от Община Севлиево става ясно, че на сградата на кметството в това село
има монтирани две охранителни камери; продължителността на съхранение на
записите е около 10 дни и поради изтичането му не е възможно да се предоставят
записи от 29.03.2018 г.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните в наказателното производство
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:
обясненията на подсъдимите П. П., В.И. и М.Д., показанията на свидетелите И.К.И.,
Н.И.П. (включително показанията на този свидетел от досъдебно производство,
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.
281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), Г.Т.Т., Й.С.И., М.И.К., И.Д.И., И.И.П.
и Т.Д.И.; писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение, издадено
от съдебенлекар на 03.04.2018 г. (л. 11 от ДП), справка от ЦСМП – Габрово (л.
20 от ДП), разпореждания на полицейски служител, издадени по реда на ЗМВР (л.
26-31 от ДП); история на заболяването № 2019 във връзка с лечението на И.К.И. в
ХО на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – Севлиево; протокола за доброволно
предаване на компакдиск със запис от охранителна камера и видеоматериала от
охранителната камера, възпроизведен в съдебно заседание; заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
Тримата подсъдими дават обяснения
в края на съдебноно следствие. Не отричат, че на посочената от обвинението дата
и време се намирали в центъра на с. Душево, общ. Севлиево, когато между
пострадалия И.И., от една страна, и между подсъдимите П. П. и В.И., както и
лицето Г. И. – от друга страна, е имало конфрикт с размяна на думи, включително
такива съдържащи заплахи. Подсъдимият П. отрича да е удрял пострадалия, по
който начин да му е причинил което и да е от описаните в обвинителния акт
увреждания, като заявява: „Стана действително нещо там, имаше кръв, но кой го
удари и какво е станало...“. Подсъдимият В.И. твърди, че с пострадалия си
разменили няколко удара, след което се качили в автомобила и си заминали; не
помни друг да го е удрял и не може да каже с точност кой го е удрял.
Подсъдимият М.Д. заявява, че не е удрял пострадалия, а само се опитал да го
разтърве от подсъдимия В.И. и от Г. И., при което като го хванал, загубил
равновесие и паднал заедно с него на земята.
Съдът
не кредитира с доверието си обясненията на подсъдимите П. П. и В.И., в частта
им, в която се опитват да отрекат личното си участие в причиняването на
телесните увреждания на пострадалия И.И.. Съдът счита, че тези обяснения са
непоследователни и избирателни относно съобщаваните факти, като изцяло се
опровергават от останалите събраните в производството доказателства. Съдът
кредитира с доверието си показанията на свидетелите-очевидци И.И., Н.П., Г.Т., Й.И.,
И.И. и И.П., които са последователни и логични, като в своята цялост изграждат
една несъмнена картина на случилото се. Вярно е, че са налице известни
противоречия между показанията на някои от свидетелите във връзка с участието
на всеки един от подсъдимите при нанасянето на побой, по последователността на
нанасяне на ударите, кой пръв е започнал боя и т.н. Това следва да се обясни с
изминалия период от време от датата на деянието, което неминуемо е довело до
избледняване в съзнанието на свидетелите на определени факти, както и детайли
за участието на подсъдимите и последователността на действията им. На следващо
място, свидетелите Н.П., Г.Т. и И.П. са се опитвали да отблъскват поотделно
подсъдимите и Г. И. от пострадалия, поради което не са наблюдавали прец цялото
време действията на останалите. Показанията на споменатите по-горе свидетели,
обаче, анализирани съвкупно и съотнесени към останалите доказателства по
делото, несъмнено навеждат на изводи за съвместно участие на подсъдимите П. П.
и В.И., както и на лицето Г. И. в нанасянето на побоя над пострадалия, с което
са му причинили телесните увреждания, посочени от обвинението. По отношение
деятелността на подсъдимия П. П., пострадалият И. И.неколкократно акцентира на
насенения от него удар с юмрук в областта на дясното му ухо, което му
възприятие кореспондира на съобщеното от: свидетеля Н.П. /„...намеси се П.,
после посегна да удари И. веднъж като си говореха. Удари го по лицето с
юмрук.“/; на показанията на свидетеля Г.Т. /„...в момента, в който Вальо удари И.,
П. и той посегна и започна да нанася удари на И....“/; на показанията на
свидетелката Й.И. /„...Пръв тръгна В., П. също започна да удря И.... Като падна
И. на земята, П. и Г.му нанасяха удари...“/; свидетелката И.И. /„...Видях
добре, че М. събори И. на земята и започнаха всички те – Григор, П. и В., да го
бият с юмруци и ритат с крака...“/; както и на заключението на експертизата
относно вероятния механизъм на причиняване на контузията в областта на дясната
челюстна става на пострадалия. Единствено свидетелят И.П. заявява, че не е
видял П. да удря пострадалия, както и че бил с гръб към останалите подсъдими и
не видял и техните действия. Показанията на този свидетел по отношение на
поведението на подсъдимия П. се явяват изолирани и се опровергават от
останалите доказателства по делото, поради което не се кредитират с доверието
на съда. По отношение деятелността на подсъдимия В.И., свидетелят И.И. твърди,
че го е блъснал в гърдите и му нанесъл първия удар по главата, и няма ясен
спомен за следващите удари от този подсъдим. Съобщаваното от пострадалия за
действията на подсъдимия В.И. намира потвърждението си в показанията на
свидетеля Г.Т., който казва, че В. посегнал и ударил И. с юмрук в лицето; на
показанията на свидетелката Й.И., която твърди, че В. тръгнал към И., ударил го
с глава и после посегнал с ръка към него; на показанията на свидетелката И.И.,
която е видяла как подсъдимият В.И. пръв започва да удря пострадалия по лицето.
Единствено свидетелят Н.П., в депозираните пред съда показания, твърди, че не е
видял В. да удря И., което се явява в противоречиие с показанията му от досъдебното
производство, където е заявил, че този подсъдим също е нанесъл поне един удар
по пострадалия. Показанията на свидетеля Н.П. от съдебно заседание по отношение
на поведението на подсъдимия В.И. очевидно се явяват изолирани и се
опровергават от останалите доказателства по делото, поради което не се
кредитират с доверието на съда.
По
отношение деятелността на подсъдимия М.Д. всички свидетели-очевидци (И.И., Н.П.,
Г.Т., Й.И., И.И. и И.П.) непротиворечиво заявяват, че той не е насял удари с
ръце или с крак по пострадалия. Посочват, че този подсъдим хванал отзад свидетеля
И.И. и като го обгърнал с ръце го съборил на
земята, при което и самият той паднал. Това не се отрича от самия подсъдим.
При така установеното въз основа
на доказателствената съвкупност, съдът достига до следните изводи:
Съдът приема за установено и
доказано по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин, че на 29.03.2018
г., около 16.30 часа, в с. Душево, общ. Севлиево, в центъра на селото, подсъдимите
П. П. и В.И., в съучастие помежду си, както и с лицето Г. И., като
съизвършители, са нанесли побой на пострадалия И.И., който е бил съпроводен с
удари с ръце и крака в областта на лицето и тялото му, при което са му
причинили телесни увреждания, изразяващи се в контузия на главата с клинични
данни за мозъчно сътресение; кръвонасядания и охлузвания по двете рамене,
главата и дясната ръка; контузия в областта на дясната челюстна става с оток и
болезненост; разкъсно-контузна рана на брадичката вляво; рана от прехапване на
езика вляво и контузия на корема вляво. По този начин са му причинили
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК – деяние,
което е съставомерно по чл. 130, ал 1 от НК – лека телесна повреда. Съдът
намира, че престъплението несъмнено е извършено от подсъдимите П. и В.И. по
хулигански подбуди. Установеното по делото сочи, че деятелността е инициирана
от посочените двама подсъдими в съучастие с лицето Г. И.. Доказателствата
сочат, че след като веднъж подсъдимият П., заедно със сина си Г. И., са влезли
в конфликт с пострадалия и си тръгнали, само броени минути по-късно се връщат
при него – вече с подкрепата и на другия син на подсъдимия П. – подсъдимият В.И..
Повторното връщане на посочените лица в центъра на селото очевидно не е било
насочено към уреждане на въпроса с паричното задължението на Г. И. към
свидетеля И.И., а с търсене на саморазправа. Това се потвърждава и от установеното
на база свидетелските показания – почти веднага след като достигнали до
пострадалия, В.И. и почти едновременно с него и П. П. и Г. И., започват да му
нанасят удари с ръце и да го ритат. Липсва какъвто и да е морално допустим и
оправдан личен мотив за накърняване на телесната неприкосновеност на
пострадалия, на неговата чест и човешко достойнство, като в тази връзка съдът
намира за неоснователно виждането на защитника на тези двама подсъдими, изразено
в пледоарията му. Действията на подсъдимите са неприлични, безсрамни и
непристойни както защото са насочени към лице, което с поведението си не ги е
предизвикало, така и защото са извършени на публично място – в центъра на
селото, в следобедните часове, в присъствието на множество възрастни и деца,
които в този слънчев пролетен ден са се намирали там; афишират физическо
превъзходство, дързост и липса на задръжки; извършени са от група лица, които
са в най-близка родствена връзка, действали са съвместно и взаимно са се
мотивирали. Довели са до създаване на напрежение и стрес у намиращите се
наоколо лице. Важно е да се отбележи, че по време на побоя над пострадалия
няколко от присъствали свидетели са се опитвали постоянно да отблъскват някой
от подсъдимите, през което време друг е настъпвал, а това говори за проява на
престъпна упоритост. Достигнало се е до изваждане на железен прът от страна на Г.
И., с който същият се е опитал да достигне до пострадалия. Поведението на подсъдимите
П. и В.И. е довело до реално засягане на обществените отношения, осъществено
чрез грубо нарушаване на обществения ред, на етичните и морални норми и като
цяло на установените в обществото правила на поведение. Събраните по делото
доказателства не сочат на един обикновен конфликт, който е преекспониран, а на
поредица от обществено неприемливи прояви.
Защитата на подсъдимите П. П. и В.И.
акцентира на липса на конкретика кой подсъдим каква телесна повреда е причинил,
като стъпва и на становището на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
според което това не може да се определи. Съдът, както посочи по-горе, намира
за несъмнено, че всеки един от тези двама подсъдими, както и Г. И., е нанасял
удари по пострадалия. Деянието е осъществено от тях при условията на
съизвършителството по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Съобразно трайно
установената съдебна практика е налице съизвършителство и общност на умисъла,
когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или поотделно. То предполага задружно умишлено участие на
две или повече лица, чиито действия в своята цялост водят до осъществяването на
престъплението, при което те съзнават, че осъществяват същото заедно с други
лица. В случая действията на всеки един от подсъдимите са били насочени към
осъществяването на общия престъпен резултат - телесното увреждане на
пострадалия, действайки с общност на умисъла. Този престъпен резултат е постигат
чрез съвместно осъществяване на изпълнителното деяние, в което е възможен
вариант за различен каузален принос на отделните съучастници, обединени от общ
умисъл. Съдебната практика, която е многобройна, приема също, че когато няколко
лица нанасят удари на пострадалия, е налице съизвършителство, независимо от
обстоятелството, че съставомерният резултат е постигнат било с един удар, било
с няколко такива. Когато в рамките на
общия умисъл съизвършителите използват различни увреждащи средства и нанасят
различни по сила и насоченост удари, нито един от тях поотделно не може да се
позовава на ексцес на умисъла, когато възприема и се съгласява с действията на
съучастника си. Ето защо съдът счита, че от обективна страна деянието е
извършено чрез действия, като всеки един от подсъдимите е участвал в самото
изпълнение на престъплението. Подсъдимите П. П. и В.И. са нанесли множество
удари по пострадалия, като всеки един от тях е довел до вредоносния резултат,
вземайки предвид техния интензитет, насоченост и използваните средства.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимите П. и В.И.
са съзнавали общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
последици и са искали тяхното настъпване. Налице е общност на умисъла. Всеки
един от тях е съзнавал, че извършва действия, които са с такава сила и
интензитет, че да причинят общественоопасния вредоносен резултат, както и че извършва
деянието с други лица, всяко от които участва при самото изпълнение на
престъплението и цели настъпването на общественоопасните последици. Наред с
посочено, всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че причинява телесни
увреждания и то съвместно с другия подсъдим, както и с лицето Г. И., по
хулигански подбуди, чрез явна проява и демонстрация на неуважение към
установените в обществото правила на поведение, и е искал настъпването на тези
последици. Съзнанието на подсъдимите за възможното настъпване и на допълнителен
съставомерен резултат, освен пряко целеното причиняване на телесна повреда, не
се е оказало достатъчен контрамотив за въздържане от хулиганските действия.
По изложените
съображения съдът призна всеки един от подсъдимите П. К.П. и В.С.И. за ВИНОВЕН
в това, че на 29.03.2018 г., около 16.30 часа, в с. Душево, общ. Севлиево, в центъра на селото, в съучастие
с другия подсъдим, както и с лицето Г. С.И., като съизвършител, по хулигански
подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в областта на лицето и на тялото на И.К. ***, му
причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК/, изразяващо се в контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядания и охлузвания по
двете рамене, главата и дясната ръка; контузия в областта на дясната челюстна
става с оток и болезненост; разкъсно-контузна рана на брадичката вляво; рана от
прехапване на езика вляво и контузия на корема вляво, с което всеки от двамата
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с
чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът счете, че по делото не се установи по
изисквания от процесуалния закон несъмнен начин като пряка и непосредствена
последица от побоя, нанесен му от подсъдимите П. и В.И., в съучастие и с лицето
Г. И., пострадалият да е претърпял телесно увреждане, изразяващо се затруднено
хранене. В тази насока при изслушване в съдебно заседание вещото лице д-р Я.К.
пояснява, че липсват обективни данни за подобна последица от деянието, както и
че смущаването на храненето се извлича от отразеното в медицинските документи само
на база субективните оплаквания на свидетеля И.И.. По тези съображения съдът
призна всеки от подсъдимите П. П. и В.И. за НЕВИНЕН в това да е причинил на пострадалия И.К.И.
телесно увреждане, изразяващо се в затруднено хранене и го ОПРАВДА в тази част
на повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По отношение на подсъдимия М.Д. съдът намира
за несъмнено, че същият е извършил действия, чрез които повалил пострадалия на
земята и по този начин го е привел в подчинено положение, подпомагащо
подсъдимите П. и В.И., както и Г. И., да причинят уврежданията.
Доказателствената информация, която се извлича от показанията на свидетелите,
обаче, не води до несъмненост за формиран умисъл у този подсъдим за причиняване
на телесна повреда на свидетеля И.И. в съучастие с останалите подсъдими.
Пострадалият при разпита си заявява, че подсъдимият Д. го държал и дърпал, при
което и двамата паднали, като той паднал върху него. В подобна насока са и
показанията на свидетелката Й.И., която съобщава, че Д. в един момент паднал на
земята и буквално И. паднал върху него. Свидетелката И.И. е възприела, че
подсъдимият Д. хваща пострадалия уж да го разтърве от подсъдимите, а всъщност
го събаря на земята. Друг нюанс се наблюдава в показанията на свидетеля Г.Т.,
който твърди, че подсъдимият Д. хванал пострадалия и го държал, докато другите
го биели, след което го съборил на земята. Няколко от свидетелите, сред които и
Н.П. и И.И., съобщават, че подсъдимият М.Д. бил пиян, нестабилен и се
клатушкал. Анализирайки гласните доказателствени източници съдът достига до
извода, че липсва несъмненост за формирана интелектуална и волева насоченост на
умисъл у този подсъдим за причиняване на телесна повреда. Факт е, че той не е
удрял пострадалия и по този въпрос са единодушни всички свидетели, включително
пострадалият. Установява се, че подсъдимият Д. в един определен момент от
случващото се се е озовал зад пострадалия, това му е давало възможност
безпрепятствено и без да се очаква защитна реакция да нанася удари по него, но
не го е сторил. Бил е пиян и нестабилен, според някои свидетели. Самият той е
паднал на земята, а пострадалият е паднал върху него, което обстоятелство също
индицира нестабилността му. Всичко посочено дава основание на съда да приеме за
възможно намерението на подсъдимия Д. да е било да издърпа свидетеля И.И. и по
този начин да не позволява да бъде удрян повече, а не да го повали на земята, с
което да подпомогне останалите подсъдими и другото участващо лице да изпълнят
престъпните си намерения. По делото беше възпроизведен видеоматериал от
охранителна камера, на който обаче не е запечатано деянието. Както се
установява от представената от Община Севлиево справка, на сградата на
кметството в селото е имало и друга охранителна камера, записът от която обаче
не е снет, изтрит е и не е възможно да се прегледа, за да може евентуално да се
наблюдава поведението на подсъдимия Д..
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия М.А.Д. за НЕВИНЕН в това на 29.03.2018 г., около 16.30 часа,
в с. Душево, общ. Севлиево, в центъра на селото, в съучастие като извършител с
подсъдимите В.С.И. и П. К.П. и с лицето Г. С.И., по хулигански подбуди, чрез
нанасяне на удари с
ръце и с крака в областта на лицето и на тялото на И.К.И., да му е причинил увреждания, изразяващи се в контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядания и охлузвания по
двете рамена, главата и дясната ръка, контузия в областта
на дясната челюстна става с оток и болезненост, затруднено хранене, разкъсно-контузна
рана на брадичката вляво, рана от прехапване на езика вляво, контузия на корема
вляво, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК /лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/ и го ОПРАВДА по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Предвид приетото по обвинението на подсъдимия М.Д., съдът
призна всеки от подсъдимите П. К.П. и В.С.И. за НЕВИНЕН в това да е извършил
престъплението в съучастие като извършител с подсъдимия М.А.Д. и го ОПРАВДАВА в
тази част на повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
За престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване
от свобода до три години.
За подсъдимия П.К.П.
Извършеното от подсъдимия П. престъпление
не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но е със завишена степен на
обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения защитаващи
телесната неприкосновеност и е извършено от лице със завишена степен на
обществена опасност, което е осъждано, включително за престъпление, свързано с
причиняване на телесна повреда. При индивидуализация на наказанието съдът
отчита като отегчаващи вината обстоятелства наличието на предходни осъждания на
подсъдимия П. и извършването на деянието в съучастие. Като смекчаващи – социалната
среда, в която живее и сравнително ниската степен на образованост, които са
оказали своето влияние върху рационалното осмисляне на ситуацията;
импулсивността на действията му.
При съвкупната преценка на
гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като взе предвид
тежестта на деянието и характера на причинените телесни увреждания, съдът
наложи на подсъдимия П.К.П. наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства, в размер под средния – а именно ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 НК, а налагането на наказание, различно от лишаване от свобода, би било проява
на неоправдана снизходителност.
Не са налице условията
за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъждан за престъпления
от общ характер, за които не е настъпила реабилитация. Последното по време
осъждане с присъдата по НОХД № 103/2012 г. по описа на Районен съд, влязла в
сила на 28.09.2012 г. Не са изминали пет години от изтърпяване на наказанието
по тази присъда. Поради това подсъдимият П.К.П. следва да изтърпи наложеното
наказание лишаване от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ,
на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и на генералната превенция по чл. 36
от НК.
За подсъдимия В.С.И.
Подсъдимият В.И. не е осъждан,
след като е реабилитиран по право по осъждането по НОХД № 103/2012 г. по описа
на Районен съд – Севлиево. Престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл.
130, ал. 1 от НК е на формално извършване и не е свързано с настъпване на
съставомерни вредни последици, които следва да бъдат възстановени. При това
положение са изпълнени предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 78а
от НК, поради което съдът ОСВОБОДИ подсъдимия В.С.И. от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание глоба.
При определяне на
размера на глобата съдът взе под внимание, че административното наказание се
налага за престъпление против личността,
свързано със засягане на телесната неприкосновеност и то по хулигански подбуди
– деяние, което разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на приложение на чл. 78а от НК. Това обстоятелство следва да
се отчете като отегчаващо при определяне на размера на наказанието. От друга
страна, както и за подсъдимия П., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство социалната среда, в която живее
и сравнително ниската степен на образованост, които са оказали своето влияние
върху рационалното осмисляне на ситуацията, както и импулсивността на
действията му. По изложените съображения съдът наложи
на В.И. наказание глоба от 1500 лв., който размер се доближава до минималния,
предвиден в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че с
така наложеното наказание ще се постигнат целите на специалната и на
генералната превенция.
На основание чл.189 ал.3 НК,
съдът осъди подсъдимите П. К.П. и В.С.И. да заплатят
солидарно на частния обвинител И.К. ***, направените по делото разноски за
процесуално представително от адвокат в размер на 360 лв., на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите П. К.П. и В.С.И. да
заплатят в полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево направените
в съдебната фаза на процеса разноски за явяване на вещото лице в съдебно
заседание в размер по 18 лв. за всеки от двамата, както и да заплатят по сметка
на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски за
експертиза в размер по 85.38 лв. за всеки от двамата.
Съдът, като взе
под внимание, че наказателното производство е спряно по отношение на лицето Г. С.И.,
постанови вещественото доказателства – 1 броя компактдиск, съдържащ запис от
29.03.2018 г. от охранителна камера от центъра на с. Душево, общ. Севлиево, да
остане приложено по делото за срока на неговото запазване.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: