Р Е Ш Е Н И Е
№ 260514
27.10.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в
публично съдебно заседание, на девети октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Зинаида Монева, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №2910 по описа за 2020г. на Бургаски районен съд,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова
молба, уточнена с молба от 18.06.2020г., подадена от К.С.Л., срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която се претендира от съда да приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от
06.08.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №3425/03.07.2012г.,
по ч.гр.д. №5360/2012г. по описа на БРС, а именно: 625,40 лв. – главница за
доставена, отведена и пречистена вода, за която са издавани фактури в периода
18.02.2010г. - 23.05.2012г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане и сумата от 125 лв. – разноски по заповедно
производство.
Ищецът твърди, че на 11.06.2020г. получил
съобщение от ЧСИ Илко Бакалов, че дължи сумата от 1773,65 лв. по изпълнително
дело №20207050400170. Към съобщението били приложени разпореждане за образуване
на изпълнително дело и изпълнителен лист. Заявява, че не дължи горепосочените
суми, не е бил уведомяван, нито са му представяни фактури за плащане в
посочения период, а и изобщо. Не е уведомяван, че срещу него се водят дела.
Сочи се, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано на
07.11.2012г. изп. дело №20128040401460, по описа на ЧСИ Делян Николов, което
било прекратено на 03.05.2019г. Въз основа на същия изпълнителен лист, ЧСИ Илко
Бакалов образувал изп. дело №202017050400170 на 01.06.2020г.
Направено е възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на изпълняемото право, предмет на изпълнителния лист,
която води до недължимост на сумите. Сочи се, че взискателят е бездействал по
изп. дело №20128040401460, по описа на ЧСИ Д Н. Според ищеца ЧСИ Д. Н. е
следвало да прекрати изпълнителното дело още на 08.11.2014г., поради
бездействие, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва се, че изп. дело
№202017050400170 по описа на ЧСИ Илко Бакалов е незаконосъобразно и следва да
се прекрати.
Така предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като същият е допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането
на „ВиК“ ЕАД е погасено по давност, като се твърди, че в хода на изпълнителното
дело са извършвани принудителни действия, водещи до прекъсване на давността.
Претендира се отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично, поддържа исковата
молба, претендира уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, се представлява от пълномощника адв. Попова,
която оспорва предявения иск и претендира неговото отхвърляне.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства
се установява, че на 03.07.2012г. е била издадена Заповед № 3425/03.07.2012г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.С.Л., да заплати
на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД следните суми: 625,40 лв.,
представляваща задължение за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен
номер 702111, за периода на доставки 18.12.2009г. – 16.05.2012г., за които са
издадени фактури в периода 18.02.2010г. – 23.05.2012г., ведно със законната
лихва върху сумата, от подаване на заявлението - 02.07.2012г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 125 лв. – разноски по делото, от които: 25
лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като е
посочено, че паричното вземане произтича от неплатени задължения за ползвани
ВиК доставки и услуги, по данни на заявителя.
С Разпореждане №17465/03.08.2012г.,
съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист, въз основа на издадената по
ч.гр.д. №5360/2012г. по описа на БРС, заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Издаден е изпълнителен лист на
06.08.2012г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д №5360/2012г. по описа на БРС.
С молба от 07.11.2012г., въз основа на
горепосочения изпълнителен лист от 06.08.2012г. „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД е поискало образуване на изпълнително производство за събиране на вземането
срещу длъжника К.С.Л..
На 13.11.2012г. е образувано
изпълнително дело №20128040401460
по описа на ЧСИ Д. Н, с район на действие Окръжен съд – Бургас.
По изпълнителното дело са изготвени
справки относно имущественото състояние и трудовите договори на длъжника.
Изпратено е уведомление за дължимите от
длъжника суми с изх. №
33792/14.12.2012г., което е връчено на адреса на Спортни имоти, паркинги и
гаражи – Бургас, на ул. „Александър Батенберг” №2
/работодател/ на 18.12.2012г., чрез упълномощено лице – З. Илиева.
С молба от 05.04.2016., взискателят е
поискал да бъде наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот,
поради неизпълнение на задължението му по изпълнителното дело.
На 13.05.2016г., ЧСИ Делян Николов е
изготвил молба до Служба по вписванията Б, за вписване на възбрана върху
посочения от взискателя собствен на длъжника недвижим имот.
Възбраната е вписана в Службата по
вписванията при РС Бургас на 17.05.2016г.
Няма данни длъжникът да е уведомен за
наложената възбрана.
На 29.03.2019г., взискателят е депозирал
молба до ЧСИ Делян Николов за прекратяване на изпълнителното производство.
С Постановление от 03.04.2019г., ЧСИ
Делян Николов е прекратил изпълнителното производство. Няма данни
постановлението за прекратяване да е съобщено на длъжника.
С молба от 29.05.2020г., взискателят е
поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника К.С.Л., въз основа на
същия изпълнителен лист от 06.08.2012г.
На 01.06.2020г. е образувано
изпълнително дело №20207050400170
по описа на ЧСИ Илко Бакалов.
По изпълнителното дело са извършени
справки за имущественото състояние на длъжника и за трудовите му договори.
На 01.06.2020г. е изготвено съобщение до
длъжника за дължимите от него суми, връчено му лично на 11.06.2020г.
С Разпореждане с изх. №3061/23.06.2020г. ЧСИ Илко Бакалов е спрял
изпълнителните действия по изпълнително дело №20207050400170,
въз основа на представена по делото от длъжника с молба, обезпечителна заповед
от 22.06.2020г., издадена от РС Бургас, с която е разпоредено спиране на
изпълнението изпълнителното дело.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Ищецът е предявил отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК за защита срещу материалноправна
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, насочено срещу него.
Искът е подаден от лице, което има
качеството на длъжник по изпълнително дело срещу взискателя по изпълнението.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени твърдения
за изтекла в полза на ищеца-длъжник погасителна давност след възникване на
вземането на ответника към ищеца.
Погасителната давност се изразява в
неупражняване на едно субективно право за определен период от време, с
изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително
изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за кредиторовото
бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в предвидените в закона
случай, като в настоящия случай е меродавна разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, съгласно която погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение.
В настоящия случай са предприети
действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността по смисъла на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД, тъй като по делото се установи, че по молба на
взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е образувано изпълнителното дело
№20128040401460 по описа на ЧСИ Д. Н, на 13.11.2012г.
Спорният между страните въпрос в
настоящото производство е дали е изтекла погасителната давност за събиране на
вземането и оттам дължи ли ищецът процесните суми.
Ищецът длъжник се позовава на
Тълкувателно Решение 2/2013г., което счита за приложимо в настоящия случай.
Следва да се отбелжи, че до приемане на
ТР 2/2013г. от 26.07.2015г. по тълк.д. 2/2013г. на ВКС е действало ППВС
№3/18.11.1980г., което дава съвсем различна регламентация на въпроса за
погасителната давност в рамките на изпълнителния процес.
В т.10 от ТР 2/2013г. от 26.07.2015г. по
тълк.д. 2/2013г. на ВКС изрично е посочено, че се обявява за
изгубило сила Постановление
No3/1980г. на Пленума на
Върховния съд.
Релевантен за настоящото производство е
въпросът от кой момент следва да се счита за изгубило сила ППВС 3/1980г. В тази
връзка следва да се съобрази Решение №170/17.09.2018г., постановено по
гр.д.№2382/2017г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. По посоченото
дело е допуснато касационно обжалване за отговор на правния въпрос – от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС 3/1980г.
В мотивите на решението е прието, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния
акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият
тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването
на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт
престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен
случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз
основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото
тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от
страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се
прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР.
Такъв е именно случаят, предмет на
разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980
година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността
като по време на изпълнителното производство давност не тече.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем
различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено цитираното ППВС.
Според мотивите на Решение
№170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, прилагането на
даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало
за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет
на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще.
В настоящия случай няма спор, че
изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980г.
Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело
№20128040401460/13.11.2012г. по описа на ЧСИ Делян Николов. По силата на ППВС
3/1980г. в същия момент давността е била и спряна, като спирането на давността
следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
година извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т.е. давността е била спряна за периода от
образуването на изп. дело на 13.11.2012г. до отмяната на ППВС 3/1980г.,
извършена с т.10 от ТР 2/2013г. на 26.06.2015г. и за този период давност не е
текла.
По принцип предпоставките и действията за
прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени
от тези за прекъсването и спирането на давностния срок и обратно.
От приложеното изп. дело №20128040401460 по описа на ЧСИ Делян Николов се установява, че в продължение на 2
години, считано от 13.11.2012 г. от взискателя не са поискани „същински“
изпълнителни действия по см. на т. 10 от цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /нямат такъв характер проучването на
имущественото състояние на длъжника, както и поканата за доброволно изпълнение/,
поради което изп. производство е прекратено на 13.11.2014 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по
силата на закона и без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това, и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния
срок за вземането. Същевременно, доколкото процесуалният закон не е въвел, като
предпоставка за настъпване правните последици, произтичащи от прекратяване на
изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изискване за длъжника да е
подал изрична молба в тази насока, то липсата на такава в случая е правно
ирелевантна и не обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен
ефект. Датата на прекратяването е преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г.
и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което съгласно
посоченото по-горе Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС,
VІ г.о., по отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено
с ППВС № 3/1980 г. Тъй като за разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД в случаите на чл. 116, б. „в“ ЗЗД действието на прекъсването на давността не се
свързва с резултата от предприетите изпълнителни действия, то новата давност
започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство –
13.11.2014 г., а не от последното поискано изпълнително действие, каквото е
даденото тълкуване с обявеното след прекратяването на изп. дело ТР №
2/26.06.2015 г. Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на
материалното право и взискателят може да инициира по реда на чл. 426 ГПК наново
изпълнително производство като се образува ново изпълнително дело под нов номер
въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане на
погасителната давност.
След перемирането на изп. производство на 13.11.2014
г., по изп. дело №20128040401460 по описа на ЧСИ Делян Николов,
с молба от
05.04.2016 г. взискателят е направил конкретни искания за предприемане на
изпълнителни действия – налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим
имот. ЧСИ Делян Николов е предприел поисканите изпълнителни действия. Тези
действия обаче са предприети след като изпълнителното производство вече е било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, което е
станало на 13.11.2014 г., т. е. не е било висящо налице изпълнително дело и по
него процесуални действия както от страните, така и от съдебния изпълнител не
би следвало да бъдат извършвани. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, последиците от това са недопустимост на
извършените след това изп. действия и с отпадане на вече извършените изп. действия
/в последният случай с изключение на правата, които третите лица са придобили
въз основа на изпълнителните действия преди прекратяването на изп. производство,
както и редовността на извършеното преди прекратяването на изп. производство от
третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител – чл. 433, ал. 4 ГПК/. Съобразно това вписаната на 17.05.2016г. възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника не може да се преценява като
действие, прекъсващо давността, след като същото е предприето в условията на
прекратено изпълнително производство, настъпило на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. Действието е невалидно и не е породило предвидения в
чл. 116 б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на давността (Решение № 42 от 26.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 223 от 12.07.2011
г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК). По същата причина, без значение
е и дали след перемпцията на 13.11.2014 г. е било извършено друго действие,
което е от вида да прекъсне давността за вземането, тъй като то би било
предприето след като изпълнителното производство вече е било прекратено по
право, а такива действия не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици.
По отношение на срокът на погасителната
давност за вземания, произтичащи от заповед за изпълнение е налице противоречива
практика.
Съгласно едното становище влязлата в сила заповед за
изпълнение не представлява съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и
във всички случаи срокът на погасителна давност за вземането съвпада с
давностния срок посочен в чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, който с оглед
предмета на предявения иск по чл. 439 ГПК е релевантен след перемиране на
изпълнителното производство.
Според другото становище давностният срок е петгодишен,
тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни на влязло
в сила съдебно решение за вземането, доколкото същата не е оспорена и притежава
изпълнителна сила /по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години/.
В настоящия случай това обстоятелство е без значение,
тъй като дори да се приеме, че срокът е петгодишен, то той също е изтекъл на
13.11.2019г., а искът е предявен на 15.06.2020г.
С оглед на изложеното вземането на К.С.Л.
е погасено по давност и предявеният от него иск е основателен и като такъв
следва да се уважи.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за присъждане на разноски, такива се следват на ищеца,
предвид основателността на предявения иск. Ищецът е направил разноски в размер
на 50 лв. – държавна такса. Представени са доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.Л., ЕГН: **********, с адрес:
***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 06.08.2012г., въз основа на Заповед № 3425/03.07.2012г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 5360/2012 г. по описа на БРС, както следва: сумата от 625,40 лв.,
представляваща задължение за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен
номер 702111, за периода на доставки 18.12.2009г. – 16.05.2012г., за които са
издадени фактури в периода 18.02.2010г. – 23.05.2012г., ведно със законната
лихва върху сумата, от подаване на заявлението - 02.07.2012г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 125 лв. – разноски по делото, от които: 25
лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация
ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на К.С.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща направените
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ В.Ванева
Вярно с оригинала: З.М.