Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 10.05.2022 г. гр. ***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ***
………..........……….…..............…….... състав
на осемнадесети
април ...………….. две хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар
………Румяна Гигелова ………. ……………………………………
прокурор
………………………… .…..........……....................................……..
като
разгледа докладваното от ............................председателя ……...….......
т.
дело №
40 ............ по описа за 2021 год.,…………………………….......
Т.д. № 40/2021 г. по описа на
Окръжен съд-*** е образувано по искова молба вх. № 261825 от 23.02.2021 г., подадена от Н.П. ***, с
която е предявила обективно съединени искове на
против ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД
гр. ***, а именно: 1. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 100
000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи претърпени
болки и страдания в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 01.01.2020 г., и 2.Иск
с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ –
за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното
обезщетение,считано от 01.01.2020 г. до окончателното
изплащане сумата.
В исковата си молба ищцата
твърди ,че на 01.01.2020 г. около 01.20 ч. в гр. ***,
на кръстовището на ***регулирано с работеща светофарна уредба, е настъпило ПТП
между лек автомобил марка ***с рег. № ***, управляван от М.В.М., лек автомобил
марка ***с рег. № ***, управляван от П.И.П. и лек автомобил марка ***с рег. № ***,
управляван от Х.С.Ч.. Водачите М.М. и П.П. преминали през кръстовището, при работеща светофарна
уредба, на червен сигнал на светофара,
забраняващ преминаването, при което между двата автомобила настъпило ПТП.
Поради движение с висока скорост след удара помежду си се удрят и в спрелия на
кръстовището лек автомобил марка ***,
управляван от Х.С.Ч.. При инцидента тежко пострадала ищцата, която пътувала на
задната седалка,зад водача в лекия автомобил, управляван от П.П..
За настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол. Против водачите М.М. и П.П. било образувано наказателно производство. С Определение
№ 260011/14.01.2021 г., постановено по НОХД № 23/2021 г. по описа на РС ***
било одобрено споразумение, като водачите М.М. и П.П. били признати за виновни за извършено престъпление по
чл.343 ал.3 б.“а“, вр. ал.1б.“б“, вр.
чл.342 ал.1 от НК и наложени съответните наказания.
Ищцата твърди,че след
произшествието е откарана в тежко
състояние в МБАЛ ***, където по спешност е настанена в нервнохирургично
отделение и извършено лечение. Поставена била диагноза Фрактура осис темпоралис декстри е торбите декс, фрактура базеос кранин / ПЧЯ/, фрактура нази, контузио капитис ет корпорис.
Лечението било проведено до 07.01.2021 г. На 15.01.2020 г. бил извършен преглед
при проф.Антон Джоров, лицево челюстен хирург, с
основна диагноза – последици от счупване на костите на лицето. Във връзка с
оплаквания за намалено зрение, силно главоболие, световъртеж и отпадналост
последователно на 02.04.2020г. бил
проведен преглед при очен лекар и на
10.06.2020 г. и 30.06.2020 г. – преглед при невролог. Предписани били
очила за носене и медикаментозно лечение. Във връзка с уврежданията ищцата ползвала 180 дни отпуск поради временна нетрудоспособност,
като на 16.07.2020 г. с експертно решение на ТЕЛК № 1214 отпускът поради
временна нетрудоспособност бил продължен с 30 дни. Пътният инцидент й причинил
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. След инцидента се справяла с големи усилия самостоятелно в ежедневието.
Изпитвала затруднения при хранене, обличане и др.елементарни битови дейности.
Усещала замайване и често главоболие.Силно били ограничени социалните й контакти
поради болките, продължителното лечение и възстановяване, дискомфорта
и страданията, които изпитвала в резултат на уврежданията на главата и последващите усложнения. Дълго време била зависима от
грижите на своите близки. Възстановителният период й се отразявал зле
емоционално. Уврежданията на главата я правели неспокойна, затворена и
тревожна. Чувствала се изолирана в своите контакти. Все още изпитвала силни
болки в областта на травмите. Получените увреждания оставили белези за цял
живот, които загрозявали външния и вид и й се отразявало на самочувствието.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото й емоционално и
психическо състояние. В резултат на произшествието станала раздразнителна, с
честа смяна на настроенията, изпитвала чести приливи на безпокойство и
притеснение, особено, когато оставала сама.Животът й след произшествието бил
изцяло променен, а последиците от уврежданията щели да останат за цял живот.
Твърди,че към настоящия момент възстановяването й все още не е приключило.
Към момента на произшествието
виновният водач М.М. е имал валидна застраховка „ ГО“
на автомобилистите в ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД с полица № BG/23/119003270904
с валидност до 02.12.2020 г.
С писмена молба от 15.05.2020
г. ищцата направила искане до ответника
ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение, по което била
заведена щета № 0411-630-0003-2020. В законоустановения
срок и към настоящият момент не било изплатено обезщетение.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД да й
заплати сумата от 100 000 лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи
претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при ПТП
настъпило на 01.01.2020 г, ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от датата на произшествието до
окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В допълнителна
искова молба се оспорват твърденията за съпричиняване
на вредоносния резултат от нейна страна.Излага допълнително становище във връзка
с претърпените от нея болки и страдания и относно претендирания
размер на обезщетението.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който взема становище,че предявените искове са допустими, но неоснователни по същество по основание и размер. Алтернативно счита,че
исковата претенция е прекомерно завишена и в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва
твърдението,че за ищцата, в резултат на
ПТП, са възникнали всички, описани в исковата молба телесни увреждания, както и
че търпи болки и страдания, които да обосновават претендираното
обезщетение.
Оспорва
изключителната вина на водача М.В.М., застрахован в ответното дружество.
Твърди,че вина за настъпилото ПТП има и водачът на лекия автомобил **, както и
че самата пострадала е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва
претенцията за лихви, както и началният момент, от който те се дължат.
Твърди,че ответникът не дължи лихва, т.като не е изпадал в забава.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП, сключена с ответното дружество.
В допълнително
представения писмен отговор се поддържат всички наведени доводи и направени
възражения в подадения писмен отговор.
Моли съда да
постанови решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените
искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Третото лице М.В.М.
не взема становище по предявените искове.
Третото лице „
ЗАД ДаллБогг: Живот и Здрове“
АД гр. *** счита предявените искове за
допустими, но неоснователни по същество.
Признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на
произшествието, касаещо лек автомобил ***, по силата
на застрахователна полица № BG/30/119003202706/17.11.2019
г.
Оспорва
изключителната вина на водача, застрахован в дружеството, за възникване на процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на
произшествието, получените от ищцата травми и причинно следствената връзка
между произшествието и получените травми. Оспорва претенцията за лихви и
началният момент, от който те се претендират.
Навежда доводи
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, т.като не била спазвала предписания й режим на лечение, не била
провеждала контролни прегледи и не била положила дължимата грежа
за собствената си безопасност.
При условията на
евентуалност, счита,че претендираният размер на
обезщетението е завишен и не покрива понятието за справедливост, по смисъла на
чл.52 от ЗЗД.
В съдебно заседание
ищцата, чрез пълномощника си адв. М. поддържа
предявените искове. Моли съда да уважи същите в пълния предявен размер, както и
да присъди направените по делото разноски. Моли да бъде присъдено
възнаграждение на адвокат на основание чл.38 от ЗА.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. А.
оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове или, в случай,че намери същите за основателни – да
намали размера на присъденото обезщетение, както и да присъди лихва за забава,
съобразно разпоредбата на чл.496 от КЗ. Искането до застрахователя било
направено на 18.05.2020 г., от когато следвало да започва да тече тримесечния
срок по чл.496 от КЗ. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 01.01.2020
г. около 01.20 ч. в гр. ***, на кръстовището на ***регулирано с работеща
светофарна уредба, е настъпило ПТП между лек автомобил марка ***с рег. № ***,
управляван от М.В.М., лек автомобил марка ***с рег. № ***, управляван от П.И.П.
и лек автомобил марка ***с рег. № ***, управляван от Х.С.Ч.. Водачите М.М. и П.П. преминали през
кръстовището, при работеща светофарна уредба,
на червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването, при което между
двата автомобила настъпило ПТП. Поради движение с висока скорост след удара
помежду си се удрят и в спрелия на кръстовището лек автомобил марка ***, управляван от Х.С.Ч..
При инцидента тежко пострадала ищцата, която пътувала на задната седалка,зад
водача в лекия автомобил ***, управляван от П.П..Водачът
М.М. е управлявал лекия автомобил след употреба на
алкохол.
Според заключението на
назначената по делото САТЕ първият удар
е реализиран между автомобил марка ***с рег. № ***, управляван от М.В.М., лек
автомобил марка ***с рег. № ***, управляван от П.И.П., при контакт на предната
челна част на л.а***със страничната дясна част на л.а ***в зоната на десните
врати.При този вид удари, според ВЛ, основната доминираща сила, която
въздейства върху тялото на пътуващия в лекия автомобил ***на задната седалка,
вляво, където е пътувала пострадалата П., е ударната преносна инерционна сила,
в посока обратна на посоката на ударния импулс, в конкретния случай – напред и
надясно. Последвал е втори удар между лекия автомобил ***и лек автомобил ***при
който удар основната доминираща сила,
която въздейства върху тялото на пътуващия в лекия автомобил ***на задната
седалка, вляво, е ударната преносна инерционна сила, в посока обратна на
посоката на ударния импулс, в конкретния случай – напред и наляво. В
конкретният случай няма обективни данни дали пострадалата е пътувала с поставен
предпазен колан.
За настъпилото ПТП е съставен
констативен протокол. Против водачите М.М. и П.П. е образувано наказателно производство. С Определение №
260011/14.01.2021 г., постановено по НОХД № 23/2021 г. по описа на РС *** е
одобрено споразумение, като водачът М.М. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“, вр.
ал.1б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК , а П.П. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“, вр.
ал.1б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК и са наложени
съответните наказания.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната отговорност на водача на лекия автомобил.
По
делото не е спорно, че по отношение на управлявания от М.В.М. лек
автомобил ***е сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите" по Застрахователна полица № ВG/23/119003270904, валидна от 03.12.2019г. до 02.12.2020г. на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за претърпените от ищцата Н.П.Я. вреди от настъпилото на 01.01.2020
г. ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на
обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено деянието, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
Според заключението на
назначената по делото СМЕ, изготвена от специалист лицево-челюстен хирург при
произшествието пострадалата е получила счупване на теменна кост на черепа в
дясно, счупване на кости, участващи в изграждането на орбитата в дясно,
счупване на кости, изграждащи базата на черепа в зоната на предната черепна ямка-крило на клиновидна кост, счупване на кости на носа,
контузии на главата и на тялото, пропукване на зигоматична
кост без разместване. Охлузвания и кръвонасядания по
външна дясна подбедрица, кръвонасядане
в зоната на дясната и странична част на таза, кръвонасядане
в меките тъкани и клепачите на двете орбити и в очната ябълка в дясно. Травмата
в лицево-челюстната област ограничава в пълен обем функциите за период от 5 до
10 дни. Пострадалата е била във временна нетрудоспособност за период от 01.01.2020 г. до 28.07.2020 г. Получените увреждания са в
пряка причинно –следствена връзка с ПТП. Към момента на изготвяне на
експертизата ВЛ не е открило нарушения, които да застрашават или да са
потенциално опасни за здравословното състояние на пострадалата в
лицево-челюстната област. В същата област има възстановяване на структурите на
лицевия скелет. На този етап, според ВЛ не би могло да се прогнозира евентуални
усложнения в бъдеще.
Според заключението на ВЛ,
специалист невро-хирург, пострадалата е лекувана в неврохирургично отделение с данни за фрактура на черепни
кости- калвария и черепна основа, носни кости и
мозъчно сътресение, както и контузии по тялото. Наличие на ЧМТ. Пострадалата е
лекувана в болница, както и след това. Лечението е мониторирано
и коригирано в зависимост от конкретното състояние при прегледите. При
извършения преглед с оглед изготвянето на експертизата е установено
координационни смущения, по-лесна уморяемост, които
според ВЛ могат да се свържат с посттравмената церебрастения – състояние настъпващо след ЧМТ, независимо
от коректно проведените режим и терапия. Травмената церебрастения, според заключението може да има различна
продължителност, като тя не е в пряка линейна зависимост от провежданото
лечение. Допълнително в съдебно заседание ВЛ посочи,че церебрастенията
може да се прояви независимо от проведеното лечение и да бъде в пряка
зависимост от степента на травмата. Пострадалата е била консултирана периодично
от различни специалисти. Състоянието й към момента е установено на база
обективни критерии при проведеното изследване.
Според показанията на св. П. И.
лечението на Н.П. е продължило около 7 месеца, през който период от време
ищцата изпитвала силни болки в главата и по тялото, първите дни след
катастрофата е била почти неподвижна, на легло, цялата в синини, трудно е било
да се храни сама. След изписването им от болница се наложило да идват техни
близки, за да ги подпомагат в ежедневното обслужване, като почистване,
приготвяне на храна и др. Ходила е известно време с очила, поради проблеми със
зрението. Станала раздразнителна, по-чувствителна, лесно се уморявала и от
време на време имала болки в главата и губела концентрация. Инцидента
значително повлиял на нервнопсихичното й състояние –
след инцидента избягвала да се среща с хора, не искала да пътува с кола. В този
смисъл са и показанията на св. Н. С. – леля на ищцата. Свидетелката е помагала
около 4-5 месеца, като да й напазарува, да приготви нещо. Майката на П. също
помагала като чистела и готвела в квартирата им. След изписването от болницата
дълго време лежала на легло, като ставала само, за да отиде до тоалетната и то
като се подпирала или с чужда помощ, защото я боляло глава и трудно пазела
равновесие.
Изложеното води до извод за
безспорна установеност на получените от ищцата увреждания при ПТП, причинно
следствената връзка. Лечението на тези травми е продължило за период повече
от шест месеца и към момента не е
окончателно приключило. Получената в резултат на ЧМТ постравмена
церебрастения, която според ВЛ е в зависимост от
тежестта на травмата и може да се получи независимо от проведеното лечение към
момента не е отшумяла. Налице са координационни смущения, лесна уморяемост. За период от около седем месеца ищцата е била
затруднена в движението, поради болките
в главата и затруднението при координация и пазенето на равновесие, търпяла е
значителни по интензитет болки. Към момента тези симптоми не са окончателно
отшумели. Промените в психичния статус на ищцата, за които свидетелстват св.И.
и св. Стоянова се подкрепят и от заключението на назначената по делото съдебно
психологична експертиза. Според последното настъпилата тежка психотравма е довела до възникване на остра стресова
реакция, която в последствие преминава в разстройство на адаптацията.
Разстройството в адаптацията е с продължителност до шест месеца. И към
настоящия момент ищцата продължава да изпитва негативни емоционални
преживявания, които според ВЛ, са нормална психологична защитна реакция, а не
са болестни симптоми. Качеството на живот преди инцидента е много различно и
все още, според експерта, трудно за възприемане от Н.П.. Преодоляването на психотравмата зависи от възможността и ресурсите на
психиката да осмисли и приеме случилото се, за което няма конкретни срокове
За да определи справедливия размер
на обезщетението, съдът съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от
тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност. Ищцата е преживяла стрес от ПТП, а
така също и от трудностите по възстановяването й, за един не-малък период от
време е разчитала на помощта на свои близки, Съдът съобрази и това, че към
момента болките все още не са отшумели, налице е по-лесна уморяемост,
затруднение при координацията. Не е отшумяла и психотравмата.
Преди произшествието, видно от показанията на свидетелите ищцата е била
емоционално стабилна, докато след това вече била по-раздразнителна, по-лесно се
уморява и по-трудно все още възприема промяната в качеството на живот,
настъпило след произшествието. С оглед на това и като се съобрази принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 100 000 лева за претърпените и доказани от ищцата неимуществени вреди. В този смисъл предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на обезщетението,
считано от 15.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията за
заплащане на лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.01.2020 г. до 14.08.2020 г. е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. С писмена молба от 15.05.2020 г. ищцата направила
искане до ответника ЗАД „
ОЗК-Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение, по което била заведена щета №
0411-630-0003-2020. С писмо изх. № 99-5993/18.08.2020 г. застрахователят е
отказал да изплати обезщетение. В мотивите си е посочил,че поискал представяне
на допълнителни документи, които ищцата не е представила в срок. Липсват данни
какви точно допълнително документи са били изискани да представи пострадалата,
поради което не би могло да се прецени тяхната относимост
. С оглед на това застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение от
изтичането на тримесечния срок, от който е бил сезиран с искане, т.е от
15.08.2020 г.
Неоснователно е направеното
възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради което така определеното
обезщетение не следва да бъде редуцирано.
Както и по-горе се посочи
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата поради неизползване на обезопасителен
колан е неоснователно, поради което не е налице основание за намаляване на
размера на определеното обезщетение. Съпричиняване е налице,
когато пострадалият със своето поведение е създал обективни предпоставки за
настъпване на вредите. Съпричиняването е обусловено
от два фактора – противоправно поведение на
пострадалия и причинна връзка с вредите. В случая не се установява противоправно поведение от страна на ищцата. Според
показанията на св. П.П.Н., се е возела на задната
седалка и е била поставила предпазния колан. В този смисъл са и показанията на
св. П. И.. Според заключението на ВЛ, автоексперт,
няма категорични данни за това в какво състояние са били коланите на задната
седалка след произшествието. Свидетелите П.П. и Б.Д.,***,
посетили произшествието, не могат да установят дали пътуващите на задната
седалка в автомобила ** са били с поставени предпазни колани. С оглед на това
следва да се кредитират показанията на св. П. и И., че към момента на
произшествието ищцата Н.П. е пътувала в лекия автомобил с поставен предпазен
колан. Следва да се отбележи и това, че
по делото не се установява дали наличието, респ. липсата на поставен обезопасителен колан би се отразило на вида и тежестта на
получените травми.
Неоснователно е
възражението на ответника,че водачът, застрахован в дружеството не е
изключително виновен за настъпилото ПТП. Видно от представеното по делото
споразумение е,че деянието е извършено от М.В.М. по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с П.И.П.. Това по никакъв начин не се
отразява на обема на отговорността на застрахователя- ответник, който следва да обезщети всички
причинени от ПТП вреди независимо от степента на независимо съпричинителство
на застрахования водач. В този случай застрахователят по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да предяви суброгационен
иск по чл. 411 КЗ против останалите причинители на вредата съобразно техния
принос за настъпването й.
Неоснователни са и доводите, наведени от третото
лице помагач – „ ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД ***, затова че ищцата не била провеждала контролни прегледи
и не била положила необходимата грижа за собствената си безопасност. От
събраните по делото гласни доказателства и от заключенията на назначените по
делото СМЕ се установява безспорно,че ищцата е спазвала предписания й режим и е
провеждала консултации с различни специалисти. Изрично, ВЛ д-р П. е посочил в
своето заключение, че лечението е мониторирано и коригирано в
зависимост от конкретното състояние при прегледите.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно
заседание страните са направили искане за присъждане на разноски. С оглед
изхода на спора и уважаване на главния иск на ответника не се следват разноски.
Ищцата е освободена от заплащане на ДТ и разноски и
същата няма сторени разноски в производството.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС *** ДТ в размер на 4000 лв., както и сумата от 900 лв. – разноски в
производството / платени възнаграждения от бюджетните средства на съда на ВЛ за
изготвените СПЕ – 300 лв., СМЕ – лицево-челюстен хирург – 300 лв. и СМЕ –
неврохирург- 300 лв./
Адв. М. е направил искане за присъждане
на възнаграждение на адвокат на основание чл.38 от ЗА. С оглед на уважените
размер на иска и на основание чл. 7, ал.
2 т.2 и т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. сумата от
3530 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК **., със седалище и адрес на управление в
гр. ***, ****, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на Н.П. ***, ЕГН **********, сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени
при ПТП настъпило на 01.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.08.2020 г. до окончателното й изплащане, като
претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до 14.08.2020 г. като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК **., със
седалище и адрес на управление в гр. ***, ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС ***
сумата от 4900 лв., от които 4000 лв. ДТ и 900 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА
ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК **., със
седалище и адрес на управление в гр. ***, ****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.И.М.,*** единния
адвокатски регистър при ВАС № ********** сумата от 3530 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.