Решение по дело №1088/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 503
Дата: 12 ноември 2018 г. (в сила от 4 декември 2018 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20185140201088
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

12.11.2018

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

08 ноември

                                               Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Валентин Спасов

 

                                                         Членове

 

 

                                               Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Диана Георгиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1088

по описа за

2018

година.

 

Производството е образувано е по жалба на Х.Н.А. ***, ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 18-1300-000749/18.08.2018 г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Кърджали, с което на жалбоподателя, за извършени нарушения на: 1. чл. 190 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП; 2 чл. 150А ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

За административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. Представя писмено становище, в което оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.07.2018 г. около 19.30 часа на път Първи клас №5, общ. Кърджали, при извършена проверка на Х.Н.А., управляващ лек автомобил „Мерцедес С 500” с рег. № СА 3467 ХТ, било установено, че водачът управлява МПС с глоби, неизплатени в срок, както и че не притежава валидно СУМПС към момента на проверката, за което му бил съставен АУАН с бланков номер № 052775 от 02.07.2018 г., който бил връчен на водача същия ден. Последният го подписал с възражения, като такива не били депозирани в законовия срок.

На 14.08.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган възпроизвел фактическата обстановка от АУАН и квалифицирал деянията като нарушения по чл. 190, ал. 3 и  чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и наложил наказание за всяко едно от тях.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

За нарушението на  чл. 190, ал.3 от ЗДвП:

Съгласно чл. 157, ал.6 от ЗДвП "При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал.3". Според  чл. 190, ал.3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.". Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния акт от посочените в  чл. 190, ал.3 от ЗДвП да бъде прецизно индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да може да бъде проверено дали е спазен законовия едномесечен срок. Противното представлява нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

По отношение нарушението по т.3 от НП:

От доказателствата по делото се установява, че жалб. А. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна, състава на нарушението по  чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

Съобразно тази правна норма, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Анализа на тази правна норма налага извода, че осъществяването състава на това нарушение, е възможно при няколко хипотези – на първо място, когато лицето, което управлява конкретното МПС притежава СУМПС, но то не е валидно за категорията на управляваното МПС; на второ място – водачът е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; трето - СУМПС е с изтекъл срок на валидност; четвърто – СУМПС временно е отнето, към момента на установяване на управлението, по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и пето – СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В конкретният случай, по делото не се събраха и не бяха представени от АНО доказателства, че някоя от тези хипотези е налице, като АНО дори не е посочил за коя от тях е приел, че е осъществено нарушението. Действително, в хода на извършената му проверка, жалбоподателя не представил свидетелството си за управление на МПС, но това обстоятелство, само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на водача за нарушение по  чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Следвало е административните органи да установят налице ли е някоя от хипотезите посочени по-горе и подкрепят твърдението си със съответните доказателства. Това в настоящото наказателно производство, както бе посочено по-горе, не бе сторено. АНО, в чиято тежест е да докаже извършване на административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, не е представил доказателства, установяващи управлението му с невалидно СУМПС. Данни в тази насока не се съдържат както в приложената като доказателство АНП, така и не са представени в хода на съдебното следствие. Предвид липсата на доказателства, установяващи противното, съдът намира, че по делото не бе установено по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е управлявал МПС с невалидно СУМПС, респективно да е осъществил състава на административно нарушение по 150а, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че констатираните съществени нарушения на процесуалните правила е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед на изложеното съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И    :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1300-000749/18.08.2018 г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Кърджали, с което на Х.Н.А. ***, ЕГН: **********, за извършени нарушения на: 1. чл. 190 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП; 2 чл. 150А ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски окръжен съд в четиринадесетдневен срок, считано от днес.

 

 

 

                                                                 Районен съдия: