№ 49
гр. С., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500030 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260049/10.01.2022 г. на И.Н. В. А., ответник
по делото, с ЕГН **********, подадена чрез особен представител Т.Н. Т. – АК С., срещу
Решение № 260502/21.12.2021 г., по гр. д. № 821/2021 г. по описа на СлРс, с което е осъдена
да заплати на М. М. АДЖ., сумата в общ размер на 3740,00 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на последния от правото на ползване по отношение на съсобствен
недвижим имот с идентификатор № 67338.513.127 от кадастралната карта и регистри на гр.
С., одобрен със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК,
находящ се в гр. С., ул. „ Г.И.**, с площ на имота 378 кв. М., с трайно предназначения
урбанизирана територия., за периода от 04.10.2019 г. до 26.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 26.02.2021 г. до
окончателното. С обжалваното решение въззивницата е осъдена да заплати и сумата в
размер на 415 лв. представляваща мораторна лихва, както и съдебно-деловодни разноски.
Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като не са анализирани и кредитирани
събраните гласни доказателствени средства, а съдебният акт не кореспондира със събраните
доказателства и обективната действителност. От свидетелските показания не се
установявало по безспорен начин, че тя е обитавала и ползвала лично недвижимия имот,
както и че е отказвала достъп до него, поради което една от предпоставките за уважаване на
1
предявения иск не била доказана. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и отхвърляне на предявения иск.
В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна счита обжалваното решение за
правилно като постановено при пълен, всестранен и обективен анализ на събраните
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. От събраните писмени и
гласни доказателствени средства се установило, че не е променено фактическото положение
по отношение ползването на имота след 03.10.2019 г., когато е приключило съдебното
дирене по гр. д. № 3004/2018 г. на РС-С.. От данните, удостоверени от връчителя в
призовката, се установило, че именно пасивното поведение на ответницата обосновало
развитието на производството при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Не се установило
ответницата да е предложила на ищцата ползването на припадащата и се идеална част от
недвижимия имот, или да е осигурила реална възможност да ползва имота. Поканата била
връчена лично на ответницата на 20.06.2018 г., като съгласно тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването на
съсобственика. Към момента на приключване на съдебно дирене пред първата инстанция
съсобствеността не била прекратена и не се доказвало преустановяване на личното ползване
на ответницата, поради което предявените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД счита
за основателни. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, а
предявената въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание въззивникът, представляван от назначения особен представител,
не е правил доказателствени искания, поддържа въззивната жалба, и иска от съда да отмени
обжалваното решение, и да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание въззиваемият не е направил доказателствени искания, оспорва
въззивната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски и
представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Пред настоящата съдебна инстанция е изслушан свидетел по реда на чл. 267, ал. 2 от
ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
обжалвания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Съдът е разгледал предявения иск въз основа на въведените от ищеца
фактически твърдения, при наличие на всички положителни процесуални предпоставки и
липсата на процесуални пречки.
Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и
2
кореспондираща с доказателствения материал, но следва да бъде допълнена. Ето защо на
основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща своята фактическа обстановка към установената
от първоинстанционния съд и я допълва, както следва:
Страните по настоящото производство са обвързани от правните последиците на
влязлото в сила решение № 1318/21.11.2019 г. ( допълнено с решение № 78/27.01.2020 г.), по
гр. д. № 3004/2018 г. на РС-С., постановено във втора фаза на делба, по силата на което ИВ.
Н. В. е осъдена на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на ищцата 3697,50 лв.,
обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения им недвижим имот,
съвпадащ с имота и по настоящото дело, за периода от 20.06.2018 г.-03.10.2019 г.
Към настоящия момент на делото не са налице данни от които да бъде направен
извод, че публичната продан на общата вещ е приключила с влязло в сила постановления за
възлагане.
На ответницата е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, тъй
като не е намерена на посочения адрес. Връчителят е посетил и адреса на който се намира
съсобствения на страните имот, като е удостоверил, че в имота има куче и куминът пуши.
По събрани данни от съсед, ответницата живеела там.
Пред първата инстанция са събраните гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетел на А.Ф. К. и К.С.Ф..
От показанията на свид. Филип Караьозян се установява, че къщата на родителите на
ищцата е на ул. „Граф Игнатиев“ и в нея близо от 20 години живеела Иваничка. Нямало
достъп до къщата, тъй като вратата била вързана с тел, а чукчето за сигнал с плат.
Видимостта към къщата е отнета от металните прегради, които я ограждали. Имало
прострени одеяла и чаршафи, които допълнително отнемали видимостта. Видимо къщата
изглеждала обитаема, но не се виждало добре заради преградите. Месец преди разпита
свидетелката случайно минала покрай улицата и видяла Иваничка. Установява се още, че
ищцата не ползвала имота от 10 години и не посещавала същия, тъй като достъпът бил
невъзможен. В останалата част показанията са неотносими.
От показанията на свид. К.Ф. се установява, че се познава с ищцата от близо 20
години и минава покрай двата имота за да стигне до центъра. От ищцата знаела, че в имота
живеела Иваничка, но лично не я е виждала. От нейна колежка знае, че ответницата живее в
имота. Оградата на имота била висок и в него имало прострени шарени одеяла. От улицата
нищо не се виждало от високата ограда, а вратата е желязна и вързана с дебела тел. От имота
се чувало да лае куче. Нямало как ищцата да влезе в имота е не разполагала с ключ.
Пред настоящата въззивна инстанция по реда на чл. 267, ал. 2 от ГПК съдът изслуша
свид. К., като същата заяви, че поддържа показанията си от първата инстанция, като в
последствие потвърждава това, че имотът е ограден от високи огради, входната врата е
запечатана и в имота са прострени постоянно одеяла. Относно факта на лично ползване
свидетелката поясни, че е видяла ответницата по улицата в посока към центъра, в близост до
съсобствения на страните имот на няколко къщи разстояние.
3
Така общото, което се установява от двете групи показания е за това, че достъпът до
имота е невъзможен, същият е видимо обитаван и не е ползван от ищцата през новия исков
период, защото достъпът е невъзможен. От показанията на свид. К. се установява, че е
минала покрай улицата случайно и е видяла в близост до имота ответницата, а от
показанията на свид. Филипова се установява, че от нейна колежка знае, че ответницата
живее в имота.
Показанията на свид. К., дадени пред настоящата инстанция, не следва да бъдат
кредитирани в следните части: изявлението в частта за това, че ответницата е излязла през
вратата от къщата току що, е предположение на свидетелката, а не нейно лично възприятие
относно правнорелевантен факт. Изявлението и за това, че ответницата ползва гаража е
също изложено като вероятност, т.е. не се касае за лично възприет от свидетелката факт. За
това, че има гараж и понякога е виждала същия отворен също показанията не следва да
бъдат взети предвид, тъй като такова обстоятелство не се установява от показанията,
събрани от първата инстанция. Изслушването по реда на чл. 267, ал. 2 от ГПК по
инициатива на съда е преразпит за същите обстоятелства с цел да бъдат придобити лични
непосредствени впечатления и за да се отстранят евентуални неясноти в изявеното.
Недопустимо е да се установяват различни факти, тъй като целта на изслушването по този
ред не е да се заобиколи забраната на чл. 266 от ГПК. По същите съображения в останалата
част показанията на свидетелката относно това, че е видяла ответницата преди 10-15 дни
през 2022 г. при едно от посещенията си на имота на ищцата, също не следва да бъдат взети
предвид.
В частта, в която свид. Филипова е заявила, че знае от ищцата, че ответницата живее
там също не следва да бъдат кредитирани, тъй като съдържат възприятия на ищцата, която е
пряко заинтересована от изхода на делото.
В останалата част съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите, тъй като
същите са последователни, вътрешнологични и в съответствие със събрания по делото
доказателствен материал. Показанията на свидетелите възпроизвеждат доказателствени
факти относно факта на лично ползване и по отношение на тях не са налице данни, които да
внасят съмнения в тяхната достоверност.
При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД, като
в условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 59 от ЗЗД. Претенцията на ищеца е за
периода от 04.10.2019 г. до 07.01.2021 г.
За да възникне правото на обезщетение на лишения от полза съсобственик, ищецът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице съсобственост
по отношение на конкретен обект; ползването на вещта според предназначението и да се
осъществява само от единия съсобственик по начин и обем превишаващ обема на дела му от
съсобствеността, и този начин на ползване да препятства другия съсобственик да ползват
4
съсобствената вещ; надлежно получено от ползващия имота писмено поискване.
Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен и тогава, когато неползващият съсобственик е
отправил покана и същата е получена от ползващия съсобственик, но въпреки това,
последният си служи пряко или непряко с общата вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
другия съсобственик до нея / тълкувателно решение №7/2012 г. по тълк. Д. 7/2012 г. на
ОСГК/. Неползващият общата вещ не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да
може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в
имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях
ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик
да ползва вещта според правата си.
По делото безспорно се установи наличието на съсобственост върху посочения в
исковата молба имот, по който е допусната съдебна делба с Решение № 1361/21.11.2018 г.,
по гр. д. № 3004/2018 г. по описа на РС-С., както и че същият е изнесен на публична продан
с Решение № 1318/21.11.2019 г. По делото няма данни от които да бъде направен извод, че
публичната продан е успешно проведена, поради което имуществената общност не е
прекратена.
Установи се и писмено поискване чрез адресираната и получена от ответница покана
за заплащане на обезщетение. Поканата е получена през 2018 г., като с влязло в сила
решение по гр. д. № 3004/2018 г. на РС-С., постановено във втора фаза на делба,
ответницата е осъдена да заплати обезщетение за предходен период. Същата покана е
представена и по настоящото дело, като материализираното в нея писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.
Установено е и ползването на вещта от въззивницата по начин и обем, който
надвишава нейния дял и препятства възможността на ищцата да ползва имота съобразно
притежаваните от нея ¾ ид.ч. По отношение на този правнорелевантен факт според
настоящия съдебен състав е проведено успешно пълно главно доказване чрез
доказателствени факти. Системата от доказателствени факти е следната: ответницата е
узнала за писменото поискване на ищцата; осъдена е да заплати обезщетение за периода
20.06.2018 г.-03.10.2019 г. с влязло в сила решение, т.е. до този момент тя лично е ползвала
общата вещ, върху която право на собственост притежават само страните по делото; дори
след като е осъдена да заплати обезщетение, достъпът до имота е невъзможен, тъй като
вратата е вързана и не може да се мине през нея; връчителят е удостоверил, че според
съседите ответницата живее в имота, който изглеждал обитаем; ищцата е живяла в имота
през последните 20 години, и е виждана в близост до имота;
Така посочената система от доказателствени факти създава сигурно убеждение в
съзнанието на съда, че ответницата е продължила лично да ползва съсобствения имот за
периода след 03.10.2019 г. Личното ползване е всяко осъществено от ползващия
съсобственик поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват
вещта според правата си; без правно значение е дали ограничавайки правата на другите
5
съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или
е допуснал трети лица да я ползват на безвъзмездно основание /в този смисъл решение №
129 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 1415/2010 г., ВКС, IV г. о. и решение № 94 от 18.04.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1562/2010 г./. Тоест личното ползване не означава, че след поканата
ползващият съсобственик трябва непрекъснато да упражнява фактическа власт върху вещта,
а е достатъчно ищцата да не бъде допусната до имота.
За новия исковия период ищцата не е длъжна да материализира желание си за
ползване на общата вещ, а и намерението и вече е било известно на ответницата. С оглед
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС след като ответницата е узнала за писменото поискване
на ищцата, за нея е възникнало задължението да заплаща обезщетение или да предложи и
предостави реална възможност на ищцата да ползва общата вещ съобразно правата и в
имуществената общност. След като не е допуснала ищцата в имота, тя е препятствала
възможността на последната реално да ползва общата вещ съобразно притежаваните от нея
¾ ид. Ч. от съсобствеността за новия исков период.
По делото не се твърди и не се установи, че след като ответницата е получила
писменото поискване на ищцата за заплащане на обезщетение, е предоставена възможност
на последната да ползва общата вещ. Доказването на този правопогасяващ факт е в тежест
на ответника, а такова доказване не е проведено.
С назначената и събрана по делото съдебно-икономическа експертиза се установи
средната наемна пазарна цена за ¾ ид.ч. от недвижимия имот за периода от 04.10.2019 г. до
25.02.2021 г., чийто общ размер е 3740 лв.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички
кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на
ответника да заплати сумата от 3740 лв., поради което същият е основателен като доказан по
основание и размер, респ. правилно е уважен изцяло от първоинстанционния съд.
Основателността на главния иск обуславя и основателността на предявения по чл. 86
от ЗЗД акцесорен иск за сумата от 415,39 лв. за периода от 05.10.2019 г. до 25.02.2021 г.,
представляваща мораторна лихва.
Съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, обуславят и правилността на
обжалваното първоинстанционно решение, респ. неоснователността на въззивната жалба,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК като правилно.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивницата следва да
понесе сторените от въззиваемата страна разноски общ в размер на 600 лв. ( 300 за
адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за особен представител), които са
доказани по основание и размер от представения договор за правна помощ и съдействие №
2/15.02.2022 г., от който е видно, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд- С.
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260502/21.12.2021 г., по гр. д. № 821/2021 г. по описа на
РС-С..
ОСЪЖДА И.Н. В. А., ЕГН **********, със адрес: гр. С., кв. „Б.***, да заплати, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на М. М. АДЖ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
бул. „Х.Д.**, сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски сторени пред
настоящата въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7