РЕШЕНИЕ
№ 7266
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20241100109353 по описа за 2024 година
иск с пр.осн. чл. 19, ал. 3, евентуално съединен с претенции с пр.осн. чл. 59 и чл. 240 от
ЗЗД, такава, съединена по реда на чл. 211 от ГПК, с пр.осн. чл. 55, ал. 1 (без основание)
от ЗЗД:
Ищците – Г. Д. Д. и М. Р. К., в исковата си молба и уточнение на същата от
13.10.2025г. и от 10.11.2025г., твърдят, че втората от тях и сина на ответниците - З. А. Г. и Е.
Г. Г., а именно А. Г., живеели на семейни начала повече от 7 години. Решели да купят
собствено жилище.
Първата ищца Г. Д. - майка на втората, познавала строител, който строи в квартал
„Кръстева вада“ в гр. София, от когото вече била закупила два по-малки апартамента година
по-рано, и предложила на дъщеря си и на нейния приятел да разгледат предлаганите от него
апартаменти в изграждащия се там жилищен комплекс.
Те избирали апартамент и договарили покупко-продажната цена с продавача, като
решили да купят жилището в съсобственост, при равни дялове между тях, като частта на А.
да заплати неговия баща, чрез банков кредит, а частта на М. да бъде платена от двете ищци.
Цената била 118 030 евро или 231 200 лева, а посочената в нотариалния акт цена, на
която да се изповяда сделката да бъде близка до данъчната оценка - 89 737 лева. Поради
обстоятелството, че ответниците не притежавали сумата, необходима да покрие тяхното
задължение и факта, че било взето решение тяхната половина да бъде платена с банков
кредит. Този банков кредит, предвид обстоятелството, че първия ответник бил служител в
банка и това гарантирало много по-изгодни условия, бил изтеглен от З. Г.. По тази причина
1
и двете страни решили като купувачи да бъдат записани ответниците.
Така на 08.11.2019г., с Нотариален акт № 69, том II, peг. № 8561, дело № 230 от
08.11.2019г., със сделка изповядана от нотариус В.К., вписана под № 269 на Нотариалната
камара на Република България на името на ответната страна бил записан, следния имот,
находящ се в построената в степен на завършеност „Груб строеж“ „Многофамилна Жилищна
сграда с приземни гаражи“, с три входа (А, Б и В), с разгърната застроена площ със сутерен
2
от 6 274 м, съгласно одобрения на 21.06.2017г. от СО, район Триадица архитектурен проект,
приложена към него таблица за определяне на квадратурата на обекти и издадено
Разрешение за строеж № 30/11.04.2016г. от главния архитект на СО, район Триадица,
изменено със заповед РТР 17-РД56-155/21.06.2017г. и Заповед РТР 18-РД56-52/16.03.2018г. в
Поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1754 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-6774-14.09.2017г. на началника на
СГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Триадица“, бул. „Черни връх“,
2
с площ по кадастрална скица от 2 022 м, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, стар идентификатор
68134.1007.1050, номер на имота по предходен план: УПИ V-2227 от квартал 80, по плана на
гр. София, местността „Кръстова вада“ както следва: Апартамент № 4, находящ се на 1
(първия) етаж от вход „А“ на жилищната сграда, на кота ±0,00 със застроена площ от 95,22
222
м, с балкон с площ от 11,74 м, или общо с площ от 106,96 м, състоящ се от входно антре,
дневна с кухненски бокс, спалня, детска стая, баня е тоалетна, тоалетна, склад и балкон при
граници на апартамента: асансьорна шахта, коридор, апартамент № 3 и от две страни - двор,
заедно с прилежащите му 8,205% ид.ч. от общите части на вход „А“ на сградата, които
изчислени в квадратни метри и заедно със съответно прилежащите му идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена в степен на завършеност
„груб строеж“ сградата, който апартамент № 4 е заснет и нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-108 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1007.1754.1.4, с адрес на самостоятелния обект: гр. София, район „Триадица“, бул.
„Черни връх“, вход „А“, етаж 2 (втори по височина, първи жилищен) Апартамент № 4,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1754 с
предназначение на обекта: Жилище, Апартамент, на едно ниво с посочена в документа площ
2
от 106,96 м, стар идентификатор на обекта: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата по кадастрална схема: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.1007.1754.1.3,
под обекта - обекти с идентификатори 68134.1007.1754.1.112 и 68134.1007.1754.1.58, над
обекта - обект с идентификатор 68134.1007.1754.1.8.
За периода от 21.11.2019г. до 30.05.2022г. на първата ищца платила на продавача
сумата от 103 600 лева, видно от 8 броя разписки. На 09.09.2021г. З. Г., изготвил документ, с
който заявил, че сумата от 115 600 лева, след погасяване на кредита към банката, ще
прехвърли 1/2 ид.ч. от собствеността на апартамента на втората ищца.
2
Отделно от платената на ръка сума в размер на 103 600 лева за периода от
18.05.2021г. до 14.10.2021г. с 12 транзакции, по банков път втората ищца превела на
ответника З. Г., по неговата банкова сметка за покриване на заема му сумата в размер на
15 224,91 лева, което било с 3 224,91 лева повече от договореното.
Апартаментът бил закупен на етап от изграждането му „Груб строеж“. В тази връзка
втората ищца ипотекирала притежаваното от нея жилище, за да може да финансира
доизграждането и обзавеждането на процесния апартамент. Отпуснатата сума била в размер
на 60 000 лева, които били вложени в доизграждане на процесното жилище.
Поради високите сметки за газ, втората ищца на 09.09.2022г. теглила следващ кредит
за сумата от 20 000 лева, с които закупила и инсталирала климатици в апартамента (6 390
лева).
До месец май на 2024г. втората ищца и синът на ответниците живеели в довършеното
и обзаведено изцяло с нейни средства жилище, когато поради влошените им
взаимоотношения се разделяли. Г-жа К. напуснала апартамента.
На 19.07.2024г. била отправила нотариална покана, чрез нотариус Орлин Тодоров, рег.
№ 731, до ответниците да изпълнят поетото задължение.
С оглед изложеното, ищците молят да се обяви предварителният договор за
окончателен по отношение на М. К..
При условията на евентуалност, да се осъдят ответниците да заплатят солидарно
сумата от 185 214,91 лева, от които 103 600 лева, заплатени от Г. Д., представляващи ½ ид.ч.
от стойността на жилището; сумата от 81 614,91 лева, платени от М. К. (включваща
15 224,91 лева, платени за периода от 18.05.2021г. до 14.10.2021г., чрез 12 транзакции, по
банков път по сметката на първия ответник; 60 000 лева вложени в доизграждане на
процесното жилище от състоянието, в което е закупено - степен на завършеност „груб
строеж”‘ до степен на завършеност акт 16, с всички довършителни дейности, довели до
създаването на обзаведен дом, както и сума в размер на 6 390 лева, с конто за закупени и
инсталирани на климатици в апартамента), ведно със законната лихва.
Претендират и разноски.
Ответниците - З. А. Г. и Е. Г. Г., оспорват иска:
- ответниците закупили в комплекса при условията на съпружеска имуществена
общност жилището. Предоставили го на сина си, а той поканил втората ищца, с която
живеел на семейни начала. През 2024г. те се разделили. Предварителен договор не бил
сключван. Ако имало някакви пари, заплащани от ищците, те били предавани на сина им, но
ответниците не били наясно.
- суми за обзавеждане на жилището от страна на ищците не били получавани;
- част от документацията, приложена към исковата молба е оспорена относно момента
на изготвянето ù;
- част от документацията е оспорена относно авторството им /или поне такова е
3
впечатлението на решаващия орган (т. 2-3 от стр. 7).
На основание чл. 211 от ГПК ответникът предявява насрещен иск за сумата от 8 880
лева, прехвърлена по погрешка на втория първоначален ищец.
Втората ищца оспорва претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
1. Не се спори, че втората ищца и сина на ответниците са живели до 2024г. на
семейни начала, като след това са се разделили.
2
Процесното жилище от 106,96 м, степен на завършеност – груб строеж, е закупено
от ответниците с Нотариален акт № 69, том II, peг. № 8561, дело № 230 от 08.11.2019г. за
сумата от 89 737 лева, която ще се плати по банкова сметка (което не се и оспорва). До
подобен извод може да се стигне и от изявленията в чата (стойността на г-жа К. би следвало
вече да е платена, съобразно посоченото по-долу, а и НА – л. 66-7 / 15.08.2019г.). Налице е
обаче несъответствие на твърдения (в исковата молба се сочи, че: За периода от 21.11.2019г. до
30.05.2022г. на първата ищца е платила на продавача е сумата от 103 600 лева, видно от 8 броя разписки за
платените и получени от същия суми на ръка); и доказателствата по делото, като това обхваща,
както датите на които е плащано в брой на продавача (първите 7 предхождат периода), така
и тези на които е обменена валута (2021-2г.).
Продавачът не би имал защита, ако след изповядване на сделката остават неплатени
суми, извън посоченото за плащане по банков път.
В исковата молба се твърди, че: След като избират апартамента и договарят покупко-продажната
цена с продавача, решават да купят жилището в съсобственост, при равни дялове между М. К. и сина на
ответниците като частта на А. да заплати неговия баща, чрез банков кредит, а частта на М. да бъде платена от
двете ищци.
Между първата ищца и представляващия дружеството изпълнител е проведена
ел.кореспонденция (л. 64), датираща от 2019г. В нея се твърди, че вече е налице плащане на
около ≈ ½ от стойността. Документът е описан в исковата молба по № 9 и по-скоро не е
оспорен от ответниците (ищците предоставят като писмени доказателства голям брой документи, с които се
опитват да обосноват извършено строителство, вложено оборудване и направените разходи от тях, но голяма част
са или антидатирани и съставени за целите на настоящото производство, или не отразяват разходи, извършен и за
апартамента на ответниците – л. 138-9, стр. 5-6. Посочената сума (18.02.2020г.), която е оставаща,
е 103 600 лева (не се сочи за кое жилище се отнася – л. 64). Преди това е обсъждана сумата
от 105 000 € (15.08.2019г. – л. 66). По-нататък става ясно, че апартаментът е на първия етаж,
№ 4 (л. 70-1).
Несигурността относно оспорването идва от общото оспорване на стойността на
жилището, но липсата на конкретно посочване на документа (и в отговора и в уточнението
му, а те като че ли са изчерпателно изброени).
4
Заплатени са следните суми:
- 21.11.2019г. – 12 000 лева от А. Г. (Разписка – л. 20);
- 03.10.2020г. – 13 000 лева (л. 21);
- 18.02.2021г. – 17 000 лева от А. Г. (л. 22);
- 21.02.2021г. – 6 900 лева от А. Г. (л. 23);
- 30.07.2021г. – 11 000 лева от А. Г. (л. 24);
- 16.11.2021г. – 20 000 лева от А. Г. (л. 25);
- 29.12.2021г. – 13 700 лева (л. 26);
- 30.05.2021г. – 10 000 лева от А. Г. (л. 27);
- 16.11.2021г. – 20 000 лева от А. Г. (л. 25);
Общо - 103 600 лева.
Според изложението в исковата молба, всички плащания са били сторени от
сина на ответниците (л. 3, абз. 2, отдолу нагоре) – чл. 175 от ГПК (Решение № 475 от
08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по делото, когато то
съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи
страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява
признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.); също Р. № 98
от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.).
Чрез фирма „Tavex“ ЕООД, чийто предмет, според Google, обхваща и обмен на
валута, са обменени британски паунди:
- равностойност на 20 111,52 лева на 05.01.2021г. от Ал. Г. (л. 34);
- равностойност на 12 078,40 лева на16.01.2021г. от Ал. Г. (л. 29);
- равностойност на 17 471 лева на 14.02.2021г. от Ал. Г. (л. 28);
- равностойност на 11 330 лева на 11.07.2021г. от Ал. Г. (л. 30);
- равностойност на 13 752 лева на 28.12.2021г. от Ал. Г. (л. 35);
- равностойност на 11 465 лева на 21.05.2022г. от Ал. Г. (л. 31);
- равностойност на 6 969 лева на 20.02.2022г. от Ал. Г. (л. 32);
- равностойност на 4 489,60 лева на 25.03.2022г. от Ал. Г. (л. 33).
Ако се представи разплащателен документ, предполага се че престацията е сторена от
страната, която го държи, освен ако в него няма изрично отбелязване за нещо различно.
Така, в случая всички (доказани) частични престации и обмен на валута са сторени
от г-н А. Г..
Този извод обаче не е окончателен, тъй като ответниците оспорват сина им да е
плащал каквото и да. Става въпрос за различни правни субекти, което означава, че на теория
те може и да не са наясно със стойността на жилището и поведението на сина им. Житейски
обаче това е много малко вероятно. Нормално, е в рамките на семейството да се обсъди, най-
5
малкото към момента на депозиране на иска, имало ли е суми предоставени от първата ищца
и последващо плащане. Твърдението за незнание, особено в подобно очевидно сплотено
семейство (съобразно и посоченото по-долу), и оспорването не на факта, а на доказаността, е
основание за съда да приеме, че всъщност сумите са били предоставени от първата ищца и
изплащани от четвъртия свидетел (човеша презумпция - /praesumptiones hominis/; при
установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки презумпции - Решение №
400/13.04.55г., по гр.д. № 1962/1955г., на I г.о.).
Изложеното обаче е следствие от формална логика, но при абстрахиране от
оспорването по чл. 181 от ГПК. Документацията не е подписана от четвъртия свидетел;
възможно е ищците да имат оригинали, но именно те да се съставени впоследствие – т.е. за
целите на процеса. Това обаче е малко вероятно. Действително технологиите са напреднали
достатъчно, за да може лесно да се изготвят или да се манипулират вече налични документи,
но рискът е съществен, тъй като манипулацията би се разкрила лесно, ако някоя от страните
бе поискала счетоводно изследване (изводът е и с оглед показанията на първия свидетел –
арг. и от чл. 2, ал. 1, т. 2 in fine от Закона за ограничаване на плащанията в брой).
Същевременно в отговора се излагат следните твърдения: твърденията на ищците са, че А.
Г. е получавал суми в британски лири от Г. Д., като същият бил само приносител на парите предавани на И.Т., за
изпълнение на задължение на З. Г.. Каквито и облигационни отношения по договор за заем между ответника З. Г.
и И.Т. да има, те нямат общо със сделката по покупко-продажба на правото на собственост върху имота (в тези
изречения не се отрича получаване на суми от сина им от страна на първата ищца).
Заемната сума е уговорена със заемодателя за довършване на строителството на процесния апартамент,
доколкото той е придобит в степен на завършеност „груб строеж", но това не е част от продажната цена на
правото на строеж. Части от заемната сума, действително са предавани от сина на ответниците, но ищцата Г. Д.
няма нищо общо с извършените плащания (тук се признава посредничество, но не и защо се
превалутира валута; въобще не е ясно какво е това заемно правоотношение, чиито страни
са продавача и ответника – стойността на заема, за който не се спори, е прехвърлена по
банкова път и тя би следвало да покрива задължението на ответниците, без значение
стойността на имота; не е ясно защо разходооправдателните документи са в държане на
ищците; и никъде в отговора не се излагат твърдения за действителната продажната
цена). Всякакви пари предавани на дружеството „ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКСИ" ЕООД за процесния имот от А.
Г. са средства единствено на ответниците (не са ангажирани обаче каквито и да са доказателства
за финансова възможност тези разходи да бъдат поети, докато обратното доказване е
сторено от ищците – за техните възможности). Ако изобщо ищцата е предавала някакви суми на
А. Г., с идеята за покупка на имота, то ответниците не са запознати с тези отношения, и всички претенции в тази
връзка, ищците следва да насочат към него. Синът им не е собственик на имота и не може да ги обвързва със
задължение за прехвърлянето му. Възможно е обаче сумите да са предавани и по други поводи или за заплащане
на суми за нейния апартамент или този на дъщеря й, които също са довършвани от въпросното дружество (в
разписките обаче е посочено за кое жилище става въпрос – ап. 4).
От една страна ответниците не са наясно с поведението на сина си, но го оставят да
живее в жилището, необходимо не на тях, а на младата двойка. От друга, синът, който дейно
участва в ремонта, не е наясно със стойността му. И от двете страни (членовете на семейство
на ответниците) се демонстрира странна близост и едновременно незаинтересованост, което
6
всъщност е недобросъвестност (нарушение на чл. 3 от ГПК). Процесуалното задължение за
знание на релевантни факти изкуствено се прехвърля между членовете на семейството на
ответниците.
С Нотариална покана, получена на 22.07.2024г. (л. 62), само първата ищца претендира
сумата от 115 600 лева. Там се твърди, че ответниците не били прехвърлили ½ от жилището
на дъщеря ù. Иска се и именно това – да се прехвърли собствеността, но на втората ищца.
По отношение на трудовото възнаграждение на г-н А. Г. на 10.05.2023г., във вр. с
изпълнителен лист от 27.07.2021г. е наложен запор, заради дълг в размер на 44 472,01 лева
(л. 72).
На 01.07.2021г. втората ответница е сключила договор за изработка на диван (л. 73).
Към него има и приложение относно холна маса, трапезна маса, спалня и диван.
На 22.10.22г. втората ищца е сключила договор за СМР (л. 77). Става въпрос за
монтаж на климатици – 3 600 ла + 260 лева + 1 170 лева + 760 лева, или 5 790 лева (л. 79-83).
Приложени са и гаранционни карти. Изрично в договора е посочено, че са за процесния
апартамент.
Стоковите разписки – л. 89-95, са на името на втората ищца. Тя представя и
съответните фактури (л. 96-113). По-горе вече бе взето отношение за преценката на подобни
доказателства.
Договорът от 15.12.2020г. (л. 85) е антидатиран, предвид показанията на последния
свидетел – г-н А.. Всъщност това не е договор, а ориентировъчен ценоразпис.
Към него са приложени стокови разписки за материали за баня от 05.06.2020г.,
15.12.2020г., 07.06.2021г. – 5 987,28 лева + 845,34 лева + 5 953,37 (л. 89, л. 91, л. 84).
Поръчител е М. К..
На 21.05.2021г. на втората ищца е учредила договорна ипотека, като солидарен
длъжник е и А. Г. по отношение на ап. 26, находящ се в гр. София, р-н „Триадица“, ул.
2
„********, 68,59 м,за текущи нужди и рефинансиране на задължения на М. К. (предвид
рефинансирането, поне част от заема няма отношение към ремонта на жилището).
Сумата е 60 000 лева.
На 09.09.2022г., отново за текущо потребление, втората ищца е сключила договор за
кредит за сумата от 20 000 лева.
На 14.06.2018г. втората ищца е закупила недвижим имот, находящ се в кв. ********
(л. 143/209). Копието е много лошо и едва се чете.
На 14.06.2019г. първата ищца е закупила в същата сграда друг апартамент (груб
строеж) – л. 144.
Обмена на суми между втората ищца и първия ответник е следният:
510 лева (18.05.2021г. КТ, т.е. получени) + 3 000 лева (04.06.2021г. КТ) + 1 000 лева
(27.09.2021г. КТ) + 500 лева (06.10.2021г. КТ) + 1 820 лева (14.10.2021г. КТ) = 6 830 лева.
7
1 000 лева (04.06.2021г. DT, т.е. прехвърлени от г-жа К.) + 660 лева (29.06.2021г. DT)
+ 660 лева (02.08.2021г. DT) + 660 лева (01.09.2021г. DT) + 500 лева (05.10.2021г. DT) +
1 000 лева (05.10.2021г. DT) = 4 480 лева (л. 36 и сл., а и л. 156 и сл.).
Според изложеното в отговора, сумата е 7 540 лева (л. 137).
6 830 лева – 7 540 лева = - 610 лева.
На 09.05.2023г. ответникът е прехвърлил по банков път на втората ищца сумата от
8 880 лева (Банково извлечение – л. 175).
Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 29.04.2025г., се
установява че:
Експертът е съобразил договора, представен по делото, за който последният свидетел
признава, че е примерен.
Всички изпълнени дейности са подробно описани в исковата молба. На място по
време на огледа са били направени подробни измервания за определяне на количествата
изпълнени СМР. Направено е било и сравнение в приложените разписки за закупени
материали и наличното изпълнение в жилището, при което е било установено частично
разминаване, като посочения гранитогрес в стоковата разписка Argilla dark grey 60/120 не е
бил установен на място (л. 89, ред първи от таблицата – 763,38 лева). Положеният
гранитогрес в дневната стая и коридора е от един и същи вид и с размери 60/60см.
Представени се всички видове изпълнени СМР с посочени единични стойности и
обща цена. Всички СМР включват положен труд и материали. При изготвянето на оценката
са взети предвид приложените по делото документи за закупени материали и оборудване.
Общата стойност е в размер на 49 888,80 лева без ДДС.
Увеличената стойност е определена след оценка на процесното жилище в
състоянието към момента на огледа и при степен на завършеност по БДС на шпакловка и
замазка. Размерът на увеличената стойност е 124 990,00 лева.
Пазарната стойност на процесния апартамент - Апартамент № 4, гр. София, кв.
Кръстова вада, ул. „******** 1, с кадастрален идентификатор 68134.1007.1754.1.4, е 598 510
лева.
В таблица 4 са установени (на място) всички СМР изпълнени в апартамента след
предаването му в степен извършена шпакловка и замазка, т.е. завършеност за да бъде годен
за ползване. Сравнявани са единствено материалите, които са посочени, като използвани.
Всичко друго е с измерване на място и установяване на количествата.
Размерите са различни от това, което е дадено по делото и това, което е на място.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. В., К., Б., Ал. Г. (показанията
му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е син на ответниците) и А.. От тях се
установява, че:
8
-св. В.: познавала ищците. Първата от тях от 15 години, тъй като работели заедно.
Живее в Англия от 22 години. Г. Д. работела и за нея и първоначално на още едно място.
Била медицински работник.
Свидетелят извършвал услуги на приятелката си, като от 2020г. до 2022г. пътувала
много често между Англия и България. В този период прехвърляла на ръка пари в
допустимата сума от под 10 000 €, може би 7-8 пъти. Парите предоставяла на М. и на А..
Знаела за какво са тези пари още от 2015г., 2016г. Знаела, че бил закупен апартамент, даже
била веднъж в него. Не помни кога точно, но може би 2022г., 2023г., М. се нанесла с нейния
приятел. Била и в другия апартамент на приятелката си. Знае, че участието на Г., именно
от нея, че заплатила 50 % в този апартамент. Общата сума, която предала на М. и на А.
била около 46 хиляди паунда в рамките на тези две години.
Относно този свидетел следва да се посочи, че показанията му следва да се ценят
само относно тези факти, за които тя има лични наблюдения. Решаващият орган приема, че е
пренесена сумата, посочена от г-жа В., но не и че се установява, че първата ищца е
заплатила ½ от стойността на жилището. Много е възможно такъв разговор действително да
се е състоял, но това не означава, че заплащането е установено. Всъщност свидетелят
преповтаря становището на самата ищца, чуто от нея, а това предполага косвен разпит на
страната. Той е недопустим, ако се изключи приложението на чл. 175 от ГПК, а именно
признание на неизгоден за, в случая, ищцата факт. Изложеното се отнася и за голяма част от
показанията на останалите свидетели. Това ще бъде отбелязано изрично.
-св. К.: била приятелка на ищците, тъй като познавала бащата на втората от тях.
Втората ищца закупила един апартамент в „Кръстова вада“, а след това с приятеля си друг.
Първата ищца имала трети апартамент пак там.
Отново са изложени показания за чуто от страните и те няма да бъдат съобразени.
-св. Б.: познавала втората ищца от 2018г., тъй като работели заедно и се сприятелили.
Тогава тя (М.) имала жилище, както майка ù и брат ù. Всички те била в ж.к. „Кръстова
вада“, защото строителят им бил познат. След това, понеже апартаментът, в който живеели
бил доста малък, М. искала да закупи жилище, в което дъщеря ù да има стая. Решили с А. да
закупят процесното жилище пак в „Кръстова вада“, в същия обект, където били другите
апартаменти. М. водела преговорите за закупуване на жилището и цената била 120 000 €.
Сведенията ù били от двамата (М. и А.). Майката на втората ищца и ответникът поели
стойността на жилището по равно.
На втората ищца ù било много трудно да обзаведе апартамента до акт 16. Семейно
решили да ипотекират.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел. Те за разлика от тези на
последващия са логични, житейски приемливи и съответни на останалия, събран по делото
доказателствен материал.
-св. Ал. Г.: апартаментът се намира в гр. София на ул. ********, на първия етаж, ап.
4. Той живеел в него и до момента. Живеел на съпружески начала с втората ищца. И двете
9
ищци били близки с инвеститора, тъй като имали в сградата и друго жилище.
Първоначално живеели с М. заедно, но в друг апартамент, на баща му, но малък.
Така се стигнало до идеята за нов апартамент. Баща му изтеглил кредит от „ДСК“ АД, тъй
като работел в банката и можел да получи изгодни условия. Същевременно г-жа К. и майка
ù договорили добра покупна цена. Ремонтът била правен на няколко пъти. Една част дори от
свидетеля и баща му. Другата част, санитария, баня и т.н. ги направили Б. (последният
2
свидетел) и неговия колега. Те му дали оферта - цена за около 100 м плочки, две бани.
Поискали капаро от около 3 000 лева, предоставено от свидетеля. След това той плащал при
нужда.
Те закупували материалите, тъй като имали отстъпка в някакъв магазин. Няма спомен
Г. и М. да са купували материали за този имот. Имало още два апартамента, които били на Г.
и М., нещата действително се случвали общо, но нямало плащане за процесния апартамент.
Единствената писмена уговорка с майсторите била на един хвърчащ лист, в който те му
посочили цените на услугите, без срок, без да се подписват. Целта била само за ориентация.
Нямало договор или плащане по банкова сметка.
Апартаментът с тях се ремонтирал на два етапа. Първият етап, бил преди края на
2020г., може би преди празниците. Разбрали се да залепят плочките, санитарията, двете бани,
едно остъкляване на терасите, което струвало около 3 000 лева. Първото нещо било от типа
на 12-13 000 лева. В момента, в който свършил парите им казал, че да спрат и че ще ги
повика при наличие на средства. Те предложили да работят, а той да плати впоследствие.
Свидетелят отказал. След 6 месеца, след пролетта на 2021г., втората ищца теглила кредит за
нейния апартамент, при което майсторите довършили тяхния апартамент, за който на този
етап имало за довършване фина шпакловка и боядисване. Те му дали оферта за боядисване 1
800 лева. Той боядисал сам, но не се справил добре. Майсторите го боядисали за тяхна
сметка. Имало и някакви остатъчни довършителни неща, за които ги бил викал. До края на
април 2024г. живеели с М. в този апартамент. Познавал третата свидетелка много много
добре. Не си спомня да са обсъждали собствеността на апартаменти.
Не бил сигурен за цената на апартамента, тъй като не бил собственик, но била малко
над 100 000 лева (същевременно обаче признава, че: аз работя на минимална заплата и нямам
възможност да изтегля такъв кредит, родителите ми винаги са седели зад мен / което се тълкува от съда
като признание за това, чий би следвало да се счита апартаментът и каква е била идеята
на двете семейства преди закупуването му). Бащата на М. трябвало да му прави ремонт, но
не го сторил (тук е изпусната и следната реплика - това беше нейната част, която не би имала
смисъл, ако не е имало допълнителна уговорка между семействата). Единственото нещо,
което втората ищца била правила за жилището, било да избира цветово със свидетеля
плочки и други неща. Семейството на М. имало още 3 апартамента в сградата.
Показанията на свидетеля не са обективни. По-долу в „от правна страна“ е взето
допълнително отношение към тях. Съдът не ги кредитира по отношение на стойността на
жилището и участието на втората ищца в ремонтите.
10
Така, свидетелят твърди също, че: говорих с родителите ми, дали могат да изтеглят кредит, за да
купим по-голям апартамент в същата сграда на добра цена, тъй като половинката ми имаше вече изграден
контакт със строителя и той даде добра цена.
Според в.л., стойността на жилището към датата на изготвяне на експертизата е 598
510 лева. От тази сума следва да се извади увеличената стойност от ремонта (124 990,00
лева) = 473 520 лева.
Инфлацията за периода от закупуването на жилището, е 41,70 %
(https://www.nsi.bg/statistical-data/114/372) - Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде връщано на въззивния съд за определяне точния размер на
претендираните мораторни лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури, посредством
изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се
извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg).
473 520 лева – 41,70 % = 276 062,16 лева. На основание чл. 162 от ГПК, ако се
съобрази и че е договорена малко по-благоприятна за купувачите цена, то тя пак не би могла
да се съизмери със сочената от свидетеля стойност. Така реалната цена е малко над
равностойността в лева на 100 000 €.
-св. А.: Извършил ремонт на апартамент, находящ се на ул. „Е.н Станев“, на партера.
Наясно бил с това, че по делото е представен писмен договор, в който бил страна за ремонт
на този апартамент. Това, което подписал се случило миналата година, лятото, като бил
помолен от втората ищца да го напише по спомени, защото ремонтът бил извършен 2020г.
Апартаментът се правил на два етапа. Може би година и нещо, две, след като бил
приключен ремонтът, написал договора. Когато започнал, нямало писмен договор. За
ремонта се уговорили чрез познат човек, колега на М.. Направили оферта за ремонта и те я
одобрили (М. и А.). Офертата, когато я направили, на първия оглед бил с А.. М. им дала пари
за материали преди ремонта, около 1 000 лева. В първия ден, в който започнали, дошъл А. и
им дал авансово плащане за ремонта, най-вероятно 3-4 000 лева. Кореспондирал и с двамата
по време на ремонта. И на двамата казвали когато имат нужда от средства. Боята за
апартамента не им била плащана. Правили ремонт и на други апартаменти в сградата, на М.
и на майка ù. Описаните в договора работи били само за общия апартамент на М. и на А. (л.
85-7).
Договорът бил изготвен, за да могат М. и А. да си уредят финансово отношенията.
Сумата, която получил била много по-малка от описаната. Там имало например и стойност
на дограма, а тя не била правена от екипа на свидетеля. Това бил примерен ремонт.
Съдът, като цяло кредитира показанията на този свидетел. Напълно е възможно
комуникацията между работниците и поръчителите (г-жа К. и г-н Ал. Г.) да е била предимно
със сина на ответниците (съобразно традиционните функции на мъжа в семейството).
Последните логично не присъстват в тази отношения, което трудно може да се съвмести с
неясния и уклончив отговор на иска.
Необходимо е да се обърне внимание на документа, за който са дадени показанията.
Не е налице хипотеза на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като свидетелят е на ответниците,
11
докато договорът от 15.12.2020г. е подписан само от втората ищца. След като е антидатиран
и всъщност е примерен, той до голяма степен покрива хипотезата на частна експертиза
(например: Определение № 334 от 19.06.2009г. на ВКС по т.д. № 364/2009г., II т.о., ТК,
докладчик съдията Татяна Върбанова; Решение № 313 от 12.12.2013г. на ВКС по гр.д. №
6769/2013г., I г.о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева; и Решение № 190 от 18.12.2009г. на
ВКС по т.д. № 364/2009г., II т.о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова; или
писмени свидетелски показания - Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. №
1576/2010г.; Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; и Решение № 102 от 31.03.2015г.
на ВКС по гр.д. № 3687/2014г., IV г.о., ГК).
Между показанията на четвъртия и петия свидетел няма съществени различия (в
частта относно ремонта). Изминали са няколко години, като е нормално да не се помнят
всички подробности. Именно и по тази причина не бе допусната очна ставка.
2. С решение № 19 от 12.02.2013г. по гр. д. № 864/2012г., IV г.о., прието, че съгласно чл.
179, ал. 2 ГПК официално завереният препис има същата доказателствена стойност както оригиналният документ.
Компетентни да извършат официално удостоверяване на верността на препис от документ са нотариусът на
основание чл. 569, т. 2 ГПК и помощник-нотариусът на основание чл. 40 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност (ЗННД). При предвидени със закон специални условия такова удостоверяване могат да правят и съдии по
вписванията - чл. 48 и чл. 82 ЗННД, кмет, заместник-кмет, секретар на община и кметски наместник - чл. 83
ЗННД, консулските длъжностни лица - чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗННД, и адвокат - чл. 32 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв). Страната също може да извърши заверка за вярност на препис от документ, но тя не е официална и при
искане за представяне на официално заверен препис съдът следва да задължи страната да го представи. Ако
документът е заверен от адвокат, искането следва да се остави без уважение, тъй като такъв препис вече е
представен - решения по гр. д. № 567/2018 г., III г. о.; по т. д. № 2800/2015 г., I т. о.; по гр. д. № 588/2011 г., III г.
о.; по гр. д. № 1590/2009 г., I г. о.
Целта на нормата (чл. 32 от ЗА), както вече бе обърнато внимание в Разпореждане от
01.05.2025г., е да се избегне забавяне на съдопроизводството, с оглед нуждите от заверка на
документацията, която се представя, на адвокатите нормативно са предоставени
нотариални правомощия.
Често, както и в случая, гражданските производства се развиват по следния
начин:
- ответната страна голословно оспорва даден документ (не се сочи какво точно му се
оспорва),
- следват указания от страна на решаващия орган, съобразно насоките дадени в
практиката на ВКС (когато страната заяви, че оспорва документа, следва да бъде поканена да уточни
конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма - Решение № 1310 от 17.11.2008г.
по гр.д. № 4248/2007г., IV г.о. на ВКС; и Решение № 191 от 14.01.2015г. по т.д. №
3046/2013г., ВКС, II т.о.).
Това е необходимо, за да може да се прецени дали е нужно да се задължи страната,
която черпи права от документа, да го представи в оригинал (чл. 190 от ГПК) и чия е
доказателствената тежест да се установи неговата евентуална порочност.
12
Изложеното се отнася до оспорването под № 3 (л. 141), но не и относно документа,
находящ се на л. 84. Там вероятно е налице хипотеза на чл. 308, ал. 2 от НК. Съответно и
документът е изключен от доказателствената маса – арг. от чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК
(Протокол от 16.09.2025г.).
от правна страна:
Цялата искова молба е недобре редактирана, което предполага тълкуване, за да се
прецени какво точно и от коя ищца се претендира (арг. по аналогия от чл. 20 от ЗЗД и
Решение на ВС 18-60-ІV - ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù
съдържание).
I. по иска с пр.осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД:
Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква
нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Предварителният договор
трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Всяка от страните по
предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът
се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила (чл. 19 от ЗЗД).
Предварителния договор по арг. на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД, има за предмет прехвърляне
право на собственост или ограничено вещно право. Той представлява двустранен договор,
по силата на който едно лице наричано обещател (продавач) поема задължението да
прехвърли по нотариален ред притежавано от него право на собственост или ограничено
вещно право срещу насрещното задължение на друго лице - купувач, да заплати
договорената цена, като уговорката може да бъде плащането да се извърши изцяло или
отчасти в/до определен срок. Целта на предварителния договор е да подготви сключването
на окончателния договор между страните в съответната форма - а именно под формата на
нотариален акт - чл. 18 от ЗЗД.
Причините, поради които се сключват предварителните договори, са различни, но
най-често те са породени от липсата на готовност у страните в момента да сключат
окончателен договор.
Предвид изключването от доказателствената маса на документа, приеман от ищците
като предварителен договор, то първият иск е неоснователен.
I.1 Необходимо е обаче да се изясни правната природа на сложното правоотношение,
тъй като това има връзка и с останалите искове.
В качеството си на искане искът представлява едностранно изявление с двояк
характер. От една страна, той съдържа правното твърдение на ищеца, с което той описва
отношенията си с ответника, и затова представлява изявление за знание относно
действителното правно положение, така както го виждат ищецците (изложеното се отнася
и до отговора – предвид отбелязаната по-горе неяснота относно фактическото
становище на ответниците). Това изявление може да бъде вярно или невярно (правилно
или неправилно) и съобразно с това искът може да бъде основателен или неоснователен.
Искът е не само изявление за знание. Той е и волеизявление, насочено да породи
13
определени, искани от ищеца правни последици, а именно да възбуди исковото
производство, като породи в тежест на сезирания съд задължение да връчи на ответника
препис от исковата молба. Понеже всеки иск е едновременно твърдение и волеизявление,
затова всеки иск подлежи на двояка преценка от гледна точка на допустимост и
основателност (68-88-ОСГК). Основателността означава доказване на тези твърдения,
изложени в исковата молба, представляващи фактически състав, която предполага
основателност на претенцията (чл. 154 от ГПК).
Според исковата молба идеята е била жилището да е съсобствено между втората
ищца и сина на ответниците. Причината да се впише различен титуляр е частично логична.
Г-н Ал. Г. е страна (длъжник) в изпълнително производство. Ако се впише баща му като
купувач, то изпълнението няма как да бъде насочено по отношение на жилището. Причината
да се впише и втората ответница като собственик може да се търси в нормата на чл. 32 от
СК, но житейска такава няма.
При това положение, г-жа Г. Д. и родителите на ответника (арг. от чл. 21 от СК) се
разбират да подпомогнат децата си (разсъжденията на решаващия орган, на този етап са
само въз основа на твърденията в иска). Това предполага заплащане на по ½ ид.ч. от
стойността на жилището, което може да се случи юридически по два начина:
1. косвено представителство: косвеният представител е обвързан по силата на договор
за поръчка или комисионен договор да извърши правни действия от свое име, но за сметка и
в интерес на доверителя - насрещната страна по договора за поръчка (косвено
представлявания). Договорът между доверителя (косвено представлявания) и довереника
(косвения представител) е учредителната сделка за косвеното представителство.
Косвеният представител в изпълнение на поетото по договора правно задължение
извършва правни действия спрямо трети лица. Когато това е сделка, той я сключва от свое
име, ако не му е дадено пълномощно от доверителя, но за сметка на последния. Тази сделка
в доктрината се нарича изпълнителна сделка. Тя поражда правоотношение между
довереника и неговия. По нея довереникът дължи изпълнение на поетите от него
задължения и има право да упражнява придобитите субективни права спрямо насрещната
страна. Тъй като сделката се сключва за сметка и в интерес на доверителя (косвено
представлявания), според чл. 292, ал. 2 от ЗЗД правата на довереника по нея в отношенията
му с доверителя и спрямо третите недобросъвестни лица се считат за права на косвено
представлявания. Следователно още преди тези права и задължения по изпълнителната
сделка да са прехвърлени на косвено представлявания, те се смятат за негови във
вътрешните му отношения с косвения представител и спрямо трети лица, които знаят, че
сделката е сключена в интерес на косвено представлявания. Към третите лица се отнасят
кредиторите на страните по учредителната сделка и частните правоприемници на
довереника.
По силата на учредителната сделка косвеният представител е задължен да прехвърли
на косвено представлявания всички права и правни задължения, възникнали за него от
изпълнителната сделка. Когато не се изисква форма за прехвърлянето, косвеният
14
представител просто се отчита пред доверителя, като му предава придобитите вещи във
фактическа власт. Когато прехвърлянето следва да се извърши при съблюдаване на
изисквания за форма, придобиването на правата от косвено представлявания става след
спазване на тези изисквания. Правните действия по прехвърляне на резултатите от
изпълнителната сделка върху косвено представлявания се означават като отчетна сделка
(точно това се иска в нотариалната покана).
При косвеното представителство по един значително по-усложнен път в крайна
сметка се постига същият ефект, който настъпва при представителството. При него се цели
първоначално да се скрие за чия сметка се сключва сделката и кой след това ще придобие
имущественото право. Ако чрез, косвеното представителство се цели постигането на
забранен от закона резултат, сделките, които се сключват при него, ще бъдат нищожни
поради заобикаляне или противоречие на закона. Косвеното представителство е позволено,
освен когато законът изрично забранява неговото използване.
Проблемът е, че ако се съобрази изложеното в иска и показанията на първия
свидетел, първата ищца не е косвен представител. Тя е дарила суми на дъщеря си и може би
на сина на ответниците (чл. 225 и сл. от ЗЗД), като последният е престирал, но от името на
приятелката си. Т.е., именно тя е косвено представляваната.
Така, втората ищца може да претендира, ако всичко изложено бе установено
(доказано), по отношение на ответниците (чл. 124 от ГПК или чл. 108 от ЗС) за ½ ид.ч. от
имота. Такъв иск не е предявен.
2. ако има дарение, по отношение на първата ищца (и или сина на ответниците) важи
уредбата на самия институт – чл. 225 и сл. от ЗЗД. Евентуално дъщерята е косвено
представлявана от ответника, тъй като е финансирана от майка си (дарение) и е прехвърлила
сумата на ответника или на продавача, за да финализира сделката.
Изложеното се отнася до първия евентуално предявен иск II. (по иска с пр.осн. чл.
59 от ЗЗД, предявен от първата ищца). Осъществено е вътрешното процесуално условие –
т.е. установено е че първата претенция е неоснователна. Такава е и осъдителната претнция
на г-жа Д..
Г-жа Д. претендира ½ ид. от стойността на продажната цена, а именно 103 600 лева /
115 600 лева (според нотариалната покана).
I.2 Гражданският процесуален кодекс дава възможност да се установи истината, друг е въпросът, че
страната ще трябва да се потруди и да гледа сериозно на участието си в производството - Решение № 4 от 16
юни 2009г. по конституционно дело № 4 от 2009г. Или, за разлика от другите научни
клонове, в процеса се установява формална истина, съобразно възможностите и желанието
на страните да ангажират доказателства за нея. Ако има разминаване между емпирична
истина и тази установено в делото, но при спазване от страна на съда на процесуалните
правила, решението би било правилно и това е санкция за участника в процеса, който не е
положил необходимата грижа за собствените си интереси (в това понятие се включва и
неумело положена грижа).
15
Такова е и становището на доц. С.: При принципа за формалната истина също се допуска, че
преди и извън исковото съдопроизводство съществуват материални правоотношения, но задачата на съда е да
постанови решение, което да съответства на събрания по делото доказателствен материал. По силата на този
принцип решението е правилно, когато отговаря на внесените от страните в съда доказателства и доказателствени
средства … При действието на принципа за формалната истина истина за съда е само това, което е установено в
процеса и решението е правилно, ако съответства на установеното. Съдът няма право, а и задължение, да
установява стоящата извън процеса истина. Разбира се, и при действието на този принцип съдът подлага на
преценка събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на това доколко съдържащата се в него
информация е достоверна. Както при принципа за обективната истина, така и при този за формалната истина,
съществува свобода на вътрешното съдийско убеждение при извършването на преценката. Принципът за
формалната истина не е свързан с наличието или липсата на доказателствени средства с обвързваща съда сила,
защото въпросът за вътрешното убеждение и преценката на доказателствения материал не се намира в пряка
зависимост от възприемането на единия или другия принцип („Принципи на гражданския процес“,
1998г.).
Това означава две неща. Ако се претендира сума, но доказателствата не стигат, за да
се установи нейния пълен размер; или пряко отклонение от действително случилото се.
Например спори се относно сума, предмет на двустранно подписан договор. Ако той е
антидатиран, без да е била прилагана принуда, страните не могат да оспорват датата.
В случая, има серия от плащания в полза на изпълнителя - продавач. Много малка
част от тях обаче могат да се установят с разписки (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване
на плащанията в брой и в тази връзка и Определение № 117 от 12.03.2020г. на ВКС по ч.т.д.
№ 326/2020г., I т.о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова).
Проблемът е на същата плоскост както и неоспореното от страните вписване в
нотариалния акт на симулативна цена (Р. № 671 от 09.11.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
875/2010г.: ... тъй като е ноторно известна широко разпространената практика сделките с недвижими имоти
между граждани с да се оформят по данъчни оценки, без това да е действителната воля на страните; също: Р. №
323 от 20.10.2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1135/2010г.; и Р. № 86 от 04.07.2018г. на ВКС,
II г.о., гр.д. № 2862 по описа за 2017г.).
Целта е била да се спестят данъци от страна на продавача, нотариални такси от
страна на купувачите, а и да се редуцира в някаква степен крайната стойност на имота.
Или цената е симулативна, но тази която се претендира е различна от тази, за която са
водени преговори (което означава, че тя не е установена при условията на пълно главно
доказване, тъй като би могла да бъде над равностойността 105 000 € или по-ниска).
Изложеното е само за пълнота:
- ако ел.кореспонденцията е оспорена по реда на чл. 181 от ГПК, то тя не би могла да
представлява начало на писмено доказателство, което да позволи да се ползват свидетелски
показания. Би могло да се приеме, че кореспонденцията е последваща (т.е. изготвена във
връзка или след датата на депозиране на иска), което я приравнява на писмено свидетелско
показание. Действително, забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК важи само за договори,
сключени между страните по делото, респ. между страните и трето лице. Само за тях
страната е в състояние да се снабди с документ, като откаже да договаря устно. Затова тя
може да доказва със свидетелски показания договори между трети лица или между тях и
16
противната страна (258-83-1; 360-86-II). Изложеното е във връзка с неясната облигационна
ситуация на ищците или поне едната от тях – дали втората от тях не твърди, че всъщност е
реалната страна по покупко-продажбата;
- ако не е оспорена, то тогава и самата кореспонденция (по правната си природа
електронен писмен документ), както и съответните свидетелски показания относно цената
на жилището биха били допустими.
Прави впечатление обаче, че и двете страни в спора избягват да ангажират
доказателства, свързани със строителя (например ССчЕ, която да установи какво точно и
кога е платено; компютърна експертиза относно чата). Не е представен и предприемаческия
договор, ако въобще такъв е бил сключван – този, по които продавачът се е задължил да
изгради апартамента до карабина; на в.л. по СТЕ не е поставена задача относно средната
покупна цена на подобно жилище, към момента на изповядване на сделката.
Целта на законодателя, ограничавайки доказването на тези факти, е и да спести
подобни процесуални усложнения, както и да санкционира неизправните материално
правни субекти.
При спазване на материалната нормативна рамка, би било много лесно да се
установят страните в правоотношенията, съответно и евентуалните невъзстановени суми.
Изложеното, съобразно първоначалните изводи на съда е без съществено значение с
оглед грешката във връзка с вида претенция и активната материална легитимация.
III. по исковете с пр.осн. чл. 59 и чл. 240 от ЗЗД, предявен от втората ищца:
Не се спори, че апартаментът е закупен в „състояние акт 14“ и впоследствие е
довършен до степен луксозно обзавеждане и то преди раздялата на втората ищца и сина на
ответниците.
Няма ангажирани доказателства, че втората ищца е съсобственик на жилището.
Нейното семейство има още два или три (ако се брои и жилището на брат ù) обекта в
сградата.
Възможни са няколко начина на разсъждение:
1. Според сина на ответниците и последния свидетел, поне три от обектите
(процесния) и личните на ищците са били ремонтирани едновременно или поне при
частично съвпадане на периодите.
Възможно е всички тези жилища да са били с един и същ вътрешен дизайн. Това
може да намали разходите и усилията на собствениците. Свидетелят Ал. Г. обаче дава
показания, че заедно с първата ищца е правел специфичен избор на материали.
Според в.л. има почти пълно съвпадение между наличните материали, т.е. вложеното
в апартамента и закупените такива, като разликата е само в гранитогреса и това е
съобразено. Съобразена е и разликата в количествата.
2. Всички апартаменти са с еднакъв дизайн. Втората ищца обаче разполага с
разходооправдателните документи, което означава, че тя е преценила начина на обзавеждане
17
(той се отнася до нейния, този на майка ù и апартамента, в който живее с приятеля си).
Изводът е че е купувано на едро и то от нея, като част от средствата ù са били за процесния
ремонт.
Възможно е, както се установи, и частично съвпадане на материалите.
Допълнителни аргументи в полза на извода на решаващия орган:
- синът на ответниците е на минимална работна заплата и със запор. Баща му е банков
служител. Не се твърдят някакви особени доходи на майката. Ответниците са сравнително
възрастни хора. Същевременно, според допустимата част от показанията на първите
свидетели, втората ищца работи, но основната част от доходите на двойката (г-жа К. и Ал.
Г.) са били вследствие помощта на първата ищца (да се съобрази и посоченото относно
обмена на валута и показанията на първия свидетел). Теглени са и два заема отново от г-жа
К..
Стойността на ремонта е била съществена, доколкото жилището е доста голямо, а
изпълнението, както бе посочено – е луксозно. В отговора дори се признава, че втората
ищца е „харчила безразборно“ от скъпоструващи магазини.
От страна на ответниците или техния син, не са ангажирани каквито и да са
доказателства за начина на финансиране на ремонта (още по-малко писмени), освен
твърденията на последния, че някак си се е справил с проблема.
- цялата документация, свързана с ремонтите е оспорена като антидатирана, но не е и
че съответните дейности и елементи от интериора не са налице (нарушение на чл. 131, ал. 2,
т. 4 от ГПК). Добросъвестното поведение предполага вземане на изрично становище
относно обстоятелства, които са известни на страната или тя е длъжна да знае. В случая
жилището е собственост на ответниците и те са наясно с неговото състояние.
Т.е., с малки изключения е установено, че жилището е ремонтирано основно със
средства на втората ищца (чл. 154 от ГПК). Изложеното не се отнася до движимите вещи –
таблица 3 от исковата молба. Там адекватната защита е претенция по чл. 108 от ЗС.
Лицето, което в израз на добросъседство, взаимопомощ или приятелство (в случая
живеене на семейни начала със сина на ответниците), е било допуснато собственика да
живее и да ползва имота заедно с него, не е владелец. Налице са т.нар. търпими действия
или заем за послужване (чл. 243 от ЗЗД и сл.).
Съобразени са например: Определение № 722 от 15.12.2014г. на ВКС по т.д. №
628/2014г., II т.о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова; също: С въззивното решение ВТАС се е
произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС по въпроса за вземането-иска, който може да
предяви подобрител на недвижим имот, който няма качеството на владелец. Съдът не е посочил правната
квалификация на този иск. Освен това, АС смесва увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение,
но този въпрос касае ППВС № 6/74 г., а в случая следва да намери приложение ППВС № 1/79 г. Тъй като се
налага възлагане на нова експертиза с правилно поставена задача, съобразно цитираната практика на ВС (виж
първия абзац на т. 2 на стр. 2), затова след отмяна на решението в обжалваната част, делото следва да се върне в
същата част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд - Решение № 571 от 14.10.2008г. на
ВКС по т.д. № 313/2008г., I о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров; и Решение № 34
18
от 2.04.2009г. на ВКС по т.д. № 683/2008г., II т.о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева:
отношенията на страните следва да се уредят по правилата на чл. 59 ЗЗД, респ., че ищцата има право да получи
по-малката от двете стойности: на обедняването на ищцата (извършените разходи за строителството) и на
обогатяването на ответниците (увеличената стойност на имота).
Вещото лице е отчело в експертизата различни размери. Т.е., най-вероятно има
закупени материали за процесното жилище, но частично и за останалите. Приложимо е
правилото на чл. 162 от ГПК. Така стойността на разходите, съобразно
разходооправдателните документи, е 27 172 лева + 16 883,83 лева + 5 223,90 лева (5 987,28
лева – 763,38 лева) = 49 279,73 лева – 20 % (процентът е именно относно разминаването,
посочено от вещото лице) = 39 423,78 лева.
Вещо лице е съобразило разходооправдателните документи, приложени по делото, в
нея не влиза финансовото участие на сина на ответниците.
Искът е основателен за сумата от 39 423,78 лева + 7 590 лева (установената стойност
за климатиците) и 610 лева (разлика в обмена на средства между втората ищца и първия
ответник) = 47 623,78 лева.
IV. по иска с пр.осн. чл. 55, ал. 1 (без основание) от ЗЗД:
Не се спори, че претендираната сума от 8 880 лева е преведена на 09.05.2023г. При
този иск ищецът доказва разместването на благата (прехвърлянето на сумата), а ответникът
(в случая втората ищца), причината за това. В отговора обаче изрично се сочи, че вероятно
това е частично престиране на сумата, предмет на втората претенция.
От изложеното следва, че искът е основателен.
Важи и посоченото относно процесуалната истина.
по разноските:
1. на ищците се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 3 227,56
лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Оспорен е адвокатския хонорар на адв. Б., като прекомерен. Според Наредба № 1 от
9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразена само като насока,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, възлиза на 16 557,97 лева. Заплатена
е сумата от 17 000 лева. Делото е изключително усложнени и фактически и от правна страна
– приложимо е правилото на т. 3 от ТР от 6.11.2013г., по т.д. № 6/2012г.
Материалният интерес включва: 103 600 лева, стойността на ½ от жилището (става
въпрос за иска по чл. 19 от ЗЗД - не е данъчната оценка, тъй като тя има отношение само към
държавната такса и подсъдността) + 185 214,91 лева, и насрещната претенция – 8 880 лева.
Общо 297 694,91 лева.
Уважената част от исковете възлиза на 47 623,78 лева.
Така, ако 297 694,91 лева = на 25 472,37 лева, то
47 623,78 лева = 4 074,95 лева.
2. на ответниците се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете -
19
11 316,41 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ищците дължат - 7 241,46 лева (Определение № 798 от 24.11.2011г.
по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165
по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011г., IV г.о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******** съд.адр.: гр.
София, ул. „********, чрез адв. Д. Б., срещу З. А. Г., ЕГН **********, и Е. Г. Г., ЕГН
**********, общ адр.: гр. Дупница, ул. „********, общ съд.адр.: гр. София, ул. ********,
теле.: **********, електронен адрес:***********, чрез адв. М. Б. Х., член на САК (ЕПЕП),
иск с пр.осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, да се обяви за окончателен предварителния договор
09.09.2021г., сключен между страните, относно апартамент, представляващ недвижим имот,
находящ се в построената в степен на завършеност „Груб строеж“ „Многофамилна Жилищна
сграда с приземни гаражи“, с три входа (А, Б и В), с разгърната застроена площ със сутерен
2
от 6 274 м, съгласно одобрения на 21.06.2017г. от СО, район Триадица архитектурен проект,
приложена към него таблица за определяне на квадратурата на обекти и издадено
Разрешение за строеж № 30/11.04.2016г. от главния архитект на СО, район Триадица,
изменено със заповед РТР 17-РД56-155/21.06.2017г. и Заповед РТР 18-РД56-52/16.03.2018г. в
Поземлен имот е идентификатор 68134.1007.1754 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-6774-14.09.2017г. на началника на
СГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Триадица“, бул. „Черни връх“,
2
с площ по кадастрална скица от 2 022 м, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, стар идентификатор
68134.1007.1050, номер на имота по предходен план: УПИ V-2227 от квартал 80, по плана на
гр. София, местността „Кръстова вада“ както следва: Апартамент № 4, находящ се на 1
(първия) етаж от вход „А“ на жилищната сграда, на кота ±0,00 със застроена площ от 95,22
222
м, с балкон с площ от 11,74 м, или общо с площ от 106,96 м, състоящ се от входно антре,
дневна с кухненски бокс, спалня, детска стая, баня е тоалетна, тоалетна, склад и балкон при
граници на апартамента: асансьорна шахта, коридор, апартамент № 3 и от две страни - двор,
заедно с прилежащите му 8,205% ид.ч. от общите части на вход „А“ на сградата, които
изчислени в квадратни метри и заедно със съответно прилежащите му идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена в степен на завършеност
„Груб строеж“ сградата, който апартамент № 4 е заснет и нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-108 от 13.12.2016г: на
20
Изпълнителния директор на АГКК като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1007.1754.1.4, с адрес на самостоятелния обект: гр. София, район „Триадица“, бул.
„*********** (втори по височина, първи жилищен) Апартамент № 4, находящ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1754 с предназначение на
2
обекта: Жилище, Апартамент, на едно ниво с посочена в документа площ от 106,96 м, стар
идентификатор на обекта: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата по
кадастрална схема: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.1007.1754.1.3, под обекта -
обекти с идентификатори 68134.1007.1754.1.112 и 68134.1007.1754.1.58, над обекта - обект с
идентификатор 68134.1007.1754.1.8, и предмет на Нотариален акт № 69, том II, peг. № 8561,
дело № 230 от 08.11.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******** общ
съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. Б., гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. Б.,
срещу З. А. Г., ЕГН **********, и Е. Г. Г., ЕГН **********, общ адр.: гр. Дупница, ул.
„********, общ съд.адр.: гр. София, ул. ********, теле.: **********, електронен адрес:
********, чрез адв. М. Б. Х., член на САК (ЕПЕП), иск с пр.осн. чл. 59 от ЗЗД, за заплащане
при условията на солидарност на ½ от стойността на процесния апартамент, а именно -
103 600 (сто и три хиляди и шестстотни) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 59 и чл. 240 от ЗЗД, З. А. Г., ЕГН **********, и Е. Г. Г.,
ЕГН **********, общ адр.: гр. Дупница, ул. „********, общ съд.адр.: гр. София, ул.
********, теле.: **********, електронен адрес: *********, чрез адв. М. Б. Х., член на САК
(ЕПЕП), да заплатят при условията на СОЛИДАРНОСТ на М. Р. К., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ******** съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. Б., сумата 47 623,78
(четиридесет и седем хиляди шестстотин двадесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки) лева, разходи за ремонти, сторени от ищцата относно апартамента, до
напускането ù на жилището през 2024г., включително суми платени на първия ответник за
периода от 18.05.2021г. до 14.10.2021г., както и закупуването на климатици (39 423,78 лева
+ 5 790 лева + 610 лева), ведно със законната лихва, считана от 14.08.2024г. до окончателното
ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
81 614,91 (осемдесет и една хиляди шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и
една стотинки) лева (60 000 лева + 6 390 лева + 15 224,91 лева), като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 55 (без основание) от ЗЗД, М. Р. К., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ******** съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. Б., да заплати на З. А.
Г., ЕГН **********, гр. София, ул. ********, теле.: **********, електронен адрес:
*********, чрез адв. М. Б. Х., член на САК (ЕПЕП), сумата от 8 880 (осем хиляди
осемстотин и осемдесет) лева, прехвърлена без основание по банков път на 09.05.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2024г. до окончателното ù
изплащане.
21
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК, Г. Д. Д., ЕГН **********, и М.
Р. К., ЕГН **********, общ адр.: гр. София, ж.к. ******** общ съд.адр.: гр. София, ул.
„********, чрез адв. Д. Б., да заплатят на З. А. Г., ЕГН **********, и Е. Г. Г., ЕГН
**********, общ адр.: гр. Дупница, ул. „********, общ съд.адр.: гр. София, ул. ********,
теле.: **********, електронен адрес: ***********, чрез адв. М. Б. Х., член на САК (ЕПЕП),
сумата от 7 241,46 (седем хиляди двеста четиридесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и
направена компенсация.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 205 от ГПК копие от последния протокол и решение по делото
да се изпратят на СРП за преценка дали е налице лъжесвидетелстване от страна на А. З. Г.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
22