№ 18275
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110146117 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
251765/05.08.2023 г., подадена чрез ЕПЕП на 03.08.2024 г., от И. М. Г., ЕГН
**********, ********* чрез адв. К. И., тел. ******
*******************@***.**, съдебен адрес: **********, офис 401 срещу
********** АД, ЕИК **********, АДРЕС: ***********, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл. 111 и чл.119 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество ********** АД, че И. М. Г., в качеството
си на титуляр на партида при ответника с клиентски № ********** и водомер
с № *********, находящ се в жилище с адрес: ********* , не дължи сумата в
размер на 2718. 47 лв., посочена като дължимо „старо салдо“ във
Фактура№********** от 01.07.2024г., издадена от ВиК оператора, поради
погасяване по давност
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на
жилище с площ 90,20кв.м., с идентификатор ***********, представляващо
югоизточната част на едноетажна жилищна сграда, находящи се в *********,
като към ответника имотът имал клиентски № ********** за имота, находящ
се в *********. В имота е наличен САМО ЕДИН ВОДОМЕР, а именно този с
№ *********. Не оспорва, че между страните има налице облигационни
отношение по отношение на доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадъчни води.
1
Твърди, че след обезсилване на последната Заповед за изпълнение от
30.07.2019г. по ч. гр. д.№ 38259/2019г. на СРС-141с-в с Определение от
26.11.2019г. ответникът е закрил „съдебна договорна сметка № **********“ и
на 01.04.2020г. е префактурирал оспореното от ищеца вземане във фактура №
96180208, съгласно справка от ответника с изх.№ П-663-11.03.2022г за
формирани задължения по партида с клиентски № ********** с титуляр И. М.
Г. за имот на адрес; ********** за периода от 17.03.2016г. до 01.03.2022г.
Сочи, че съгласно тази справка към 02.03.2020г. всички стари
задължения са били занулени и към 01.04.2020г. е фактурирано ново „старо
салдо“ в размер на 1724,94лв. Сочи, че ответникът е поставил Констативен
протокол № СВ 019861 от 05.04.2023г., според който ищецът дължал
2335,67лв.,
Сочи, че имало и втори констативен протокол № СВ 002994 от
16.01.2024г. ответникът уведомил ищецът, че дългът по издадени фактури от
17.03.2016г. до 02.01.2024г. е в размер на 2611.43 лева.
Твърди, че имало и нов Констативен протокол №7521 от 24.07.2024г., в
който се твърди, че ищецът дължи сумата от 2718,47лв.- просрочени
задължения, които именно ответникът иска да бъдат признати за недължими.
Твърди, че при анализ на сумата, установил, че тя представлява сбора на
сумите по Заповед за изпълнение от 30.07.2019г. по ч. гр. д. № 38259/2019г. на
СРС-141с-в, където е посочено, че длъжникът дължи:
сумата от 1239,83лв., представляваща потребена вода за периода от
17.03.2016 до 01.05.2019г.
сумата от 399,36лв. мораторна лихва за периода от 17.04.2016г. до
01.05.2019г.
съдебни разноски в размер на 82,78лв. (ДТ 32,78лв.+50лв. юриск.
възнаграждение).
Излага правни доводи, че всички тези задължения се погасяват с
кратката три годишна давност, а относно разноските, при обезсилена Заповед
същите изобщо не са дължими. Позовава се на чл.119 ЗЗД, какъвто и да е
размера на претендираната главница, като периодично плащане, същата е
изтекла по давност, а със нея и всички акцесорни вземани.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава иска. Моли да се
приложи чл.78, ал.2 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
2
Допустимостта на предявеният от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването му и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. По делото ищецът представя справки,
изготвени от ответното дружество, както по инициатива на ответното
дружество, така и по искане на самия ищец, за това какви задължения има
ищеца към ответника, представя коресподенция, с което има желание за
доброволно уреждане на спора. Издаването на такъв документ и справка от
ответника за наличието на записани суми, независимо дали е по негов почин
или по искане на ищеца, е достатъчно основание да се приеме, че за ищеца
съществува правен интерес да иска сумите да бъдат заличени от базата данни
на ответника. Всички тези обстоятелства ясно очертават наличието на правен
спор между страните и процесуалната им легитимация по иск за
несъществуването на главното вземане на ответника за цена за доставка на
вода.
Освен това съдът приема, че достатъчно е в счетоводството на ответника
да съществуват записани вземания спрямо ищеца. Това неминуемо води до
възникване на правен интерес, тези вземания да бъдат отписани и заличени.
Липсата на действия по тяхното принудително събиране не е основание да се
приема, че ищецът няма правен интерес. Фактът, че ответникът е издал
справка за дължими задължения по отношение на наследодателя на ищеца, но
по искане на ищеца, не е основание да се приеме, че липсва интерес да се
оспорят тези задължения. Наличието на някакви данни в счетоводство на
ответника дава основание на ищеца да иска заличаването на тази задължения,
тъй като намира същите за недължими по наведените в исковата молба
основания.
В допълнение, ищецът представя писма, издадени от ответника, не само
по молба на ищеца, от които се установява, че ответникът има записани данни,
че ищецът дължи процесните суми. Освен това неколкократно ответникът е
залепвал уведомления на ищеца за дължимите от него суми – 2023 и 2024 г.,
както и е издавал фактури. И на това основание е налице правен интерес.
Производството е допустимо. (л. 12-29 от делото).
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
3
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Ответникът изцяло признава иска. Следва да се уважи исковата
претенция изцяло.
По разноските
Спорно остава дали ответникът може да се позове на чл.78, ал.2 ГПК.
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска и да
признае иска. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва
въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение
на ответника.
Налице е предпоставката признаване на иска, доколкото ответникът
изцяло го признава в отговора на исковата молба. Неоснователно е
възражението на ищеца, че ответникът признава факти. Ответникът изцяло
признава недължимостта на сумата.
По делото е представено писмо от ответника, с която уведомява ищеца
за дължимите от него суми. Това обстоятелство не следва да се счита, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като писмото е написано
по искане на ищеца, т.е. ответникът е бил обвързан да издаде такова писмо
(л.12-14 от делото).
1) По делото е представен констативен протокол, който е залепен на
29.06.2023 г. на вратата на обекта на ищеца. От него се вижда, че ответникът
уведомява ищеца за дължимите от него суми (л. 15 от делото).
2) По делото е представено писмо, изготвен от ищеца до ответника, с
което ищецът възразява срещу дължимостта на процесната сума, обяснява
какъв е случаят и се позовава на давност. Видно е, че ответникът е получил
изявлението (л.16-17 от делото).
3) По писмото от предходния параграф ответникът е подал отговор, като
уведомява ищецът, че следва да преговаря по телефона с определено лице
(л.18-19 от делото).
4
4) Представен е втори констативен протокол от 02.02.2024 г., с който
ответникът уведомява ищеца за дължимите от него суми (л.20 от делото).
5) Ищецът е подал възражение до ответника за уреждане на сметките по
доброволен начин, като се е позовал на погасителна давност. Видно това
изявление е стигнало до ответника (л.21-23 от делото).
6) Ответникът е подал отговор, по повод възражението е параграф 5.
Отговорът съдържа бланкетни думи, уточнява размера на сумите, както и че
задължително следва да посети центровете за обслужване на клиенти (л.25-26
от делото).
7) Ответникът е издал следващ констативен протокол от 12.08.2024 г., с
който уведомява ищеца за дължите от него суми (л.27 от делото).
8) Ответникът е издал фактура за процесната сума на 01.07.2024 г. (л.28-
29 от делото).
При тези факти и обстоятелства съдът приема, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото. Първо неколкократно ответникът е търсил
ищеца за търсимите от него суми, без ищецът да го е искал. Залепвал е
констативни протоколи, издавал е фактури. Това извънпроцесуално поведение
на ответника се определя като повод за завеждане на делото. На следващо
място, неколкократно ищеца е искал от ответника да уреждат доброволно
спора, като се е позовавал на давност. Вместо да решат проблемът, ответникът
е издавал фактури, залепвал е уведомления. Това са действия, които доказват,
че ответникът не е искал да се реши проблема извънсъдебно, поради което е
станал повод за завеждане на делото. Освен това, задължаването на ищеца да
се обажда по телефона или да се явява лично в центровете за обслужване на
клиенти е действие, което не се явява съразмерно и пропорционално на
преследваната цел. Ищецът е подавал писмени документи и електронни. При
това положение ответникът е нямал основание да задължава ищеца да се яви,
доколкото писмената и електронна форма на документите е равносилна на
устното пред съответния служител, т.е. на живо. В този смисъл е Решение №
6728/11.09.2024 г. по адм. д. № 8364/2024 г. по описа на ВАС. Ето защо
карайки ищеца да извършва дейности, които не е задължен по силата на
договор или на закона, ответникът е извършил незаконосъобразни действия,
което са доказателство, че е станал повод за завеждане на делото.
Ето защо, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира и представя доказателства за извършени разходи, както
следва: 108.74 лева – държавна такса (л.8 от делото), 620.00 лева –
адвокатско възнаграждение (л.61 от делото).
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК и съдът приема,
че същото е основателно. Делото не е сложно от фактическа и правна страна,
а хонорарът на адвокатът е начислен с оглед високата цена на иска и по отм.
НМРАВ. При това положение съдът приема, че следва да приложи обичаят в
практиката по чл.5 ГПК за определяне на възнаграждението на адвоката.
Следва да се вземе предвид извършените действия от адвоката,
5
действителната фактическа и правна сложност. С оглед факта, че исковата
молба е редовна, процесуалният представител на ищеца се е явил в о.с.з.,
представил е доказателства, с оглед действителната фактическа и правна
сложност, както и обичаят в практиката по такива дела и размер на иска, че
адвокатите се договарят за възнаграждение в между 500 и 700 лева, то
настоящият съдебен състав приема, че възнаграждението следва да бъде
определено към средния за пазара размер, а именно 600.00 лева.
Ето защо ********** АД, ЕИК **********, АДРЕС: ***********
следва да бъде осъдено да заплати на И. М. Г., ЕГН **********, *********
сумата от 600.00 лева (шестстотин лева), представляващи разноски по гр. д.
№ 46117/24 лева по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от И. М. Г., ЕГН
**********, ********* срещу ********** АД, ЕИК **********, АДРЕС:
***********, отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 111 и чл.119 ЗЗД, че И. М. Г., в качеството си на
титуляр на партида при ответника с клиентски № ********** и водомер с №
*********, находящ се в жилище с адрес: *********, не дължи на *********,
ЕИК ********** сумата в размер на 2718.47 лв., посочена като дължимо
„старо салдо“ във Фактура№********** от 01.07.2024г., издадена от ВиК
оператора, поради погасяване по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6