РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 75248
гр. С., 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110166833 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „С К ООД, ЕИК 2 , седалище и адрес на
управление в гр. С., представлявано от управителя , чрез пълномощника му юр. С. К..
Процесуалният представител на заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение
против С. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., и с настоящ адрес в гр. С., ж.
к. , за сумата от 1 189,33 лв. (хиляда сто осемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки),
от която а) 797,78 лв. (седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.11.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, б) 35,35 лв. (тридесет и пет лева и тридесет и пет
стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 16.06.2022 г., в) 103,26 лв.
(сто и три лева и двадесет и шест стотинки) – договорна компенсаторна неустойка за
периода от 16.07.2021 г. до 16.06.2022 г., г) 52,94 лв. (петдесет и два лева и деветдесет и
четири стотинки) – законна лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до 01.11.2022 г. и д)
200 лв. (двеста лева) – неустойка за забава, както и за сумата от 285 лв. (двеста осемдесет и
пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за паричен заем
№ 547603, сключен на 16.07.2021 г. между „Сити кеш“ ООД и С. П. А., съгласно който
заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 800 лв., която заемополучателят се е
задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 11 погасителни вноски в
срок до 16.06.2022 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. С. К., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
1
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „Сити Кеш“ ООД – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1
т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. С., т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е основателно за вземанията за главница, възнаградителна лихва и
законна лихва за забава, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл.
127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411
ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на
искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощно,
удостоверяващо представителната власт на юр. К., от която изхожда искането за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението
длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по
делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение в частта му, имаща за предмет
главница, законна и договорна лихви, не противоречи на закона и на добрите нрави и не се
основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
компенсаторна неустойка и неустойка за забава. Видно е от съдържанието на приложения
договор за паричен заем, че длъжникът С. А. има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК и пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно
задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит и приложимите към него
общи условия, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът намира, че
исканията за заплащане на тези суми се основават на неравноправни клаузи. Според съда,
уговорките на чл. 6 ал. 2 и чл. 11 от Договора попадат в приложното поле на чл. 143 ал. 2 т.
5 от ЗЗП. Съгласно горепосочените клаузи се предвижда правото на кредитора да получи
неустойка за неизпълнение на задължение и да предприеме действия за извънсъдебно
събиране на вземането, които се заплащат от кредитополучателя, съгласно Тарифаза таксите
за допълнителни услуги. Тези уговорки задължават потребителя да заплати необосновано
високо обезщетение за неизпълнение на задълженията си по договора. Обезщетението,
неустойката или други акцесорни вземания, които имат за правопораждащ факт
неизпълнение на задължение или забавено изпълнение на страна по договор, следва да имат
за цел репарирането на вредите на изправната страна, но не и нейното неоснователно
обогатяване. Видно от заявлението, акцесорната претенция за компесанторна неустойка е с
цена съставляваща повече от една трета от тази на главното вземане. Ето защо, съдът
приема, че исканията за заплащане на двете неустойки се основават на неравноправни
клаузи, съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Ето защо, искането за издаването на заповед за изпълнение за сумата, представляваща
компенсаторна и мораторна неустойки за неизпълнение, следва да бъде отхвърлено и на
основание чл. 411 ал. 1 т. 3 предл. първо от ГПК.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично
уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
„Сити кеш” ООД – С. против С. А. за претендираната главница, договорна и законна лихви.
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерна на уважената част от
2
заявлението, като съдът счита, че юрисконсулското възнаграждение следва да бъде
редуцирано на сумата от 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите
лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е
определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв.
Предвид ниския материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на
заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
нормативно установения минимум от 50 лв. Съдът счита, че на заявителя не следва да бъде
определяно самостоятелно възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на
дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира размери на възнаграждения за юридическа
дейност, която не е свързана с процесуално представителство и в случай, че не се
осъществява последващо такова. При водене на съдебни производства възнаграждението за
съответния вид дело включва и дейността по неговата подготовка. Още повече, че с оглед
характера на заповедното производство, по-голямата част от юридическата работа за
заявителя е изготвянето на заявлението и окомплектоването на придружаващите го
документи. В този смисъл, съдът приема, че на заявителя следва да бъде определено
възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „С К ООД, ЕИК седалище и адрес на управление в гр. С
представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против С. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С., ж и с настоящ адрес в гр. С., ж. к. „Лев Толстой“, бл. 68, вх. В, ет. 4, ап. 46, за сумата
от 886,07 лв. (осемстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки), дължима въз основа на
договор за паричен заем № 547603, сключен на 16.07.2021 г. между „Сити кеш“ ООД и С. П.
А., от която а) 797,78 лв. (седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
30.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 35,35 лв. (тридесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 16.06.2022
г. и в) 52,94 лв. (петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) – законна лихва за
3
забава за периода от 01.01.2022 г. до 01.11.2022 г., както и за сумата от 55,88 лв. (петдесет и
пет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
уважената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „С Ке “ ООД, ЕИК , седалище и адрес на управление в
гр. С., представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против С. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. за сумата от 303,26 лв. (триста и три лева и двадесет и шест стотинки), претендирана на
основание договор за паричен заем № 547603, сключен на 16.07.2021 г. между „Сити кеш“
ООД и С. П. А., от която а) 103,26 лв. (сто и три лева и двадесет и шест стотинки) –
договорна компенсаторна неустойка за периода от 16.07.2021 г. до 16.06.2022 г. и б) 200 лв.
(двеста лева) – неустойка за забава, както и за сумата от 229,12 лв. (двеста двадесет и девет
лева и дванадесет стотинки), представляваща направените от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултско
възнаграждение.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на „С К ООД, ЕИК седалище и адрес на управление в гр. С., район Средец,
ул. „ представлявано от управителя Н , че в едномесечен срок, считано от датата на влизане
в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на С. П. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. да заплати на заявителя сумата от 303,26 лв. (триста и
три лева и двадесет и шест стотинки), претендирана на основание договор за паричен заем
№ 547603, сключен на 16.07.2021 г. между „С ООД и С. П. А., от която а) 103,26 лв. (сто и
три лева и двадесет и шест стотинки) – договорна компенсаторна неустойка за периода от
16.07.2021 г. до 16.06.2022 г. и б) 200 лв. (двеста лева) – неустойка за забава, като довнесе
държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4